Споделената реалност

Седим, говорим си небрежно общи приказки. Срещнали сме се случайно и си позволяваме да приемем дарa на това мързеливо нищо-правене насред забързания делник.

Усещам лекота и радост, чувствам как сърцето се разтваря като цвете, събудено от слънчев лъч.

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



КАК СЕ ПРАВИ СЕКС, КОГАТО НЕ СЕ ХАРЕСВАШ



ТРЯБВА ЛИ ЛЮБОВТА ДА СЕ ПЛАНИРА?



ХАЙДЕ ДА СИ ГОВОРИМ ЗА СЕКС



КОГАТО ВКУСОВЕТЕ В ЛЕГЛОТО СЕ РАЗМИНАВАТ

Харесва ми това усещане на мълчаливо проникване от почтено разстояние. Приемам го лично.

Заглеждам се в него, както преди не съм го заглеждала. Бива, мисля си. Вярвам, че това разлистване е взаимно, след като въобще го чувствам. А и пчелите на опрашването започват да кръжат около нас. Бърза съм в изводите, че това е знак за нас. Доверявам се на чувството.

Минава време, все по-често минаваме по едни и същи пътеки. Все така спонтанно се разлистваме. Приемам го все по-лично. Събираме се. Минава още време. Появява се вятър, появява се дъжд, попарва ни сняг. Приемам го лично. Разделяме се.

Седим, говорим си по работа. Заедно създаваме представата си за това, което ни харесва да се случи. Мислили сме поотделно и нищо интересно не сме измислили. Сега сме като отприщен бент за по-добрите идеи. Усещам лекота и радост, чувствам как сърцето се разтваря, събудено от слънчев лъч. Харесва ми това усещане за допрени мозъци, в което измислянето на неща се получава с лекота.

Подаваме си топката телепатично: "точно за това се сетих преди малко". Не го приемам лично и не се заглеждам с преценяващ поглед "бива ли, не бива ли", независимо, че пчелите на опрашването винаги си жужат в присъствието на мъжки и женски разлистен цвят (може и да съм некоректна към биологията, но към метафората не съм).

Снимка: Thinkstock

Радваме се, взаимно вдъхновени и доволни. Не правя изводи, че това е знак за нас. Доверявам се на чувството. Че заедно ще свършим работа. Появява се вятър, дъжд, шегуваме се "откъде се взе този сняг пък сега". Не го приемам лично. Свършваме си работа. Тя е нашето дете. Материализирана реалност. Получава се добре. Пак бихме работили заедно с радост. В раздялата ни няма нищо лично.

Медитираме заедно. Някои познавам, други - не. Няма нито харесване, нито нехаресване. Има и такива, които ме дразнят. Заедно навлизаме в пространство на освобождаване от всяка мисъл, на мир и вътрешен покой. Осъзнавам присъствието на всеки един, и на никого. Ничие присъствие не ме дразни. Усещам лекота и радост, чувствам как сърцето се разтваря като цвете, събудено от слънчев лъч.

Снимка: Thinkstock

Харесва ми това усещане на мълчаливо проникване. Въобще не осъзнавам колко свързана съм с всички други. Напротив, приемам го лично - сякаш са се събрали, за да ми доставят този кеф. Да им се чудиш на акъла. Нито си ставаме близки, нито ще свършим някаква работа заедно. Не ни духа вятър, не вали ни дъжд, ни сняг. Разделяме се точно толкова далечни и непознати, колкото преди да се съберем на перона на влака, който ни е отвел към пътешествието във вътрешния свят.

Медитираме заедно. Скучно ми е. Не ме свърта. Имам чувство, че хитрувам. Казвам си: "Е, нищо де, сигурно сега аз върша работа на някой друг, който се кефи". Малко съм изненадана, че има някакви много развълнувани хора, преживели нещо дълбоко. Всеки поема по пътя си. Не го приемам лично.

Правим любов.Определено се познаваме. И е твърде лично. Понякога сърцето се разгръща, друг път не. Понякога телата преливат едно в друго с животворяща лекота, друг път дверите на екстаза хлопват под носа ни. А мозъкът - като сервитьор на парти - минава с разнообразни табли, от които да си вземем хапки оправдания за този конфуз.

Снимка: Thinkstock

Живеем заедно - понякога сме общ организъм, в други моменти не разбираме какво правим с този до болка познат-непознат. Творим заедно - вдъхновяваме се, обичаме се, воюваме, съмняваме се един в друг, в пиковете вълната ни поема и сме едно съвършено цяло. Затваряме очи и се потапяме в медитация - преливаме един в друг в единството. Отваряме очи - като "хора" си оставаме сравнително непознати.

Хитруваме и ни е скучно, понякога трудно - и в любовта, и в секса, и в работата, и в медитациите. Или пък сме трогнати дълбоко, вдъхновени, обичащи, възбудени, когато се озовем в поле на "споделена реалност".

Снимка: Thinkstock

Трябваха ми години, няма да ви казвам колко, докато изживявам, задавам въпроси, експериментирам с отговори, докато науча, че всеки път, когато навлизаме в усещането за споделена реалност - независимо дали ще го направим чрез интимност, творческо партньорство, навлизаме в дълбока медитация... или по други пътища, възкръсваме в енергията на единството. Дори да е за малко. Колкото да го усетим и да поискаме това да бъде вечност. И да не спираме да търсим удивителното състояние, в което най-естественото нещо е да бъдем подкрепящи, безстрашно любящи, отдадени на преживяването изцяло.

Снимка: Thinkstock

Радвайте се на всяка една споделена реалност, в която изгубвате себе си във вдъхновено сливане с друг ум, сърце, дух, тяло, цяло и въпреки това, се чувствате сякаш този момент е сътворен от цялата Вселена като специален дар лично и единствено за вас. И когато го усетите, спрете за миг, насладете се на усещането в себе си и си кажете на ум: "Честито ми възкресение!". Обичам усмивката, която се изписва на лицето в този миг.

Светли празници!

Още от Интересно

Кристиан Диор: „Истинската жена трябва да бъде капризна“

Днес се навършват 112 години от рождението на знаменития дизайнер Christian Dior. Той е роден и израснал в заможно семейство в Гренвил, Франция, но ...

Върхът на абсурда в секс фотографията

Да видим най-нелепите, недомислени и дори смущаващи фотографии със сексуално съдържание, които определено ще ви позабавляват: 1. Красиви женски...

5 натурални студено пресовани масла за страхотна кожа

Когато става въпрос за подхранване на кожата, натуралните студено пресовани масла нямат равни на себе си. Измежду тях обаче има няколко фаворита, без ...

138 години от смъртта на вечния Любен Каравелов

На днешната дата преди 138 години сме загубили един наистина голям човек, творец и борец за свобода. Каравелов е роден на 7 ноември през 1834 г. в Ко...

7 начина да сложиш край на навика да похапваш късно

Ако сте склонни вечер, (аз лично съм) да пренебрегнете здравословното хранене и спорт през деня, следвайте този прост наръчник и кажете НЕ! Как ст...

Как да забързаме компютъра

Един от най-често срещаните проблеми за хиляди потребители не само у нас, но и по света е забавянето на работата на компютъра с течение на времето. И...

"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

Днес се навършват 13 години от смъртта на големия български писател. Ако се чувстваш поне малко българин, то няма как да не си чел Йордан Радичк...

Почина изпълнителката на хита "Ламбада" Лоалва Браз Виейра

Бразилската певица Лоалва Браз Виейра, която стана световноизвестна с хита "Ламбада" през 1989 г., бе намерена мъртва и овъглена в автомобил...

Маги Желязкова в тандем с Устата за Балканския бал на 2 март

Иван Динев-Устата и Маги Желязкова са водещите на Балканския бал, който ще изригне в столичната “Арена Армеец” на 2 март. Рапърът с актьор...

Златни грижи за детската кожа през зимата

Защита Преди да облечете с дебелите зимни дрешки детето, обтрийте телцето му с тънък пласт подходящ лосион за тяло. Целта е по този начин да презпа...