Измерения на прошката

Имам Edna добра приятелка. Ученичка, последователка, душевен другар... не знам точно как да я нарека. Езикът ни, мили братя и сестри, натрупа много срам и сега повечето думи и изрази имат съмнителни, а понякога и противни конотации. Нали знаете какво е конотация? Това, което върви заедно и покрай най-конкретния смисъл на думата. Знам, че тия, които знаят, ще се обидят и ще кажат "тоя ни подценява", а тия които не знаят, ще изпуфтят презрително и ще кажат "тоя па на к`ъв се прави".

Както и да е. Доста злоба натрупахме един към друг, не мислите ли? И езикът ни - като едно "вълшебно огледало" (по Хайтов) - отразява натрупаната ни злоба един към друг.

Затова аз не знам как да нарека моето момиче - без да прозвучи банално или високомерно, или пък с някакъв лъстив подтекст. Приятелка, ученичка... Абе просто Диана Маркова.

Поетесата и писателката, която най-много ме е впечатлила в последните години. Запознахме се преди пет години на едно мое представяне, тя се правеше на журналистка и каза, че иска да ми вземе интервю.

Аз се престорих на Марк Твен и повторих думите му: "А с какво се взима интервю?"

Но тя не беше чела точно този му разказ и затова не се сети да ми отговори: "Ами в някои случаи - с тояга."

Всъщност тя май не работеше във вестник или списание тогава - просто искаше да се запознаем и използваше журналистиката като най-лесен повод.

Журналистиката, Бога ми, руши стените между хората! - казах си на смях тогава.

Но не строи ли също така стени от черногледство и злонамереност? - мисля си тъжно сега.

Както и да е. Запознахме се тогава, във вихрената 2010 година. Първото, което май ми каза тя, беше, че има диагноза шизофрения. Има си я. Някой - както става в наше време - я шибнал като брадва в челото. Аз изтръпнах леко. А съм бил психиатър. Тоест - би трябвало напълно да съм се преборил с предразсъдъците си. И да приемам хората с всякакви подобни диагнози с чисто и умно, просветено чувство. И с добро, любящо сърце. Но нали съм средновековна, пълна с мракобесие свиня - като всички, като абсолютно всички нас - и затова изтръпнах. Леко, много леко. Но - изтръпнах.

После поех въздух и приятелството ни потече като вода.

Понякога клокочеше, движението на водата ставаше турболентно - когато заболяването ѝ имаше леки обостряния - но после отново ставаше гладко, прекрасно и ламинарно - като умна река, която знае към кое море отива. Ние отивахме заедно към морето "голямо изкуство" и затова се движехме добре.

Тя издаде първата си стихосбирка "Кръв по клавишите" и аз бях горд. Казах ѝ: "Такава блага поезия не съм чел наскорои май - от много отдавна." И не я лъжех, само защото ми е приятелка или защото има някаква си диа...

Още от Интересно

Всички ще носим…големи обици

Аксесоарите съществуват, за да можем да кажем на всички без думи кои сме. Да го заявим още с първия поглед, който попадне върху нас. През 2018 година...

Единствената цел за 2018: Да потънем

Всяка година слагаме цели – да  отслабнем, да се стегнем, да напреднем, да си намерим нова работа, да напуснем работата, да си пуснем коса,...

13 деца, които станаха известни, благодарение на красотата си

Красотата е субективна и често става въпрос за противоречия. Някои смятат, че стандартите за красота са здрав руж и плътни чувствени устни; други са л...

Понякога зад страданието се крие спасение. Просто изчакай края на историята!

Веднъж един конник минавал покрай някаква нива. Когато приближил достатъчно, той видял, че селянинът, който я обработвал, е заспал под голямо ябълково...

10 природни антибиотика, с които ще държите грипа далеч от себе си

Всички вече чакаме грипа. Сякаш седим на вратата и дебнем дали няма да се покаже иззад ъгъла. Да, ще се покаже, както всяка година. Но вместо прост...

Какво всъщност е любовта?

Любов. Какво, за Бога, е люб&...

Колкото по-ниско е човек душевно, толкова по-високо вири нос

Десет мисли за живота, човека, приятелството… 1. „Когато не откриваш ясна причина за любовта си към някого, означава, че наистина...

Милен Русков: Смятам, че светът се управлява от невидими неща (видео интервю)

Аз съм доста строг човек в живота и в същото време много любезен към публиката… Това е едно от нещата, които споделя Милен Русков, когато го ср...