Просто той е съществувал и толкова...

- И аз съжалявам - съгласи се неизвестният, святкайки с око, и продължи: - Но ме тревожи следният въпрос: щом няма бог, пита се кой тогава ръководи живота человечески и изобщо целия ред на тази земя?
- Човекът сам си го ръководи - сърдито побърза да отговори Бездомни на този, да си признаем, не твърде ясен въпрос.
- Извинете - меко възрази непознатият, - но за да ръководиш, е необходимо все пак да разполагаш с точен план за известен, що-годе продължителен срок от време. Затова позволете да ви запитам: как може човекът да ръководи нещо, щом не само е лишен от възможността да си предначертае план, та макар и за смехотворно кратък срок - да речем, за около хиляда години, но не може да бъде сигурен дори в собствения си утрешен ден? И наистина - сега неизвестният се обърна към Берлиоз, -представете си, че вие например започнете да ръководите, да се разпореждате и с други хора, и със себе си и, как да кажа, тъкмо ви се услади, и хоп - изведнъж… хм… хм… саркома на белия дроб… - При тези думи чужденецът сладко се усмихна, като че ли мисълта за саркома на белия дроб му достави удоволствие - да, саркома… - примижал като котарак, повтори той звучната дума - и тогава - край на вашето ръководене! Вече не ви интересува ничия съдба освен собствената. Роднините почват да ви лъжат. Вие усещате, че става нещо лошо и хуквате по учени доктори, после по шарлатани, случва се дори и по врачки. Сам разбирате, че както първото и второто, така и третото е съвсем безсмислено. Всичко завършва трагично: онзи, който доскоро е смятал, че нещо ръководи, изведнъж се озовава легнал неподвижно в дървен сандък, околните разбират, че от лежащия вече няма никаква полза, и го изгарят в пещта. Случва се и по-лошо: човек тъкмо се накани да замине за Кисловодск - чужденецът стрелна с присвити очи Берлиоз, - на пръв поглед нищо и никаква работа, но и това не може - изведнъж, кой знае защо, вземе, че се подхлъзне и го прегази трамвай! Нима ще кажете, че той самият се е разпоредил така със себе си? Не е ли по-правилно да се мисли, че се е разпоредил съвсем друг? - и непознатият се разсмя някак странно.
Берлиоз слушаше с напрегнато внимание неприятния разказ за саркомата и за трамвая и го заглождиха тревожни мисли. „Той не е чужденец! Той не е чужденец! - мислеше Берлиоз. - Той е безкрайно странен субект… но, моля ви се, кой е той?"
- Пуши ви се, както разбирам? - неочаквано се обърна неизвестният към Бездомни. - Какви предпочитате?
- Да не би да носите различни? - мрачно попита поетът, който си беше свършил цигарите.
- Какви предпочитате? - повтори неизвестният.
- Е, да речем, „Наша марка" - злобно отвърна Бездомни.
Непознатият тутакси извади от джоба си табакера и я поднесе на Бездомни.
- „Наша марка".
Редакторът и поетът бяха поразени не толкова от факта, че в табакерата цигарите бяха именно „Наша марка", колкото от самата табакера. Тя беше огромна, от висока проба злато и при отварянето върху капака й заискри със синьо-бял блясък брилянтен триъгълник.
Този път литераторите прецениха различно: Берлиоз: „Не, чужденец е!", а Бездомни: „Виж го ти дявола!"
Поетът и собственикът на табакерата запушиха, а непушачът Берлиоз отказа.
„Ще трябва да му възразя така - реши Берлиоз. - Да, човекът е смъртен, безспорно. Но работата е там, че…"
Но той не успя да произнесе тия думи, защото заговори чужденецът:
- Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното! И изобщо не може да каже дори какво ще прави същата вечер.
„Каква абсурдна постановка на въпроса!…" - ядоса се Берлиоз и възрази:
- Е не, това е вече пресилено. На мен например ми е, общо взето, ясно какво ще правя тази вечер. Разбира се, ако на Бронная върху главата ми не се стовари някоя тухла…
- Вижте какво - прекъсна го авторитетно непознатият, - разбира се, никаква тухла няма да се стовари ни в клин, ни в ръкав върху ничия глава. Уверявам ви, че тя изобщо не ви заплашва. Вие ще умрете от друга смърт.
- Може би знаете от каква именно? - с напълно обяснима ирония се осведоми Берлиоз, като се остави да бъде въвлечен в някакъв наистина нелеп разговор. - И навярно ще ми го кажете?
- На драго сърце - отвърна непознатият. Той измери Берлиоз с поглед, като че ли му взимаше мярка за костюм, и процеди през зъби нещо като: „Едно, две… Меркурий във втори дом… Луната си е отишла… шест - нещастие… вечер - седем…" - после високо и радостно заяви: - Ще ви отрежат главата!
Бездомни диво и злобно се облещи срещу непознатия, а Берлиоз попита с кисела усмивка:
- А кой именно ще ми я отреже? Врагове? Интервенти?
- А, не - отвърна събеседникът, - една рускиня, комсомолка.
- Хм… - измуча Берлиоз, ядосан от шегата на непознатия, - това, прощавайте, е малко вероятно.
- Аз също моля да бъда извинен - отвърна чужденецът, - но е така. Да, исках да попитам какво щяхте да правите тази вечер, ако не е тайна?
- Не, не е. Най-напред ще се отбия в къщи на Садовая, а после, в десет часа вечерта, в МАССОЛИТ ще се състои заседание, което аз ще председателствувам.
- Не, това е невъзможно....

Още от Интересно

Джиджи Хадид ни изуми с...косми

Джиджи Хадид краси новия брой на списание Love. Дотук нищо необичайно – супер модел ще ни гледа съблазнително от корицата на лъскаво издание....

Днес имен ден празнуват достойни имена

Днес казваме: „Честит имен ден!“ на Евстратий, Евстрати, Стати, Статко, Евгени, Евгений, Евгения, Женя, Гено, Генчо, Гендо, Лучия, Герман....

Откъс от “Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг

Корицата на “Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг Една от най-знаменитите книги на XX в. – „Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг –  ...

Защо усещаме болката по-осезаемо, когато навън е студено?

Честно казано зимата е сезонът, който ние от woman.bg предпочитаме да гледаме на картичка или на топло и от прозореца. Студено е, вятърът е много силе...

Този транссексуален модел пренаписа историята

Бразилският транссексуален модел, Леа Ти, пренаписва историята на изкуството с последната си фотосесия. Новата корица на бразилското издание на списан...

Магия на живо: Как се прави италианска паста

Не беше далече времето, когато някой казваше „паста“ и започвахме да се се питаме „Ама сладка ли“. Сега вече знаем, че пастат...

Тази вечер гледаме „Воевода“ и като минисериал

След силния си кино дебют в началото на годината предстои телевизионната премиера на българската лента „Воевода”. В три последователни ве...