Красота в празнотата

Докато стоя в един безлюден парк, в един изключително (и необичайно) топъл и слънчев ден, си мисля колко безрадостно изглежда паркът, лишен от детска глъч. Единствените звуци са от песните на птиците, които остават нечути, несподелени... Няма дечица с велосипеди, не се чуват малките им стъпчици по пътечките, не се чува някой да проплаче, защото си е обелил коляното, докато тича насам-натам. Няма. Аз и птиците сме само. Те чуруликат, аз си стоя, замислила съм се нещо. А така ми става мило на сърцето, като има дечица наоколо, толкова неопетнени и непринудени, извор на най-чистото щастие. Карат ме да се усмихвам, пълнят ми душата. Задавам си въпроса красив ли е един парк през пролетта, когато хората остават слепи да го видят? Кой ще чуе всички тези песни, които птиците са дошли да споделят с нас? И къде са всички?

И тогава виждам една жена да сяда на пейката срещу мен. Разхожда си кучето жената. Обикновено не би ми направило впечатление, но дали защото стоеше срещу мен, а и нямаше много какво друго да гледам, или просто езикът на тялото й като че ли говореше нещо, но нещо в тази жена ме впечатли. Сякаш нетърпеливо се оглеждаше в различни посоки, в трепетно очакване. Нали знаете, онази искра в погледа... знаете, как да не знаете.

"Ей, голяма съм мечтателка", мисля си. Все ми се иска да има повече зад привидното, повече зад онова, което реалността ни предлага, но уви, понякога това, което виждаме, е всичко и няма красиви и скрити послания.

Друг път обаче има.

Загледах се аз, след това започнах нещо да си пиша, а по едно време въпросната жена стана и с решителна крачка тръгна на някъде. И аз нали вече я направих главна героиня в моя филм, веднага си го интерпретирах, по мечтателски. Походката й казваше "Какво стоя и чакам, кого чакам изобщо? Я, да си ходя." Жената отмина и остана някъде зад гърба ми.

Тогава се зададе някакъв човек, видях го с периферното си зрение, докато си драсках, защото вървеше насреща ми. И той с куче.

"Страшен парк съм уцелила, няма деца, няма игри, само за разходка на кучета го използват явно хората."

Станах да си ходя, че д...

Още от Интересно

Съветите на Edna: Как да носим тиранти като истинска дама

Днешното вдъхновение ще бъде свързано с един аксесоар, който сме свикнали да виждаме повече на мъже.  Тирантите могат да бъдат доста интересен и...

Картофена супа с бира и леща

Необходими продукти 150 г черна леща 900 мл зеле...

Каква ще бъде 2018-та година за всяка зодия с една дума

Kраят на годината наближава, идват коледните и новогодишни празници, а това означава, че е време за равносметки. Обичам и едновременно мразя това...

Не бъдете любезни, бъдете искрени

Бестселърът „Не бъдете любезни, бъдете искрени” е преведен на десетки езици, като само от френското издание са продадени 400 000 екземпляр...

Тест: Пача ли съм?

Момичета, как сте? Не съм изчезнал. Просто имах много ангажименти. Това лютеница, компоти, Ким Чен Ун. Докато сложа и зелето, и ракията да сваря и то ...

37 неща, за които ще съжаляваш, когато остарееш

Знаеш ли кое е най-хубавото на настоящето? Че имаш всичкия опит, уроци, разочарования, "обици на ухото" от миналото, кои...

Как да разберете дали детето ви пуши трева?

Пубертетът е много труден период. За родителите, разбира се, децата си растат и си правят техните си пубертетски неща, точно както ние по тяхното врем...

Ако принцесите на Дисни имаха по-реалистични коси (илюстрации)

Любимите на поколения принцеси на Дисни, все още очароват визуални артисти от цял свят. И ние нямаме нищо против, нали? Дори когато те смело експерим...