Как да поставим ефективни граници на детето

Сигурно сте чували, че на детето му трябват граници. Едно време не вярвах на това твърдение. Но това, което научих от наблюденията си над децата, се потвърди от изследователските открития в областта на неврологията.

Когато децата се изправят пред необходимостта да обуздаят импулса си за нещо, което искат (например, да грабнат играчката от бебето), така че да постигнат нещо, което искат по-силно (щастлива връзка с вас изпълнена с топлота), те се научават на самоконтрол. Така че нашите граници на практика учат децата сами да си поставят граници, или казано другояче научават се на самодисциплина.

"Ама аз мразя да поставям граници. Това е най-гадната част от това да си родител!"

Някои родители, онези които бих нарекла либерални, ми споделят, че мразят поставянето на граници, особено във възрастта на прохождане, когато децата реагират с повече фрустрация.

Те ненавиждат идеята да натъжат повече детето, не искат да предизвикват гневно избухване и определено не искат детето да им е ядосано. Само че с течение на времето те често забелязват, че детето им не е развило способността да понася фрустрации или да се справя с чувствата си. Тези деца често наричаме "разглезени".

"Броя до три и те скачат. Никакви лигавщини!"

Други родители се хвалят, че нямат проблеми с налагането на граници и се гордеят колко бързо се подчиняват децата им, когато им дават наставления. Децата им често се справят добре, докато не влязат в гимназията, когато става очевидно, че те не са развили умението си да преценяват добре или да мислят самостоятелно.

Децата отгледани по авторитарен начин са по-склонни да се сдружат с други деца, отгледани по същия начин, да се превърнат в насилници или жертви, да изпитват трудности в справянето с гнева си и като възрастни са по-склонни към депресии.
Има и среден път, който работи добре. Изследванията показват, че децата се развиват най-добре, когато при необходимост им се поставят граници, но с емпатия.

Емпатията прави поставените граници по-лесни за преглъщане от детето, така че то не им се съпротивлява толкова силно и ги приема. Децата имат нужда от подходящи граници, но има значение как ги поставяте.

"Поставянето на граници не е ли да проявиш смелост да кажеш НЕ и да го спазиш?"

Да, но поставянето на граници с емпатия означава, че вие:

* Започвате с установяване на силна и подкрепяща връзка с детето си, така че то да разбере, че сте на негова страна.

* Гледате през неговите очи и предлагате истинска емпатия, която то усеща.

* Устоявате на желанието да наказвате по какъвто и да било начин. Поставянето на граници дава урок на детето. Всичко в повече има обратен резултат.

* Погледнете на живота му през неговите очи и поставете само тези граници, които са наистина необходими, така че животът му да е повече изпълнен с близост и откривателство, отколкото с граници и фрустрация. Прекалено честото казване на НЕ подкопава взаимоотношенията ви.

"Но как да преценя кои граници са наистина необходими?"

Ако помислите малко, ще установите, че вече знаете отговора. Безопасността, за него и другите около него, не е нещо, с което се правят компромиси. Всички други правила ще се променят с течение на времето - то ще трябва да се научи да си почиства собствената мацаница, например, и да не прекъсва хората по средата на изречението - но ако гледате на нещата през неговите очи, и не забравяте кое е подходящото за възрастта му, ще знаете с какво може да се справи детето.

Вие също ще знаете от какво има нужда то, например добър сън през нощта, и ще сте готови да наложите спазването на тези неща. Така че внимавайте да не поставяте ненужни граници, но не се колебайте да поставите, тези които са необходими.

"Винаги съм следвал философията на привързаното родителство и съзнателно се опитвам да създам егалитарен дом, за разлика от авторитарния, в който отраснах. Искам децата ми да мислят самостоятелно. Ограничавам ги възможно най-рядко."

Ако децата ви са добре, това звучи чудесно. Но трябва да знаете, че привързаното родителство означава да удовлетворяваме нуждите на децата с близост, а това не изключва поставянето на граници. Всъщност не се сещам за нито един експерт в областта на привързаното родителство, който да не насърчава поставянето на граници.

Несъмнено е желателно да оставяте децата да имат решаващо мнение за живота си все повече в процеса им на съзряване, но не бива да позволяваме на едно прохождащо дете да взема решения за всичко и считам, че и повечето тийнейджъри на 14 години също не са готови за такава отговорност.

Главното тук е, че като родител вие не трябва да изпитвате неудобство да поставяте граници при необходимост. Изследванията разкриват, че децата отгледани прекалено либерално стават "трудни" - неспособни да се справят с чувствата си, невнимателни към другите и неспособни да завържат взаимно удовлетворяваща връзка с другите.

Забелязала съм, че повечето либерални родители се страхуват да не загубят обичта на детето си. Макар отхвърлянето на авторитарната роля да е хубаво нещо, не е добре да отхвърляте и ролята на родител. Всички родители носят жизненоважна отговорност да учат и напътват децата си. И това включва поставянето на граници.

"Добре, разбрахме, че границите са важни. Тогава защо просто да не броим до 3 и после да плеснем детето? Защо трябва да поставяме границите с емпатия?"

Защото изследванията показват, че когато се опитваме да контролираме децата, особено с помощта на наказания, те реагират с гняв и съпротива като всички хора. За съжаление, границите се възприемат като наказание от детето, освен ако не му ги предложите с емпатия. С други думи вие разбирате защо те искат нещо и че те не са лоши деца, защото го искат, дори и да не им угодите на желанието.

Така че границите са неизбежна част от живота на детето и ако то ви възприема като несправедлива, или че просто не разбирате неговата гледна точка, то ще се разбунтува. Ако ситуацията е прекалено ф...

Още от Родители и семейство

Кога да дадете биберон на бебето за първи път?

Много майки се колебаят кога да дадат на бебето си биберон. Моментът е индивидуален и зависи най-вече от предпочитанията на бебето. Някои специалисти ...

3 стъпки за повишаване креативността на деца

Знаете ли, че всички се раждаме креативни, но не на всички ни се дава възможността да развием много от заложбите, които имаме? Творчеството е ключов к...

3 признака, че споделяте твърде много за децата си във Фейсбук

Някои хора споделят всичко във Фейсбук. Подробности, които идват прекалено много на приятелите ви, близки и далечни. Повечето хора, с които сте прияте...

Какво искам да знае дъщеря ми за тялото си?

Да имаш дъщеря е истинска радост и благословия. Но също така е и безкрайно отговорно за това как ще бъде възпитана, в какво ще вярва и как това ще вли...

Как децата ни да бъдат щастливи в училище?

Едно от най-важните неща за един родител е децата му да растат щастливи. Училището е голяма промяна, както за малките, така и за възрастните. Но засле...

На Кръстовден се спазва строг пост

На 14 септември Светата Православна църква почита празника Кръстовден, поклонението пред Светия Кръст Господен. Поклонението се прави четири пъти в го...

Ованес Торосян стана баща за втори път

Ованес Торосян стана татко на момиченце, съобщава "24 часа". Детенцето е втора рожба за актьора и съпругата му Милена. Двойката вече има една дъщеря -...

За ползите от късното майчинство

Да имаш бебе на по-късен етап от живота си вече е стабилна тенденция. Все повече зрели жени стават майки, докато процентът на 20-годишни родилки драст...

Марк Зукърбърг стана баща за втори път

Марк Зукърбърг и съпругата му Присила Чан приветстваха втората си дъщеря, съобщават медиите отвъд океана. Още по темата Марк Зукърбърг чака в...

Трите най-добри съпруги според зодиакалния знак

Астрологията играе важна роля в човешките разбирания и дори предопределеност векове наред. Дори да сте скептични, не може да отречете, че зодията ...