Българският д-р Хаус

Казвам се доц. д-р Григор Къщов и съм главен лекар в софийска болница. Отговарям за тежките случаи или за тези, които ми носят пари. За целта разполагам с екип от млади алкохолици (диагностици).

Пристрастен съм към ракията, защото като малък един път ме боля кракът. Всъщност мразя лечебните заведения и ме е страх от кръв, но няма какво да работя, а и в болницата се печели отлично.

Пациентите също са ужасни - винаги са болни, уплашени и тъпи. Не рядко искат спасение от мен и с това силно ме отегчават. Аз не лекувам тях, а болестите им - личното отношение е досадно, а и глупаво.

Представяте ли си сутрин да отидете на работа и първото, което чуете там, да е примерно за мензис. Отвратително. Все пак съм известен специалист, даже написах бестселър - "Как да извършваме животоспасяващи операции, докато чистим риба".

Днес е петък - топъл, смачкан ден. Пристигам на работа по обяд. По пътя повърнах два пъти - добре, че не изцапах "Аудито". Пия първата си ракия. Ръцете ми треперят и съм лютиво потен. След малко всичко ще е наред.

На вратата се чука - крия се под бюрото, но без успех. Мамка му - шефката на болницата - д-р Гица Мъди. Трябвало да прегледам някакъв човек, който имал дихателни проблеми и кървене от очите.

Питам дали има пари. Нямал. Това е идиотско, нямаш кинти, а идваш в болницата, аз като ходя в магазина, безплатно ли пазарувам?! Но съм свикнал - болните са неморални и стържещо нагли. Непрекъснато питат: "докторе ще се оправя ли, какво ми има" - това е толкова скучно.

До късния следобед успявам да събера екипа. Обсъждаме симптомите. Д-р Красимир Тубов казва, че може да е бластомикоза. Нямам идея какво е това и го отхвърлям, докато си сипвам една малка. Краси е толкова умен, но изневерил на жена си с куче и с кухненски робот (два пъти).

Д-р номер 213 предполага, че е пневмония (това съм го чувал), но не е сигурна. Тя ми е любимката, искам да я ч*кам, но тя каза, че била гнуслива. Викам и 213, защото идва с този автобус на работа.

Д-р Терлик Пор-ман е циганин и предполага лупус. Никога не е лупус. Д-р Алисън Камерън е от щатите и вярва в доброто у хората - много тъпа, жалко, че е влюбена в мен. Тя заявява, че човекът имал рак на белия дроб. Как тъй "белия", защо не каже просто дроба - американците винаги се правят на много интересни.

Д-р Боби Рейс е красавецът на екипа. Веднъж уби човек и сега кара линейката за наказание. Той мълчеше, да не обърка пак нещо. До диагноза не стигнахме, но назначихме изследвания (но малко) и една клизма за всеки случай.

Решавам да се подмажа на д-р Мъди и отивам да преглеждам в поликлиниката. Първият клиент кашля, подсмърча и има висока температура. Решавам, че е автоимунно, взимам му 10 лева и го пращам за химиотерапия и клизма.

Втората е клиентка - боляло я ухото. Очевидно рак на гърдата. Казвам и че е нелечимо, изтърсвам и портмонето и я гоня. Следващият го болял много корема. Е, аз какво да направя?! Водя го да ми пусне едно кафе на машината и му взимам цигарите.

Добре, че се сетих - как можаха да забранят пушенето в болницата. Кретени. Ама вредяло на болните и падала пепел връз тях. Егати идиотското, че аз да съм ги викал тук тия боклуци. Нахални и безочливи, това са пациентите. Искали да оздравеят и отново да бъдат щастливи. На кой му пука за Бога.

Целта на живота е не да елиминираме нещастието, а да го сведем до минимум. Ето оня ден ми идва някакъв натрапник с инфаркт. Викам му: "тъпак, дигни си блузата да те преслушам". Вдига тоя, ма целия се изпотил и мирише - безобразие.

Хубаво си получил инфаркт, ма вземи се поизкъпи малко, измий си зъбите, отиди до мола и ми купи хубав подарък, направи ми баница, пък тогава ела. Нещастник. Дадох му да изпие един "Уринал" и го изпъдих.

Това е лекарската професия, само сополи, мензиси и смрад. И кой ми го признава - никой. Награди и помощи не получавам. Ново "Ауди" не ми дават и ме карат сам да си плащам тока. Това е... само тормоз. А болните имат всичко и си живеят безметежно по леглата.

Предната седмица пък ми идва някакъв за операция. Питам го за каква идва - успешна или неуспешна. Тоя се пули като някой бойлер. Обяснявам му човешки, че ако иска всичко да мине нормално трябва да снесе 15 бона. Болният се разплака и смотолеви, че бил пенсионер и нямал толкова пари. Проявих благородство и му намалих на 14 750. Плака, плака...

Още от Интересно

Меган Маркъл е Edna "супер щаслива жена" или какво обеща Хари на любимата си в Уелс

Меган Маркъл показа невероятния си годежен си пръстен на развълнувани нейни фенове и описа себе си като "супер щастлива жена" по време ...

"Зимни новели" - една книга, която ще топли сърцето ви през зимата

Книга, която ще докосне сърцето ти и ще те накара да твориш добро – това е „Зимни новели“, спечелила най-голямата литературна наград...

Нов екстравагантен тренд е нa път да превземе Instagram

В социалната мрежа се появиха снимки, качени от популярни бюти влогъри, които представят изключително екстравагантна и невиждана досега визия. Те бояд...

Отиват ли си като двойка: Дакота Джонсън и Крис Мартин?

Появиха се първите снимки на влюбените Дакота Джонсън и Крис Мартин. Заговори се, че двамата са заедно още края на октомври, но чак сега папараци у...

Трикотажен камуфлаж: да се скриеш, докато разказваш истории със страничен ефект (фотопроект)

Изглежда, че изкуството на сливането с околната среда не е запазена територия на дивите животни. Фотографът Joseph Ford, в сътрудничество с дизайнера...

Красиви характеристики на човешкия облик, които всъщност са генетични аномалии

Генетичните мутации са толкова сложни, че понякога произвеждат невероятни резултати. Гените и начинът, по който те не работят, карат някои хора да изг...

Една магьосница в кухнята ни подсказа за това "Стъклено вълшебство"

Казват, че удоволствието е в малките неща, затова напоследък ние решихме да обръщаме все повече внимание на онези детайли, които добавят щипка шик в ж...

Рецептата на Сантра от "Черешката на тортата"

Новият сезон на предаването "Черешката на тортата" започна и неговият трети звезден готвач тази седмица е певицата Сантра. Т...

Основните домакински умения, на които трябва да научим децата си преди да навършват 18

Все си мислим, че децата ни са малки да правят нещо – когато са на две, ги смятаме за малки да помагат в сервирането на масата. Когато са на 5,...