Красота в празнотата

Докато стоя в един безлюден парк, в един изключително (и необичайно) топъл и слънчев ден, си мисля колко безрадостно изглежда паркът, лишен от детска глъч. Единствените звуци са от песните на птиците, които остават нечути, несподелени... Няма дечица с велосипеди, не се чуват малките им стъпчици по пътечките, не се чува някой да проплаче, защото си е обелил коляното, докато тича насам-натам. Няма. Аз и птиците сме само. Те чуруликат, аз си стоя, замислила съм се нещо. А така ми става мило на сърцето, като има дечица наоколо, толкова неопетнени и непринудени, извор на най-чистото щастие. Карат ме да се усмихвам, пълнят ми душата. Задавам си въпроса красив ли е един парк през пролетта, когато хората остават слепи да го видят? Кой ще чуе всички тези песни, които птиците са дошли да споделят с нас? И къде са всички?

И тогава виждам една жена да сяда на пейката срещу мен. Разхожда си кучето жената. Обикновено не би ми направило впечатление, но дали защото стоеше срещу мен, а и нямаше много какво друго да гледам, или просто езикът на тялото й като че ли говореше нещо, но нещо в тази жена ме впечатли. Сякаш нетърпеливо се оглеждаше в различни посоки, в трепетно очакване. Нали знаете, онази искра в погледа... знаете, как да не знаете.

"Ей, голяма съм мечтателка", мисля си. Все ми се иска да има повече зад привидното, повече зад онова, което реалността ни предлага, но уви, понякога това, което виждаме, е всичко и няма красиви и скрити послания.

Друг път обаче има.

Загледах се аз, след това започнах нещо да си пиша, а по едно време въпросната жена стана и с решителна крачка тръгна на някъде. И аз нали вече я направих главна героиня в моя филм, веднага си го интерпретирах, по мечтателски. Походката й казваше "Какво стоя и чакам, кого чакам изобщо? Я, да си ходя." Жената отмина и остана някъде зад гърба ми.

Тогава се зададе някакъв човек, видях го с периферното си зрение, докато си драсках, защото вървеше насреща ми. И той с куче.

"Страшен парк съм уцелила, няма деца, няма игри, само за разходка на кучета го използват явно хората."

Станах да си ходя, че доста ме напече слънцето, а и английското време е непредвидимо, може и да ме залее някой порой след малко. То всичко стана доста по-бързо, отколкото, както ви го описвам сега.

Тръгнах в посоката, в която тръгна и жената, и виждам, че е още в парка, забавила решителната си крачка и сякаш чака да я забележат. После помаха нервно с ръка, очевидно на онзи мъж с кучето. И спря. Чакаше него. Тя през цялото време явно него е чакала.

Какво ли не бих дала, за да виждам всеки ден по лицата на хората тази усмивка, която видях на нейното лице, леко глуповата, леко тийнейджърска, по детски непринудена.

И си помислих, че все някой споделя песните на птиците, те със своята магия са успели да зарадват две души, да им пресекат пътищата за пореден път. И преди са се виждали. Тук, в този парк. И си знаят, че пак ще се видят. Дали заради магията на пролетта, но ето: ако единият беше закъснял с няколко минути, а другият подранил, или обратното, нямаше да се засекат. Поне не днес. А те са го искали и, тайно или явно, са се надявали това да се случи.

Хубаво е, че се случва. Поне за миг да изпиташ това чувство, да те зарадват случайностите и малките неща от живота. Малки, но големи. Тя, красотата, именно в тях се е скрила.

Изведнъж този парк ми се стори по-приветлив и по-завладяващ. Място, където може да се случи нещо приказно, като от детските приказки.

Усмихнах се и продължих. Зад гърба си чух радостен смях и мъжки и женски глас, преплетени в сладостно приветстване.

Хубаво нещо е животът, мисля си, стига да имаме очи да го видим.

Вижте още статии на Биана Гунчева и допълнителна информация за нея...

Вижте още: Среща в парка


Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

Още от Интересно

Днес са Месни заговезни - какви са обичаите и традициите за деня

Утре отбелязваме Месни заговезни. Празникът е винаги осем седмици преди Великден.   На трапезата днес трябва да има месни ястия. ...

Бабините поверия, с които ще привлечете пари и късмет в живота си

Парите не могат да ни купят щастие, но едва ли някой бе се отказал от тях. Доколко правилно е да разчитаме знаците на съдбата и да вярваме на поличби,...

Разбирай ме добре..., Евтим Евтимов

Загубихме непрежалимия Евтим Евтимов в началото на лятото тази година и дълго ще се сещаме с малко тъга и много емоции за невероятната му лирика....

Вижте вашия най-точен любовен хороскоп за 19 февруари

Заради Луната в Стрелец денят ще бъде позитивен, спокоен или много по-лек от вчерашния. В следващите няколко часа ще получим някои важни любовни прозр...

Двете най-изнервящи мъжки зодии, с които трябва да внимавате

Понякога комуникацията с всички мъже ни се струва сложна и невъзможна, но истината е, че има няколко мъже, представители на определени зодии, които са...

Кариерата и имиджът на Анджелина Джоли пред тотален крах?

Оказва се, че известната холивудска звезда иска да си върне мястото в сърцата на публиката. Преди раздялата й с Брад Пит, Анджелина Джоли бе със ста...

Елементарна и много вкусна закуска с банан

Необходими продукти: 1 банан 1 с.л. сусамов тахан 1 ч.л. мед Още от категорията ...

Влиянието на планетите в първите 7 години на детето

Днес темата е свързана с децата и така важните първи седем години от тяхното развитие и изграждане като индивиди. В астрологията всяка от тези първи ...

10 гениални приложения на скъсаните чорапогащи

Тънките дамски чорапогащи са консуматив. Иска се голямо умение да успееш да ги опазиш от всички опасности – неотрязано връхче на нокът, пръ...