Георги Господинов: Тъгата идва от неслучили се истории

Георги Господинов е един от най-популярните и превеждани български автори през последния четвърт век. Автор на стихосбирките „Лапидариум", „Черешата на един народ", „Писма до Гаустин" и „Балади и разпади". Най-известен е обаче с прозата си - „Естествен роман" има 9 издания на български, превеждан е на 21 езика, сред които френски, английски, немски, испански, италиански, датски, чешки. Според Frankfurter Allgemeine Zeitung романът е „малък изискан шедьовър", а Le Courrier го нарича „машина за истории". Романът „Физика на тъгата" се превърна в литературно събитие. Носител е на националната литературна награда „Христо Г. Данов" и финалист на 4 европейски награди. Сборникът с разкази „И други истории" бе публикуван във Франция, САЩ, Чехия, Македония, Австрия, Италия, Полша. Преди година излезе и своеобразното продължение - „И всичко стана луна". Съставител е на сборника „Аз живях социализма. 171 лични истории" и съавтор на „Инвентарна книга на социализма". Автор на пиесите „D.J." и „Апокалипсисът идва в 6 вечерта", спечелили награди за най-добър драматургичен текст.

- Г-н Господинов... тук, в България, един другиго се наричаме „господи"-н, а май дори не се уважаваме особено. Защо така?
- Моят баща се казва Господин. И неговият дядо. Началото на „Господин" като лично име е някъде от средата на XIX век. Странно е, не знам как се е получило и се опитвам да разбера. По-скоро идва от нещо като домакин, разбира се „Господ" е вътре, но нека си спомним и песента „Стани, нине, господине" – тоест нещо като господар на дома си. Когато по време на соца някой викаше баща ми по име на улицата: „Господине, Господине!", всички замръзваха. И той се обръщаше. Беше много хубаво, аз много се гордеех по онова време. Той можеше да си позволи да бъде господин във време на другари. (Смее се.)


- А тъгата? Меланхолията? Защо виреят толкова добре по нашите ширини – нали сме уж южен народ?
- Защото има много неслучили се неща. Много неща, които ни се е искало да станат, а не са. В един момент вече не знам дали не сме забравили и да искаме. Неслучили се в чисто исторически план, а оттам - и в личен, защото двете са свързани. Ако майка ми е искала да се запознае с Пол Маккартни (или поне да го слуша) и не е могла, това е нейна лична травма, но е свързана с това, че се е родила в България, тук не се пътува или такива музиканти не идват на концерти в София. И това покриване на лични неслучили се истории с по-голямата - неслучила се българска история, е част от меланхолията. Другата причина е, че има неизговорени тъги, премълчаване и натрупване на неизговорени неща поради патриархалност и социализъм. Не само поради едното. Малко темерутска култура.

- Бихте ли напуснали България завинаги?
- Всеки ден си го мисля (смее се). „Завинаги" е много тежка дума, за XIX и XX век е валидна, но в XXI и този трагизъм вече ни е отказан, защото е много лесно да пътуваш. Много е трудно да е завинаги. Най-лесно е да кажа „заради дъщеря си". Но има и нещо друго - идва момент, в който става невъзможно да вършиш това, което правиш тук. Не става дума за някакво финансиране, това не е важно за писането, както е за киното. А защото човекът, който пише, в моята версия трябва да е свръхчувствителен. Да е много раним. Всичко да го „закача" по някакъв начин – не можеш да минеш без рани и през въздуха, нещо винаги трябва да те дере отнякъде. Но тук вече става свръхболезнено, т.е. има някакъв минимум на здравословност, който тук е нарушен. Става дума за силна фамилиарност и теснота на средата. Тясно е. Обедняване, озлобяване. Говоря за културната среда, за литературната, която е много малък дял от цялото. И като виждаш всичко това, някак си изгубваш мотивация да пишеш и публикуваш.

- Защо си струва да продължаваме да се опитваме да вървим напред тук?
- Аз съм от ХХ век. Роден съм в ХХ век, моите любими автори, майка ми и баща ми са от ХХ век. И ние, от ХХ век, сме малко сантиментални, затова оставаме тук. Заради езика, заради малките неща, някакви места – най-често от детството. Където са живели баба ми и дядо ми, Тополовград, където съм живял между 8-ата и 10-ата си година. Тези места вече не съществуват по начина, по който са съществували в детството ми, но се актуализират, когато си навън. Те ти стават важни. Заради такива ирационални неща оставаме.

- Удобен език за писане ли е българският?
- Да, като всеки друг език. Труден е за превод, но писателят не мисли за превода. Мисля, че и книгите ми не са лесни за превод, защото в тях езикът и нюансът са важни. Има писатели, които пишат със съзнанието, че това ще стане филм. Моето писане не става лесно за кино.





- Вярно ли е, че „Естествен роман" е първата българска книга, преведена на исландски?
- Да, така ми казаха в Исландия. Преведоха я през датското и английското издание.

- Какво ще ви липсва след 20 години от днешна България?
- Нищо (смеем се). На мен ми липсват сега 90-те. Те са отпреди 20 години. Отдавна си пиша в тефтери и наскоро се зарових из тефтерите оттогава - мислех си защо ми липсват 90-те. Защото имаше ясни разграничителни линии, което ми се струва много важно за етиката. Тогава не можех да си представя да се съюзя с хора с друга естетика, и сега не бих приел. Там имаше едни етически и естетически битки, които сега не биха могли да се случат поради тоталното размазване на тези граници. Оттогава си имам едно тефтерче с откази и знам какви неща не бих направил. Предавания, в които не бих участвал. Медии, за които не бих дал интервю. Това беше по-лесно през 90-те. Сега, когато виждам, че близки хора правят тези компромиси, се чувствам по-тъжно и самотно. Чувствам се непринадлежащ. Измислил съм си тази дума за един мой герой, Гаустин. През 90-те имаше малки общества, малки центрове на съпротива. И те бяха постоянни, по-дълготрайни, докато сега е като фейсбук – двама се карат, а има един трети, който лайква и двамата.


- Споменахте Гаустин, този герой присъства в много от произведенията ви. Кой е той?
- Невидимото дете... (Смее се.) Първо беше името. Бях измислил нещо от два реда и исках да стане епиграф, трябваше ми само име на автора. Така измислих Гаустин от XIII век. Книгата излезе, един ден срещам пред Народната библиотека много интелигентен професор по антична философия, който ми казва: „Днес цял ден търсих кой е този Гаустин." (Смее се.) После Гаустин мина в разказите - в този с неговото име вече използвах за прототип мой приятел, писател и антиквар. Пращаше ми писма с марка на цар Борис от 1930 година, които пристигаха. Не знам как го правеше, може лично да ми ги е пускал в пощенската кутия, с восъчен печат отзад. Изпращаше ми цигари „Томасян" от 37-а година. Пушил съм тези цигари, малко сухи вече, имаха особен вкус. Знаеше, че обичам да живея в миналото. И аз съчиних такъв човек, който живее вече само в 39-а.

- „Физика на тъгата" излиза в Италия веднага след българското публикуване. Как беше оценена?
- Всичко тръгна от преводача – проф. Джузепе дел Агата. Голям образ, българист, който живее в Пиза, преводачът на Радичков в Италия. Той още в ръкопис прочете „Физика на тъгата" и италианското издание на романа наистина е първото чуждо. Миналата година книгата получи хубави отзиви и беше избрана за една от трите най-важни, излезли в Италия. Във Флоренция романът стана финалист в конкурса Premio Gregor von Rezzori, тогава за първи път се видяхме с човека от журито - защитник на романа. Известният изследовател на четенето, преведен и у нас, Алберто Мангел, аржентинец, приятел на Борхес. Бил е много младо момче, когато е срещнал Борхес, който го е поканил да му чете следобедите, защото вече не е виждал. За мен беше такова удоволствие да говоря с човека, който е говорил с Борхес, а той ми каза: „Аз веднъж се здрависах с един, който е познавал Кафка". Невероятен фестивал, участваха големи звезди като Майкъл Кънингам, актьорите Ралф Файнс и Изабела Роселини, режисьорите Бертолучи, Шльондорф.

- Кога писането се превръща в професия?
- На 9 години получих първия си хонорар за стихотворение, писал съм за това в „Естествен роман". 4 лева и 50 стотинки – спомням си ги ясно. Публикацията беше във вестник „Сакарско ехо" в Тополовград. И си казах, че ако напиша 20 стихотворения, ще си купя балканче, то беше 85 лв. Така и не си купих – аз написах 20, но не ги публикуваха. Това в кръга на шегата. В един момент усещаш, че имаш читатели, невидимо общество, което не познаваш, но те чете и чака следващото, което ще напишеш. Не знам това професионализация ли е, но събужда страхове, че някъде чака едно невидимо създание, което иска да му дадеш книга, текст, стихотворение, разказ и по-скоро е отговорност, въпреки че е много силна дума. Както от „Малкият принц" знаем, че като опитомиш някого, ставаш отговорен към него. И затова много бавно написах втория си роман - общо взето, 12 години след първия. През тези години съм писал и правил и други неща.


- Сега с какво се занимавате?
- Довършвам един ръкопис с поезия открай време. Аз съм започнал с поезия и сега ще свърша с поезия (смее се). А другото странно нещо, което съм направил напоследък – довърших либрето за опера. Имах покана от един полски композитор и догодина трябва да е премиерата в Пол...

Още от Интересно

Вижте тези знаменитости в София – освен ако нямате билети за Канада

Глобалният феномен TED идва в българската столица с гарантиран “Уоу!” ефект, игри, подаръци, мрежа за връзка между различните видове ...

Коя е вълшебна дума по време на секс?

Коя е вълшебна дума по време на секс? Вълшебната дума в секса Вълшебна дума в секса е трудно да бъде намерена, когато тялото е във вихъра на страстта...

Мъжките имена, които възбуждат жените

От древни времена съществуват митове и поверия, според които името на човек оказва силно въздействие върху неговия характер и съдба. Любопитен факт...

Какво бързо и вкусно да сготвим в сряда за вечеря?

Днес отново сме тук, за да спасим вечерята и... вас.  Ще ви помогнем с 5 лесни и бързи ястия, които ще ви се сторят много вкусни, ако решите да ...

Интимни портрети улавят силния характер и красива душа на котки, кучета и коне

Ако сте собственик на домашен любимец (или по-правилно – четириного притежава вас и сърцето ви), паметта на телефона ви вероятно е пълна с него...

Духът в бутилката и извън нея

Понякога животът те зашлевява. Ей така, за да ти покаже, че той е по-силен от теб. Понякога с по-слаби шамари, понякога с по-силни, с опакото на ръкат...

Как 25 милиона души заобичаха 1 човек... само с танц!

Неговото име няма значение, но танците му определено имат, защото той определено е спряган за един от най-талантливите танцьори-аматьори в света... М...

Да бъдеш и майка, и баща - историята на един мъж, загубил жена си прекалено рано

Днес искаме да ви запознаем с Рио Фърдинант - футболист от Англия, бивш защитник на Манчестър Юнайтед. В петък BBC излъчи предаване, в което фут...

"Шоуто на Слави" тръгна в ефир, може да го има и тази вечер

След драмите със сваленото предаване и свиканата извънредна пресконференция вчера срещу цензурата, "Шоуто на Слави Трифонов" все пак се появи в еф...

Честит рожден ден, Селин Дион!(видео)

На днешния ден през 1968 г. е родена една от най-обичаните певици в света и гордостта на Канада - Селин Дион.  Тя е последното от общо 14 деца ...