Edna здрава, малка ръка

От няколко дни все ме търсеше малкият Софкин. Сещате ли се? Малкият Софкин, който се бори за правата на ниските хора.

Ниските хора. Как им викаме ние? Джуджета? Май даНо това определено е обидно за тях, така че аз няма да използвам тая дума.

А защо ли пък е обидна думата джудже? Та нали джудженцата са едни такива - работливи герои от приказките? ХмСигурно ниските хора, страдащи от хипофизарна недостатъчност или ахондроплазия, просто не искат да бъдат свързвани с тия приказни човечета. Може би, защото не са приказни, а съвсем реални мъже и жени? Знам ли? Трябва да попитам Софкин.

Първо се запознахме. Той си седеше в някакъв клуб и явно ме беше видял как размахвам ръце по улицата като типичен замаян писател-безделник (аз все работя нещо и все имам вид на безделник) и изскочи, та ме пресрещна. Чевръсто някак, догони ме, завъртя се около мен и ми препречи пътя.

Хоп. Здравей, познах те, много ми е драго! - бързичко заговори той. В Северна България казват: бързорек. Човек, който говори бързо и чевръсто. Софкин беше бързорек. Малък човек, висок до пъпа ми, а може би и по-малко. С голяма и тежка, мъжка глава. И плътничко, приятно, яко телце. Само джуда, извинявай Софкин, нали се разбрахме, няма да казвам тая дума. Само малките хора като Софкин имат такива пъргави телца, умилително къси и якички. Като на живи кукли.

Май не е много политически коректно да обсъждам така тялото на един нисък човек, а? По дяволите на политическата коректност. Аз имам добро чувство и съм честен като хладна вода. А политическата коректност... тя е за лицемерните чиновници. Да вървят по дяволите и те. Аз само внимавам да не нараня някого. А лицемерието не спасява от нараняване.

Така де. Софкин ме спря на улицата, разбъбрихме се: Аз от телевизията те знам, а - и аз теб от там те знам - и дрън-дрън - разбрахме се да се чуем пак и да си помагаме, да направим нещо заедно, живот и здраве.

Забелязал съм, че публичните хора, обществениците, както ги наричаха едно време (защо ли заменихме думата "общество" с "публика"? Може би да подчертаем пасивния характер на последната?) винаги, когато се видят, се разбират нещо да направят заедно. Канят се един друг на разни събития. Кимат енергично с глави. И ние със Софкин така.

Но когато се разделихме, аз се замислих. Редно ли е, по дяволите, ей така да карам непрекъснато, повърхностно и по светски, и все да казвам: Да, да, да, ще се видим, ще се разберем, ще го измислим, ще действаме, ще направим! И в същото време да забравям, да подминавам, да затлачвам, да отлагам, да затъвам в своите привидно важни, всъщност - суетни и празни, като всички други, задачи?

Да карам напред замаяно, и да не обръщам сериозно внимание на никого и нищо, улисан в своя какафоничен сън, който някои хора за улеснение наричат живот? Забързан като суетна мравка... Редно ли е?

Хората тичат и потънали до шия в дисплеите на смартфоните си, затънали до темето в мисли...

Още от Интересно

Дневен хороскоп за сряда, 17 януари

Редно е да започваме деня с крилата фраза, която да ни вдъхнови за подвизи. Ето я и днешната: Бъдете, каквито сте и казвайте каквото ...

Още здравословни напитки

"Горска приказка" за засилване на имунитета Защо работи: Това смути с 3 вида горски плодове и киви е  пълно с витамини и антиоксиданти, та...

Най-добрите бащи според зодията

Грижовност, търпение, люk...

Новата синоптичка на NOVA Нора Шопова – момичето, което целият свят познава

Нора Шопова ще свързваме с времето по Нова. Тя е новата синоптичка в нашата телевизия, но не е нова за всички онези, които се интересуват от световна ...

7-дневно предизвикателство: Започнете годината начисто с дигитален детокс

След като на Коледа не успях да заснема стихчето, което племенникът ми бе подготвил специално за идването на белобрадия старец вкъщи, защото просто ня...