Калин Терзийски: А аз прав ли съм, какъв съм?

"...Значи много ми е прикипяло..."

Така ми написа наскоро във вездесъщия Фейсбук една моя приятелка. Мила възрастна дама от голям град, някъде на изток. Но не толкова на изток, че да е близо до Сахалин.

По-скоро, някъде малко по-на запад от Ямбол. Познавах я донякъде - знаех, че гледа на света през призмата на национализма. Или поне - понякога.

Знаех, че това е сравнително често явление сред по-възрастните българи. Живели в патриотарската среда на изолираната от света (с бодлива тел) България.

Тя продължи да ми пише:

"Гледам аз телевизияи Налагат такава отврат за естетика и талант - не е истина!... Всичко кичозно е супер и ми го пробутват и на мен, и на света като българско! Не разбирам как вие, интелигентните млади хора, го търпите... Как хората на изкуството, вие, младите... Там, в София, от гилдията, търпите такова опорочаване и деградиране на народа ни от такива идиоти. Нямам думи и ми е ужасно болно..."

И продължи да ми пише:

"Досега непрекъснато гледам известни артисти да заявяват: Казвам на детето си - учи езици и бягай от тук!

Как да я има България? Ромите се гордеят, че са роми... Ние се гордеем, че се правим на роми. Много болна и тъжна история. Дори и Дичо (рок певецът б.а.) си има Ариел... да му е жива и здрава... дано не помислят, че е прах за пране. Защо да не е с красивото българско име Ивана?... и т.н.

Ние сме скапан народ и ще изчезнем, както междувпрочем го е забелязал и Карбовски, че сме разединени. Както е било преди турското робство - за по-лесно смачкване."

А аз се смутих. Много гняв, мрак и огорчение имаше в думите ѝ.

А аз усещах, че е съвсем възможно и да нямам право да ѝ противореча.

Но пък беше възможно и да имам право да ѝ противореча. Трябваше да помисля.

Но в наше време няма чак толкова време за мислене. Не сме станали нито много повече, нито животът ни е станал много по-дълъг или хубав. Но кой знае защо и как - разполагаме с все по-малко време и отделяме все по-малко време за всичко. За каквото и да било. За децата си, за приятелите си, за родителите си, за изкуството, за себе си. Свещеното себе си.Тоест - за своите души. Малко, малко, малко време. Смаляващи се порцийки време.

Давай, давай, давай - си казваме. Няма време, няма време, няма време. Трябва да платим сметките, да поправим пералнята, да купим нов айпад на детето, да видим там, нещо накладките на опелаНяма време за книги, за хора, за картини, за души.

Трябва да обслужим това, което е направено да ни обслужва. Да се затрудним до смърт с това, което сме създали за прекрасно уж улеснение на целия живот.

За да не се навеждаме - създаваме електронна обувалка за дигиталните си обувки. И след това създаваме закачалка за обувалката, а след това - и код за заключване на обувалката - за да не ни я ползва някой друг. И животът ...

Още от Интересно

24 причини в картинки да обичаме есента още повече

Преходът на астрономическото лято към астрономическа есен вече се усеща и всъщност в това няма нищо лошо, защото есента е сезон, който е съпроводен от...

Какво ще стане с човечеството, ако изчезне сексуалното влечение?

Gizmodo разпита учени какво би станало с човечеството, ако всички хора на Земята спрат да изпитват сексуално привличане, пише лента.ру. Час...

Страхотен ден за Овена, хармония за Телеца

Овен- Ден на добрите възможности, затова гледайте да не ги пропуснете. В действията си бъдете по-напористи и активни. Лесно можете да се справите с ...

Дневен хороскоп за петък, 22 септември 2017 г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Вашите умения за изслушване ще бъдат тествани в началото на де...

Кристиано Роналдо вдига сватба (видео + снимки)

Кристиано Роналдо стяга сватба с приятелката си Джорджина Родригес, гърмят медиите в Португалия. Папараци спипаха звездата и гаджето му на мач на Спор...

Честит юбилей: Христо Гърбов на 60!

Христо Викторов Гърбов е български театрален и филмов актьор. Роден е на 23 септември 1957 във Варн...

Как да спрем да прахосваме храна

Как да не се разхищава храна винаги е било гореща тема за тези, които са решили да спестят пари или да опазят планетата. Въпреки много...

“Глупаво е да изгубиш надежда…" - силата на човешкия дух, разказан в "Старецът и морето"

Старецът и морето е шедьовърът на Хемингуей. През 1953 г. писателят получава за повестта си наградата „Пулицър". Ето какво казва сами...