Малката кибритопродавачка

Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер — последната вечер на годината.

В тоя студ и в тая тъмнина вървеше по улиците бедно, малко момиченце, гологлаво и босо. Наистина, когато излезе от къщи, то имаше на нозете си чехли, но каква полза от тях? По-рано ги беше носила майка му, затова те бяха много големи за него. Момиченцето ги загуби, когато изтича да прекоси улицата, за да не го прегазят минаващите коли. Единия чехъл то не можа да намери, а другият бе грабнат от едно улично момче, което избяга с него. И момиченцето отмина нататък съвсем босо, с посинели от студ крачка. В червената си престилчица то носеше кутии с кибрит, а една държеше в ръката си. През целия ден никой не купи от него кибрит, никой не му даде нито пара.

Треперещо от студ и глад, бедното дете вървеше бавно нататък. Жално му ставаше на човек, като го гледаше…

Снежни парцали покриваха дългите светлоруси коси на детето, които падаха по шията му на хубави къдрици. Но момиченцето не мислеше за своите хубави къдрици. Във всички прозорци горяха светлини, отвсякъде се носеше мирис на печена гъска — нали беше нощта срещу Нова година. Да, момиченцето мислеше само за това…

В един ъгъл между две къщи, от които едната се издаваше напред, момиченцето седна да си почине, като сви под себе си измръзналите си крачета. От това му стана още по-студено, но то не смееше да се прибере вкъщи. Не беше продало нито една кибритена клечка, не беше спечелило нито парица. Баща му щеше да го бие, пък и у тях не беше никак топло. Само един покрив стърчеше над главата им, а вятърът духаше на воля, макар че бяха запушили със слама и парцали най-големите дупки.

Малките му ръчички се бяха почти вкочанили от студ. Ах! Една само клечка кибрит можеше да му помогне, ако посмееше да я извади от кутията, да я драсне о стената и да си сгрее пръстите!

Най-сетне момиченцето се реши и извади една клечка. Драс! Клечката изсъска и пламна. Детето простря ръка над нея и клечката загоря с такъв светъл пламък, с такава топла светлина, като че беше свещ. Чудна беше тая свещ. На момиченцето се струваше, че седи пред голяма желязна печка с излъскани медни крака и с медна вратичка. Колко весело играеше в нея огънят, колко приятно топлеше! Детето искаше да простре и нозете си, за да ги стопли, но в тоя миг огънят угасна, печката изчезна и в ръчичките остана само крайчецът на изгорялата кибритена клечка.

То драсна о стената друга. Клечката пламна, нейната светлина озари стената и тя стана прозрачна като було. Момиченцето можеше да глед...

Още от Интересно

Марк Уолбърг – най-надценяваният актьор

Холивудската звезда Марк Уолбърг е най-надцененият актьор в класацията на сп. „Forbes“, като е донесъл само 4,4 долара печалба за всеки долар, кой...

Линда Еванджелиста споделя тайни как да пазим младостта и здравето си

Линда Еванджелиста има любима френска поговорка, която казва: Не си плюй в супата. Или иначе казано – не съсипвай онова,...

Жените, с които всички се съобразяваха през 2017

Който все още си мисли, че жените са „слабият“ пол и мястото им е само в кухнята, до печката, е най-добре да прочете тази статия.  С...

9 детски книги, които да (си) подарите за Коледа

“Ако искате децата ви да бъда умни, четете им приказки. Ако искате да бъдат много умни, четете им много приказки.” Така е смятал Алберт Айнщайн, а ни...

Най-голямото кулинарно шоу Hell’s Kitchen завладява България през пролетта на 2018

Световноизвестното риалити състезание за професионални готвачи Hell’s Kitchen стартира в ефира на NOVA през пролетта на следващата година с воде...

До скоро, любов моя

Ще излъжа, ако кажа, че не и&...

Дневен хороскоп за събота, 16 декември

Добро съботно утро, дами!  Днес денят е изключително подходящ за домашни задължения и почивка. Намерете време за себе си в цялата суматоха и отв...

Днес е празникът на една топла напитка, без която светът не би оцелял!

На днешния ден от 2005 година насам страните производителки на чай отбелязват Международния ден на чая. Идеята за този неофициален празник на предпоч...