Измерения на прошката

Имам Edna добра приятелка. Ученичка, последователка, душевен другар... не знам точно как да я нарека. Езикът ни, мили братя и сестри, натрупа много срам и сега повечето думи и изрази имат съмнителни, а понякога и противни конотации. Нали знаете какво е конотация? Това, което върви заедно и покрай най-конкретния смисъл на думата. Знам, че тия, които знаят, ще се обидят и ще кажат "тоя ни подценява", а тия които не знаят, ще изпуфтят презрително и ще кажат "тоя па на к`ъв се прави".

Както и да е. Доста злоба натрупахме един към друг, не мислите ли? И езикът ни - като едно "вълшебно огледало" (по Хайтов) - отразява натрупаната ни злоба един към друг.

Затова аз не знам как да нарека моето момиче - без да прозвучи банално или високомерно, или пък с някакъв лъстив подтекст. Приятелка, ученичка... Абе просто Диана Маркова.

Поетесата и писателката, която най-много ме е впечатлила в последните години. Запознахме се преди пет години на едно мое представяне, тя се правеше на журналистка и каза, че иска да ми вземе интервю.

Аз се престорих на Марк Твен и повторих думите му: "А с какво се взима интервю?"

Но тя не беше чела точно този му разказ и затова не се сети да ми отговори: "Ами в някои случаи - с тояга."

Всъщност тя май не работеше във вестник или списание тогава - просто искаше да се запознаем и използваше журналистиката като най-лесен повод.

Журналистиката, Бога ми, руши стените между хората! - казах си на смях тогава.

Но не строи ли също така стени от черногледство и злонамереност? - мисля си тъжно сега.

Както и да е. Запознахме се тогава, във вихрената 2010 година. Първото, което май ми каза тя, беше, че има диагноза шизофрения. Има си я. Някой - както става в наше време - я шибнал като брадва в челото. Аз изтръпнах леко. А съм бил психиатър. Тоест - би трябвало напълно да съм се преборил с предразсъдъците си. И да приемам хората с всякакви подобни диагнози с чисто и умно, просветено чувство. И с добро, любящо сърце. Но нали съм средновековна, пълна с мракобесие свиня - като всички, като абсолютно всички нас - и затова изтръпнах. Леко, много леко. Но - изтръпнах.

После поех въздух и приятелството ни потече като вода.

Понякога клокочеше, движението на водата ставаше турболентно - когато заболяването ѝ имаше леки обостряния - но после отново ставаше гладко, прекрасно и ламинарно - като умна река, която знае към кое море отива. Ние отивахме заедно към морето "голямо изкуство" и затова се движехме добре.

Тя издаде първата си стихосбирка "Кръв по клавишите" и аз бях горд. Казах ѝ: "Такава блага поезия не съм чел наскорои май - от много отдавна." И не я лъжех, само защото ми е приятелка или защото има някаква си диа...

Още от Интересно

Постна пица „Калцоне“

Необходими продукти: за тестото: 500 г брашно 2 ч. л. суха мая 1 ч. л. захар 1 ч. л. сол за плънката: 400 г нахут (от консерва) 150 г спанак (почисте...

Джуди Денч - Edna хулиганка на 82 години!

Днес талантливата Джуди Денч навършва 82 години! Джуди Денч е родена на 9 декември 1934 година в Йорк, Северен Йоркшър. Майка ѝ Елеанор Ол...

Lenovo подарява Moto смартфони

На своя нов уебсайт Lenovo Bulgaria кани потребителите да тестват виртуално новия флагман на компанията – Moto Z. Играта продължава до 9 януари,...

Какви жени харесва според зодиакалния си знак (1 част)

Едно от нещата, с които астрологията може да помогне, е да даде малко насоки за това от какъв типаж са привлечени и двата пола, когато става въпро...

Дисни избраха Крисия да пее в „Замръзналото кралство: филм с музика на живо“

Една от най-обичаните продукции на Дисни се завръща у нас под съпровод на симфоничен оркестър и любими гласове именно в месеца на сбъднатите желания и...

Кой и кога е създал пяната за бръснене

В наши дни много жени продължават да предпочитат използването на самобръсначка вместо епилатор, кола маска или други съвременни методи за обезкосмяван...

Дамите си мечтаят за джентълмен от 50-те

Съвременните жени искат...

Сине, така се става Мъж!

Ако владееш се, когато вс ...