За Бога и науката

Историята на Кирил Чуканов е водеща тема в априлския брой на Списание 8. На www.spisanie8.bg ви представяме изобретателя с един негов авторски и донякъде провокативен текст.

Посвещавам на младото поколение българи и на тези мои набори, които са готови да скъсат с остарелите и овехтели догми на официалната наука и да приемат вечната наука, дадена ни благосклонно от Бога.

Преводът от английски на български на тази стратегическа статия ми отне много време и усилия във време, докато съм много зает с моя проект "Квантова свободна енергия". Не съжалявам. Уважавам и обичам народа, който ме е породил, изгледал и изучил. Независимо, че отдавна живея далеч от България и съм гражданин на други страни, продължавам да се чувствам Българин!

През последните две десетилетия проблемът за съществуването на Световно универсално същество (Бог), който е създател на света и негов върховен ръководител, възникна отново (след дълъг период на тотален атеизъм) и се превръща в нестопирана (за традиционната наука) задача за изследване във фундаменталната наука. Някои смели, непредубедени учени започват да си задават въпроса: "Има ли Бог в небесата. И ако има, как се комбинира с науката?"

М.Феликс пише: "Ако влезете в къща и видите, че там всичко е добре поддържано, подредено с вкус и декоративно, бихте повярвали, че това е дело на някой изкусен майстор-домакин и че той самият е много по-интелигентен от тези хубави неща. По същия начин е и в дома на нашия свят - Вселена, където виждаме провидение, порядък, и закон в небесата и на Земята. Ние вярваме, че съществува автор и покровител на Вселената – много по-красив от самите звезди и различните части на целия свят."

Известният английски физик и математик Стивън Хокинг – макар и убеден атеист – поставя също своя пръст на проблема, като заявява, че законите на физиката са само система от правила и уравнения. Той си задава въпроса какво (или кой) e това, което вдъхва огън - живот в тези уравнения и прави възможно да съществува Вселената, която те описват.

Фундаментите на съвременната официална наука бяха заложени от хора като Кеплер, Галилей и Нютон, които са вярвали в съществуването на Бога и са разглеждали себе си като откриватели на неговите божествени закони.

Науката и Бог продължиха да съществуват в човешкото познание за света през целия двадесети век и до наши дни. Великият математик и физик Херман Уейл каза в лекция, произнесена през 1931 година: "Много хора смятат, че съвременната наука е много отдалечена от Бога. Аз мисля тъкмо обратно – в нашите изследвания на физическия свят проникнахме толкова далече, че откриваме безупречната хармония на света, която е в пълно съответствие с наличието на върховен универсален разум."

Една система на вярване (свързана с атеистичната официална наука) твърди, че Вселената е такава, каквато би трябвало да бъде, съгласно съществуващите физически закони. Че човечеството е случаен страничен (незадължителен) продукт на неживата природа. Че никакъв висш разум не е отговорен за съществуването на Вселената и не е в състояние да ѝ влияе.

Друга система (наречена "интелигентен дизайнер на света", а също така всички основни религии) твърди, че Вселената е възникнала по предварителен план – смислена, изпълнена с информация, дело на върховен създател, който е имал предвид появата на хората, когато е съставял дизайна на Вселената.

"Свръхестествените" хипотези, обясняващи създаването на Вселената от някакъв си висш интелигентен разум или външна интелигентна суперцивилизация, не могат да бъдат приемани сериозно, защото, честно казано, това не са научни теории. Те не обясняват механизма на сътворението и не съществува начин да бъдат доказани.

Християнската религия основно казва: "Бог го направи, само Бог знае как го направи." Както всички други религиозни вярвания, християнството изисква сляпа вяра в неща, които не могат да бъдат доказани. Всички основни религии са много стари, примитивни и базирани на твърдения на хора, описани преди хиляди години – без доказателства за тяхната вярност, освен самите "свети" писания.

Във времето на космическите полети и компютрите изглежда много странно, че стотици милиони, даже милиарди религиозни хора (много от тях с добро образование) вярват в такива примитивни, детски истории. За щастие нещата вървят към подобрение, особено сред младата генерация хора. В продължение на десетилетия задавах въпроса за вярата в Бога на стотици млади хора от християнските държави. Уважавам религиозните вярвания на мюсюлманите и другите религиозни групи, но ако зададеш такъв въпрос на мюсюлманин, можеш да получиш нещо в отговор в мутрата си – те са много чувствителни по отношение на религиозните си вярвания и не бива да бъдат обиждани. В 90% от случаите отговорът беше приблизително такъв: "Аз вярвам в съществуването на върховен интелигентен разум, универсална любов, който управлява света и нас самите. Но аз не вярвам в примитивните догми на църквата, не практикувам християнската религия, макар и да съм кръстен от родителите си."

Моят приятелски съвет към всички нерелигиозни хора е: Не обиждайте религиозните чувства на вярващите, оставете ги на мира, нека вярват в каквото искат. Това си е тяхно право.

Съвременната фундаментална наука е тотално атеистична. Този научен възглед е неразривно свързан с философията на материалистичния детерминизъм. Възгледът на учените атеисти се състои в това, че вярват в последователната причинно-следствена верига на събитията: всички събития във Вселената са предизвикани от по-ранни, които са предизвикани от други, още по-ранни... в една неразрушима верига, водеща назад до най-първата причинност – Големият взрив, единствено изключение от правилото. Единственото събитие, което не е предизвикано от по-ранно (защото няма нищо по-ранно). Нещо, породено от някакви мистериозни "флуктуации на физическия вакуум", който вакуум съществува извън времето или в някакво си "неопределено, виртуално време". Пълна бъркотия в мислите е такова твърдение!

Няма съмнение, че разбирането за началото на света е ахилесовата пета на съвременната фундаментална физическа наука. Откъде, по дяволите, е дошъл този Голям взрив? Той не може да е бил предизвикан от някакво предишно явление, защото, не е имало "по-рано". Този взрив стои като единствено изключение от правилото за причинността, която философите-материалисти смятат за абсолютна истина във всички други събития в историята на Вселената. Сътворението на Вселената само по себе си дискредитира този основен философски възглед. И учените атеисти се опитват да запълнят тази празнина в материалистическата философия с всичко друго, но не и с Бога. Когато става абсолютно ясно, че причината за такова начало трябва да бъде нещо извън нашето време-пространство, те настояват, че взривът е внедрен от това външно "нещо", принадлежащо към някоя по-широка структура на материята (Мултивселената). Ако обаче външната причина притежава свое течение на времето, то атеистичното изискване за причинността е запазено. Но проблемът "Какво е предизвикало ТОВА външно течение на времето" си остава, пренесен на друго структурно ниво на материята.

Очевидно логично е да се смята, че първопричината за съществуването на нашата Вселена не е нещо извън нашето време-пространство, а е вечно.

Думите на Дж. Холдейн – известен биолог от ХХ век, са добра илюстрация за такава философия: "Моят научен подход и разбиране на нещата във Вселената са атеистични. Така, когато поставям експеримент, предполагам, че нито Бог, нито ангел или дявол ще се намесят в хода на опита". Най-доброто популярно описание на съвременната мода за научно мислене може да се намери според мен в книгата на Карл Сейгън "Космосът".

Основните елементи на това мислене са:
• Неживата материя е първична и основна; живата е случаен продукт (незадължителен) в еволюцията на неживата материя: някаква случайна, щастлива комбинация на органични молекули, реализирана в първичния световен океан.
• Еволюцията, параметрите и формите на живота са абсолютно случайни и биха могли да бъдат различни в други условия; те се подчиняват на природните закони, валидни за неживата материя; зависят от условията на околната среда и от случайностите на естествения подбор.
• Животът е космически феномен (незадължителен) и може да се появи и съществува във всяка точка на Вселената, където има благоприятни условия за това. Извънземните интелигентни живи същества биха могли да бъдат много по-различни от нас, да имат различни генетични кодове, форми и размери, да са изградени от други химически елементи и така нататък.
• Човешкият мозък представлява нещо като суперсложен електронно-биологичен апарат, който би могъл (в по-напреднал стадий в еволюцията на нашата цивилизация) да бъде възпроизведен изкуствено. Човешките мисли са механичен, химически, биологичен и електрически продукт на мозъка. Човешката мисъл може да бъде предадена на друг мозък с помощта на материален носител със скорост, лимитирана от скоростта на светлината: с говор, писмено-визуално, чрез образи или мимики или с помощта на някакви мистериозни (непознати и неоткрити от науката още) биополета. Принципно не е възможно да се реализира моментален телепатичен контакт между два мозъка, разположени в различни отдалечени точки на време-пространството.
• Продължителността на човешкия живот може да бъде удължена значително чрез изкуствени методи. Човешката цивилизация може да съществува милиони и милиарди години и да бъде разпространена в Космоса.

Всички съвременни научни идеи, изброени по-горе, са абсолютно неправилни! Те окуражават учените да се насочват в грешни направления, а резултатът е огромно пилеене на пари и квалифициран труд. Тези думи са особено валидни за най-богато финансираната в света научна организация – НАСА.

Но не е толкова лесно да се изхвърли Бог от теоретичния апарат на фундаменталната наука – по-специално от така наречените теории на всичко. Под това име разбираме всеобхватна теория, която обяснява света във всичките му аспекти. Но как може да се разбере квинтесенцията на света, без Бога – най-висшата форма на първичната субстанция? Как може да се пренебрегва нещо, което стои в самата основа на света и да се очаква изграждането на "работеща" обединена теория за всичко?

Бог е разположен на самия връх на великия кръг на първичната субстанция (виж General Quantum Mechanics – III, Chapter I, Figure I-1 на сайта www.chukanovenergy.com). Бог контролира и въздейства върху света с помощта на средствата на своя универсален, висш и всеприсъстващ разум. Той е най-висшата форма на първичната субстанция, присъства във всички нейни форми и индивидуални образи. Бог не е създател на света, следователно, не е създател на природните закони и реда във Вселената. Светът е вечен и тленен едновременно: той съществува в ограничени по продължителност време-квантови цикли, които се повтарят вечно. Извън тези безкрайно повтарящи се цикли не съществува време, не съществува свят изобщо. Нито един от тези квантови затворени цикли не е предишен, сегашен или следващ, защото не съществува време извън този единствен квантов цикъл. Следователно, всички квантови цикли са еднакви в най-дребните си детайли.

Диалектичното съсъществуване и взаимодействие между неживата и живата природа определя реалността и стабилността на света, в който живеем. Няма Вселена без живот на Земята! Една теория на всичко задължително трябва да включва в своя теоретичен апарат живота на планетата Земя и бога! Без живота и Бога в нея всяка кандидат теория на всичко е мъртва –математика, неспособна да обясни квинтесенцията на света.

Един от най-съществените пороци на съвременната официална наука е нейният абсолютен атеизъм. Конвенционалните учени отхвърлят като абсолютна безсмислица идеята за божествено сътворение на света и неговото контролиране от някакъв интелигентен суперразум. Тези учени твърдят, че няма място за Бога, всичко има своя естествена причина за съществуване; Вселената е родена от великата експлозия на първичното суперкондензирано материално зърно, съществуващо преди Големия взрив, след това се развива според природните закони на неживата материя (те са били случайно възникнали по време на взрива и биха могли да бъдат различни от днес съществуващите). Някои по-предпазливи учени са готови да отстъпят малко от атеистичните позиции, като приемат за възможно съществуването на универсален суперразум, който има отношение само с човешката душа, но не е нито създател на света, нито негов върховен попечител. Или суперразум, който контролира някои външни структурни нива на материята, недостъпни по принцип за човешкия род.

Съвременната физическа наука познава и борави в своите теоретични модели само с едната страна на медала "реалност". Материалните обекти се разглеждат като индивидуалности, които си взаимодействат като разделени във време-пространството, независими един от друг обекти; те се подчиняват безпрекословно (без никакви нарушения) на природните закони, взаимодействат си с помощта на материални посредници (частици или полета); трансферът на информация, енергия, действие или материална субстанция е лимитиран от скоростта на светлината. Цялото това основно познание на света е залегнало в основите на всички съвременни теории, които заливат редакциите на научните списания, книгите и личните сайтове на кандидат-айнщайновците. Реалният свят обаче е твърде различен.

Освен техния индивидуален образ (който се описва сравнително добре от съвременната наука), обектите са и част от по-висши квантови структурни нива - квантови обекти (в йерархията на първичната субстанция). Нашата планета например, е част от квантовия обект Слънчева система. Тази дума не е избрана съвсем точно, защото квантовите обекти нямат части, те са безструктурни и безсъставни. Нашата планета е самата Слънчева система, когато нейният колективен квантов образ е в игра. Тоест нашата планета е двулик Янус. Даже нещо повече: тя е многолик обект, разглеждана като неразривна част от по-висши квантови обекти. Най-силни са квантовите връзки на Земята с по-близките структурни квантови обекти – Слънцето например. Освен по обикновения начин за трансфер на енергия (директно чрез слънчева радиация), Слънцето може да предава значителни количества енергия на Земята по квантов безконтактен начин.

Квантовият трансфер на енергия от Слънцето е основният източник на вътрешната енергия на Земята. Учените неправилно смятат разпадането на радиоактивните елементи във вътрешността на Земята като единствен източник на неизчерпаема вътрешна топлина. Не само квантова енергия получава Земята от Слънцето по този втори канал на взаимодействие; в някои катастрофални (възли на квантовата вълна на живота) моменти в еволюцията на живота нашата планета може да получи от Слънцето свирепо влияние, изразяващо се в масивна вулканична и тектонична активност, мощни урагани, цунами, катастрофични наводнения (като Потопа, описан в Библията) и други ужасни природни бедствия. Ако е "необходимо", Слънцето може да избухне като свръхнова или да трансферира огромни количества енергия към Земята, като я превърне в огнен ад от разтопена лава. За наше щастие Бог ни пази (засега) от такива опустошителни бедствия. За разлика от бездушните природни закони.

Квантовите взаимодействия между материалните обекти имат вероятностен характер, а не причинно-следствен (една причина може да предизвика изходно явление със стопроцентова вероятност), както това става с действието на природните закони. Бог може да контролира (и изменя) вероятността на поява на различните варианти - изходни събития, без да нарушава при това действието на природните закони. Тази втора, много съществена страна в поведението на неживата и живата природа не може да бъде описана с математически уравнения. Тук е царството на Бога и неговата всеприсъстваща и всемогъща сила над света.

В точка 4 от този кръг първичната субстанция се "разцепва" на двете си основни форми: нежива и жива субстанция. Това не е резултат на еволюцията на първичната субстанция във времето, а от промените в нейното качество. Нежива и жива материя съществуват паралелно още от самото начало на цикъла на Вселената. Поради факта, че животните и растенията са построени от същия базов „материал“, както и неживите предмети (атоми, молекули), те също се подчиняват на природните закони, валидни за неживата природа. От друга страна, те се подчиняват и на свои специфични биологични и духовни закон, валидни само за живата природа. Биологичните взаимодействия между елементите на живия организъм не са резултат на физични, химични, или електрически процеси, както се смята погрешно от съвременните учени. В точка 5 на великия кръг се появява съвършено нова форма на първичната субстанция – така нареченият от мен „биологична душа“. Тази нова форма на първичната субстанция представлява нещо качествено различно от материята и енергията. Количеството на субстанцията не може да се измери в килограми, сантиметри или калории, както материята и енергията. Нито пък може да се "види" или регистрира от сетивните органи на човека, тъй като те са пригодни да регистрират само материални обекти.

Биологичната душа няма цвят или мирис, тя контактува с елементите на живия организъм по квантов начин - мигновено и без материални посредници, и следи за правилното и стабилно функциониране на организма във време-пространството. От друга страна биологичната душа на организма е свързана неразривно, квантово, с биологичните души на всички индивидуални представители на дадения вид. А също и с другите видове, макар и с по-слаба квантова връзка. Колективният квантов обект на вида контролира живота на отделните негови представители: еволюция във времето, пространствени и други физически параметри на тялото, техните качества, стабилност на организма и ако е необходимо това за глобалната еволюция на живота – той може да унищожи живото тяло, "без много да му мисли", просто по заповед от Бога.

На главното квантово ниво 6 настъпва друго качествено изменение на първичната субстанция: появява се човешкото съзнание. Както и биологичната душа на организма, така и човешкото съзнание не е материална субстанция, която може да се измери в мерки, валидни за материята, нито пък да бъде регистрирана от сетивата. Нещо като неутриното в света на елементарните частици. И все пак знаем, че те съществуват, съдейки по това, че ние мислим, движим се, даваме сигнали от нашите души към елементите на тялото ни и те се покоряват на тези сигнали-заповеди…

Всяко по-високо квантово ниво на първичната субстанция може да контролира по-долните по свой начин. Така човешкото съзнание може да активира елементите на човешкото тяло по свой квантов безконтактен път, без да използва примитивни за това ниво средства, като физическо, химическо, електрическо, биологично. Как може да обясните по стандартен начин механизма на трансфериране на желание, възникнало в съзнанието – да се мръдне палецът на лявата ръка, например – до пръста? Възможно ли е да се състави теоретичен модел на този процес, използвайки средствата на математиката, физиката, химията, електрониката и конвенционалната биология? Това е невъзможно, защото този процес няма нищо общо с процесите, типични за по-примитивните форми на първичната субстанция.

Съвременната наука разглежда като самостоятелна реалност само обекти, принадлежащи към материалния свят. А биологичната душа и човешкото съзнание не са ли също реалност? Учените атеисти решават просто въпроса: човешкото съзнание (за съществуването на биологичната душа изобщо не подозират) е "висша функция" на мозъка, който се е осъзнал. Как да го разбираме това? "Както си искате – отговарят учените, – един ден ще го разберем и ще ви дадем по-ясен отговор". И в тази сфера на научното познание съвременната атеистична наука издиша, като спукана автомобилна гума. Базирайки се на своите грешни философски основи конвенционалната наука не е в състояние да обясни по принцип квантовите взаимодействия-процеси на нивото на живата материя и човешкото съзнание.

Колективният квантов обект на човешката цивилизация контролира духовното поведение на всички хора по свой квантов начин. И накрая, на седмо и последно квантово равнище на великия кръг, се появява най-висшата форма на първичната субстанция – Бог, универсалният суперразум на Вселената! Бог е единствен, той не може да се мултиплицира в множество богчета, тъй като неговото квантово място във великия кръг на първичната субстанция е на самата граница.

Може ли Бог да контактува и активира индивидуалното човешко съзнание - душата? Да, защото стои на най-висшето ниво на първичната субстанция и неговите възможности за въздействие върху по-долните квантови равнища са несравнимо по-развити от тези на човешката душа например. Но такова взаимодействие е малко вероятно, както е и човешката душа да "обръща внимание" на "молбите за помощ" на една конкретна жива клетка в човешкия организъм.

Бог е реален, съществува и взема най-активно участие в еволюцията на живота. Бог контролира и двете основни форми на първичната субстанция (неживата и живата) по свой специфичен квантов начин. Не нарушава природните закони без уважителна причина. Повърхността на нашата планета е вечната резиденция на Бога. Ние, хората, чувстваме присъствието му в нашето вътрешно съзнание (интуицията), ние вече сме запознати с неговата вътрешна природа и ролята му в света. Но не можем по принцип да схванем неговата външна природа, използвайки нашите сетивни органи и съзнание. "Виждаме" Бога само "отвътре", подобно на живите човешки клетки спрямо самите нас (те са биологична, по-ниска от съзнанието форма на първичната субстанция). Ние, хората, не притежаваме адекватни сетивни органи, позволяващи ни да "видим" и разберем неговия разум, нямаме необходимите стандарти да "измерим" Бога и да го сравним с нас; външният образ на Бога си остава завинаги скрит. Уви, макар и да обитава нашата планета, Бог е "невидим" за нашите сетивни органи и човешко съзнание. Той е разум от различно и много по-висше качество над нашето съзнание.

(Още от възгледите на Чуканов четете тук.)

Написано от д-р Кирил Чуканов през август 2009 г. в Калгари, Канада

Още от Интересно

Вечната Ета Джеймс (видео)

Днес се навършват 5 години, откакто великата певица си отиде от този свят...

Направете 2017-та най-щастливата в живота си! Ето как

Нова година отдавна мина и е време да се захванем с изпълнение на обещанията, които даваме ежегодно. Ако все още не сте се отказали да бъдете здрави и...

Как изглеждат луксозните имения на най-желаните холивудски ергени

Те са красиви, талантливи, богати, известни и не е никак лесно да спечелиш вниманието им. Може би това е причината все още да бъдат от страната на ерг...

Дневен хороскоп за петък, 20 януари 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Опитайте да прекарате малко време сами днес, дори да работите ...

Ким Кардашиян е неузнаваема, преди да легне под ножа

Появиха се невиждани досега снимки на звездата, заснети в началото на кариерата й...

"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

Днес се навършват 13 години от смъртта на големия български писател. Ако се чувстваш поне малко българин, то няма как да не си чел Йордан Радичк...

В магазина за любов: Търся си пакетче любов, имате ли?

- Здравейте! – поздравявам аз вежливо продавачката. - Привет! С какво мога да ви бъда полезна? – отвръща ми тя. ...

Фитнесът: секси място да срещнеш половинката си

Все повече приятелки ми споделят, че са отишли на среща с някой от тренировките. Това не е изненадващо. Може да се каже, че от доста години фитнес зал...

Къри с кюфтета

Необходими продукти: за кюфтетата: 600 г телешка кайма 80 мл олио 2 глави лук 20 г пресен джинджифил 2 скилидки чесън 1/4 връзка магданоз 2 с. л. кетч...

Аз, когато ти си тръгна...

Здравей,Отдавна не те виждам. Смених си телефонния номер, изтрих всичките ти контакти.Научих се да се сдържам, когато неканените сълзи издават тъгата ...