„Големите надежди“ на неповторимия Чарлз Дикенс

Неостаряващата класикаГолемите надежди"на неповторимия Чарлз Дикенс излиза в ново луксозно издание на български език. В книгата, която е част от поредицата Върхове" на ИК Изток-Запад", сиракът Пип разказва от първо лице за развитието и личностното си израстване сред социалните неправди във Викторианска Англия, засягайки редица наболели проблеми в английското общество по това време.

Чарлз Джон Хъфам Дикенс (1812-1870) е определян от мнозина като най-видния писател на Викторианската епоха. Безспорно той е сред най-известните автори и критици на XIX век, чиито безценни творби му носят нечуван успех още приживе - той постига по-голяма популярност от всеки друг английски писател по това време.



Високата му ерудиция и пленяващият талант, които той умело разкрива пред читателя, са в основата и на едно от по-късните му произведения: Големите надежди". Съчетавайки неочаквани обрати и заплетени авантюри, тази неостаряваща класика отразява отношенията между човека и обществото във Викторианска Англия. Книгата, която излиза в ново издание у нас, е тринадесетият поред роман на Дикенс и вторият (след Дейвид Копърфийлд"), разказан от първо лице. Разказвачът е младият Пип, който не е виждал никога нито баща си и майка си, нито техни портрети, защото те бяха живели много време преди появата на фотографията", и който живее със сприхавата си сестра - отгледала го с двете си ръце", и съпруга й - добродушния и глуповат ковач Джо. Един ден, докато се разхожда на гробището, Пип бива изплашен до смърт от избягалия затворник Ейбъл Магуич и тази среща променя изцяло живота на момчето.



Героите и в този Дикенсов роман са многопластови - от своенравната мис Хавишам до подмазвача чичо Пъмбълчук. Техните истории, разказани майсторски от автора, изразяват неговите притеснения, породени от събитията и наболелите в английското общество през тези години проблеми: богатство и бедност, любов и отхвърляне, както и несигурната победа на доброто над злото.



Първоначално публикуван на части в седмичника All the Year Round" в продължение на месеци, Големите надежди" е издаден в три тома през 1861 г. Новото луксозно издание, което излиза на български език, е майсторски илюстрирано от художника Петър Станимиров.

Откъс от Големите надежди", Чарлз Дикенс



Фамилното име на баща ми беше Пирип, а аз бях кръстен Филип и тъй като детският ми език не бе успял да сглоби от двете имена нещо по-дълго и по-разбираемо от Пип, нарекох се сам Пип, а после и другите започнаха да ме наричат така.
Това, че фамилното име на баща ми е било Пирип, научих от надписа върху надгробната му плоча и от думите на сестра ми, мисис Джо Гарджъри, омъжена за ковача. Не бях виждал никога нито баща си и майка си, нито техни портрети (защото те бяха живели много време преди появата на фотографията) и първите ми представи за тях бяха свързани съвсем неоснователно с надгробните им плочи. От формата на буквите върху бащината ми надгробна плоча получих странната представа, че той е бил широкоплещест, едър, мургав мъж с черна къдрава коса. А от вида и израза на надписа и Джорджиана, съпруга на гореспоменатия" извадих детинското заключение, че майка ми е била болнава и с лунички. Петте малки надгробни плочи, дълги по фут и половина и наредени до гробовете на родителите ми в памет на петте ми братчета - които се бяха отказали от опита да печелят прекалено рано прехраната си сред всеобщата борба, - ми бяха вдъхнали благоговейно поддържаната вяра, че те са се родили легнали по гръб, с ръце в джобовете, без да ги извадят оттам, докато са били на тоя свят.
Ние живеехме в блатиста местност, край речен завой1 на двадесет мили от морето. Струва ми се, че първата си най-ярка и обширна представа за света получих в една паметна студена привечер. Тогава именно открих, че обраслият с коприва неприветлив кът е гробище; че Филип Пирип, бивш жител на тази енория, и Джорджиана, съпруга на гореспоменатия, са умрели и погребани; че Александър, Бартломю Ейбръхам, Тобайъс и Роджър, малолетни деца на гореспоменатите, са също умрели и погребани; че тъмната пуста равнина зад гробището, из която пасат кравите, пресечена от язове, могилки и шлюзове, са блатата; а ниската оловносива ивица зад тях е реката; че далечното диво леговище на вятъра е морето, а дребното треперещо същество, разплакано от страх пред цялата тая гледка, е Пип.
- Я млъкни! - се раздаде страшен глас и един човек изникна между гробовете до входа на църквата. - Не реви, дяволче, инак ще те заколя!
Страшен човек в груби сиви дрехи, с тежка окова на крака. Човек без шапка, със скъсани обуща, вързал главата си с някакъв вехт парцал. Човек измокрен, изкалян, изранен от камъни, ожулен от тръни и коприва; той куцаше, трепереше, озърташе се втренчено и ръмжеше, а зъбите му тракаха, когато ме улови за брадичката.
- Ох, моля ви се, сър, не ме колете! - замолих го изплашено аз. - Моля ви се, сър, недейте!
- Кажи, как ти е името? - попита човекът. - Хайде, по-скоро!
- Пип, сър.
- Повтори! - каза той, като ме гледаше втренчено. - По-ясно!
- Пип, Пип, сър.
- Къде живееш? - продължи човекът. - Покажи ми къщата!
Посочих към мястото, където се намираше нашето село, на около една миля от църквата, между елите и подкастрените дръвчета в крайбрежната низина.
Човекът ме погледна за миг, обърна ме с главата надолу и изтърси джобовете ми. В тях имаше само парче хляб. Когато църквата се върна на предишното си място - защото човекът беше толкова ловък и силен, че я преобърна пред очите ми и звънарната ѝ се озова под нозете ми, - когато, казвам, църквата се върна на предишното си място, аз седях разтреперан на един висок надгробен камък, а човекът ядеше лакомо хляба ми.
- Ех ти, паленце - рече той, като се облизваше, - какви тлъсти бузки имаш!
Струва ми се, че те бяха наистина тлъсти, при все че по онова време бях нисък и слаб за годините си.
- Проклет да съм, ако не ги изям! - каза човекът, клатейки заплашително глава. - И, кажи-речи, съм готов да ги изям!
Аз изказах сериозно надеждата, че няма да ги изяде, и се залових по-здраво за надгробния камък, върху който ме бе настанил отчасти за да не падна оттам, а отчасти и за да не се разплача.
- Я слушай - попита човекът, - къде е майка ти?
- Ей тук, сър - отговорих аз.
Той трепна, втурна се да бяга, после се спря и погледна през рамо.
- Ей тук, сър - обясних плахо, - и Джорджиана". Тя е майка ми.
- Аа! - рече той, като се върна. - А оня до нея баща ти ли е?
- Да, сър - отвърнах. - И той е тук; бивш жител на тази енория".
- Ахаа! - промълви той и се замисли. - А с кого живееш... ако речем, че те оставя да живееш, макар да не съм решил още.
- Със сестра си, сър... мисис Джо Гарджъри... Жената на ковача Джо Гарджъри, сър.
- На ковача ли, казваш? - повтори той. И погледна крака си.
След като погледна няколко пъти мрачно ту крака си, ту мене, той се приближи до надгробния камък, улови ме за раменете и ме наведе назад, докъдето можеше да стигне, така че неговите очи ме гледаха властно от горе надолу, а моите го гледаха безпомощно от долу на горе.
- Слушай - каза той. - Сега ще се реши дали да те оставя жив. Знаеш ли какво е пила?
- Да, сър.
- А знаеш ли какво е лапане?
- Да, сър.
След всеки въпрос той ме навеждаше още повече, за да почувствам по-силно опасността и безпомощността си.
- Ще ми донесеш пила. - Той ме наведе пак. - Ще ми донесеш и нещо за лапане. - Наведе ме още веднъж. - Ще ми донесеш и двете. - Пак ме наведе. - Инак ще ти извадя сърцето и дробчето. - И пак ме наведе.
Бях толкова изплашен и замаян, че се вкопчих с две ръце в него и му казах:
- Ако обичате да ме изправите, сър, няма да ми се завива свят и ще ви разбера по-добре.

Още от Интересно

Вижте кой празнува имен ден днес...

Днес църквата почита Св. ап. Тимотей и Св. преп. Анастасий.  Днес своя имен ден празнуват Тимотей, Тимофей, Анастас, Стас, Ташо, Ташко...

Класическа паста с малко продукти

Необходими продукти: 500 г паста „Ригатони“ 150 г маслини „Каламата“ (без костилки) 60 мл зехтин 2 консерви домати на кубчета...

Трепни! Цеца с втори концерт в София

След като билетите за концерта на Цеца на 17 март в София бяха изкупени цели 60 дни преди събитието, звездата на балканската сцена обяви още едно ...

Почина Рене от сериала „Ало, ало“

Популярният британски актьор Гордън Кей, изпълняващ главната роля на Рене в култовия сериал „Ало, ало“, почина на 75-годишна възраст в старчески д...

„Нема к'во“ спасяват чувството ни за хумор в „ОЦЕЛЯВАНЕ“

МИСТЕРИОЗЕН ГОСТ ЩЕ СЕ ПОЯВИ В ШОУТО НА 31 ЯНУАРИ...

5 начина, по които домашните любимци ни правят по-здрави

Американците харчат по средно 60 милиарда долара на година за домашните си любимци. Цялото това време прекарано в купуването на костюми за Хелоуин, ...

Холивудските актриси, които казаха "Не" на пластичната хирургия

Всички те са над 45-годишна възраст. И всички те никога не са се възползвали от услугите на пластичната хирургия, колкото и изкушаващо да е нейното ...

Давай го по-леко! Не се дръж сякаш са ти потънали гемиите.

Странно как някои неща ни се струват важни в моментите, когато ги правим. После, когато погледнем назад, осъзнаваме, че изобщо не са били важни. Знаеш...

Палачинки с Рикота и портокал

Необходими продукти: 1 и 1/2 ч. ч. брашно 1/2 ч. ч. царевично нишесте 2 с. л. захар 1 ч. л. бакпулвер 1/2 ч. л. сода 1/2 ч. л. сол 1 ч...

4 черти на Водолеите, които хората винаги приемат погрешно

Като зодиакален знак, Водолеите са доста загадъчна група. Разбира се, те не могат да се сравняват с  мистериозността на Скорпионите, но има нещ...