Писмо до майка ми

Спокойна неделна утрин. Слънчевите лъчи още рано сутринта озаряват всяко кътче от малката къщурка и "оцветяват" всичко в красиви топли цветове. Светът е по-красив. Нежен ветрец гали сетивата, а птичата песен носи вестта за пролет, за спокойствие, за хармония.

Представям си, че съм малка птичка, която може да лети - високо в небето, сред облаците дори. Те са меки, бели, пухкави - като онова меко одеялце, с което ме завиваше, когато бях дете. Помниш ли го?

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



ПРОЛЕТНО ПОЧИСТВАНЕ



ИЗВИНЕНИЯТА ПРЕЧАТ В ЛЮБОВТА



ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ЛЮБОВ КЪМ ПЛАНИНАТА



ТЕНДЕНЦИИТЕ ПРИ СВАТБЕНИТЕ ТОРТИ ПРЕЗ 2014

Кацвам на една брезичка - крехка, още неукрепнала - и тя е като мен, все още расте. Сега е времето, в което да се научи да се бори с бури и ветрове, с дъждове и горещи дни. Тя е така тънка, така малка, а в същото време се усеща желанието ѝ за живот. Клонките ѝ се преплитат в играта си, като поклащат малкото листенца, успели да се покажат на света. Сякаш чувам смеха им - сякаш кикот на дете, потопило се в мечтата си.

Тя е щастлива, защото е преодоляла поредния топъл ден и вледеняваща нощ. Радва се на моята компания и благодаря мълчаливо, че е там и че сподели този миг. И отлитам

Кацвам на перваза на едно отворено прозорче. Не знам какво ме привлече - някаква топлина излъчва тази къщурка. Дали е ароматът на топла закуска и пролетни цветя, поставени точно до нея на масата или пък може би привлича песента на жената, която тихичко припява с радиото, не мога да отговоря, но започвам да се чувствам някак на място.

Затварям очи, започвам да тактувам и усещам как се понасям в танц. Една напред и две назадАх, че е хубаво. Залитам и за да не падна, отварям очи. Спирам се. Тази жена ми е някак позната. Това е майка ми?!

Снимка: Thinkstock

Едно малко момиче се приближава. Косичката ѝ е сплетена на две и нали се сещате за онези смешни панделки - е точно такива са вързани на крайчеца на всяка плитка. Тя се смее. "Фръцка" дупе в ритъма на песента, а розовата рокличка се вее и образува вълни, като онези при отлив - при залез слънце, когато природата е най-спокойна и сякаш всичко успява да спре и да се огледа, когато цялата природа се наслаждава на това, че слънцето все още е горе в небето, а последните слънчеви лъчи даряват топлина.

Запяват заедно и танцуват - майка и дъщеря. Танц на отношение, приятелство и любов. Въртят се в кръг, а полите им се веят, както и косите им. Цветовете се преплитат в красива дъга, сякаш поляна от пъстри цветя Пред очите ни минават минути, часове, години и в следващия миг се пренасям сякаш в друг свят - двете са там, в същата онази къщурка с аромат на дом, но са минали години. Малкото момиче е вече голяма жена - със същите плитки, падащи свободно по гърба и отново вплела ръце в тези на майка си.

Снимка: Thinkstock

Те се смеят, пеят, сякаш не стъпват по пода. Носят се из небесата на създаден от тях си свят - красив, необятен, по-добър и толкова истински. Благодарност! Изписана на очите. Нежност, излъчвана от всяко движение. Спират!

Снимка: Thinkstock

Майка ѝ се е задъхала, но продължава да грее усмивката на лицето - толкова женствено. Изписани са всичките преодолени трудности, всеки решен проблем се "чете" в мъничките бръчици около очите, но блясъкът им, той е вълшебен и е точно такъв, какъвто бе преди толкова години, когато с цялата си топлина ме завиваше с онова одеялце всяка вечер и целуваше челцето ми, пожелавайки ми лека нощ - и тя бе сигурна, спокойна, вълшебна, защото знаех, че ще се събудя, ще ме чака вкусна закуска, весела песен, чиста рокля и луд танц на доверие

Дали сега, когато битът те обгръща и забързаното време не ти дава дъх да си поемеш, дали успяваш за минута да спреш, да се огледаш, да се сетиш?! Дали ще видиш, когато ни погледнеш, нас, твоите деца, искрената любов и благодарност, която изпитваме към теб?!

Благодаря ти, мамо! Благодаря ти!

Автор: Антонина Чобанова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Още от Интересно

Най-добрият сироп против кашлица

В сезон сме, в който кашлицата е често срещано заболяване на дихателните ни пътища. И понякога, дори да оздравеем от настинката, кашлицата продължава ...

Водолеите - различни, свободни и мъдри

Ето че дойде времето и на Водолея - слънцето влезе в този зодиакален знак на двадесети януари. Водолеят е мъжки, въздушен и неподвижен знак....

Любовен хороскоп за 21-ви януари

И днес Луната остава в Скорпион. Тя образува добър аспект с Плутон и Венера. Това прави деня наситен с емоции и приятни моменти. Необходимост от посто...

Великият Уилям Шекспир за любовта, жените и живота

"Да бъдеш или да не бъдеш - това е въпросът!"  Никога не бихте сбъркали прословутото изречение, нали? Шекспир остава в света на литера...

Кога ще се преродим отново

Защо кремациите на Бали са така пищни и впечатляващи? Защо всички са облечени в красиви, цветни дрехи, усмихват се и сякаш празнуват края на един живо...

Кристиан Диор: „Истинската жена трябва да бъде капризна“

Днес се навършват 112 години от рождението на знаменития дизайнер Christian Dior. Той е роден и израснал в заможно семейство в Гренвил, Франция, но ...

9 признака, че той не се интересува от вас

Би трябвало да е очевидно, когато някой ни харесва, но това не е толкова просто. Понякога някой трябва да ни каже, че момчето, което харесваме прост...

Няколко начина да се справим с настинката

Грипният сезон дойде; пиша това заобиколен от кърпички, увит в одеяло, а до мен са лимонът и медът. Изкушаващо е да се натъпчем с хапчета, за да под...

Провансалска чеснова супа

Необходими продукти: 4 глави чесън 2 стръка праз (бялата част) 2 стръка мащерка 2 стръка салвия 2 дафинови листа 1 л зеленчуков бульон 100 мл зехтин ...

Давай го по-леко! Не се дръж сякаш са ти потънали гемиите.

Странно как някои неща ни се струват важни в моментите, когато ги правим. После, когато погледнем назад, осъзнаваме, че изобщо не са били важни. Знаеш...