Настина ли оглупяваме от Интернет?

Преди време книгата на Ник Кар "Плитките хора" отприщи в мрежата и пресата безкраен дебат около наболелия въпрос - оглупяваме ли от постоянната употреба на интернет? Много преди Кар плеяди от разтревожени майки бяха вдигнали ръце от отрочетата си, които по цял ден джиткат във виртуалното пространство, вместо да вземат да прочетат "Под игото".

Колегите от Obekti.bg споделят за статистически проучвания, които показват, че между 1984 и 2004 г. - периодът на възход на интернет и компютърните игри - броят на абитуриентите, които не са си дали труда да прелистят от начало до край и една книга в живота си за лично удовлетворение, е скочил с 10%. Означава ли това, че поколението Y... затъпява?

Аргументите в полза на това са доста тежки. Кар привежда за пример проучване на медици и психолози от лондонския "Юнивърсити Колидж", което показва нагледно как потокът фрагментирана информация от екрана и правенето на няколко неща едновременно оставят неизползвани онези мозъчни региони, които отговарят за задълбочените познавателни процеси като критическото мислене и въображението. Безкрайните възможности на интернет карат потребителите му да разпиляват мисленето си и рядко да съсредоточават ума си върху една задача за повече от една-две минути.

Изобилието от ярки визуални стимуланти, предназначени да привличат вниманието ни към различните ниши на потребителския пазар, пък износва впечатлителността ни и желанието ни да се съсредоточаваме върху детайлите.

В продължение на пет години лондонските експерти проследявали поведението на посетители на два популярни сайта - този на Британската библиотека и страницата на образователна програма, предлагаща достъп до научни статии, електронни книги и друга специализирана информация. Типичният посетител на страниците проявявал концентрацията на скакалец - той прескачал от една статия на друга, като се задържал на всяка максимум три минути.

Какво да кажем тогава за средния интернет потребител, който разкъсва вниманието си между пощенската си кутия, Фейсбук", Скайп" и десетки други страници? Енергията на мозъка му се насочва основно към бързата оценка на информацията и за по-задълбочено мислене не остава много. Според Кар това се отразява не само върху моментната ни концентрация, но и върху способността ни да се задълбочаваме върху каквото и да било - завинаги.



Четете още: Забавни начини да избуташ работния ден

Книгите от своя страна развиват съвсем различен тип интелигентност, смята писателят.

Когато четем, ние съсредоточаваме изцяло вниманието си върху написаното и използваме всичките си ресурси, за да вникнем в смисъла и да си представим онова, за което се разказва в творбата. Писаното слово развива способността на ума ни да гради върху основата на предоставената информация и така ни прави по-творчески настроени и по-способни да разсъждаваме критично, вместо да приемаме за чиста монета прочетеното набързо в Уикипедия" или някой блог.

Няма съмнение, че новите технологии променят начина, по който мозъкът ни обработва и използва информацията - по този въпрос учени и критици са единодушни. Но може би преди век и малко, когато е бил изобретен линотипът, позволил на книгата да достигне до всеки дом, други умни глави са се блъскали над въпроса дали буквите няма да притъпят способността ни да възприемаме адекватно реалния свят.

Още през 16. век теологът Мартин Лутер се хваща за главата: "Множеството книги е велико зло. Няма мярка и граница за тази треска за писане", тревожи се един от най-големите умове на времето си. Четиристотин години по-късно един от най-популярните писатели на съвременността - Едгар Алън По, също хвърля камъни в собствената си градина:

"Огромното намножаване на книги във всеки клон на знанието е една от големите злини на нашата епоха, защото поставя непреодолима преграда пред откриването на правилната информация".



Едгар Алън По

Звучи ли ви познато? Днес аргументите срещу интернет монопола са същите. Няма съмнение, че всеки посредник между реалността и мозъка изменя начина, по който мислим за "живия" живот. Но означава ли това, че интелигентността ни намалява?

Точно обратното, смятат изследователите от Университета в Единбург Анди Кларк и Дейвид Чалмърс. В есето си "Разширеният ум" те задават един прост въпрос: "Къде свършва умът и къде започва реалността?". Според тях умът не е просто продукт на комбинациите от неврони в мозъка, а сложна система, съставена от връзката на мозъка с околната среда. "Умът се адаптира да се свързва със света и да го оформя като продължение на самия себе си - и това включва машините", смятат те. Представете си една жена на име Инга. Инга е от Ню Йорк. Тя чува от приятелка, че в Музея за модерно изкуство има нова изложба. Замисля се и се сеща, че музеят се намира на 53. улица, след което се запътва натам. А сега си представете нюйоркчанина Ото. Той страда от алцхаймер. Паметта му е увредена и затова той си води бележник с важна за него информация. Ото иска да отиде на същата изложба. Тъй като не може да намери адреса на музея в собствения си мозък, той прави справка в бележника и стига до събитието едновременно с Инга.

Според Кларк и Чалмърс кодираната в мозъка памет на Инга и бележникът на Ото са едно и също нещо.

С други думи, тефтерът е част от разширения ум. По същия начин може да се мисли и за интернет.



Четете още: 7 неща за живота...

Освен паметта една от основните формиращи сили на интелекта е оценката от другите хора. Интернет е силен именно в това - той предлага постоянна комуникация и възможност за сравнение на мненията и източниците. По един различен от книжното знание начин това развива способността за критично мислене и самооценка. Разширението на ума към милиони други умове - всъщност 1,8 милиарда според последната оценка на броя на интернет потребителите, създава един исторически безпрецедентен суперинтелект, в който всеки е частица от цялото. Интернет е един огромен мозък, смятат учените, който предлага достъп до всевъзможна информация, която допреди 30 години не бе по джоба и желанието на всеки. Той демократизира знанието, като поставя под въпрос монопола на определени гледни точки, който бе наложен в ерата на книгите, писани единствено от шепа специалисти. Той прави информацията по-забавна, по-достъпна и по-желана.

И ако се възмущаваме колко малко младежи днес са чували за композитора Бетовен и писателя Гогол (но затова пък знаят за кучето и Google), нека се замислим, че преди интернет знанието и културата се измерваха със стойности и имена, които бяха стандартни за всички. Количеството погълнати стандартизирани факти ни правеше повече или по-малко интелигентни. Днес с Google всеки има избор какво да научи и за какво да мисли.



Нещо повече - организацията на самия човешки мозък повече прилича на интернет, отколкото на изолиран компютър, смятат учени. Невролозите Лари Свансон и Ричард Томпсън от Университета в Южна Калифорния доказаха, че контролният ни център няма йерархична структура, а повече напомня на голяма компания, която разчита за успеха си на общуването между служителите. Сигналите в него не вървят в една посока към един централен възел за обработка на данни, а текат по сложни пространствени връзки между различните части на мозъка - точно както става в мрежата. Още един аргумент в полза на глобалната паяжина като идеалното продължение на собствения ни ум.

Това, което се случва в днешни дни, е много повече от спад на интелигентността, предполага масово допитване сред експерти, организирано от университета "Илон" и изследователския център "Пю". Става въпрос по-скоро за тотална и глобална подмяна на вида интелигентност, с който боравим. Тъй като тя се определя основно от способността ни да се адаптираме към околната среда, в момента човечеството преминава през гигантски еволюционен скок, който ще ни позволи да свържем мозъка си с все по-големия набор от електронни помощници и информационни канали. Когато се научим да боравим с тях интелигентно, те ще дадат на ума ни способности и мащаб, които са били абсолютно невъзможни само преди няколко десетилетия.

Всеки човек ще има постоянен достъп до информация, знание и ресурси, които не може да побере в собствената си глава. Така, без помощта на импланти и биологично инженерство, ние навлизаме в ерата на киборгите, предречена от визионери като Кевин Уоруик и Рей Кърцвейл. Интернет ни обединява в един супермозък, който носи багажа както на мъдростта, така и на безкрайната ни глупост. От нас самите зависи как ще го оползотворим.

Още от Интересно

Най-умните знаменитости в шоубизнеса

Когато си говорим за звезди не всички си представяме умни хора с образование, а по-скоро красиво изглеждащи хора, които имат малко по-различни кариерн...

Любовта - това си ти!

Вървя към теб. Малко бавно и несигурно, но все пак вървя. Открих, че съществуваш и сега не мога да преодолея мисълта, че те нямам. Озъртам се като стр...

"Не искам никой повече да ме обича. От много обичи приличам на решето..."

Понякога любовта идва, за да ни научи на нещо и да си тръгне. Тя не всеки път е завинаги и не всеки път е правилната за нас, но винаги оставя следва в...

Ето кои красиви имена имат празник днес...

На 21 януари църквата почита паметта на свети мъченик Неофит – небесен закрилник на патриарх Неофит. На днешната дата имен ден празнуват В...

Направете 2017-та най-щастливата в живота си! Ето как

Нова година отдавна мина и е време да се захванем с изпълнение на обещанията, които даваме ежегодно. Ако все още не сте се отказали да бъдете здрави и...

Песните, които ще върнат доброто ви настроение, когато сте тъжни

Поредният работен ден в офиса - едва началото на седмицата е, а вече си мислите как ще се забавлявате уикенда или си представяте как спите цял ден, бе...

Edna талантлива дама на 63: Честит рожден ден на Камелия Тодорова!

Днес своя 63-ти рожден ден празнува магнетичната и талантлива Камелия Тодорова! Камелия Тодорова е родена на 21 януари 1954 г. в София. Завършва Техн...

Марк Леви или защо свободата на личния избор няма заместител

Да поискаш да разкажеш живота си на напълно непознат човек. Случвало ли ви се е да изпитате такова желание? Мили и Агата стават спътнички по неволя...

Последното писмо на Чарли Чаплин към дъщеря му

На Коледа, на 25 декември 1977 година, светът загубва най-смешния, най-великия и най-тъжния актьор – Чарли Чаплин. Той си отива на 88 години&nbs...