Итало Калвино - „Нашите предци“

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино (Ако пътник в зимна нощ" - ИК Колибри", 2008, Американски лекции" - ИК Колибри", 2012) пише трилогията Нашите предци", в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство.


Разполовеният виконт" (1952), Баронът по дърветата" (1957) и Несъществуващият рицар" (1959) са три независими новели, в които - в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие - трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: А пък аз вече никога няма да сляза!", и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо.

Първият се стреми към цялост, вторият - към индивидуалност, третият - към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора:

Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти."



Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си." (Салман Рушди)

Авторът


Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с Разполовеният висконт", Италиански приказки", серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата работилница за потенциална литература", Oulipo. През 70-те се появяват Невидимите градове", Замъкът на пресичащите се съдби", Ако пътник в зимна нощ". Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.



Итало Калвино - Нашите предци" - ОТКЪС

Имало някога една война срещу турците. Виконт Медардо от Тералба, моят вуйчо, яздел през равнината на Бохемия към лагера на християните. Следвал го оръженосец на име Курцио.
Щъркели се носели на бели ята ниско през мътния, неподвижен въздух.
- Откъде се взеха толкова щъркели? - попитал Медардо. - Накъде летят?
Вуйчо ми бил ново попълнение, едва сега тръгвал на война, и то за да угоди на едни херцози, наши съседи, които участвали в нея. Набавил си кон и оръженосец в последния замък в християнско владение и потеглил към императорския щаб да се представи.
- Летят към бойните полета - отвърнал оръженосецът мрачно. - Ще има да ги гледаме по пътя.
Виконт Медардо бил чувал, че из тези краища прелитащите щъркели са на късмет, та му се прищяло да се зарадва при вида им. Ала неволно го обзела тревога.
- Че какво ще търсят тези водни птици по бойните полета, Курцио? - попитал.
- И те проядоха човешко - отговорил оръженосецът, - откак нивите станаха ялови, а сушата опразни реките. Там, дето има мърша, щъркелите, фламингите и жеравите изместиха гарваните и лешоядите.
Вуйчо тогава бил млад и зелен - в оная възраст, в която чувствата напират в смесен общ порив, още неподелени на добро и зло; възрастта, в която всяко ново изживяване, макар кошмарно и нечовешко, е трепетно и пламти от любов към живота.
- А гарваните? А лешоядите? - попитал. - А другите грабливи птици? Те къде са се дянали? - Пребледнял, но очите му искрели.
Оръженосецът бил смугъл мустакат войник с вечно сведени очи.
- От толкоз ядене на чумави трупове чумата и тях ги отнесе - и посочил с копието си към някакви черни храсти, които при по-внимателно вглеждане се оказали не от клонки, а от перушина и изпружени крака на крилати хищници. - Ей го, не е ясно кой първи е загинал, птицата или човекът, и кой на кого се е нахвърлил, за да го разкъса - казал Курцио.
За да избягат от чумата, която вършеела наред, цели семейства били хванали пътя през къра и смъртта ги била застигнала там. На гърбината на четириноги скелети, разхвърляни из обрулената равнина, се виждали тела на мъже и жени, голи, обезобразени от бубони и - нещо, на пръв поглед непонятно - пернти: сякаш от изпосталелите им ръце и ребра били прорасли черни пера и криле. Изгнилата плът на лешоядите се била омесила с тленните останки на човеците.
Пейзажът започвал да се изпъстря и със следи от водени сражения. Ездачите забавили ход, защото двете животни взели да се дърпат - ту се мяткали встрани, ту се изправяли на задни крака.
- Какво ги прихваща конете ни? - попитал Медардо оръженосеца.
- Господарю - отговорил му онзи, - нищо не плаши повече конете, колкото вонята на конски вътрешности.
И действително, тъкмо тази част от равнината, през която минавали, била осеяна с конски трупове, някои по гръб, с копита към небето, други по очи, със зарита в пръстта муцуна.
- Защо има толкова паднали коне точно тука, Курцио? - попитал Медардо.
- Когато конят почувства, че са го разпорили - обяснил Курцио, - се мъчи да си удържи карантиите. Някои си залепят търбуха земи, други се претъркулват по гръб, за да не се изсипят. Но тъй или иначе смъртта скоро ги отнася.
- Значи в тази война мрат най-много конете, така ли?
- Турските ятагани сякаш нарочно са правени, за да ги кормят с един удар. По-нататък ще видите телата на хората. Първи си изпащат конете, после ездачите. Но ето го и лагера.
На хоризонта се издигали острите върхове на най-високите шатри, знамената на имперската войска и дим.
Както препускали нататък, забелязали, че почти всички загинали в последната битка вече били изнесени и погребани. Само тук-таме се мярвал я отсечен крак, я ръка, а най-често из стърнищата се валяли пръсти.
- От време на време по някой пръст ни сочи пътя - казал вуйчо ми Медардо. - Що за чудо е това?
- Бог да ги прости: живите режат пръстите на мъртвите, за да им изнижат пръстените.
- Стой! Кой там? - обадил се един часови с шинел, плесенясал и мъхясал като кората на изложено на северен вятър дърво.
- Да живее свещената имперска корона! - викнал Курцио.
- Да мре султанът! - отзовал се часовият. - Хайде, моля ви, като стигнете до началството, кажете най-после да ми пратят смяна, че пуснах корени!
Сега пък конете се юрнали напред, за да се отърват час по-скоро от опасалия полето облак мухи, които жужали над планините изпражнения.
- На мнозина храбреци - отбелязал Курцио - вчерашния тор е още на земята. Пък те самите вече са на небето - и се прекръстил.
На входа на лагера минали покрай низ от балдахини, под които къдрави, тучни жени с дълги брокатени рокли и разголена гръд ги посрещнали с крясъци и разюздан смях.
- Това са шатрите на куртизанките - казал Курцио. - Никоя друга войска си няма такива хубавици.
Вуйчо не можал да откъсне поглед от тях, та яздел, обърнат назад.
- Внимавайте, господарю - добавил оръженосецът, - толкова са мръсни и злотворни, че дори турците не биха ги похитили. Бъкат от срамни гадинки, дървеници и кърлежи, нищо чудно и гнезда на скорпиони и гущери да са завъдили.
Подминали полевите батареи. Надвечер артилеристите варяли дажбите си вода и ряпа върху бронза на метателните оръдия и на топовете, нажежени от голямата стрелба през деня.
Пристигали каруци с пръст, а артилеристите я пресявали със сито.
- Барутът е на привършване - обяснил Курцио, - нослед сражение земята е толкова набита с него, че при добро желание може да се възстанови някой и друг заряд.
След това идвал бивакът на кавалерията, където, сред мухите, непрестанно заетите ветеринари кърпели кожата на четириногите с шевове, бинтове и лапи с врял катран и всичко живо цвилело и преритвало, дори и докторите.
По-нататък се занизали палатките от лагера на пехотинците. Слънцето преваляло и пред всяка седели войници с боси стъпала, накиснати в чебри с хладка водица. И понеже били навикнали на ненадейни тревоги по всяко време на денонощието, дори нозете си миели с шлем на глава и стисната в ръката пика.
В по-високи и пищно надиплени шатри офицерите пудрели подмишниците си и си веели с дантелени вет...

Още от Интересно

Как да сме щастлива двойка, ако работим много?

Амбициозна и целеустремена, Вие давате най-доброто от себе си, за да изградите мечтаната кариера. Да, но ще се приберете вкъщи, Ви посрещат с упреци....

20 портрета, които се вглеждат в човешката душа

Радост, отегчение, гняв, тъга, болка, щастие, еуфория… Понякога пробягват по лицата ни само за миг. И е удивително как майсторите на обектива у...

Women's Forum 2016: Жените за "колаборативната икономика"

На тазгодишния женски форум, състоящ се в Довил (Франция) България е представена от Евгения Пенева, CEO на Teach For Bulgaria, като изгряващ талант....

Мила Кунис и Аштън Кътчър се радват на второ дете

Още не е известно името на бебето, но се знае, че е момченце...

6 знака, че сте на прага на нова любовна афера

1. Оплаквате се от половинката си пред другите Всеки се оплаква, било то пред себе си или приятели, от своя партньор в един или друг момент от връз...

Кой е най-богатият ангел на Victorias Secret?

Общото богатство на ангелите, които дефилираха в модното шоу на Victoria's Secret 2016-та, е оценено на 245 милиона щатски долара. Според списание...

Изкуствена елха? 15 идеи за ръчно изработено коледно дърво ни вдъхновяват да я заменим

Дори и да свързвате Коледа с детския спомен за мирис на свежи борови игрички, едва ли вече купувате жива елха. Замени ли сте я с изкуствена? Да, прак...

Из дебрите на мъжкия мозък

"Мъжете са от Марс, жените - от Венера." Целта на тази статия не е да събуди поредния спор "жени срещу мъже", а да ни м...

5 неща, за които да не мислите по празниците

Има много неща от ежедневието , които могат да сломят празничния ви дух и може да ви се иска просто да превъртите времето и да дойде новата година. ...

"Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме" - в памет на Петя Дубарова

Днес почитаме паметта на поетесата Петя Дубарова. Тя е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. ...