Бунт срещу нуждата да се рекламираме

Наскоро излезе новата ми книга с разкази. Поредната. Може би десетият ми сборник с разкази. Няма да казвам как е името на книгата. Защото в наше време да си правиш сам реклама е грях. Сериозен грях. Какъвто в миналото е бил напразното споменаване на името Господне. Примерно.

Шегувам се, естествено. Много сериозно се шегувам.

Сега всеки, правещ нещо, е дълбоко убеден, че основен негов дълг е да си прави реклама. Сам на себе си.

Това е едно практично убеждение. И то косвено произтича от следната обществена ситуация. Чуйте! (макар че и вие знаете това най-вероятно).

Така се случи, че в наше време чисто и просто няма такава - стегната и добре акордирана" - система на обществени връзки и взаимоотношения, няма такава система от отговорни представители на обществото, която да създава преценки за това:

Кой колко струва, кой колко е важен, кой колко прави и кой заслужава хвалба - а кой - порицание.

Обществените Оценители (да ги наречем така) вече не съществуват. Тоест - те съществуват - всеки сега е обществен Оценител. Но не Оценител с голяма буква, а оценител - с малка.

Сега всеки е обществен оЦЕНИТЕЛ.

Но доколко се чуват оценките на всеки един от нас? На малките обществени оценители?

Тъй като няма специално натоварени с авторитет и тежест говорители на обществото - то няма и оценки, които да са общовалидни.

Някой казва за някого: Той е добър писател.

И всички останали се смеят. Е, това си е твоето мнение! - казват му те. - А за нас той е чисто и просто миша работа!

Авторитетите изчезнаха в миналото.

И аз казвам: "Слава Богу". Защото при хората ( Homo sapiens) авторитетите (и вие сте забелязали това!) се налагат не с друго, а със сила и жестокост. Или поне с наглост. Мисля, че Хемингуей беше казал (много мъдро и самоиронично), че американските писатели са така прочути в света, защото зад тях стоят един милион американски щика. Нещо подобно беше казал милият.

Тъжно е да осъзнаеш една несправедливост, от която ти си толкова облагодетелстван!

А сега - тъй като времената не допускат чак толкова много кръвожадност, няма диктатори и свирепи монарси - няма и авторитети. Авторитетите са силно оспорими, колебливи, крайно относителни. Всеки може да каже всичко (естествено - имам предвид Западния демократичен свят - не Иран или Саудитска Арабия). Дори грамадните компании не могат да създадат - с милиардите, които харчат за реклама - авторитет на своите продукти. Пиарите на "големите" обществени фигури също печелят стотици хиляди, впрягат цели екипи от психолози и имиджмейкъри в работата си - и пак не успяват да създадат истински авторитет на своите клиенти.

Докато един най-простичък и обикновен стар монарх от добрите стари, човешки, кръвожадни и чудовищни времена е можел да стане толкова голям авторитет, че заради него да са готови да се хвърлят в безсмислени битки и да умрат милион от поданиците му.

Да се жертват с хиляди само при един негов благ и повелителен жест!

За да постигне такъв огромен авторитет (и всенародна любов, и почит), господарят просто е трябвало да избие предварително известен брой от своите поданици.

А сега няма авторитети. Разбирате сега ли защо казвам "Слава Богу"?

Да. Няма авторитети. И затова всеки се хвали сам. Смята се за длъжен да го прави.

Всеки се опитва да хвали сам себе си. Ето - и аз сега - опитвам да похваля новата си книга. Но похвалих ли я? Не. Забърборих за това - колко ни е едновременно срамно, но и някак - потребно - да се похвалим сами.

Знаем - в сегашното, лишено от авторитети време - няма да има кой друг да го стори. Защото никой никого не хвали. Особено пък - безплатно. И още повече - никой не вярва на хвалби. Всеки скептично и презрително се усмихва: Я стига сте ме баламосвали! Айде! Баста - не струва.

Но клетият съвременен човек си казва: "Все пак - без тях не може! Как така ще се продам, как така ще се пласирам в тоя сложен и сбъркан съвременен живот, ако не се рекламирам? Колкото и неприлично да еАма - майната му на приличието! Нали трябва да се живее?!"

Та така. Имам нова книжка. Няма да казвам името ѝ. Тя е пълна с абсурдни смешки. Възможно е това да навреди на имиджа ми на сериозен писател. Сериозният писател трябва да носи известно количество надуто достолепие - наследство от соца. Да прилича донякъде на реновирана (ха-ха, каква жалка дума) статуя на лидер, направена в някое ателие на соцреализма. А аз - на пук на всичко - издавам крайно несериозни разкази и притчи. Лудост и хаос има в тях. И именно затова - истина и прозрения.

Страх ме е, че ще бъдат лоша реклама за мен. И в същото време - това, че ще бъдат лоша реклама за мен - ме радва особено много.

Защото все пак рекламата е фалш. Добрият имидж е част от робуването на пазара.

Този, който се подстригва (метафорично казано), често-често и приглажда косата си по най-мазния и приличен начин - той не е свободен.

Тоя, който прави всичко, за да се хареса на другите - той е роб.

Имам нова книжка. Тя е моят малък бунт срещу нуждата да се рекламираме - ден след ден - упорито, измъчени от угризения, че това е срамно. Това е и моят бунт срещу липсата на авторитети. Обаче - като се замисля - и моята радост, че вече няма авторитети. Защото - както се разбрахме - авторитетите са продукт на насилие. Аз не съм Хемингуей и зад моята книжка не стои авторитетът на един милион морски пехотинци. Затова и тя никога няма да бъде преведена на чужд език. И няма да накара никой да припада от раболепно възхищение.

Но може да намери някой честен, мъдър, смел и сърдечен човек. С голямо чувство за хумор и голямо чувство за свобода. И да накара сърцето му да засвири в хармония с моето. На това се надявам аз. Това се надявам да постигне моята книга. На която няма да казвам името.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfocompany.bg.

Още от Интересно

6 стъпки, които превръщат мечтите в реалност

Имаш мечта? Обещаваш си я вече поредна година, но тя все още не е реалност? Защо е така и как това да се промени? ...

Какви подаръци е получила кралица Елизабет Втора за 90-тия си юбилей?

Бъкингамският дворец разкри някои от подаръците, които британската кралица Елизабет Втора е получила за юбилейния си 90-и рожден д...

Диетични бисквити с фъстъчено масло

Една любима рецепта за вкусно и здравословно начало на деня. Необходими продукти: 2/3 чаша растителна мазнина; 1 чаша фъстъчено масло; 1 ч...

Това са най-романтичните зодии, които живеят, за да обичат

Няколко знака в хороскопа живеят, за да обичат и дори отвън да изглеждат твърди и сериозни, сърцата им са меки като памук. Тези зодии обичат романтичн...

Аз, когато ти си тръгна...

Здравей,Отдавна не те виждам. Смених си телефонния номер, изтрих всичките ти контакти.Научих се да се сдържам, когато неканените сълзи издават тъгата ...

Защо щастливите хора не боледуват?

"Щастливите хора не се разболяват от тази болест." 8 мита за рака на гърдата Още преди 150 години са изказани предположения за същест...

Златни грижи за детската кожа през зимата

Защита Преди да облечете с дебелите зимни дрешки детето, обтрийте телцето му с тънък пласт подходящ лосион за тяло. Целта е по този начин да презпа...

Как да бъдете най-добрата кума

Кумата има три основни задължения: да подкрепя булката, да контролира шаферките и да бъде винаги на разположение. Добрите организационни и комуникатив...

Балоните, в които живеем

На всяка манджа - кукловоди Удивително е как дребните битовизми се превръщат в едри политически клишета. В етикети с крещящи надписи: „добро,...

Покъртителната история на Камая – отвлеченото след раждането си момиче

Отвличането Инцидентът се случил през лятото на 1998 г. в Университетския медицински център в град Джаксънвил. Само 8 часа след раждането си Камая ...