Шеф Петър Михалчев - каменният човек с майсторски ръце (интервю)

Шеф Петър Михалчев за кратко успя да се превърне в истинска телевизионна сензация. Родната действителност стои някак далеч от културата на Изтока и един майстор на японската кухня привлича внимание и интерес на всяка цена - рядък екземпляр, какво да се прави?! А прибавим ли към екзотичното му амплоа и няколко детайла като татуировки, флешове и хаплива прямота, картинката става пълна - Петър Михалчев е национално богатство. Но да оставим шегата настрана, защото както се уверих при първата ми среща с него, той е преди всичко професионалист, респектиращ с умения и знания, човек, към когото не можеш да изпиташ нищо по-малко от искрено уважение.


Докато подготвях въпросите за това интервю, неведнъж обмислях варианта да пропусна всяка възможност да говорим за предаването, в което в момента журира. Master Chef несъмнено е едно от най-сполучливите и интересни риалити формати не само в България, но и в световен мащаб. Но да представя шеф Михалчев в светлината на моментната му телевизионна изява ще граничи с несериозно и нехайно отношение към японските култура, храна и традиция, които той изучава от години и представя на българите със страст и майсторски замах. Затова събрах цялата си бегла информираност по темата и оставих самия той да ми доразкаже повече за култа към храната, красотата и детайла, които почитат хората от страната на изгряващото слънце.

Уговорихме се да се срещнем в неговия ресторант Miyabi в ранен делничен следобед. Подраних и вместо него ме посрещна съпругата му Ина - фина и очарователна дама, чиито деликатност и гостоприемство някак съвършено допълваха минималистичната и спокойна атмосфера в ресторанта. Настаних се на една маса в най-светлата част от помещението и докато чаках шеф Михалчев да се появи, започнах да разглеждам интериора. На входа посреща Манеки Неко, бяло коте талисман с вдигната лява лапичка, с която привлича клиенти.



Две крачки по-навътре не можеш да подминеш червена, дългоноса маска Тенгу - символизираща самурая гарван. Тази маска обикновено са окачва над леглото от страната, на която спи мъжът, за да му донесе потентност.



Семплата подредба на масите, изящната дърворезба, бамбуковите акценти и картините по стените (някои изписани с толкова древни йероглифи, че и начетен японец не може да разчете напълно) създават онова чувство за хармония и простота, с които японската култура се различава от всички останали.



Тази тиха идилия бе разсеяна от шума на мотор, който спря пред Miyabi. На вратата се появи и самият шеф Михалчев с каска в ръка и кожени дрехи, от краищата на които се подават най-обсъжданите татуировки в страната в момента. Получи се странна симбиоза между него и деликатния интериор на ресторанта - пълен, макар и малко странен синхрон между обител и пазител.

Шеф Михалчев се настани на масата до мен и някак съвсем естествено подхванахме темата за ресторанта и как се е родила идеята за създаването му. Мияби го отворихме преди близо 5 години. Причината бе, че дотогава работехме за няколко фирми, през които ходехме до Япония, за да обучаваме некадърни хора със собствените си пари. Решихме, че това не ни носи нищо и е по-добре да инвестираме изцяло в себе си. В момента имаме голям контингент от японското посолство, японска медия, представители на Мицубиши, Сони и пр., хора от чешкото посолство също са ни редовни клиенти".



Разказах му за таксиметровия шофьор, който ме бе докарал до тук. На молбата ми да ме остави на улица Стара планина" 5, той с увереност направи заключение, че съм се запътила към китайския ресторант". По повод този и много други подобни коментари Михалчев е убеден, че културата и мисленето на българина все още са малко по-...различни. Има некомпетентни хора, които търсят тук пържен ориз, сладко-кисело пиле, все храни, които не присъстват в японската кухня. Именно това е нашата мисия - да научим хората. Но има и много вече научени посетители, които са пътували по целия свят и знаят какво да търсят в чинията. "

Онова, което хората могат да намерят, докосвайки се до японската кухня, той открива през 2008-ма година, когато заминава за Япония. В японската кухня го грабва първо визията, а след това се сблъсква и с нейната сложност. Тези две неща го карат напълно да ѝ се отдаде и с хъс да се учи и усъвършенства и досега. Всичко се случи, след като се запознах с много японци тук в България. За наш късмет се оказа, че едни от тях притежават над 100-годишно заведение близо до Йокохама. Намира се във Фуджисава, перфектура Канагава, и по-точно на остров Еношима. Токио е съвсем близко - на един час път с метрото. Истината е, че ако не познаваш японци и отидеш там сам без да знаеш езика им, си загубен. В Токио тук-там знаят английски, но мръднеш ли 50 км настрани си чао". Но пък са много гостоприемни. Те са любопитни към всяко едно нещо. Аз например им правя мусака и те вадят камери, за да я заснемат. И питат - това сега защо го направи, онова защо го сложи...? Сети се за японец с фотоапарат, който върви по улиците и снима всичко, което види. Веднъж разгледах един проект на японец, снимал нашите руски павета - направил го е много по-добре от всеки друг досега. То е паднало мислене страшно. Иначе със съпругата ми заедно се запалихме, заедно стартирахме, заедно пътувахме, заедно сме отваряли заведения... Има и неща, в които е по-добра от мен. По принцип изцяло и само тя прави сушито. То е много деликатно, а тя е по-чевръста с тези малки ръчички. Освен това тя транжира риби, които са с почти колкото нейните килограми. "



Ако има нещо наистина уникално, свързано с японците, то е, че те са освен ревностни пазители на традицията, така също и иноватори. По отношение теченията в японската кухня той откроява две наименования - old school и new school. Второто съчетава две или три кухни. Например 70% японска и 30% френска. Но винаги се държи на японското! Изгъзици има тук в България. Суши с чипс от банан или суши с домат, или да замениш ориза с киноа... Няма защо да продължавам повече. Това е извращение към една нация. Те хората са го измислили, а ние просто попиваме, купуваме и продължаваме традицията. Ние не измисляме, ние поддържаме."



Храната е сред основните аспекти в културата на японците и отношението им към нея е пословично."90% от разговорите им е само и единствено за храна. Там наистина е различно. Поръчва се храна, цялото меню, на голяма маса и всичко се споделя. Да, порциите им са минималистични, но не е казано, че само с това ще се наядеш. Аз затова казвам, че се поръчва от всичко по много. Представи си, че си взимаш шопска салата - ти не си я ядеш сама, а всички ние, 10 човека...

Още от Интересно

Любопитни факти за Оскарите

Тази нощ ще се състои дългоочакваната церемония по връчване на наградите "Оскар" и може би много от вас ще прекъснат съня си, за да се любув...

Лола – щурото момиче, “живеещо” в комиксите на една чилийка

Колко чилийки познавате?Ние две – талантливата илюстраторка Алехандра Луник (Alejandra Lunik) и нейната “дъщеря” Лола. Последнат...

Вижте какви рокли избраха актрисите за нощта на „Оскар“-ите

Снощи за 89-и път на бляскава церемония в "Долби тиътър" в Лос Анджелис бяха раздадени най-престижните награди в света на киното – &qu...

Осанна за пластичната хирургия

Всяка година, горе-долу по това време медии и общество се превръщат в бойно поле на тема „за” и „против” пластичните и естетич...

Секс "десертът", който всички жени обичат

Всички жени обичат да бъдат дарявани с френска любов от своя партньор. Ако има жена, която не счита този интимен акт за приятен, вероятно не е попад...

Любов или фантастика?

Връзките ни са вид социален статус. Свикнали сме да приемаме, че в дадена последователност и развитие на отношенията се състои правилният ход на нещат...

Изабела Шопова: Единствените пречки по пътя към мечтите ни са тези вътре в нас

Всичко е въпрос на време и създаване на подходящия момент – не чакане, а създаване, смята покорителката на АнтарктидаОще с първите страници на н...

Вълнения преди 89-ите награди "Оскар"

Довечера в театър "Долби" в Холивуд, Лос Анджелис, ще бъдат връчени за 89-и път наградите "Оскар" на Американската ...

Никола Константинов – гласът, който трябва да има бъдеще!

Още в първото издание на „Гласът на България“ зрителите видяха уникално изпълнение. 24-годишният Никола Константинов от София вдигна на крака публ...

Време за четене: "Химикът"

Авторката на бестселърите „Здрач” и „Скитница” е по-безкомпромисна от всякога в дебютния си трилър „Химикът”! Сле...