Просто той е съществувал и толкова...

- И аз съжалявам - съгласи се неизвестният, святкайки с око, и продължи: - Но ме тревожи следният въпрос: щом няма бог, пита се кой тогава ръководи живота человечески и изобщо целия ред на тази земя?
- Човекът сам си го ръководи - сърдито побърза да отговори Бездомни на този, да си признаем, не твърде ясен въпрос.
- Извинете - меко възрази непознатият, - но за да ръководиш, е необходимо все пак да разполагаш с точен план за известен, що-годе продължителен срок от време. Затова позволете да ви запитам: как може човекът да ръководи нещо, щом не само е лишен от възможността да си предначертае план, та макар и за смехотворно кратък срок - да речем, за около хиляда години, но не може да бъде сигурен дори в собствения си утрешен ден? И наистина - сега неизвестният се обърна към Берлиоз, -представете си, че вие например започнете да ръководите, да се разпореждате и с други хора, и със себе си и, как да кажа, тъкмо ви се услади, и хоп - изведнъж… хм… хм… саркома на белия дроб… - При тези думи чужденецът сладко се усмихна, като че ли мисълта за саркома на белия дроб му достави удоволствие - да, саркома… - примижал като котарак, повтори той звучната дума - и тогава - край на вашето ръководене! Вече не ви интересува ничия съдба освен собствената. Роднините почват да ви лъжат. Вие усещате, че става нещо лошо и хуквате по учени доктори, после по шарлатани, случва се дори и по врачки. Сам разбирате, че както първото и второто, така и третото е съвсем безсмислено. Всичко завършва трагично: онзи, който доскоро е смятал, че нещо ръководи, изведнъж се озовава легнал неподвижно в дървен сандък, околните разбират, че от лежащия вече няма никаква полза, и го изгарят в пещта. Случва се и по-лошо: човек тъкмо се накани да замине за Кисловодск - чужденецът стрелна с присвити очи Берлиоз, - на пръв поглед нищо и никаква работа, но и това не може - изведнъж, кой знае защо, вземе, че се подхлъзне и го прегази трамвай! Нима ще кажете, че той самият се е разпоредил така със себе си? Не е ли по-правилно да се мисли, че се е разпоредил съвсем друг? - и непознатият се разсмя някак странно.
Берлиоз слушаше с напрегнато внимание неприятния разказ за саркомата и за трамвая и го заглождиха тревожни мисли. „Той не е чужденец! Той не е чужденец! - мислеше Берлиоз. - Той е безкрайно странен субект… но, моля ви се, кой е той?"
- Пуши ви се, както разбирам? - неочаквано се обърна неизвестният към Бездомни. - Какви предпочитате?
- Да не би да носите различни? - мрачно попита поетът, който си беше свършил цигарите.
- Какви предпочитате? - повтори неизвестният.
- Е, да речем, „Наша марка" - злобно отвърна Бездомни.
Непознатият тутакси извади от джоба си табакера и я поднесе на Бездомни.
- „Наша марка".
Редакторът и поетът бяха поразени не толкова от факта, че в табакерата цигарите бяха именно „Наша марка", колкото от самата табакера. Тя беше огромна, от висока проба злато и при отварянето върху капака й заискри със синьо-бял блясък брилянтен триъгълник.
Този път литераторите прецениха различно: Берлиоз: „Не, чужденец е!", а Бездомни: „Виж го ти дявола!"
Поетът и собственикът на табакерата запушиха, а непушачът Берлиоз отказа.
„Ще трябва да му възразя така - реши Берлиоз. - Да, човекът е смъртен, безспорно. Но работата е там, че…"
Но той не успя да произнесе тия думи, защото заговори чужденецът:
- Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното! И изобщо не може да каже дори какво ще прави същата вечер.
„Каква абсурдна постановка на въпроса!…" - ядоса се Берлиоз и възрази:
- Е не, това е вече пресилено. На мен например ми е, общо взето, ясно какво ще правя тази вечер. Разбира се, ако на Бронная върху главата ми не се стовари някоя тухла…
- Вижте какво - прекъсна го авторитетно непознатият, - разбира се, никаква тухла няма да се стовари ни в клин, ни в ръкав върху ничия глава. Уверявам ви, че тя изобщо не ви заплашва. Вие ще умрете от друга смърт.
- Може би знаете от каква именно? - с напълно обяснима ирония се осведоми Берлиоз, като се остави да бъде въвлечен в някакъв наистина нелеп разговор. - И навярно ще ми го кажете?
- На драго сърце - отвърна непознатият. Той измери Берлиоз с поглед, като че ли му взимаше мярка за костюм, и процеди през зъби нещо като: „Едно, две… Меркурий във втори дом… Луната си е отишла… шест - нещастие… вечер - седем…" - после високо и радостно заяви: - Ще ви отрежат главата!
Бездомни диво и злобно се облещи срещу непознатия, а Берлиоз попита с кисела усмивка:
- А кой именно ще ми я отреже? Врагове? Интервенти?
- А, не - отвърна събеседникът, - една рускиня, комсомолка.
- Хм… - измуча Берлиоз, ядосан от шегата на непознатия, - това, прощавайте, е малко вероятно.
- Аз също моля да бъда извинен - отвърна чужденецът, - но е така. Да, исках да попитам какво щяхте да правите тази вечер, ако не е тайна?
- Не, не е. Най-напред ще се отбия в къщи на Садовая, а после, в десет часа вечерта, в МАССОЛИТ ще се състои заседание, което аз ще председателствувам.
- Не, това е невъзможно. - твърдо възрази чужденецът.
- Защо така?
- Затова, защото - отговори чужденецът и погледна с присвити очи към небето, където, предусетили вечерния хлад, безшумно сновяха черни птици, - защото Анушка вече е купила олиото и не само го е купила, но и го е разляла. Тъй че заседанието няма да се състои.

Тогава под липите настъпи, разбира се, мълчание.
- Извинете - поде след малко Берлиоз, като поглеждаше към дрънкащия дивотии чужденец, - какво общо има с това някакво олио… и коя е тази Анушка?
- Аз ще ви кажа какво общо има олиото - намеси се изведнъж Бездомни, решил явно да обяви на неканения събеседник война. - Не ви ли се е случвало, гражданино, да влизате в лудница?
- Иване!… - тихо възкликна Михаил Александрович.
Но чужденецът не се обиди ни най-малко и много весело се разсмя.
- Но да, разбира се, бил съм, и то неведнъж! - възкликна той със смях, но без да откъсва от поета око, в което нямаше смях, - Къде ли не съм бил! Жалко само, че не намерих време да попитам професора какво значи шизофрения. Тъй че вие си го попитайте, Иван Николаевич!
- Откъде знаете името ми?
- Но моля ви, Иван Николаевич, та кой не ви знае? - Чужденецът извади от джоба си излезлия миналия ден брой на „Литературная газета" и Иван Николаевич видя на първа страница портрета си, а под него своите собствени стихотворения. Но това доказателство за слава и популярност, което вчера така беше зарадвало поета, сега хич не го зарадва.
- Извинете - каза той и лицето му помрачня, - не бихте ли ни оставили за минутка? Искам да кажа на приятеля си няколко думи.
- О, с удоволствие! - възкликна неизвестният. - Тук под липите е толкова хубаво, пък и за никъде не бързам.
- Виж какво, Миша - зашепна поетът, след като дръпна Берлиоз встрани, - той не е никакъв турист, ами е шпионин. Руски емигрант, който се е промъкнал тук. Кажи му да си покаже документите, докато не е офейкал…
- Така ли мислиш? - прошепна разтревожен Берлиоз и си каза: - Има право…"
- Повярвай ми - изхриптя в ухото му поетът, - преструва се на глупак, за да изкопчи нещо; Чуваш ли го как говори руски - шепнеше поетът, но поглеждаше с едно око към чужденеца, да не би да избяга, - да го хванем, докато не е духнал…
И поетът задърпа за ръка Берлиоз към пейката.
Непознатият не седеше, а беше застанал до нея и държеше в ръцете си книжка с тъмносива подвързия, плътен плик от луксозна хартия и визитна картичка.
- Моля да ме извините, че в разгара на спора забравих да ви се представя. Ето моята визитна картичка, паспорта ми и поканата да дойда в Москва за консултация - каза солидно неизвестният, като гледаше проницателно двамата литератори.
Те се смутиха. „Всичко е чул, по дяволите..." - помисли си Берлиоз и с учтив жест даде да се разбере, че представянето на документите е излишно. Докато чужденецът ги навираше на редактора, поетът успя да прочете върху визитната картичка напечатаната с чуждестранни букви дума „професор" и началната буква на презимето му - дубъл ве.
- Много ми е приятно - смутено мънкаше в това време редакторът и чужденецът прибра документите в джоба си.
По такъв начин отношенията бяха възстановени и тримата седнаха отново на пейката.
- Поканен сте като консултант, професоре? - попита Берлиоз.
- Да, като консултант.
- Германец ли сте? - осведоми се Бездомни.
- Аз ли?… - повтори въпроса професорът и изведнъж се замисли. - Да, май че съм германец… - каза той.
- Много добре говорите руски - отбеляза Бездомни.
- О, аз изобщо съм полиглот и владея много езици - отвърна професорът.
- Какъв сте по специалност? - полюбопитствува Берлиоз.
- Специалист съм по черна магия.
„А сега де!…" - мерна се в ума на Михаил Александрович.
- И… и сте поканен във връзка с тази специалност? - заекна той.
- Да, във връзка с нея съм поканен - потвърди професорът и обясни: - Във вашата държавна библиотека са открити оригинални ръкописи на чернокнижника Херберт Аврилакски от десети век. Та трябва да ги разчета. Аз съм единственият специалист в целия свят.
- А-а! Вие сте историк? - с голямо облекчение и уважение попита Берлиоз.
- Да, историк съм - потвърди ученият и добави съвсем неуместно: - Тази вечер на Патриаршите езера ще стане една интересна история!
И отново безкрайно се учудиха и редакторът, и поетът, а професорът им направи знак да се приближат до него и когато те се наведоха, прошепна:
- Имайте предвид, че Иисус е съществувал.
- Вижте какво, професоре - отвърна с непринудена усмивка Берлиоз, - ние уважаваме големите ви познания, но по този въпрос сме на друго становище.
- Няма нужда от никакви становища - отвърна странният професор, - просто той е съществувал, и толкова.
- Но нали трябва да има някакво доказателство… - отвори уста Берлиоз.
- И от доказателства няма нужда - отговори професорът и заприказва тихо, а акцентът му, кой знае защо, изчезна: - Много просто - в бяло наметало…

Източник

Още от Интересно

138 години от смъртта на вечния Любен Каравелов

На днешната дата преди 138 години сме загубили един наистина голям човек, творец и борец за свобода. Каравелов е роден на 7 ноември през 1834 г. в Ко...

Роузи Хънтингтън-Уайтли е бременна (снимки)

След като стана ясно, че Ирина Шейк е бременна от Брадли Купър, се оказа, че тази година и друга нейна колежка от модния подиум ще роди първото си дет...

Дневен хороскоп за събота, 21 януари 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Нещата стават много странни за вас под повърхността и може да ...

Дневен хороскоп за събота, 21 януари

Добро утро! Събота ще бъде прекрасен ден! Вижте какво очаква всяка зодия ТУК. ––––>>>> Към хороскопа  Ако...

Направете 2017-та най-щастливата в живота си! Ето как

Нова година отдавна мина и е време да се захванем с изпълнение на обещанията, които даваме ежегодно. Ако все още не сте се отказали да бъдете здрави и...

Балоните, в които живеем

На всяка манджа - кукловоди Удивително е как дребните битовизми се превръщат в едри политически клишета. В етикети с крещящи надписи: „добро,...

Кои български звезди чакат наследници тази година?

Те са известни, бременни и/или очакват своите бебета съвсем скоро. Бейби бумът от 2016-а продължава и през тази година за известните българи. След...

Нова тревожна новина за семейството на Анджелина

Биологичната майка на 12-годишната Захара, която беше осиновена от Анджелина Джоли на шестмесечна възраст, призова актрисата да й позво...

Водолеят - интелигентен, хуманен, свободен

Научете всичко за представителите на зодия Водолей Не би могло да има по-водолейски думи – и как иначе, изречени са от устата на истински п...

Какви подаръци е получила кралица Елизабет Втора за 90-тия си юбилей?

Бъкингамският дворец разкри някои от подаръците, които британската кралица Елизабет Втора е получила за юбилейния си 90-и рожден д...