Имаме силата да избираме кои и какви да бъдем

Джил Болти Тейлър получава възможност за изследване каквато малцина мозъчни изследователи биха си пожелали: тя получила масивен мозъчен удар и наблюдавала как мозъчните ѝ функции - двигателни възможности, говор, самосъзнание, се изключват една по една. Една удивителна история.

Израснах, за да изучавам мозъка, понеже имам брат, диагностициран с мозъчно разстройство: шизофрения. И като негова сестра, а по-късно и като учен, исках да разбера защо аз мога да направя връзка между мечтите си и реалността, а мога и да осъществя мечтите си, и кое в мозъка на брат ми и в шизофренията му прави така, че той да не може да асоциира мечтите си с обща, споделена реалност, а вместо това те се превръщат в заблуждения.

Затова посветих кариерата си на изследвания в областта на тежките умствени заболявания. Преместих се от родния си щат Индиана в Бостън, където работех в лабораторията на доктор Франсин Бенес към Катедрата по психиатрия на Харвардския университет.

В лабораторията си задавахме въпроса: "Какви са биологичните разлики между мозъците на хора, определени като нормални, и мозъците на хора, диагностицирани с шизофрения, шизоафективно разстройство или биполярно разстройство?"

Изследвахме микроверигите на мозъка: кои клетки общуват с кои други, посредством кои химикали, а и с какви количества от тях?

И така, животът ми имаше огромен смисъл,

понеже през деня работех над такива изследвания, а вечерите и почивните дни пътувах в ролята на поддръжник на Националния съюз по умствени заболявания (NAMI).

Но сутринта на 10 декември 1996 г. се събудих, за да открия, че и аз имам мозъчно разстройство. В лявата половина на мозъка ми се беше пръснал кръвоносен съд. В продължение на 4 часа наблюдавах как способността на мозъка ми да обработва информация напълно изчезва. В сутринта на кръвоизлива, не можех да ходя, говоря, чета, пиша или да си спомня с подробности каквото и да било от живота си.

По същество се бях превърнала в малко дете в женско тяло.

Ако някога сте виждали човешки мозък, забелязали сте, че очевидно двете полукълба са напълно отделни едно от друго.
Когато погледнете мозъка, очевидно е, че двете мозъчни кори са напълно отделени. За тези от вас, които разбират компютрите - дясното ни полукълбо функционира като паралелен процесор, докато лявото е като сериен процесор. Двете комуникират едно с друго през corpus collosum (от латински - голямо тяло; бел. пр.), който се състои от около 300 милиона аксонни влакна. Но с изключение на тази връзка двете полукълба са напълно отделени. И понеже полукълбата ни обработват информацията по различен начин, всяко от тях мисли за различни неща, интересуват се от различни неща, и - смея да заявя - имат много различни характери.

Дясното ни полукълбо е напълно отдадено на настоящия момент. То е за "точно тук, точно сега." То мисли в картини и се учи кинестетично от движенията на телата ни. Информация под формата на енергия се влива едновременно от всички наши сетивни системи, а след това избухва в един огромен колаж от това как изглежда настоящият момент, какъв аромат и вкус има, как се усеща и как звучи. Аз съм енергийно същество, свързано с цялата енергия около мен чрез съзнанието на дясното ми полукълбо. Ние сме енергийни същества свързани едно с друго - чрез съзнанието на десните ни полукълба - в едно човешко семейство. И точно тук, точно сега, ние сме братя и сестри на тази планета. И сме тук, за да направим света едно по-добро място. В този миг

ние сме съвършени, ние сме цели и сме красиви.

Лявото ми полукълбо - нашето ляво полукълбо - е едно много различно място. То мисли линейно и методично. Изцяло отдадено е на миналото и на бъдещето. Проектирано е да вземе този огромен колаж на настоящия момент и да започне да избира детайли, още детайли и повече детайли за детайлите. След това категоризира и организира цялата информация, асоциира я с всичко, което сме научили в миналото, и проектира в бъдещето всички наши възможности. Лявото ни полукълбо мисли със средствата на езика. То е

този непрекъснат мозъчен брътвеж,

който свързва мен и моя вътрешен свят с външния. То е онзи малък глас, който ми казва: "Хей, трябва да си спомниш да вземеш банани на път за вкъщи. Трябват ми за утре."

То е онзи пресметлив ум, който ми напомня кога трябва да изпера. Но може би най-важното - то е онзи малък глас, който ми казва: "Аз съм. Аз съм." И веднага, щом лявото ми полукълбо каже "Аз съм", аз се отделям. Ставам самосто...

Още от Интересно

Джоли получи пълно попечителство над децата

Анджелина Джоли и Брад Пит се споразумяха тя да получи временно пълно попечителство за децата, съобщи Контактмюзик. Двете звезди спореха ожесточен...

Ако мразиш, значи са те победили

„Никога не знаеш какво ще...

200 калории, измерени в любимите ни храни

Колко са всъщност 200 калории...

"Смисълът на живота има вкус на устни" - Ромен Гари, писателят на жените

Ромен Гари (псевдоним на Роман Кацев) е френски писател от руско-еврейскипроизход, литературен мистификатор, кинорежисьор, во...

Дейвид Бекъм "дари" своите татуировки на UNICEF

Световноизвестният футболист участва в кампания в подкрепа на неотложната нужда от прекратяване на насилието срещу деца....

Защо антибиотиците спират да действат?

Дали антибиотиците са ну...

Има мъже, които не са за теб…

Има мъже, които не са за те...

Мъжка мания: Ботокс глади гънките по тестисите...

Обикновено по-суетните дами и господа използват ботокс терапията, за да изгладят кожните неравности по лицата си. Вече не! Спринцовката с изпъваща...

Дневен хороскоп за сряда, 7 декември

Добро утро, прекрасни  Вижте какво ви очаква в студената сряда ТУК. –––>>> Към хороскопа ...

От утре започва магнитна буря - пазете емоционалното си здраве!

Причините за лошото самочувствие и обостряне на хронични болести може да се дължат на слънчевата активност. На 8 и 9 декември учените прогнозират магн...