Бунт срещу нуждата да се рекламираме
Наскоро излезе новата ми книга с разкази. Поредната. Може би десетият ми сборник с разкази. Няма да казвам как е името на книгата. Защото в наше време да си правиш сам реклама е грях. Сериозен грях. Какъвто в миналото е бил напразното споменаване на името Господне. Примерно.
Шегувам се, естествено. Много сериозно се шегувам.
Сега всеки, правещ нещо, е дълбоко убеден, че основен негов дълг е да си прави реклама. Сам на себе си.
Това е едно практично убеждение. И то косвено произтича от следната обществена ситуация. Чуйте! (макар че и вие знаете това най-вероятно).
Така се случи, че в наше време чисто и просто няма такава - стегната и добре акордирана" - система на обществени връзки и взаимоотношения, няма такава система от отговорни представители на обществото, която да създава преценки за това:
Кой колко струва, кой колко е важен, кой колко прави и кой заслужава хвалба - а кой - порицание.
Обществените Оценители (да ги наречем така) вече не съществуват. Тоест - те съществуват - всеки сега е обществен Оценител. Но не Оценител с голяма буква, а оценител - с малка.
Сега всеки е обществен оЦЕНИТЕЛ.
Но доколко се чуват оценките на всеки един от нас? На малките обществени оценители?
Тъй като няма специално натоварени с авторитет и тежест говорители на обществото - то няма и оценки, които да са общовалидни.
Някой казва за някого: Той е добър писател.
И всички останали се смеят. Е, това си е твоето мнение! - казват му те. - А за нас той е чисто и просто миша работа!
Авторитетите изчезнаха в миналото.
И аз казвам: "Слава Богу". Защото при хората ( Homo sapiens) авторитетите (и вие сте забелязали това!) се налагат не с друго, а със сила и жестокост. Или поне с наглост. Мисля, че Хемингуей беше казал (много мъдро и самоиронично), че американските писатели са така прочути в света, защото зад тях стоят един милион американски щика. Нещо подобно беше казал милият.
Тъжно е да осъзнаеш една несправедливост, от която ти си толкова облагодетелстван!
А сега - тъй като времената не допускат чак толкова много кръвожадност, няма диктатори и свирепи монарси - няма и авторитети. Авторитетите са силно оспорими, колебливи, крайно относителни. Всеки може да каже всичко (естествено - имам предвид Западния демократичен свят - не Иран или Саудитска Арабия). Дори грамадните компании не могат да създадат - с милиардите, които харчат за реклама - авторитет на своите продукти. Пиарите на "големите" обществени фигури също печелят стотици хиляди, впрягат цели екипи от психолози и имиджмейкъри в работата си - и пак не успяват да създадат истински авторитет на своите клиенти.
Докато един най-простичък и обикновен стар монарх от добрите стари, човешки, кръвожадни и чудовищни времена е можел да стане толкова голям авторитет, че заради него да са готови да се хвърлят в безсмислени битки и да умрат милион от поданиците му.
Да се жертват с хиляди само при един негов благ и ...
