Edna доброта

Днес си вървя по хълмовете над Банкя и вали дъжд и въздухът и аз сме напоени с тоя дъжд. Капчиците са малки като очи на мушици.

Умберто Еко напълно разумно е споменал в един свой шеговит Наръчник по гладко писане: Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед.

Шегувал се е човекът. Във всеки от съветите му има и пример за това, което не бива да се използва в писането.

Аз знам много добре, че ако слушаш съвети в писането, ставаш не по-добър писател, а просто по-послушен безгръбначник. Всъщност - казвам си - нормите в писането (а и в живота) са за проверка. Слабаците ги спазват, силните оцеляват и продължават, въпреки тях.

След това си казвам: Добрите хора не са добри, защото спазват нормите и ги е страх да не ги нарушат. Добрите хора не са добри от страх от нарушението и наказанието. Те са добри от радост.

Да си добър е радост, не тегло.

Както и да е. Вървя си по хълмовете над Банкя и размишлявам. За очите на мушиците, за капчиците, големи като тях, за Умберто Екои кой знае защо - сещам се за майка ми.

О, да - ето защо! Защото тръгвайки по хълмовете - към моята бразда, към моето работно място (което сега е ресторантче, наречено Хемингуей, където седя и пиша), аз дадох указания на моя бездомник. Сигурно съм ви разказвал, че взех у дома, в приземния етаж на къщата един бездомник.

Бездомникът Площи. Морякът от търговския флот Площаков, който си пропи апартамента и няколко мрачни годинки си поживя по улиците и по разни наркомански свърталища.

Самият той никога не стана наркоман. Наркоманите го ползваха като по-трезв и оправен от тях, да им върши работа. И той им вършеше, за да има къде да живее. Пияница, работлив и добър - слуга на наркоманите. Сложен живот, а? Какво ще кажете!? Странен.

Та тръгвайки, трябваше да му дам някаква работа и малко пари. Така е при нас. Няма пари без работа. Примерно: Вземи, Площи и измети двора. На ти, Площи, сега пет лева. Вземи сега, Площи и измий стълбите. На ти сега, Площи, три лева, да си купиш един етилов спирт (спиртчок). Ама той спиртът е по левче - вика Площи. Хм, нищо, ти си вземи два спирта и некоя (некоя, не някоя, защото все пак сме в Банкя) и друга цигара.

И така нататък.

И аз, да ви кажа, много се гордея от добрата си постъпка. А в Новия завет ясно е казал Спасителят: Да си много самодоволен от добрините си и да ги разгласяваш - не е много хубаво. Ама аз така - като дете. Хваля се.

Но в такива утрини, мокри като риби, ми става малко неуютно в душата. Мисля си за неумерените си постъпки, за грешките си и за прекаляванията. Става ми гузно.

И точно тази сутрин се сетих, че докато аз се хваля с това, че съм приел един беден и захвърлен човек в дома сии се гордея с това, моята майка на никого не е казала, че всъщност в нейния дом се е настанил този човечец!

(Прости ми, Господи, че наричам "човечец" най-великото ти творение - човека).

Защото си е така: Къщата е на майка ми и баща ми. България, майко мила, е на майките и бащите ни!

От АЕЦ Козлодуй до външната ни тоалетна в двора - всичко е тяхно дело. Дело на моето поколение са само известен брой мутренски палати по дюните и около язовирите. И моловете, може би.

И вървя под дъждеца и се сещам: Всъщност аз бях казал на майка си за Площи. Бях и разказал за тоя наш съсед, Площи, от София - как няма къде да живее и как вече спи и по мазетата. И ето

Не аз, а именно тя беше предложила: Амивземете го тукима долу място, ще му направим стая, хубава стая

Аз само го повиках. И той се настани.

Но аз съм публична личност, да ме вземат дяволите. И се изкуших да разкажа на тоя и оня как съм приел бездомник в дома си. Така - да изглеждам благороден, Боже, прости ми! Суетен младеж. След седмица-две ще навърша 44. Писател и публична личност. Само ми дай да дрънкам, да разказвам, да разгласявам и да вдигам шум.

А майка ми, моята майчица на никого не е казвала, че всъщност нейният син, в нейния дом, по нейно предложение - е прибрал един бездомник.

Така се прави - казах си - вървейки по хълма над Банкя. Големият хълм като гръб на кит. Така се прави. Добрина в тишината. Без дума да се промълви.

Е, може и да се подхвърли някоя шегичка, както ги умее майка ми. Моята майчица.

Доброта в тишината.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfocompany.bg.

Още от Интересно

Балоните, в които живеем

На всяка манджа - кукловоди Удивително е как дребните битовизми се превръщат в едри политически клишета. В етикети с крещящи надписи: „добро,...

Ким Кардашиян е неузнаваема, преди да легне под ножа

Появиха се невиждани досега снимки на звездата, заснети в началото на кариерата й...

Дрешките, които трябва да купите за бебето си

Появата на малкото човече в живота на мама и татко е най-важният ден и за двамата. И трябва да сме подготвени за този ден. Кои са дрешките, които всяк...

В магазина за любов: Търся си пакетче любов, имате ли?

- Здравейте! – поздравявам аз вежливо продавачката. - Привет! С какво мога да ви бъда полезна? – отвръща ми тя. ...

Последният писък на модата при булчинските рокли

Една от woman-ките се сгоди преди броени месеци и поради това в последно време в офиса темите за избора на булчинска рокля и подготовката за сватбата ...

Дизайнерска носия вместо булчинска рокля през 2017 г.

Една от woman-ките се сгоди преди броени месеци и поради това в последно време в офиса темите за избора на булчинска рокля и подготовката за сватбата ...

Палачинки с елда и боровинки

Палачинките вече не са само онази смес от яйца, мляко и брашно, а нещо повече. Те могат да бъдат диетични, направени от трици, от брашно от елда... ...

Малки тайни за голямо щастие

Да бъдеш щастлив, независимо какво ти се случва, е колкото лесно, толкова и трудно. Готови ли сте да отворите сърцето си, да погледнете света с детски...

И Наградите на публиката в Лос Анджелис отидоха при...

А ето и имената на всички победители тази година: Любима кино икона - Джони Деп Любим кино актьор - Раян Рейнълдс Любима кино Актриса - Дженифър...

Диетични бисквити с фъстъчено масло

Една любима рецепта за вкусно и здравословно начало на деня. Необходими продукти: 2/3 чаша растителна мазнина; 1 чаша фъстъчено масло; 1 ч...