Българският д-р Хаус

Казвам се доц. д-р Григор Къщов и съм главен лекар в софийска болница. Отговарям за тежките случаи или за тези, които ми носят пари. За целта разполагам с екип от млади алкохолици (диагностици).

Пристрастен съм към ракията, защото като малък един път ме боля кракът. Всъщност мразя лечебните заведения и ме е страх от кръв, но няма какво да работя, а и в болницата се печели отлично.

Пациентите също са ужасни - винаги са болни, уплашени и тъпи. Не рядко искат спасение от мен и с това силно ме отегчават. Аз не лекувам тях, а болестите им - личното отношение е досадно, а и глупаво.

Представяте ли си сутрин да отидете на работа и първото, което чуете там, да е примерно за мензис. Отвратително. Все пак съм известен специалист, даже написах бестселър - "Как да извършваме животоспасяващи операции, докато чистим риба".

Днес е петък - топъл, смачкан ден. Пристигам на работа по обяд. По пътя повърнах два пъти - добре, че не изцапах "Аудито". Пия първата си ракия. Ръцете ми треперят и съм лютиво потен. След малко всичко ще е наред.

На вратата се чука - крия се под бюрото, но без успех. Мамка му - шефката на болницата - д-р Гица Мъди. Трябвало да прегледам някакъв човек, който имал дихателни проблеми и кървене от очите.

Питам дали има пари. Нямал. Това е идиотско, нямаш кинти, а идваш в болницата, аз като ходя в магазина, безплатно ли пазарувам?! Но съм свикнал - болните са неморални и стържещо нагли. Непрекъснато питат: "докторе ще се оправя ли, какво ми има" - това е толкова скучно.

До късния следобед успявам да събера екипа. Обсъждаме симптомите. Д-р Красимир Тубов казва, че може да е бластомикоза. Нямам идея какво е това и го отхвърлям, докато си сипвам една малка. Краси е толкова умен, но изневерил на жена си с куче и с кухненски робот (два пъти).

Д-р номер 213 предполага, че е пневмония (това съм го чувал), но не е сигурна. Тя ми е любимката, искам да я ч*кам, но тя каза, че била гнуслива. Викам и 213, защото идва с този автобус на работа.

Д-р Терлик Пор-ман е циганин и предполага лупус. Никога не е лупус. Д-р Алисън Камерън е от щатите и вярва в доброто у хората - много тъпа, жалко, че е влюбена в мен. Тя заявява, че човекът имал рак на белия дроб. Как тъй "белия", защо не каже просто дроба - американците винаги се правят на много интересни.

Д-р Боби Рейс е красавецът на екипа. Веднъж уби човек и сега кара линейката за наказание. Той мълчеше, да не обърка пак нещо. До диагноза не стигнахме, но назначихме изследвания (но малко) и една клизма за всеки случай.

Решавам да се подмажа на д-р Мъди и отивам да преглеждам в поликлиниката. Първият клиент кашля, подсмърча и има висока температура. Решавам, че е автоимунно, взимам му 10 лева и го пращам за химиотерапия и клизма.

Втората е клиентка - боляло я ухото. Очевидно рак на гърдата. Казвам и че е нелечимо, изтърсвам и портмонето и я гоня. Следващият го болял много корема. Е, аз какво да направя?! Водя го да ми пусне едно кафе на машината и му взимам цигарите.

Добре, че се сетих - как можаха да забранят пушенето в болницата. Кретени. Ама вредяло на болните и падала пепел връз тях. Егати идиотското, че аз да съм ги викал тук тия боклуци. Нахални и безочливи, това са пациентите. Искали да оздравеят и отново да бъдат щастливи. На кой му пука за Бога.

Целта на живота е не да елиминираме нещастието, а да го сведем до минимум. Ето оня ден ми идва някакъв натрапник с инфаркт. Викам му: "тъпак, дигни си блузата да те преслушам". Вдига тоя, ма целия се изпотил и мирише - безобразие.

Хубаво си получил инфаркт, ма вземи се поизкъпи малко, измий си зъбите, отиди до мола и ми купи хубав подарък, направи ми баница, пък тогава ела. Нещастник. Дадох му да изпие един "Уринал" и го изпъдих.

Това е лекарската професия, само сополи, мензиси и смрад. И кой ми го признава - никой. Награди и помощи не получавам. Ново "Ауди" не ми дават и ме карат сам да си плащам тока. Това е... само тормоз. А болните имат всичко и си живеят безметежно по леглата.

Предната седмица пък ми идва някакъв за операция. Питам го за каква идва - успешна или неуспешна. Тоя се пули като някой бойлер. Обяснявам му човешки, че ако иска всичко да мине нормално трябва да снесе 15 бона. Болният се разплака и смотолеви, че бил пенсионер и нямал толкова пари. Проявих благородство и му намалих на 14 750. Плака, плака, но накрая прие. Всички лъжат - пари нямал.

Оня с дихателните проблеми се влоши. Назначих му торакоцентеза - не знам какво е, но звучи яко и винаги го прилагам. Д-р Кътник предложи да го лекуваме, като го подстрижем. Чудесна идея - екипът ми все пак не е толкова зле.

Тоя обаче не ще да се оправя и изпадна в кома. И таз добра - аз да блъскам тука, а нашия си спинка. Откачих от подлостта му. Назначих му втора клизма и още едно подстригване.

Сега съм вкъщи и пия ракия, че да не почне да ме боли кракът. Мисля си за д-р Гица Мъди... за задника и... как си навирам лицето в него и душа топлите и сокове. После си викам к*рва. Ч*кам я страстно, а тя решава судоку, докато гледа "Сделка или не".

Заминава си, а аз започвам да си броя паричките. Тютюнопуша. После свиря на електрическата си китара песента "Бял Мерцедес". Идва единствения ми приятел д-р Уи и гледаме телевизия до пръсване.

Той(Уи) се е женил четири пъти и има осем деца, като седем не са от него. Мозъкът е нещо чудесно - иска ми се всички да имаха по един. Не че ми пука, според мен децата са жалки.

Днес е събота - пиян съм. В неделя също. Звъняха от болницата, но не вдигнах. Все ми е тая за шибаните копелета в нея, трябва и да почивам. Стана ми леко гузно - можеше да има някой заможен пациент, но нищо.

Сега се сещам за един такъв. Беше дошъл за мозъчна операция. Казах му 20 хилки, а той балъка ми вика, че цял живот си бил плащал осигуровките и това било изнудване. Обясних му, че не ги е плащал на мен и за това ако иска, да се разкара.

Болният извади парите - помислих, че летя. Толкова ми беше готино. Щях да си изтърва мача от Шампионската, но човещината е по-важна за мен. Операцията започна и все пак си гледах срещата докато кълцах. Всичко мина добре, но тоя се появи ядосан един ден.

Оказа се, че съм си изтървал цигарите в главата му и сега непрекъснато му се пушело. Направихме му втора операция, не за друго, но се сетих, че ми нямаше и запалката. Отворихме, извадихме, затворихме. Сега пък ми изчезна пакетчето със семки...

Понеделник е. Отидох на работа по обяд с гъст махмурлук и веднага си легнах в кабинета. Не след дълго обаче ме събудиха. По мозъка ми сякаш се пързаляха безброй смърфове с остри метални кънки. Болеше ме.

Лекарите от екипа ме бяха вдигнали, защото оня с комата беше прекалил и сега внезапно умираше. Причината бе разсипана по невнимание шопска салата връз животоподдържащите му системи.

Набързо(след 2 часа) отидохме при него. Идеи?! Мълчат. Нещо?! Мълчат. Тубов все пак предложи да му извадим зъб и да видим какво ще стане. Хареса ми. Взех ситуацията в ръце и му казах да действа. На Терлик му наредих да провери дома на пациента за алкохол - ако има да го донесе.

213 изпратих да ми вземе баничка, а Кътник се беше самоубил. Рейс и Камерън се чукаха в клозета, загрижени за пациента. Нищо не помогна... човека си замина. Направихме каквото можахме. Чувството за гордост ме заля... бяхме изпълнили лекарския си дълг.

Д-р Мъди ми се кара, а после без да иска, меко пръдна. И двамата се засмяхме, въпреки че замириса на топло ако. След това я ч*ках бясно, докато тя чистеше леща. Прибрах се вкъщи да отпочина.

Внезапно изпитах вина... че не си плащам кабелната. Така е в тази страна, някой непрекъснато ти натрапва вина. Трябваше да избягам в чужбина като повечето си колеги, но избрах истинското щастие пред измисленото.

Свърши ми ракията. Клатейки се стигнах до колата. Поех към денонощния. Минах на червено. Направих го втори път - тук всичко е позволено, какво ми пука...

Тряссссс... Нещо свети, нищо не мърда, късче лед в часовника... Гледам от дънките ми стърчи кост - повърнах от отвращение (знаете, че ме е страх от кръв), преди отново да ме лапне безсъзнанието...

В болницата съм, а от екипа ми казват, че ме е блъснал д-р Рейс с линейката... Отварям очи... сега съм в операционната... слагат ми маска и ме карат да броя от корен квадратен на 100 в обратен ред... явно ще ми отрежат крака - бездушен ужас напълни клетките ми. Знаех, че ще ампутират грешния и ще ми премахнат едната ръка за всеки случай...

Oще от Никола Крумов може да прочетете във "Фейсбук" страницата му.

Още от Интересно

Хомосексуална двойка с приказна фотосесия на близнаци (Снимки)

Казват, че няма по-голямо богатство на този свят от къща, пълна с деца. И това е най-голямата истина, която ще чуете някога. Ще ви я потвърди и тази щ...

Голото мъжко тяло от вчера до днес

Темата за голото мъжко тяло е широко застъпена в необятния свят на изкуството. Виждаме го в наследството на древните цивилизации, в стенописите на хри...

21-те закона на богатството и успеха

Възпитанието, обичта към труда и постоянството са неща, които се наслояват в житейския ни опит с времето. Но има правила за привличане на богатство и...

Печелите 10 години, ако ядете плодове и зеленчуци

Зелените и жълтите зеленчуци като спанака и чушките, както и карфиолът спомагат за предотвратяването на рак. За занижаване на риска от сърдечни забо...

10 качества, които мъжете търсят в жените

Няма каталог, по който можем да изберем перфектния партньор, но има някои качества, които всеки мъж търси в една жена. Разбира се, всеки човек е разли...

Кoгато миските са без грим...

"Мис Вселена" е ежегоден международен конкурс за красота, който обаче за разлика от други не издига на пиедестал болезнено слабите момичета ...

Скарлет Йохансон: Не е нормално да си моногамен

Вижте какво още сподели актрисата за семейния живот пред "Плейбой"...

Любовна съвместимост на очарователните Риби с всички останали зодии

Време е да спрем да отричаме - с някои хора си пасваме много повече, отколкото с други. В началото не можем да си обясним защо - нещо ни дразни, нещо ...

4-те зодии, които НЕ изневеряват

Няма какво да се лъжем, според астрологията някои зодиакални знаци имат по-приключенски дух и са по-склонни да изневеряват. Други, напротив са от по-...

Любов и други недостатъци

Преди броени дни светът се раздели на две. Класическият сблъсък този път беше на тема Свети Валентин или Трифон Зарезан. Кой влюбен, кой зарязан, поле...