Кой е Димитър Списаревски?

Българският летец-изпитател капитан Димитър Списаревски загива при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.

Димитър Списаревски е роден в Добрич на 19 юни  1916 година.  След Ньойския договор от 1919 година,  градът остава в териториите, предадени на Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и накрая в София.

В София Димитър завършва Втора мъжка гимназия. После постъпва във Военното  училище, но е буен  и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова още преди да завърши първата година, го изключват и го изпращат да си дослужи в  Ямбол.  Там обаче Димитър бързо се отличава, произведен е в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на полковия командир е възстановен  като юнкер. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, които се кандидатират за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия.

Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 година.  Неговият инструктор, германският ас фон Хомут, смаян от дръзките му прояви в учебния бой, му предрича, че ще бъде много опасен противник, но  ще загине още при първия въздушен бой.

Знае се, че Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Ядоса ли се за нещо обаче, ставал страшен.  В школата във Вернойхен  набил един немски летец-капитан, който  обидил България и нейните летци, наричайки ги ‘балкански туземци’. В Бургас напердашил окръжния  началник  на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец. В офицерския  клуб в Плевен  пък се разправя с нашенски любители на немски военни  маршове, които не разрешават на оркестъра да изпълнява  български песни. На летище Граф Игнатиево, когато вижда един фелдфебел да бие войниче с летва,  Списаревски я  счупва в гърба му.

Именно това изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто  мъжките реакции му създават много неприятности.  Но Спаича, както го наричат, си остава непроменен.

Буен, неустрашим и дързък е поручик Списаревски  и във въздуха.  Отстъплението в боя му  е напълно чуждо, противно и невъзможно. Полетите си той върши на максимални обороти, в учебен бой атакува с такава стръв, че понякога отнася наказания. Той заявява на другарите си: “..ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него’.. А друг път: ‘Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма  да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!”.  Такова е било мисленето на поручик Димитър Списаревски.

На 20 декември 1943 година  армада  от 60 англо-американски  ‘летящи крепости’, охранявани от 50 изтребители, се насочват към София.  Дежурен на  летище Божурище  с Месершмид Ме-109G-2  е  и Димитър Списаревски.  Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна.

Либърейтърите летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк  3/6 има задачата да завърже бой с противниковите изтребители,  а в това време другият орляк — 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина със закъснение след другите.  Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра, той сваля един бомбардировач.  Списаревски се измъква от два американски изтребители, насочва се  към група от 16 либърейтъра, но в борбата си с охраняващите го британски самолети свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без колебание, той   се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел,  Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. Врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.

Лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: ‘Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.

Тялото на първата жива българска торпила, Димитър Списаревски, е погребано с военни почести. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач  на летеца са  признати три въздушни победи. Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, в  Алеята на летците.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.

След 1944 г., по време на комунистическото управление в България,  табу тегне над подвига на  капитан Димитър Списаревски и името му и  неговият подвиг в защита на свещената българска земя и  в защита на мирните граждани на София,  се споменаваха само в ограничен кръг специализирани публикации.  Обвиняват го, че е предвождал легионерите на Втора мъжка гимназия  в София, клеветят го, че се  бил отличил в акция срещу партизаните….

 След 1989 г. подвигът му е изваден от забвение. Издадени са множество книги, брошури и  статии. В софийския район Искър на името на героя е наречен булевард. Същото име носи и улицата в село Пасарел, която води до лобното му място,  а в началото й е поставена паметна плоча. До лобното място, в местността Стражарски дол, е изграден паметен кът за героя. Улица на негово име и паметник има и в родния му град Добрич. В 22-ро училище в София /бивша Втора мъжка гимназия/ е поставена паметна плоча с барелеф на Списаревски -  първата българска жива торпила..

Още от Интересно

Предимствата на връзките с обвързани мъже

На много жени им се е случвало да се влюбят в обвързан мъж, но често се колебаят дали да се впуснат в подобен тип отношения, тъй като са добре запозна...

Трик за почистване на загорелите тави

Миризмата на прясно изпечени сладки, идваща от фурната, винаги ни кара да се усмихваме. Всички бихме искали да приготвяме подобни сладки изкушения по-...

Онези мъже, които плачат и пишат стихове

Аз съм от онези мъже... Аз съм от онези мъже, които плачат. Ако те е срам, просто ме подмини. Уморих се от фалшиви герои и от силни, но със дребн...

Днес е празникът на най-издръжливите - ето кой трябва да почерпи...

На 21 февруари Православната църква почита паметта на Свети Евстатий. Той е верен последовател на Христовата вяра, както и неин разпространител. ...

Имаме ли наистина цял живот, за да сбъднем мечтите си?

Най-голямата заблуда, в която живеем, е илюзията за безкрайността на времето, с което разполагаме. Понякога не осъзнаваме, че възможностите, които съд...

Лана дел Рей се завръща!(Видео)

Прекрасната певица издаде нов сингъл след 2-годишна пауза...

Българите масово страдат от косопад заради стреса

Косата отразява състоянието на здравето. Ако гъстотата, блясъкът изчезнат и косата започне да пада, това означава, че е налице физически или психиче...

Известни цитата за тайнствата на Вселената...

Вселената е необятна територия. Човешкото съзнание е твърде мъничко, за да осмисли колко велика мощ притежава Вселената. И все пак - много велики хор...

Т2, Анжела и туристите в миналото

Но ето че Дани Бойл се е справил много добре с тази задача. Тук помага фактът, че режисьорът е събрал оригиналния актьорски състав – Юън Макг...

Луиза Григорова влиза в политиката

Популярната актриса Луиза Григорова ще се бори да влезе в парламента на предстоящите избори. Тя е сред кандидатите за народен представител в листа...