Нали, татко?

Човек помни странни неща. Животът неочаквано се срива и те оставя сам. Когато се случи подобно нещо, ние помним не важните неща, не заплануваното за през годините, не любовта или надеждите, в които сме вложили толкова усилия. Тогава си спомняме дребните нещица, които дори не сме забелязвали на момента. Как нечия ръка е докоснала твоята, а ти си бил твърде зает, за да забележиш, нотката надежда в гласа, която не си направил усилие да чуеш.

Джон Кармъди откриваше всичко това, загледан през прозореца на хола в кипящия навън живот през този весел вторничен следобед. Опитваше се да мисли за важните неща, които вече бяха изгубени - годините и плановете, надеждите и любовта. Но в момента не успяваше да съсредоточи мислите си върху тях много добре -не и този следобед.

Важните неща бяха като голям мъгляв фон в съзнанието му Единственото, което можеше да си спомни в момента, беше една странна дреболия: нищо и никаква случка всъщност, като си помисли човек, на фона на изминалите години, плановете и голямата любов. Сети се за думите, които дъщеричката му беше казала една вечер преди две или може би три седмици. Разумно погледнато, нищо работа - децата постоянно казват такива неща.

Но в момента той си спомняше точно това.

Онази вечер донесе у дома завършения проект за годишния отчет на акционерите. Много важен документ. Той беше много важен за бъдещето му, както и за бъдещето на съпругата и дъщеря му. Преди вечеря седна да го прочете още веднъж. Всичко тряббаше да бъде наред, проектът беше от огромно значение.
И точно докато обръщаше една страница, Мардж, дъщеря му, дойде с книжка под мишница. Книжката беше със зелена подвързия със залепена отгоре картинка от приказка.

- Виж, татко - рече тя.
Той вдигна глава и отвърна:
- О, много хубаво. Нова ли е тази книжка?
- Да, татко - отвърна детето. - Ще ми прочетеш ли една приказка?
- Не, скъпа. Не точно сега - рече той.

Мардж остана да стои при него, докато той прочете цял параграф, който уведомяваше акционерите за някои промени в техническото оборудване на фабриката. Гласът на Мардж, кротък, с оттенък на надежда, продължи:
- Но мама каза, че сигурно ще можеш.

Той я погледна иззад листа.
- Съжалявам - отвърна той. - Може мама да ти почете. Аз съм зает, скъпа.
- Не - внимателно рече Мардж, - мама е много по-заета горе. Няма ли да ми прочетеш само една приказка?
- Виж, има картинка. Ето. Нали е много хубава, татко?
- Да, прекрасна е - рече той. - Превъзходна картинка, наистина. Но тази вечер имам много работа. Някой друг път

Последва доста дълго мълчание. Мардж стоеше с книжката, отворена на красивата картинка.

Мина много време преди...

Още от Интересно

Брад Пит с нова приятелка - 32 години по-малка от него?

Брад Пит може би има нова жена до себе си. И това е младата британска актриса Ела Пърнел, която по ирония на съдбата играеше младата Анджелина Джоли в...

Кучка ли? Мила, не заслужаваш тази „титла“!

Искате да си говорим за кучки ли? Искате ли наистина? Добре. Нека. Сред разговор с две приятелки се заговори за онези жени, които уж са много ми...

Как ще се промени животът на всяка зодия през 2018-та година

Вече сякаш нямаме търпение за новата година - нов късмет, ново начало, нови възможности. И със сигурност всички сме любопитни да надникнем леко в бъде...

Направете тези 5 неща в домакинството си до края на година

Наближава краят на годината, а той от своя страна е време за равносметки, казват някои. Дали ще си направите такава или не, е въпрос на личен избор, р...

Тя е архитект, но прави спиращи дъха торти. Вижте ги!

Динара Каско е румънска архитекта. Или по-скоро беше. Сега е един от най-популярните сладкари в Инстаграм. ...

Евтини и забавни неща, които можете да правите на Хелоуин

Ако обичате Хелоуин, лесно може да се изхвърлите повече от нужното от финансова гледна точка. Но не бива да превръщате този празник в едно неразумно х...

Бунюел, Катрин Деньов и светът на фантазиите

Тази година третото издание на кино-литературния фестивал Cinelibri прави реверанс към някои от най-емблематичните класики в литературата и киното. Ср...