Не вгорчавайте сами живота си

Прозорецът отново осветяваше изморените ни тела. Стояхме пред него безмълвни и гледахме, като че ли комуникирахме през телепатия и бяхме едно цяло.

Гледахме хората, колите, хотелът отсреща. Не си казвахме нищо, а просто самодоволно пушехме цигарите си и гледахме празно. Всъщност това правехме всяка вечер, особено през последните няколко месеца и мислехме, че сме доволни и щастсливи. Вече май беше станало навик. Топлите ни тела изстиваха от студения под, а мислите ни не се засичаха дори. Бяхме заедно тялом, но всичко се ограничаваше до там.

Една вечер го спрях, казах, че не искам. Той ми се нацупи, обърна се на другата страна и заспа. Това се повтори няколко вечери подред, защото ми беше омрзъзнало да задоволява само тялото ми и после пак да гледаме глупаво през прозореца. Той ми се развика и ме пита какво ми има, аз му обясних, той ми се изсмя... Погледнах го леко глуповато, но многозначително. Беше ми писнало да ме иска заради тялото ми и възможностите ми, а не заради мен самата.

Тази вечер отново си легнахме на двата края на леглото, докато аз цяла вечер гледах през прозореца и мислих.

На следващата вечер го повиках да говорим. Той не очакваше изненадващия развой на нещата. Разделихме се. Той ме нагруби, развика ми се, после ми се извини, молеше ми се отново да сме заедно, отхвърлих го.

Почувствах се празна, излъгана и самотна, прекарах поредната вечер, взирайки се в прзореца, търсейки отговори. Сутринта се събудих, мина поредният ден, наляво-надясно, работа, момичетата, едни и същи обяснения и разговори. Прибрах се. Сипах си чаша вино, седнах пред прозореца и си запалих цигара.

Мислих, гледах и се чудех дали е правилното решение или не. Телефонът ми изписка. Видях, че един познат ми е писал някакъв изключително измислен и абсурден въпрос, просто за да ме заговори. Реших да му отговоря. Часовете михнава, ние си пишехме, дните минаваха, ние си пишехме, седмиците минаваха. Излизахме, лудувахме, карахме се, помагахме си, изслушвахме се.

Един ден той ме целуна, няколко мига в нашите представи и часове в реалността, вече бяхме вкъщи.

Седнахме отново на любимия ми под, пред огромния френски прозорец, който покриваше цялата стена и си запалихме по циагара. Той ме зави нежно с чаршафа, след което ме прегърна и ме целуна. Бях шокирана в този момент, гледайки и мислейки, ние бяхме едно цяло. Всичките лампи, електрически огърлици, всяка прашинка, вятъра, въздуха, те бяха наши, защото ние бяхме заедно, имахме нещо красиво и истинско.

После се сетих за предните вечери, в които стоях пред прозореца с въпросите, съмненията и угризенията ми и се зачудих дали е имало смисъл да задълбавам пред свършен факт.

После се замислих над какви грандиозни глупости задълбаваме, как се притесняваме за безсмислени неща и как сами си вгорчаваме живота.

Още от Интересно

3дравословна рецепта за кускус с агнешко

Продължаваме с екзотичните вкусове. Днешната рецепта е типична за районите на Северна Африка. Тя е страшно бърза и лесна. Активното подготвяне е не по...

Ободряващите напитки по света

Сигурни сме, че едва ли има някой сред вас, който да не е почитател на невероятни свойства на ободряващите напитки - кафе, чай, мляко. ...

Какво казват за теб любимите ти обувки?

Сигурно сте чували, че един нов чифт обувки може да направи една жена истински щастлива.  Доказано е, че когато си купуваме нещо ново, което ни ...

Без секс и гушкане вечер! Вредят на съня

Ново проучване гласи, че интимните ласки между чаршафите и гушкането преди сън не са добра идея, защото може да навредите на пълноценната си почивка.С...

18 трика за завладяващ и разтърсващ оргазъм

Кой не си мечтае за зашеметяващ оргазъм?  Прекрасни вечери с много поредни оргазми, които да бележат следващия ден с усмивка и замечтан поглед, които...

Магическите илюзии на Роб Гонсалвес сливат два свята в една картина

“Кое е истинско? Как определяш кое е истинско?Ако истинското е това, което можеш да почувстваш, подушиш, опиташ или видиш, тогава „истинското” е...

Кой пази едни от най-скъпите съкровища на планетата

Будни, обхванати от така специалното Мадридско настроение, и водени от безкрайното си любопитство, тръгваме към Националния художествен музей Рейна Со...

Сантра проговори: Загубих приятеля си в катастрофа!

Сантра е преживяла истински ужас преди година и половина, когато губи своя приятел в катастрофа. И за първи път публично говори за случилото се, д...

От хляб не се пълнее, ако имаме правилните стомашни бактерии

От хляб не се пълнее, ако имаме правилните стомашни бактерии...

Музите на Кийт Харинг

Произведенията на Кийт Харинг са неповторими, това е сигурно. Основателно наричан бащата на графити изкуството, разпространено по цял свят, ще го ра...