Животът ми се преобърна в една адска нощ!

Ан беше убедена, че тази вечеря, на която бяха канени със съпруга й, щеше да промени живота й. За беда, наистина се оказа права.

Седнала пред тоалетката, красивата четиридесетгодишна жена старателно нанесе червило върху тъничките си устни. Пооправи къдриците, които се подаваха от прилежно направения й кок, постави обиците си с диаманти и доволно погледна отражението си в огледалото.

- Утре ще му кажа всичко. Отдавна трябваше да го направя.
Да, най-сетне беше събрала кураж. Щеше да сложи край на брака, който за нея вече нямаше никакво значение и който все повече й тежеше. Не можеше повече да издържа. Вече десет години рутина и скука. Не искаше да продължава да се преструва. Утре щеше да му съобщи, че иска развод, че копнее да върне свободата си, че не може повече да споделя сивия и досаден живот на един мъж, чиято единствена амбиция бе да трупа пари и да колекционира разни ценни предмети.

- Да, утре ще му кажа - повтори Ан решително, сякаш за да убеди самата себе си в категоричността си.

- Готова ли си, скъпа? Трябва да тръгваме, иначе ще закъснеем за вечерята у Джоунс.

„Скъпа!" Защо използваше това безлично и лишено от смисъл обръщение. Преглътна гнева си. Такъв беше мъжът й - убийствено скучен. Но скоро щеше да изчезне от живота й. Чакаха я щастливи дни. Отговори му:

- Идвам веднага.

Обу червените си обувки с висок ток и облече кашмирено манто върху сатенената си рокля.
Седна в колата. Съпругът й я чакаше търпеливо, с ръце на волана и запален двигател.

Пътуваха дълго, бавно и мъчително заради силния дъжд и хлъзгавия път. По едно време мъжът й пусна радиото. Точно съобщаваха за поредното убийство на опасния сериен убиец, избягал от затвора.

Беше лесно разпознаваем - с яко телосложение, албинос, караше сребрист мерцедес. Ан потрепери. За първи път от четиридесет минути насам, откакто пътуваха, тя наруши мълчанието:

- Представяш ли си, този тип броди някъде тук! Какъв ужас! Чу ли? Дали да не се връщаме у дома!

- Хайде, Ан, успокой се! Имаме още десетина километра и сме у Джоунс.

За секунда той се обърна към Ан, за да й се усмихне успокояващо и точно в тази секунда едно зайче намери да прекоси пътя. Инстинктивно Хенри натисна спирачката, но колата поднесе по мокрото шосе и се завъртя в кръг. Това адско завъртане сякаш продължи цяла вечност. После автомобилът излезе от пътя и се заби в едно дърво.

Чу се глухият удар на метал. В момента, в който колата им се вряза в дървото, Ан помисли, че изживява последния си миг. Ударът отпрати тялото й напред, коланът преряза рамото й, въздушната възглавница се блъсна в лицето й. Устата и носът й се забиха във възглавницата. Имаше чувството, че се задушава. Изпадна в паника. Дали пък нямаше да умре от задушаване? Една ръка допря рамото й, връщайки й здравия разум. Разтревоженият глас на Хенри достигна до нея

- Ан, добре ли си?
Постепенно тя се успокои.
- Да, добре съм, малко поразтърсена.

Мъжът напразно се опипваше да потърси помощ по мобилния си телефон. Тук нямаше обхват.

- Какво ще правим? - ужаси се Ан.
- Нямаме много варианти за избор. Ще се опитам да отида до най-близката къща, за да помоля да се обадя по те-лефона за помощ. По пътя не минават никакви коли, за съжаление.

При тези думи жена му подскочи:
- Как! Ще ме оставиш тук съвсем сама посред нощ и посред гората. При това наоколо броди сериен убиец!

- Слушай, Ан, с високите ти токчета и с вечерната ти рокля с гол гръб не мисля, че си подходящо екипирана, за да ходиш пеша в дъжда. Господ знае колко километра. И представа си нямам на колко километра от тук се намира първата къща. Най-добре е да се заключиш в колата и да ме чакаш. Има одеяло в багажника. Легни отзад и се завий с него.
Скована от ужас, тя гледаше как се отдалечава мъжът й. Малко по малко нощта го поглъщаше. Надяваше се да не се наложи да го чака дълго. После, останала сама, нервно заключи всички врати и се сгуши на задните седалки, скрита под одеялото. Позата не беше от най-удобните. Единствена компания в момента й правеше дъждът, който трополеше по покрива на колата. За да си дава кураж, тя си повтаряше, че с малко повече късмет на Хенри няма да му се наложи много да върви пеша, докато открие някаква къща.

Минутите течаха безкрайни и огласяни единствено от монотонното барабанене на дъждовните капчици. На Ан й беше студено. Сви се на кравай.

Колко време вече чакаше така? Половин час? Един? Повече? И представа си нямаше. Имаше чувството, че времето е замряло. Внезапно мускулите на тялото й се изопнаха, сърцето й...

Още от Интересно

Кучето – най-добрият колега на човека: 16 кутрета на първия си работен ден

Кой е най-добрият… колега на човека? Може би този, на когото може да се вярва безрезервно. Което е и причина в редиците на полицаи, военни, пожа...

Секси кадри разголват Алесандра Амброзио (Видео)

Любимката на милиони мъже по света Бразилският модел Алесандра Амброзио засне предизвикателно видео за Love Magazine. Става дума за една от най-ембл...

Моника Белучи открива церемонията в Кан

Секссимволът на съвременното италианско кино - Моника Белучи, ще открие церемонията по връчването на наградите за постижения във филмовото изкуство &q...

Астролозите съветват: Днес е много опасен ден, не бива да говорим празни приказки!

26-и лунен ден от 4:17 ч на 24 март до 4:55 ч на 25-и. Днес е много опасен ден! Трябва да сме максимално внимателни при общуването с други хора само п...

8 начина, да преодолеете бившия според Дженифър Лопес

Помните ли когато, Дрейк похарчи $ 10 000 за красива платинена огърлица с диаманти за тогавашната си приятелка Дженифър Лопес? Пищния подарък очевид...

Как да бъдем секси без много усилия?

Не гримът, не дрехите и не токчетата и дълбоките деколтета правят една жена секси! Не! Това, което ни прави да изглеждаме привлекателни е излъчването ...

Дете с рядко заболяване срещна своето куче близнак

Една невероятна история, която ще докосне сърцето ви, ще ви трогне и... усмихне...

Днес очаквайте блага вест - Благовещение е!

Всички християни - православни, католици и протестанти, празнуват днес един от най-големите празници - Благовещение, на който се почита едно от най-го...

Как смартфонът съсипва кожата на лицето ни

Всички притежаваме поне по едно такова смарт устройство - голям екран, който почти по цял ден е пред очите ни и близо до кожата на лицето ни. Вече не ...

“Колко си хубава!” на Христо Фотев

Колко си хубава Христо Фотев   Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ...