Решението ми да му изневеря, спаси брака ни

Той ми обещаваше целия свят в ръцете – пътешествия, екзотични приключения…и в началото беше така, но само в началото.

 

Животът ни завъртя, роди се детето, започнахме да строим жи­лище, Ивайло се хвана и на втора работа и време за нищо не оставаше. Най-лошото беше, че по­степенно започнахме да се отдалечаваме един от друг, всеки зает със свои­те мисли и проблеми. В един момент се усетих много потисната и самот­на и реших като моята приятелка Мира да си на­правя профил в един от сайтовете за запознан­ства. Гледах мъжът ми да не разбере, макар че той вечер си седеше пред своя лаптоп и изобщо не се интересуваше с какво се занимавам аз на голе­мия компютър. Правех го само за развлечение, да погъделичкам женското си самочувствие, че все още съм харесвана жена.

В началото беше много тъпо, докато след около месец се запознах с Ра­дослав. Представи ми се като голям пътешестве­ник, алпинист и водолаз. Чудех се как успява да се занимава с всичко това. Започнахме да си пишем по-често, той ми разказва­ше за пътуванията си и не­вероятните си преживява­ния. Неусетно отворих душата си пред него. Оказа се, че имаме много общи теми и можем да си пишем с часове, само дето аз не разполагах с толко­ва време. Дори му споде­лих за Ивайло, оплаках му се, че ме пренебрегва и че ужасно ми липсва роман­тикът, какъвто беше. Радо ме успокояваше, а после започна да ми подмята, че е готов да ми подари меч­таното пътешествие до Тайланд. При това не ис­кал нищо от мен, просто една приятна компания. Разбрал, че съм страхот­на жена - не само краси­ва, но умна и интелигент­на, каквито напоследък все по-рядко срещал. Зна­ел, че не може да разчита на повече, но бил готов на този експеримент.

В началото се дърпах и му обяснявах, че държа на мъжа си, колкото и да бях разочарована от него, все още го обичах. Не исках да си развалям семейството, още по-малко да лиша сина си Сашко от баща. Тогава Радо започна да ме навива: щяло да е нещо като приказен сън - да пре­караме 10 дни заедно, пос­ле да се върнем и все едно сме се събудили, нямало да има връзка между нас и аз да изневерявам на Ивайло. Дори ми предло­жи нещо, което страшно ми допадна - той щял да плати цялото пътуване и всички разноски, за него не било проблем, обаче да стигнем до Тайланд поот­делно. И без това не се бяхме виждали, да продължим да се правим, че не се познаваме. Едва в хотела сме щели да се запознаем и… да засъну­ваме онзи приказен сън.

Направо се побърках от тази идея, толкова ми ха­реса, че не можех нито да спя, нито да ям - постоян­но мислех за Тайланд. И въпреки всичко не можех да се реша. Докато един ден Ивайло се върна след работа и ми каза, че го пращат за месец в командировка в Чехия. Имали някакъв общ проект с чеш­ка фирма и той трябвало да го наблюдава на място. Щяло да му е много мъчно, дори не знаел дали ще мо­жем да се свързваме ре­довно по скайп, защото обектът бил отдалечен от населените места, някъде в Карпатите. И едно дявол-че сякаш започна да ми нашепва, че това ще улес­ни и моето пътуване, че не бива да се колебая и да изпусна този страхотен шанс. Щях да дам Сашко на майка си, тя и без това все плачеше, че не може­ла да се нарадва достатъ­чно на внучето си. На ни­кого нищо нямаше да кажа, дори на най-добри­те си приятелки. Мама щях да излъжа, че отивам 10 дни на минерални бани, за­щото имам проблем с по­вторното забременяване. И да я закълна да си трае, ако случайно се чуе с Ивайло, защото той уж не е навит да си имаме пак бебе. Да му каже, че и аз съм в командировка, ама в Хасково, да речем. Как­ви ли не идеи ми се въртя­ха в главата, макар съпругът ми все още да не беше тръгнал за чужбина. Дори си купих два чифта бански.

Писах на Радо, че съм съгласна да замина с него в Тайланд, но само при това условие - без никакви ангажименти след като се приберем. Каквото било-било, остава там и край. Той много се зарадва и каза, че ще ми предложи дата. Уцели я страхотно -два дни след заминаване­то на Ивайло. Беше ми мно­го мъчно, защото даже не успях да изпратя мъжа си на летището. Вечерта му събрах багажа, а той ме гушкаше и правихме стра­хотен секс, както в начало­то на брака ни, сякаш за да ми е по-съвестно, че се ка­нех да му изневеря.

Честно да ви кажа, не очаквах, че съм такава авантюристка. На другия ден си взех отпуска и за­ведох детето при нашите. Вече бях получила по кури­ер билета си за самолет и всичко необходимо за пътуването. И досега се чудя как тръгнах на оня край на света с някого, ко­гото дори не бях виждала. Знаех, че ще се оправя с езика, защото отлично го­воря английски, и все пак…

На летището там ме ча­каше служител от хотела, качиха ме в лимузина и ме откараха, сякаш съм ня­каква много важна лич­ност. Стана ми малко тре­вожно, когато на рецепцията ми казаха, че вече ме очакват в резервираната стая, но бях прелетяла толкова километри и връщане назад нямаше. С решителна крачка тръгнах към асансьора редом до пиколото, което ми носе­ше багажа. Когато стиг­нахме, почуках и отворих вратата. Срещу мен ухи­лен стоеше… Ивайло! Добре, че мъжът ми се сети да даде бакшиш на пиколото, защото аз бях изгубила ума и дума.

През следващите 24 часа не излязохме от ста­ята - плакахме, смяхме се, любихме се. Ядохме само плодове от голямата кош­ница, която ни бяха оста­вили за „Добре дошли!" от хотела. Не съм имала по-вълнуващо преживяване. Ивайло ми се закле, че няма да ми се сърди за моята „авантюра" с „не­познатия Радо", както ми се беше представял толко­ва време в сайта - Мира ме беше издала, казала му и ника ми. Макар че и досега понякога ме будал­ка, че съм му изневерила, и то чак в Тайланд.

ИГРАЙТЕ С ОТКРИТИ КАРТИ ПРИ ЗАПОЗНАНСТВАТА В ИНТЕРНЕТ

Още от Интересно

Живот при минус 71 градуса: Как изглежда най-студеният град в света?

Ако мислите, че тези дни е кучи студ във вашия град, то значи не сте стъпвали в Оймякон, Русия - най-студеният град на планетата! Най-ниската измерена...

Фитнес в обедната почивка: новата мода на работното място

Преди да си си казала „кой ти има време за каквото и да е било през обедната почивка“, си помисли колко непродуктивна можеш да бъдеш, когато си изморе...

Комикс с неочакван край разсмива родители и… чичовци/лели

Знаете, че има специални Закони на Мърфи за родители, нали?Да, родителството е най-хубавото нещо, което може да се случи на човек. Но това съвсем не е...

Божинка, аз треперя!

Човек се учи, докато е жив. Мислех, че Валери Божинов е футболист, фешън гуру, завоевател на плеймейтки, любител на малки котета, но той се оказа мног...

Дамян Дамянов: „Стаята ми пет на четири. В метри, в крачки, в самота“

Днес великият поет Дамян Дамянов щеше да навърши 82 години...

Иванка Тръмп - новата „първа лейди“

На 20 януари момичето на татко ще се превърне в новата първа дама на САЩ, или поне формално в първа дъщеря. Твърди се, че Иванка ще си направи офис...

Орехова торта с ром

Необходими продукти: 250 г орехови ядки 250 г краве масло 250 г пудра захар 6 бр. яйца 50 г какао 100 г захар 5 с.л. краве прясно мляк...

Любовният свят на Дамян Дамянов

Днес се навършват 82 години от рождението на великия български поет - Дамян Дамянов. Той е роден на на 18 януари 1935 г. в град Сливен. Основна тема в...

Защо не можем да спрем да ядем, въпреки че сме се нахранили

Вчера, както си вървях, се озовах в хранителен магазин и си купих бонбони М&М. Видях ги, взех ги и ги изядох още преди да бях излязъл от магазина Бя...

“Сън в съня” от Едгар Алън По

Сън в съняот Едгар Алън ПоПо челото те целувам и понеже се сбогувам, да призная не е лудост – сънища са мойте дни и в това ти не сгреши. Щом над...