Красота в празнотата

Докато стоя в един безлюден парк, в един изключително (и необичайно) топъл и слънчев ден, си мисля колко безрадостно изглежда паркът, лишен от детска глъч. Единствените звуци са от песните на птиците, които остават нечути, несподелени... Няма дечица с велосипеди, не се чуват малките им стъпчици по пътечките, не се чува някой да проплаче, защото си е обелил коляното, докато тича насам-натам. Няма. Аз и птиците сме само. Те чуруликат, аз си стоя, замислила съм се нещо. А така ми става мило на сърцето, като има дечица наоколо, толкова неопетнени и непринудени, извор на най-чистото щастие. Карат ме да се усмихвам, пълнят ми душата. Задавам си въпроса красив ли е един парк през пролетта, когато хората остават слепи да го видят? Кой ще чуе всички тези песни, които птиците са дошли да споделят с нас? И къде са всички?

И тогава виждам една жена да сяда на пейката срещу мен. Разхожда си кучето жената. Обикновено не би ми направило впечатление, но дали защото стоеше срещу мен, а и нямаше много какво друго да гледам, или просто езикът на тялото й като че ли говореше нещо, но нещо в тази жена ме впечатли. Сякаш нетърпеливо се оглеждаше в различни посоки, в трепетно очакване. Нали знаете, онази искра в погледа... знаете, как да не знаете.

"Ей, голяма съм мечтателка", мисля си. Все ми се иска да има повече зад привидното, повече зад онова, което реалността ни предлага, но уви, понякога това, което виждаме, е всичко и няма красиви и скрити послания.

Друг път обаче има.

Загледах се аз, след това започнах нещо да си пиша, а по едно време въпросната жена стана и с решителна крачка тръгна на някъде. И аз нали вече я направих главна героиня в моя филм, веднага си го интерпретирах, по мечтателски. Походката й казваше "Какво стоя и чакам, кого чакам изобщо? Я, да си ходя." Жената отмина и остана някъде зад гърба ми.

Тогава се зададе някакъв човек, видях го с периферното си зрение, докато си драсках, защото вървеше насреща ми. И той с куче.

"Страшен парк съм уцелила, няма деца, няма игри, само за разходка на кучета го използват явно хората."

Станах да си ходя, че д...

Още от Интересно

Красиви мостове между деца и възрастни: илюстрациите на Морис Сендак за “Къща отворена за пеперуди” на Рут Краус

“Къща отворена за пеперуди е хубаво нещо, което да имаш” “Виж! Аз тичам с въображението си” Трябва да има нещо повече в живота...

Всичко, което трябва да знаем за Великия пост преди Великден

Минната неделя Православната църква отбеляза Местни заговезни и сложи началото на Великденските пости.  Да, те започват официално от началото на...

Прошката е единствената освобождаваща сила във Вселената!

Днес е Неделя на всеопрощението. Да си припомним думите на Иисус Христос: Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец"...

Предсмъртното писмо на Васил Левски, което днес звучи повече от актуално

Байовци, Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не с...

Салата от целина с орехи

Необходими продукти 70 г каперси 1 голяма глава ...

Дневен хороскоп за петък, 16 февруари 2018 г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Вашата способност за самоизразяване се подобрява доста днес, т...

Камерън Диас наду корема

От няколко години насам в медийното пространство се носи мълвата, че Камерън Диас е бременна, но истината е, че до този момент актрисата все още няма ...

Великите пости – време за покаяние, а не за диети

Днес се поставя началото на Великденския пост – най-дългият пост, който продължава до Възкресение. Той е и най-строгият. Според православния кал...

Водолеи, днес ще ви разлюлее истинска любовна треска

Овен – Повишената активност допринася за постигането на целите. Важното е, че никой няма да се намесва в изпълнението на плановете ви и няма да ...

Дневен хороскоп за неделя, 18 февруари 2018 г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Животът ви е много забавен и прекрасен днес, благодарение на п...