Българската следа в Лондон – актьорът Юлиан Костов

За Юлиан Костов ви споменахме преди няколко дена. Той е млад българин, актьор, живее в Лондон и скоро ще го видим на голям екран заедно с Морган Фрийман в нова екранизация на класиката "Бен Хур".

Решихме, че Юлиан е достатъчно интересен и заслужава повече внимание, затова едната дама от екипа на Edna.bg - Лилия Огнянова, реши да направи интервю с него.

Снимка: Личен архив

Разкажи ни кой си ти
Казвам се Юлиан Костов, роден на 25 август 1989 г., израснал в Морската ни столица Варна. За тези които вярват в зодии - аз съм лъвска Dева с асцендент точно между Телец и Овен и луна в Близнаци. Общо взето сме 6 души, а може би и повече Забавно ни е - не се оплакваме!

От колко време живееш в чужбина, с какво се занимаваш точно там?
От 19 годишен живея в чужбина, с изключение на мъчителната 2013-та. Тя бе относително пропиляна от мен в София, тъй като ми беше удобно, хубаво, безделно и лесно. Не казвам, че България е лошо място, казвам, че аз бях несериозен. Но пък пътувах до Африка и снимах Корпуса", така че не беше напълно загубена. Преместих се в чужбина, защото учих бизнес мениджмънт 3 години - две в Холандия, после една в Лондон, но тогава вече (тайничко) бях решил, че искам да пробвам като актьор.

В момента, 3 години по-късно, смея да кажа, че съм на доста добра позиция в кино индустрията в Лондон и съм безкрайно благодарен на всички хора, които са ме подкрепяли и помогнали по един или друг начин да стигна до тук. Имам страхотен екип от aгенти тук, както и в Италия и Канада.

Как приемат успехите ти в киното семейството и приятелите ти?
Семейството ми ме подкрепя и се гордее с успехите ми, но най-важното - аз самия съм удовлетворен и щастлив от това, което правя и се уча да съм търпелив и последователен.

Разкажи за работата си актьор

Снимка: Личен архив

Правя първите си стъпки като епизодик или с малки роли в големи продукции като 24", Бен Хур", London Has Fallen" и междувременно се занимавам със собствените си проекти като сценарист и продуцент. Даже днес (19 март, четвъртък - бел. ред.) отивам да гледам един от последните монтажи на първия ми кратък филм, който създадохме с двама колеги и приятели.

Иначе наскоро играх в една сцена с Тоби Кебъл, който сме гледали в много филми, но не му знаем името наизуст, но е уникален актьор (беше злодеят шимпанзе в Планетата на Маймуните" и рокендролъра в "RocknRolla"). Сега имам шанса да играя в малка сцена с Аарон Екхрат (Две Лица/Харви Дент в Черния Рицар) играещ президента на Щатите в Код Олим.

Миналата година пък имах щастието да бъда избран за участие в 24" - сериал, който гледахме с баща ми, като бях на 14. Беше сюрреалистично изживяване и изключително плашещо! Играл съм главни роли в игрални филми, но няма нищо по-страшно за един млад актьор от това да има една сцена, с 1 реплика към главен персонаж/звезда с темперамент/продуцент на култово предаване.

Снимка: Личен архив

Слава Богу, успях да се фокусирам и да бъда готов за всички импровизации, които трябваше да правя всеки дубъл. Малкият ми опит в "24" ме научи на това, колко малко неща са под мой контрол, особено на този етап от кариерата ми.

Изглеждаш забележително добре! Как поддържаш форма?

Снимка: Личен архив

Сега се занимавам с бокс, но непрофесионално, плувам 1-2 пъти седмично (колкото и да ми е скучно), малко фитнес и успявам да поддържам относително прилична форма. Но смятам, че това не е достатъчно и съм си поставил цел - да участвам на Лондонския Маратон през 2016-а преди това да се запиша в поне един полу-маратон. Бягането на дълги разстояния според мен е възможно най-скучното нещо на света (след маратонското плуване), но знам колко трудно е и това ще е добър опит за мен не само за тялото ми, а най-вече за ума ми. Изисква дисциплина и постоянство - нещо, което липсва на нашето поколение.

Нетърпеливи сме да получим всичко наготово с минимални усилия - но няма как да стане. Разбира се, не говоря само за България, целият свят е такъв. Неизбежно е, след като технологията и удобствата, които имаме от деца, ни учи точно на това. Винаги недоволни и търсещи повече - веднага! Така сме и във връзките си с хората, което е вече тъжно.

И тук искам да засегна темата за младите хора - колкото и зле да си мислим, че са младите хора в България - неуки, незаинтересовани, неграмотни, същото нещо е и в чужбина. Нашият проблем е, че все си мислим, че сме специални, независимо дали говорим за добро или за лошо. Или сме най-умната нация в света или сме с най-глупавите деца, или сме с най-много корупция, или с най-красиви жени. Нашата история, нашите планини зелени... особено след чаша-две ракия, българските студенти в чужбина стават болезнено родолюбиви шовинисти, а иначе не смеят да си поискат дължимото им в света, защото, видиш ли, са дискриминирани. ...