Вмъкнах в семейството на овдовелия Радо, а сега съжителствам със зет си!

Така намерих щастието - като кукувица в чужди гнезда
Когато бях на 15, лежах в болница и ми направиха гинекологична операция. След това разбрах от майка си, че няма да мога да имам деца. Не се впечатлих особено, защото тогава бях още твърде млада и тези неща изобщо не ме вълнуваха.
Съдбата обаче беше благосклонна към мен. Бях на 22, когато се влюбих й се омъжих за Радо, който беше доста по-възрастен от мен. Дъщеря му Ива беше на 18. Двете много се разбирахме, защото бяхме почти връстнички. Радо ни се радваше, тъй като в началото на връзката ни се боеше да не би дъщеря му да ревнува от мен. Не му беше лесно, милият, защото първата му жена починала, когато Ива била едва 2-годишна и той я отгледал съвсем сам. В мое лице обаче Ива намери не само втора майка, но и най-добрата си приятелка. С Радо бяхме много щастливи, но уви - не за дълго. Той се разболя. Уж не беше нещо сериозно, а си отиде само за две седмици. С Ива останахме сами, макар че някак си се справяхме.
За 21 -вия си рожден ден тя доведе у дома приятеля си Васко. Представи ми го като своя бъдещ съпруг. Срам, не срам, признавам, че още като го видях, нещо под лъжичката ми трепна. Та аз бях също много млада - ненаживяла се, и имах нужда от мъж и любов. Нямах право обаче да се влюбвам точно в зет си. Но се случи, без да го искам. Успокояваше ме единствено това, че Ива не ми беше истинска дъщеря, а доведена. Щях да му мисля как ще живеем тримата занапред под един покрив.
След сватбата гледах много да не им се мотая в краката, за да не предизвиквам съдбата. Ива забременя почти веднага, но караше тежка бременност. След втория месец често-често я прибираха в болницата, за да е под наблюдение. Затова Васко я ...