Българският д-р Хаус

Казвам се доц. д-р Григор Къщов и съм главен лекар в софийска болница. Отговарям за тежките случаи или за тези, които ми носят пари. За целта разполагам с екип от млади алкохолици (диагностици).

Пристрастен съм към ракията, защото като малък един път ме боля кракът. Всъщност мразя лечебните заведения и ме е страх от кръв, но няма какво да работя, а и в болницата се печели отлично.

Пациентите също са ужасни - винаги са болни, уплашени и тъпи. Не рядко искат спасение от мен и с това силно ме отегчават. Аз не лекувам тях, а болестите им - личното отношение е досадно, а и глупаво.

Представяте ли си сутрин да отидете на работа и първото, което чуете там, да е примерно за мензис. Отвратително. Все пак съм известен специалист, даже написах бестселър - "Как да извършваме животоспасяващи операции, докато чистим риба".

Днес е петък - топъл, смачкан ден. Пристигам на работа по обяд. По пътя повърнах два пъти - добре, че не изцапах "Аудито". Пия първата си ракия. Ръцете ми треперят и съм лютиво потен. След малко всичко ще е наред.

На вратата се чука - крия се под бюрото, но без успех. Мамка му - шефката на болницата - д-р Гица Мъди. Трябвало да прегледам някакъв човек, който имал дихателни проблеми и кървене от очите.

Питам дали има пари. Нямал. Това е идиотско, нямаш кинти, а идваш в болницата, аз като ходя в магазина, безплатно ли пазарувам?! Но съм свикнал - болните са неморални и стържещо нагли. Непрекъснато питат: "докторе ще се оправя ли, какво ми има" - това е толкова скучно.

До късния следобед успявам да събера екипа. Обсъждаме симптомите. Д-р Красимир Тубов казва, че може да е бластомикоза. Нямам идея какво е това и го отхвърлям, докато си сипвам една малка. Краси е толкова умен, но изневерил на жена си с куче и с кухненски робот (два пъти).

Д-р номер 213 предполага, че е пневмония (това съм го чувал), но не е сигурна. Тя ми е любимката, искам да я ч*кам, но тя каза, че била гнуслива. Викам и 213, защото идва с този автобус на работа.

Д-р Терлик Пор-ман е циганин и предполага лупус. Никога не е лупус. Д-р Алисън Камерън е от щатите и вярва в доброто у хората - много тъпа, жалко, че е влюбена в мен. Тя заявява, че човекът имал рак на белия дроб. Как тъй "белия", защо не каже просто дроба - американците винаги се правят на много интересни.

Д-р Боби Рейс е красавецът на екипа. Веднъж уби човек и сега кара линейката за наказание. Той мълчеше, да не обърка пак нещо. До диагноза не стигнахме, но назначихме изследвания (но малко) и една клизма за всеки случай.

Решавам да се подмажа на д-р Мъди и отивам да преглеждам в поликлиниката. Първият клиент кашля, подсмърча и има висока температура. Решавам, че е автоимунно, взимам му 10 лева и го пращам за химиотерапия и клизма.

Втората е клиентка - боляло я ухото. Очевидно рак на гърдата. Казвам и че е нелечимо, изтърсвам и портмонето и я гоня. Следващият го болял много корема. Е, аз какво да направя?! Водя го да ми пусне едно кафе на машината и му взимам цигарите.

Добре, че се сетих - как можаха да забранят пушенето в болницата. Кретени. Ама вредяло на болните и падала пепел връз тях. Егати идиотското, че аз да съм ги викал тук тия боклуци. Нахални и безочливи, това са пациентите. Искали да оздравеят и отново да бъдат щастливи. На кой му пука за Бога.

Целта на живота е не да елиминираме нещастието, а да го сведем до минимум. Ето оня ден ми идва някакъв натрапник с инфаркт. Викам му: "тъпак, дигни си блузата да те преслушам". Вдига тоя, ма целия се изпотил и мирише - безобразие.

Хубаво си получил инфаркт, ма вземи се поизкъпи малко, измий си зъбите, отиди до мола и ми купи хубав подарък, направи ми баница, пък тогава ела. Нещастник. Дадох му да изпие един "Уринал" и го изпъдих.

Това е лекарската професия, само сополи, мензиси и смрад. И кой ми го признава - никой. Награди и помощи не получавам. Ново "Ауди" не ми дават и ме карат сам да си плащам тока. Това е... само тормоз. А болните имат всичко и си живеят безметежно по леглата.

Предната седмица пък ми идва някакъв за операция. Питам го за каква идва - успешна или неуспешна. Тоя се пули като някой бойлер. Обяснявам му човешки, че ако иска всичко да мине нормално трябва да снесе 15 бона. Болният се разплака и смотолеви, че бил пенсионер и нямал толкова пари. Проявих благородство и му намалих на 14 750. Плака, плака, но накрая прие. Всички лъжат - пари нямал.

Оня с дихателните проблеми се влоши. Назначих му торакоцентеза - не знам какво е, но звучи яко и винаги го прилагам. Д-р Кътник предложи да го лекуваме, като го подстрижем. Чудесна идея - екипът ми все пак не е толкова зле.

Тоя обаче не ще да се оправя и изпадна в кома. И таз добра - аз да блъскам тука, а нашия си спинка. Откачих от подлостта му. Назначих му втора клизма и още едно подстригване.

Сега съм вкъщи и пия ракия, че да не почне да ме боли кракът. Мисля си за д-р Гица Мъди... за задника и... как си навирам лицето в него и душа топлите и сокове. После си викам к*рва. Ч*кам я страстно, а тя решава судоку, докато гледа "Сделка или не".

Заминава си, а аз започвам да си броя паричките. Тютюнопуша. После свиря на електрическата си китара песента "Бял Мерцедес". Идва единствения ми приятел д-р Уи и гледаме телевизия до пръсване.

Той(Уи) се е женил четири пъти и има осем деца, като седем не са от него. Мозъкът е нещо чудесно - иска ми се всички да имаха по един. Не че ми пука, според мен децата са жалки.

Днес е събота - пиян съм. В неделя също. Звъняха от болницата, но не вдигнах. Все ми е тая за шибаните копелета в нея, трябва и да почивам. Стана ми леко гузно - можеше да има някой заможен пациент, но нищо.

Сега се сещам за един такъв. Беше дошъл за мозъчна операция. Казах му 20 хилки, а той балъка ми вика, че цял живот си бил плащал осигуровките и това било изнудване. Обясних му, че не ги е плащал на мен и за това ако иска, да се разкара.

Болният извади парите - помислих, че летя. Толкова ми беше готино. Щях да си изтърва мача от Шампионската, но човещината е по-важна за мен. Операцията започна и все пак си гледах срещата докато кълцах. Всичко мина добре, но тоя се появи ядосан един ден.

Оказа се, че съм си изтървал цигарите в главата му и сега непрекъснато му се пушело. Направихме му втора операция, не за друго, но се сетих, че ми нямаше и запалката. Отворихме, извадихме, затворихме. Сега пък ми изчезна пакетчето със семки...

Понеделник е. Отидох на работа по обяд с гъст махмурлук и веднага си легнах в кабинета. Не след дълго обаче ме събудиха. По мозъка ми сякаш се пързаляха безброй смърфове с остри метални кънки. Болеше ме.

Лекарите от екипа ме бяха вдигнали, защото оня с комата беше прекалил и сега внезапно умираше. Причината бе разсипана по невнимание шопска салата връз животоподдържащите му системи.

Набързо(след 2 часа) отидохме при него. Идеи?! Мълчат. Нещо?! Мълчат. Тубов все пак предложи да му извадим зъб и да видим какво ще стане. Хареса ми. Взех ситуацията в ръце и му казах да действа. На Терлик му наредих да провери дома на пациента за алкохол - ако има да го донесе.

213 изпратих да ми вземе баничка, а Кътник се беше самоубил. Рейс и Камерън се чукаха в клозета, загрижени за пациента. Нищо не помогна... човека си замина. Направихме каквото можахме. Чувството за гордост ме заля... бяхме изпълнили лекарския си дълг.

Д-р Мъди ми се кара, а после без да иска, меко пръдна. И двамата се засмяхме, въпреки че замириса на топло ако. След това я ч*ках бясно, докато тя чистеше леща. Прибрах се вкъщи да отпочина.

Внезапно изпитах вина... че не си плащам кабелната. Така е в тази страна, някой непрекъснато ти натрапва вина. Трябваше да избягам в чужбина като повечето си колеги, но избрах истинското щастие пред измисленото.

Свърши ми ракията. Клатейки се стигнах до колата. Поех към денонощния. Минах на червено. Направих го втори път - тук всичко е позволено, какво ми пука...

Тряссссс... Нещо свети, нищо не мърда, късче лед в часовника... Гледам от дънките ми стърчи кост - повърнах от отвращение (знаете, че ме е страх от кръв), преди отново да ме лапне безсъзнанието...

В болницата съм, а от екипа ми казват, че ме е блъснал д-р Рейс с линейката... Отварям очи... сега съм в операционната... слагат ми маска и ме карат да броя от корен квадратен на 100 в обратен ред... явно ще ми отрежат крака - бездушен ужас напълни клетките ми. Знаех, че ще ампутират грешния и ще ми премахнат едната ръка за всеки случай...

Oще от Никола Крумов може да прочетете във "Фейсбук" страницата му.

Още от Интересно

Щастливите хора не боледуват от рак

"Щастливите хора не се разболяват от тази болест." 8 мита за рака на гърдата Още преди 150 години са изказани предположения за същест...

И Наградите на публиката в Лос Анджелис отидоха при...

А ето и имената на всички победители тази година: Любима кино икона - Джони Деп Любим кино актьор - Раян Рейнълдс Любима кино Актриса - Дженифър...

Почина изпълнителката на хита "Ламбада" Лоалва Браз Виейра

Бразилската певица Лоалва Браз Виейра, която стана световноизвестна с хита "Ламбада" през 1989 г., бе намерена мъртва и овъглена в автомобил...

Отиде си агентът от ФБР в „Туин Пийкс“ Мигел Ферер

Американският актьор Мигел Ферер почина на 62-годишна възраст, съобщава ABC. По данни на телевизионния канал, звездата си е отишъл след тежко боле...

Аз, когато ти си тръгна...

Здравей,Отдавна не те виждам. Смених си телефонния номер, изтрих всичките ти контакти.Научих се да се сдържам, когато неканените сълзи издават тъгата ...

Дрешките, които трябва да купите за бебето си

Появата на малкото човече в живота на мама и татко е най-важният ден и за двамата. И трябва да сме подготвени за този ден. Кои са дрешките, които всяк...

Дрешките, които трябва да купите за бебето си

Появата на малкото човече в живота на мама и татко е най-важният ден и за двамата. И трябва да сме подготвени за този ден. Кои са дрешките, които всяк...

Върхът на абсурда в секс фотографията

Да видим най-нелепите, недомислени и дори смущаващи фотографии със сексуално съдържание, които определено ще ви позабавляват: 1. Красиви женски...

5 натурални студено пресовани масла за страхотна кожа

Когато става въпрос за подхранване на кожата, натуралните студено пресовани масла нямат равни на себе си. Измежду тях обаче има няколко фаворита, без ...

За една идея повече щастие всеки ден

Могат ли действията ви да ви направят щастливи? Разбира се, че да! Особено танците ще ви накарат да се чувствате заредени с енергия и позитивизъм...