Калин Терзийски: А аз прав ли съм, какъв съм?

"...Значи много ми е прикипяло..."

Така ми написа наскоро във вездесъщия Фейсбук една моя приятелка. Мила възрастна дама от голям град, някъде на изток. Но не толкова на изток, че да е близо до Сахалин.

По-скоро, някъде малко по-на запад от Ямбол. Познавах я донякъде - знаех, че гледа на света през призмата на национализма. Или поне - понякога.

Знаех, че това е сравнително често явление сред по-възрастните българи. Живели в патриотарската среда на изолираната от света (с бодлива тел) България.

Тя продължи да ми пише:

"Гледам аз телевизияи Налагат такава отврат за естетика и талант - не е истина!... Всичко кичозно е супер и ми го пробутват и на мен, и на света като българско! Не разбирам как вие, интелигентните млади хора, го търпите... Как хората на изкуството, вие, младите... Там, в София, от гилдията, търпите такова опорочаване и деградиране на народа ни от такива идиоти. Нямам думи и ми е ужасно болно..."

И продължи да ми пише:

"Досега непрекъснато гледам известни артисти да заявяват: Казвам на детето си - учи езици и бягай от тук!

Как да я има България? Ромите се гордеят, че са роми... Ние се гордеем, че се правим на роми. Много болна и тъжна история. Дори и Дичо (рок певецът б.а.) си има Ариел... да му е жива и здрава... дано не помислят, че е прах за пране. Защо да не е с красивото българско име Ивана?... и т.н.

Ние сме скапан народ и ще изчезнем, както междувпрочем го е забелязал и Карбовски, че сме разединени. Както е било преди турското робство - за по-лесно смачкване."

А аз се смутих. Много гняв, мрак и огорчение имаше в думите ѝ.

А аз усещах, че е съвсем възможно и да нямам право да ѝ противореча.

Но пък беше възможно и да имам право да ѝ противореча. Трябваше да помисля.

Но в наше време няма чак толкова време за мислене. Не сме станали нито много повече, нито животът ни е станал много по-дълъг или хубав. Но кой знае защо и как - разполагаме с все по-малко време и отделяме все по-малко време за всичко. За каквото и да било. За децата си, за приятелите си, за родителите си, за изкуството, за себе си. Свещеното себе си.Тоест - за своите души. Малко, малко, малко време. Смаляващи се порцийки време.

Давай, давай, давай - си казваме. Няма време, няма време, няма време. Трябва да платим сметките, да поправим пералнята, да купим нов айпад на детето, да видим там, нещо накладките на опелаНяма време за книги, за хора, за картини, за души.

Трябва да обслужим това, което е направено да ни обслужва. Да се затрудним до смърт с това, което сме създали за прекрасно уж улеснение на целия живот.

За да не се навеждаме - създаваме електронна обувалка за дигиталните си обувки. И след това създаваме закачалка за обувалката, а след това - и код за заключване на обувалката - за да не ни я ползва някой друг. И животът ...

Още от Интересно

Седмичен хороскоп (от 20.11. до 26.11.)

Овен Вие, Овни, в началото &#...

Дневен хороскоп за неделя, 19 ноември 2017 г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Станете рано. Всичко, което свършите сутринта ще отвори нови в...

Как мистър Дарси и Елизабет Бенет от „Гордост и предразсъдъци“ биха възпитавали децата си?

Какво се случва след като мистър Дарси и Елизабет Бенет се оженят? Най-вероятно биха си имали свои деца. Не само, че това би било естестве...

Съпругът на Енджи Касабие за своята любима, съвместния им живот и титлата си

Известният ливански модел Рабих Ел Зейн разказа подробности за семейния си живот с Енджи в “Събуди се” “Участието на Енджи във VIP ...

Брак без секс или дали двойките трябва да са потни и запъхтяни, за да бъдат щастливи?

* Из edna@netinfocompany.bg След 11 години заедно, Петя и Иван в много отношения събират завистта на приятелите си. Самите те, често казват "Ние...

12 вечни мисли от Лао Дзъ, върху които е добре да се замислим

Понякога най-трудните неща имат най-лесните решения.  И ако искаме просто да живеем един спокоен и интересен живот, е нужно да погледнем нещата ...