Животът ми се преобърна в една адска нощ!

Ан беше убедена, че тази вечеря, на която бяха канени със съпруга й, щеше да промени живота й. За беда, наистина се оказа права.

Седнала пред тоалетката, красивата четиридесетгодишна жена старателно нанесе червило върху тъничките си устни. Пооправи къдриците, които се подаваха от прилежно направения й кок, постави обиците си с диаманти и доволно погледна отражението си в огледалото.

- Утре ще му кажа всичко. Отдавна трябваше да го направя.
Да, най-сетне беше събрала кураж. Щеше да сложи край на брака, който за нея вече нямаше никакво значение и който все повече й тежеше. Не можеше повече да издържа. Вече десет години рутина и скука. Не искаше да продължава да се преструва. Утре щеше да му съобщи, че иска развод, че копнее да върне свободата си, че не може повече да споделя сивия и досаден живот на един мъж, чиято единствена амбиция бе да трупа пари и да колекционира разни ценни предмети.

- Да, утре ще му кажа - повтори Ан решително, сякаш за да убеди самата себе си в категоричността си.

- Готова ли си, скъпа? Трябва да тръгваме, иначе ще закъснеем за вечерята у Джоунс.

„Скъпа!" Защо използваше това безлично и лишено от смисъл обръщение. Преглътна гнева си. Такъв беше мъжът й - убийствено скучен. Но скоро щеше да изчезне от живота й. Чакаха я щастливи дни. Отговори му:

- Идвам веднага.

Обу червените си обувки с висок ток и облече кашмирено манто върху сатенената си рокля.
Седна в колата. Съпругът й я чакаше търпеливо, с ръце на волана и запален двигател.

Пътуваха дълго, бавно и мъчително заради силния дъжд и хлъзгавия път. По едно време мъжът й пусна радиото. Точно съобщаваха за поредното убийство на опасния сериен убиец, избягал от затвора.

Беше лесно разпознаваем - с яко телосложение, албинос, караше сребрист мерцедес. Ан потрепери. За първи път от четиридесет минути насам, откакто пътуваха, тя наруши мълчанието:

- Представяш ли си, този тип броди някъде тук! Какъв ужас! Чу ли? Дали да не се връщаме у дома!

- Хайде, Ан, успокой се! Имаме още десетина километра и сме у Джоунс.

За секунда той се обърна към Ан, за да й се усмихне успокояващо и точно в тази секунда едно зайче намери да прекоси пътя. Инстинктивно Хенри натисна спирачката, но колата поднесе по мокрото шосе и се завъртя в кръг. Това адско завъртане сякаш продължи цяла вечност. После автомобилът излезе от пътя и се заби в едно дърво.

Чу се глухият удар на метал. В момента, в който колата им се вряза в дървото, Ан помисли, че изживява последния си миг. Ударът отпрати тялото й напред, коланът преряза рамото й, въздушната възглавница се блъсна в лицето й. Устата и носът й се забиха във възглавницата. Имаше чувството, че се задушава. Изпадна в паника. Дали пък нямаше да умре от задушаване? Една ръка допря рамото й, връщайки й здравия разум. Разтревоженият глас на Хенри достигна до нея

- Ан, добре ли си?
Постепенно тя се успокои.
- Да, добре съм, малко поразтърсена.

Мъжът напразно се опипваше да потърси помощ по мобилния си телефон. Тук нямаше обхват.

- Какво ще правим? - ужаси се Ан.
- Нямаме много варианти за избор. Ще се опитам да отида до най-близката къща, за да помоля да се обадя по те-лефона за помощ. По пътя не минават никакви коли, за съжаление.

При тези думи жена му подскочи:
- Как! Ще ме оставиш тук съвсем сама посред нощ и посред гората. При това наоколо броди сериен убиец!

- Слушай, Ан, с високите ти токчета и с вечерната ти рокля с гол гръб не мисля, че си подходящо екипирана, за да ходиш пеша в дъжда. Господ знае колко километра. И представа си нямам на колко километра от тук се намира първата къща. Най-добре е да се заключиш в колата и да ме чакаш. Има одеяло в багажника. Легни отзад и се завий с него.
Скована от ужас, тя гледаше как се отдалечава мъжът й. Малко по малко нощта го поглъщаше. Надяваше се да не се наложи да го чака дълго. После, останала сама, нервно заключи всички врати и се сгуши на задните седалки, скрита под одеялото. Позата не беше от най-удобните. Единствена компания в момента й правеше дъждът, който трополеше по покрива на колата. За да си дава кураж, тя си повтаряше, че с малко повече късмет на Хенри няма да му се наложи много да върви пеша, докато открие някаква къща.

Минутите течаха безкрайни и огласяни единствено от монотонното барабанене на дъждовните капчици. На Ан й беше студено. Сви се на кравай.

Колко време вече чакаше така? Половин час? Един? Повече? И представа си нямаше. Имаше чувството, че времето е замряло. Внезапно мускулите на тялото й се изопнаха, сърцето й...

Още от Интересно

Британски агент се сети, че е убил Даяна

Бивш агент на британските спецслужби Ми5 призна на смъртното си легло , че е бил принуден да убие принцеса Даяна. 80-годишният Джон Хопкинс твърд...

ТЕСТ: Изберете ключ и ще ви разкрием какво се крие в подсъзнанието ви

Тестът, който Ви предлагаме, ще покаже много за вас и за това, което мислите, чувствате и желаете. Ключът, който изберете, ще покаже какво се крие зад...

Чарлз Буковски и неговата истина за робството от 9 до 5

Всички лица, случки, емоции и страсти които ще припознаете и изпитате четейки това писмо, изобщо не са случайни. Остава въпросът “Какво да...

Вие сте дете на 90-те, ако...

Да бъдеш дете през 90-те беш&...

5 прости причини, поради които мъжете избягват идеалните жени

Забелязали ли сте колко красиви и умни момичета са сами. И това не е така, защото нещо им има, а защото може би са твърде перфектни за някой мъж.. Зву...

Нещата, които една зряла жена никога няма да направи заради любовта

Попаднахме на този текст във Фейсбук. Негов автор е Ерика Шпундра. Споделяме го с вас, защото мислим, че е важен! Все говорим за нещата, на които тряб...

Амулети и цветя за късмет според зодията

Тайната на успеха и щастието е най-голямата загадка, стояща пред човешкото общество. В същото време всеки човек се опитва да привлече късмета и благос...

Никога не е твърде рано за плуване

водните спортове трябва да бъдат поощрявани от родителите още в най-ранна възраст. Кога да запишем детето си на плуване? Естествено е всеки роди...

Не се омъжвай преди да си зададеш тези важни въпроси!

Бракът е един от най-големите ангажименти, които можеш да поемеш към нкой друг - и тук не става дума за лоши ангажименти - не, напротив - това е нещо ...