Животът ми се преобърна в една адска нощ!

Ан беше убедена, че тази вечеря, на която бяха канени със съпруга й, щеше да промени живота й. За беда, наистина се оказа права.

Седнала пред тоалетката, красивата четиридесетгодишна жена старателно нанесе червило върху тъничките си устни. Пооправи къдриците, които се подаваха от прилежно направения й кок, постави обиците си с диаманти и доволно погледна отражението си в огледалото.

- Утре ще му кажа всичко. Отдавна трябваше да го направя.
Да, най-сетне беше събрала кураж. Щеше да сложи край на брака, който за нея вече нямаше никакво значение и който все повече й тежеше. Не можеше повече да издържа. Вече десет години рутина и скука. Не искаше да продължава да се преструва. Утре щеше да му съобщи, че иска развод, че копнее да върне свободата си, че не може повече да споделя сивия и досаден живот на един мъж, чиято единствена амбиция бе да трупа пари и да колекционира разни ценни предмети.

- Да, утре ще му кажа - повтори Ан решително, сякаш за да убеди самата себе си в категоричността си.

- Готова ли си, скъпа? Трябва да тръгваме, иначе ще закъснеем за вечерята у Джоунс.

„Скъпа!" Защо използваше това безлично и лишено от смисъл обръщение. Преглътна гнева си. Такъв беше мъжът й - убийствено скучен. Но скоро щеше да изчезне от живота й. Чакаха я щастливи дни. Отговори му:

- Идвам веднага.

Обу червените си обувки с висок ток и облече кашмирено манто върху сатенената си рокля.
Седна в колата. Съпругът й я чакаше търпеливо, с ръце на волана и запален двигател.

Пътуваха дълго, бавно и мъчително заради силния дъжд и хлъзгавия път. По едно време мъжът й пусна радиото. Точно съобщаваха за поредното убийство на опасния сериен убиец, избягал от затвора.

Беше лесно разпознаваем - с яко телосложение, албинос, караше сребрист мерцедес. Ан потрепери. За първи път от четиридесет минути насам, откакто пътуваха, тя наруши мълчанието:

- Представяш ли си, този тип броди някъде тук! Какъв ужас! Чу ли? Дали да не се връщаме у дома!

- Хайде, Ан, успокой се! Имаме още десетина километра и сме у Джоунс.

За секунда той се обърна към Ан, за да й се усмихне успокояващо и точно в тази секунда едно зайче намери да прекоси пътя. Инстинктивно Хенри натисна спирачката, но колата поднесе по мокрото шосе и се завъртя в кръг. Това адско завъртане сякаш продължи цяла вечност. После автомобилът излезе от пътя и се заби в едно дърво.

Чу се глухият удар на метал. В момента, в който колата им се вряза в дървото, Ан помисли, че изживява последния си миг. Ударът отпрати тялото й напред, коланът преряза рамото й, въздушната възглавница се блъсна в лицето й. Устата и носът й се забиха във възглавницата. Имаше чувството, че се задушава. Изпадна в паника. Дали пък нямаше да умре от задушаване? Една ръка допря рамото й, връщайки й здравия разум. Разтревоженият глас на Хенри достигна до нея

- Ан, добре ли си?
Постепенно тя се успокои.
- Да, добре съм, малко поразтърсена.

Мъжът напразно се опипваше да потърси помощ по мобилния си телефон. Тук нямаше обхват.

- Какво ще правим? - ужаси се Ан.
- Нямаме много варианти за избор. Ще се опитам да отида до най-близката къща, за да помоля да се обадя по те-лефона за помощ. По пътя не минават никакви коли, за съжаление.

При тези думи жена му подскочи:
- Как! Ще ме оставиш тук съвсем сама посред нощ и посред гората. При това наоколо броди сериен убиец!

- Слушай, Ан, с високите ти токчета и с вечерната ти рокля с гол гръб не мисля, че си подходящо екипирана, за да ходиш пеша в дъжда. Господ знае колко километра. И представа си нямам на колко километра от тук се намира първата къща. Най-добре е да се заключиш в колата и да ме чакаш. Има одеяло в багажника. Легни отзад и се завий с него.
Скована от ужас, тя гледаше как се отдалечава мъжът й. Малко по малко нощта го поглъщаше. Надяваше се да не се наложи да го чака дълго. После, останала сама, нервно заключи всички врати и се сгуши на задните седалки, скрита под одеялото. Позата не беше от най-удобните. Единствена компания в момента й правеше дъждът, който трополеше по покрива на колата. За да си дава кураж, тя си повтаряше, че с малко повече късмет на Хенри няма да му се наложи много да върви пеша, докато открие някаква къща.

Минутите течаха безкрайни и огласяни единствено от монотонното барабанене на дъждовните капчици. На Ан й беше студено. Сви се на кравай.

Колко време вече чакаше така? Половин час? Един? Повече? И представа си нямаше. Имаше чувството, че времето е замряло. Внезапно мускулите на тялото й се изопнаха, сърцето й...

Още от Интересно

3 начина да се превърнете в звезда на коледното парти

И така. Наближава Коледа. И следва цялата суматоха по приготвянето на 63 манджи за Бъдни вечер, да се влачи елха (голяма, мамооооо, а тия бащи за к&#...

Време за четене: "Излъжеш ли ме веднъж..."

На 9 декември излиза от печат провокативният трилър „Излъжеш ли ме веднъж…“. Автор е неоспоримият майстор на съспенса Харлан Коубън...

Писателка-рекордьорка: Венета Райкова с трета книга за година

Романът „Инсомния“ – върхът на една успешна професионална година за авторката. В навечерието на коледните празници издателство „Ентусиаст“ публику...

Новият трейлър на "50 нюанса по-тъмно": по-горещ и мрачен отвсякога!

Първият трейлър на дългоочакваното продължение на еротичната сага разгорещи феновете по света през септември, но сега идва вторият още по-парещ трейлъ...

Домaшен офис? Няколко дизайнерски идеи...

Цел №1 - оптимизиране на пространството Преди т.нар. "кабинет" - пространството, посветено да работата, заемаше огромно място в дома. В ми...

4 сигурни признака, че сте сапиосексуален

Терминът "сапиосексуален" идва от латинското sapio, – умен и разсъдлив. Това е човек, който сексуално привлича и бива привлечен от умн...