Да се срещнем някъде?

Вървя по прашна селска улица, която води към неизвестен водопад, имам широка шапка, раница на гърба, в която между другото има само резервен чифт очила, вода и фотоапарат. Чувам щурци и птици, чиито имена не знам, далечни камбани, висящи от вратовете на домашни животни и още по-далечни детски смехове.

С приближаването ми към водопада, който е по-скоро силна струя от чешма, все повече тишина запълва пространството около мен. Усещам нещо и спирам насред нищото. Обръщам се назад и те виждам. Ръцете ти са в джобовете на изцапаните вече панталони, а погледът ти е премрежен от горещина. Не носиш нищо с теб, затова идвам и ти предлагам вода. Жаден ли си?

***
Навън вали и дъжд, и сняг, и има слана, и има мъгла и небето премигва от светкавици, сякаш за да ни позволи да се видим в тъмната нощ. Не съм сигурна дали е студено, защото погледът ти ме топли от известно време. Стоим на спирката и нервно поглеждаме ту към оставащите минути, ту един към друг. Не съм сигурна дали искаме да дойде автобусът, или да стоим двамата там. Защото после може да не сме в една и съща посока, може да е претъпкано и да сме далече един от друг, може да се загубим.

А сега сме заедно. Заедно сме, въпреки че не се познаваме, въпреки че различни капки небесна вода падат върху нас, въпреки че единственото, което ни свързва е че сме под един подслон. И че погледите ни са заедно. Сякаш са един. Да си хванем ли такси?

***
Стоиш си сам на един шезлонг на плажа и случайно виждаш, че слизам по склона, който води към теб. Чудиш се как да ме заговориш и не успяваш да измислиш нищо. Аз обаче идвам директно към теб и сядам. Поглеждаме се. Питаш ме дали обичам морето, а аз само ти се усмихвам. "Дори нещо повече" ти отговарям и те питам как се казваш. След това ми отговаряш, а името ти ми харесва. За моето обаче ще почакаш, докато разбера що за човек си. Говорим си за вълните, и за звездите. И за мен, и за какво мечтая.

После за твоите мечти и моята вяра в тях. И докато пясъка гъделичка краката ни, се разхождаме вече в тишина, защото дори тя е приятна, когато сме заедно. След това се опитвам да те бутна, но ти си по-силен и бърз. Падаме заедно във водата, смеейки се. Прошепвам ти името си и остава само едно нещо. Аз ли да го направя или ти? Целуваш ме.

Често се срещаме в сънищата ми, но си толкова реален, че те искам вече в живота си. Кога си свободен?

Още от Интересно

Невинност до доказване на противното

Знаете ли кое му е хубаво на вдъхновението? Кара те да излезеш от рамките на собствените си ограничения и представи. Тебеширеният кръг на Брехт прес...

Т2, Анжела и туристите в миналото

Но ето че Дани Бойл се е справил много добре с тази задача. Тук помага фактът, че режисьорът е събрал оригиналния актьорски състав – Юън Макг...

15 комикса доказват, че животните имат по-добро чувство за хумор от нас

Не сме се и съмнявали, че животните са способни на “човешки” чувства, по-силни и от нашите.Но ето какво още е открил един талантлив илюстр...

Какво вещаят звездите в любовта за 22-ри февруари

Днес Плутон и Марс са в квадратура и това активизира голяма фигура на небето, което се нарича Тау-квадратура на Юпитер с Плутон, Марс и Уран. Това вод...

Ако той прави това, зарежи го!

Всички ние допускаме грешки спрямо половинката си. В повечето случаи е добре да си прощаваме и да се поучаваме взаимно в името на разбирателството и с...

4-те зодии, които НЕ изневеряват

Няма какво да се лъжем, според астрологията някои зодиакални знаци имат по-приключенски дух и са по-склонни да изневеряват. Други, напротив са от по-...

Как да приемате критиката като интелигентен човек

Основателят на сайтовете Insight и Inc - Джъстин Барисо, твърди, че един от най-сигурните методи за успех е да се вслушвате в градивната критика. Малк...

Между Шагал, примитивистите на 20 в. и беларуския фолклор: чудните светове на Анна Силивончик

Наивно изкуство просто не съществува.Така отговаря Анна Силивончик, когато наричат картините й наивистични.И макар да се ласкае, че я сравняват с Марк...