"Цветница" по Кърт Вонегът

В края на месец март се очаква на българския пазар да излезе новата книга на Кърт Вонегът - "Цветница".

Интересното е, че това ще е един пъстър и духовит автобиографичен колаж, дело на самия автор.

"Цветница" (превод: Герасим Й. Славов) е находище на спомени и отломки от живота на писателя, принадлежащ към "последното разпознаваемо поколение професионални американски романисти".

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



ЗА ЛЮБОВ, НАТИСНИ "ENTER"



ЕДНА УСПЯЛА ЖЕНА



EDNA БЛАГА ВЕСТ: "ОБИЧАМ ТЕ!"



ЧЕСТВАМЕ БЛАГОВЕЩЕНИЕ ДНЕС

Кърт Вонегът пише с изкусително остроумие и трогателна проникновеност за своите любими комедианти, за кънтри музиката, за един мъртъв приятел и също толкова мъртъв брак, за други, привидно незначителни случки от твърде човешкия му житейски път.

От това произведение се носи необикновеният глас на Вонегът - вълшебният звук на един роден разказвач, който ни омагьосва с истината.

Тази книга дълго отеква в съзнанието с уникалния глас на своя автор - обаятелен и "усмихнат песимист", който често ни изненадва с истината.

За автора
Кърт Вонегът (1922-2007) е американски писател, романист и сатирик, който се изявява и в сферата на изобразителното изкуство. Роден е в Индианаполис.

Студент е в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк в периода 1941 - 1943 година, където списва редовна колонка в студентския вестник. Занимава се с журналистика, преди да влезе в редиците на американската армия, взела участие във Втората световна война.

Писателят е жив свидетел на бомбардировката над немския град Дрезден през 1945 (взела над 60 000 човешки жертви), където е военопленник. Това става повод и за написването на един от неговите бестселъри "Кланица 5".

Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурни заигравания с думи, контекст, та дори и с рисунки в книгите си (например в "Закуска за шампиони"). Езикът му е на достъпно за всички социални класи ниво, като същевременно е невероятно увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението "вонегътизъм".

В произведенията си Вонегът интегрира научнофантастични елементи като пътуване във времето, а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби.

Предлагаме ви и откъс от книгата Корицата на изданието

Снимка: ИК "Колибри"

Аз съм от онова поколение, което според мене е последното разпознаваемо поколение професионални американски романисти, пишещи цял живот. Сякаш сме подредени в една редица. Голямата депресия направи всички ни раздразнителни и бдителни. Втората световна война ни подреди, независимо дали бяхме мъже, или жени, независимо дали някога бяхме обличали униформа, или не. Когато бяхме млади, докато учехме занаята, в книгоиздаването цареше епоха на романтична анархия, която ни осигуряваше пари и, щем не щем, наставници. Отпечатаните на хартия думи все още бяха основният начин за общуване на дълги разстояния и съхраняване на информация в Америка, в годините на нашата младост.

Вече не е така.

Нито пък са останали много издатели, редактори и агенти, изгарящи от нетърпение да намерят начин да осигурят пари и други форми за насърчаване на млади писатели, които пишат толкова нескопосано, колкото хората от моето литературно поколение, когато започвахме. Необоснованото, прекрасно и скъпоструващо предположение тогава беше, че не след дълго може би ще помъдреем и ще се научим да пишем малко по-сносно. По онова време имаше голяма нужда от писатели.

Това беше забавно и поучително време за писателите - за стотици писатели.

Телевизията разби онази част от индустрията, която се занимава с разкази, а сега в книгоиздаването се разпореждат счетоводители и възпитаници на бизнесколежите. На тях им се струва, че парите, похарчени за нечий дебютен роман, са чиста пара, хвърлена на вятъра. Прави са. Почти винаги е така.

Затова казвам, че според мен аз съм от последното поколение романисти в Америка. Отсега нататък романистите ще идват един по един, не на кланове, сигурно ще пишат по един-два романа и с това ще приключват. Много от тях ще са наследили пари или ще са сключили брак по сметка.

По мое мнение, най-влиятелният от моята група все още е Дж. Д. Селинджър, макар да мълчи от години. Най-обещаващият може би беше Едуард Луис Уолант, който почина много млад. А смъртта на Джеймс Джоунс преди две години, който изобщо не беше млад, беше ми почти връстник, предизвиква размисли, на които се дължи есенното настроение на тази книга. И други неща ми напомнят, че съм смъртен, разбира се, но смъртта на Джоунс го прави особено силно - може би защото доста често се виждам с вдовицата му Глория, защото той също беше самоук човек от Средния запад и защото беше участвал в нашата голяма авантюра, Втората световна война, като сержант. Тук трябва да се отбележи, че когато най-известните членове на моето литературно поколение пишеха за войната, почти единодушно презираха офицерите и превръщаха в герои не особено образованите, войнстващо неаристократичните сержанти.

Джеймс Джоунс веднъж ми каза, че неговият издател, Чарлс Скрибнърс Санс", който издавал и Ърнест Хемингуей, навремето се надявал да събере Джоунс и Хемингуей заедно, за да си общуват двамата като стари войници.

По собствените му думи, Джоунс отказал, защото не смятал Хемингуей за свой боен другар. Каза ми, че през войната Хемингуей можел да идва и да си тръгва от сраженията, когато си искал, взимал си отпуск за хубава храна, за жена или за нещо друго. Истинските войници според Джоунс трябвало да си стоят по местата, дявол го взел, да отиват там, където им наредят, да ядат помия и да поемат най-лошото, което врагът хвърлял срещу тях, ден след ден.

Като обърна поглед назад, може би ще се окаже, че най-поразителното нещо за хората от моето литературно поколение беше възможността да казваме абсолютно всичко, без да се страхуваме от наказание. На американските ни потомци, а и на повечето чужденци, може да изглежда невероятно, че една нация е в състояние да наложи със закон нещо, което звучи по-скоро като мечта:

Конгресът няма да приема никакви закони за утвърждаването на дадена религия, нито ще възпрепятства свободното й упражняване, нито ще ограничава свободата на пресата, както и правото на хората мирно да се събират и да се обръщат към правителството с искания за поправяне на неправди."

Как би могла нация с такъв закон да възпитава децата си в дух на почтеност? Не би могла и не може. Затова законът скоро със сигурност ще бъде отменен за доброто на децата.

Даже и в момента членове на училищни настоятелства редовно изхвърлят мои книги от училищните библиотеки, заедно с книги на Бърнард Маламъд, Джеймс Дики, Джоузеф Хелър и много други първокласни патриоти. Обикновено казват, че не са ги чели, но от сигурен източник знаели, че тези книги били вредни за децата.

Романът ми Кланица 5" всъщност беше изгорен в една пещ от разсилния на училището в Дрейк, Северна Дакота, по нареждане на местния училищен комитет, а училищното настоятелство излезе с публично изявление за вредното влияние на книгата. Дори по стандартите на кралица Виктория, единственото обидно изречение в целия роман е следното: Махай се от пътя, педераст нещастен". Тези думи са отправени от американски войник с базука към невъоръжения помощник на един американски капелан по време на Арденската офанзива в Европа през декември 1944 година, най-голямото поражение на американски войски в историята (ако не броим Конфедерацията). Помощникът на капелана привлякъл вражески огън.

Още от Интересно

Полски артист “заема” снимки на забележителности, за да създава чудни рисувани истории

Обичате ли лимонада? Julia Borzucka също.Младата полякиня цял живот е мечтала да стане цигуларка, репетирала е, изнасяла е концерти като дете. Докато ...

Тези упражнения ще ви помогнат да успокоите менструалните болки

Спортът е прекрасен начин да избегнем дискомфорта, без да прибягваме до лекарства...

Кейт Мидълтън отново с български тоалет

За първото си официално събитие през 2017-а година Кейт Мидълтън се появи в елегантно палто тип рокля в кралско синьо, дело на българския дизайне...

"Не искам никой повече да ме обича. От много обичи приличам на решето..."

Понякога любовта идва, за да ни научи на нещо и да си тръгне. Тя не всеки път е завинаги и не всеки път е правилната за нас, но винаги оставя следва в...

Жените подир сенките на политиката

Маргарита Попова Вицето стоеше плътно зад държавния глава Росен Плевнелиев, толкова плътно, че на моменти се получаваше, както биха се изразили ф...

Дневен хороскоп за вторник, 24 януари 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Вашият афинитет към културни събития и артефакти е доста силен...

Едно племе, което ще преживее апокалипсиса

Хуаорани (пр. човешки същества или хора). Познати са и под имената Уаорани и Уаодани. Те вярват, че са най-старата група в Амазония. Уникалното племе...

Българската анимация "Сляпата Вайша" ще се бори за "Оскар"

Само преди броени минути станаха ясни номинациите за наградите "Оскар". Добрата новина е, че лентата на работещия в Канада български анима...

„Нема к'во“ спасяват чувството ни за хумор в „ОЦЕЛЯВАНЕ“

МИСТЕРИОЗЕН ГОСТ ЩЕ СЕ ПОЯВИ В ШОУТО НА 31 ЯНУАРИ...

Как Мадона "взриви" обществото

Поп певицата Мадона, която каза в изпълнена с нецензурни изрази реч по време на "Похода на жените" във Вашингтон в събота, че...