Да съм приятел с детето си? Не, благодаря.

Най-прогресивните майки още преди 30 години решиха, че трябва да са приятели с децата си. Днес тази епидемия е достигнала невиждани размери.

Често чувам: „Аз съм най-добрият приятел на детето си! То всичко ми разказва!“

В такива моменти ме обхваща недоумение. В който точно момент хората решиха, че да бъдат бащи и майки е по-лошо, отколкото да бъдат приятели с децата си? И защо?

Неумението да бъдеш възрастен

Хората чувстват, че авторитарният модел на родителство, присъщ на много от предишните поколения, вече губи позиции. Той просто не работи в съвременния свят при днешните деца. И се опитват да изобретят нещо ново.

Те не си представят как да бъдат родители като уважават личността му, без да мачкат детето, без да го унижават. Те наричат това свое поведение „приятелство". Но тази дружба понякога стига твърде надалеч и крие доста опасности.

Преди майките и бащите ни прекаляваха с натиска и не бяха пълни с емпатия и разбиране спрямо нас. Сега много хора отидоха в другата крайност – дават разбиране обилно, но не могат да очертаят рамките, да бъдат силни и влиятелни възрастни.

Често такава всеопрощаваща дружба, преизпълнена с разбиране, води до рев майките, които разказват пред приятелките си или пред психолога как ги манипулира едногодишният им син, как ги унижава тригодишната им дъщеря или как първокласникът им направо ги праща по дяволите.

Аз съм минала през това, аз съм от тези майки. Дълго време искрено се чудех защо моят син, който растеше в атмосфера на любов и уважение, нешляпнат нито веднъж по дупето, изведнъж започва да се държи като истински звяр. Мислех си, че би трябвало да оцени моята толерантност, деликатност и вежливост. А той беше побъркан по учителката си от градината, която водеше цялата група под строй и задължаваше децата да си сгъват дрешките по конец. Детето е имало вопиюща нужда от... не, не от шамарчета, а от авторитети и уверено управление.

Ето защо родителите трябва да се научат да бъдат възрастни, да вземат решения пред лицето на сурово настроеното тригодишно дете, а не да го умоляват, не да го манипулират, не да се цупят, не да истерясват, ако не се получава... С една дума – да бъдат възрастни. Вие сте родителят и имате право.

За отчаяната инфантилност

Някои хора не че не могат да пораснат, те просто не искат да го направят. Дънки, маратонки, потници и тениски с принт носят и децата, и тридесетгодишните им бащи и майки, както и преобладаващата част от петдесетгодишните им дядовци, които просто не ти се обръща езикът да наречеш така. Вероятно и техният език не се обръща... Те са приятели и със синовете и с внуците си. Като равни с равни. Весело! Демократично! Безгранично!

Това рядко води до израстването на свободолюбива и отворена за света, уважаваща себе си личност. Обикновено расте хипер тревожен невротик, който се опитва да контролира всичко наоколо, тъй като явно демократичните му родители не са се заели с тази работа.

Имах колежка, чийто 11-годишен син ѝ пращаше есемеси – „Сандвичите са в жабката на кола ти. Не забравяй за родителската среща довечера!!!“

Колегите се чудеха как вятърничевата Маша е успяла да отгледа толкова отговорен и сериозен син. Ами точно защото е инфантилна и е приятелка със сина си. Собственото ѝ дете нямаше увереност в нейните родителски възможности.

Това сериозно и отговорно„приятелче" имаше алергия към почти всичко, астма, понякога получаваше отоци, чийто произход не бе открит по време да множеството изследвания през годините. Лекарите не намираха причините за здравословните проблеми на момчето. Неврологът накрая потвърди, че става дума за психосоматика: единствените моменти, когато мама се държи като мама и отговорен възрастен човек е когато синът се разболее или се затъркаля по пода задъхвайки се.

Къде са границите на откровеността

Как обикновено си представят „приятелството с децата" родителите, които пропагандират този модел?

Притичва детето до мама, искрено и от сърце ѝ разказва всичките си малки тайни. Мама благородно, без да осъжда, започва да го разбира, да го приема, да му дава мъдри съвети от висотата на своя опит. Детето, разбира се, слуша, затаило дъх от възхищение.

Но приятелските отношения са равни, нали така? В дружбата най-важното е равнопоставеността. Това означава, че вие отивате при детето разплакани и му разказвате всичките си малки тайни. Дори го питате за съвет. И го слушате със затаен дъх...

Абсолютно не съм сигурна, че детето се нуждае от нещо подобно. Я си спомнете – като малки искахте ли родителите ви да знаят всичко за вас, абсолютно всичко? А вие искахте ли вие да знаете за тях абсолютно всичко? (Аз за своите – абсолютно не! Родителите ми бяха от прогресивните, те ми бяха приятели, бяха с мен съвършено откровени и споделяха всичко... И до днес ходим с мама по семейни терапии да разгребваме последствията от това „приятелство".)

И най-важното, не разбирам защо пък на децата да им трябват някакви допълнителни приятелства, а не просто единствените в този свят техни мама и тате.

Още от Родители и семейство

Украсяването на коледни елхи е демоде! Вече ще кичим кактуси за празниците

Украсяването на елха е сред задължителните елементи при посрещането на Коледните и Новогодишните празници. Векове наред християните кичат тези вечнозе...

Най-накрая развод за Джони Деп и Амбър Хърд

Джони Деп и съпругата му Амбър Хърд финализираха развода си след месеци спорове около окончателните условия по раздялата им, съобщи Асошиейтед прес. С...

Спрете да оправяте леглото си, за да сте здрави

Акарите може и да са невидими, но активно обитават матрака ни. Над 1.5 милиона малки гадинки се разхождат спокойно из леглото ни. За щастие има един у...

Детският тормоз влияе на продължителността на живота

Детският тормоз може да доведе до трайни белези и да увреди възприятието на света. Експерти дори твърдят, че травмите, които са получени в детството, ...

Как да се мотивираме да отслабнем (галерия)

  Галерия Тайните на успешната мотивация за отслабване 20 снимки Ключът към отслабването не са диетите. Не са дори изтощ...

Психология на цветовете, или как да сте щастливи в дома и офиса

Ако искате да провокирате определени емоции във вашия дом или офис, заложете на цветовете, казва психологията. Силата на тоновете около вас може да съ...

24 декември – Честит имен ден на Евгения!

  Галерия Чудесни рецепти за Коледните пости 10 снимки На 24 декември почитаме паметта на Св. преподобномъченица Евгения...

Еднофамилна къща в полите на Пирин

Пословичната красота на Пирин и привлекателната му сила довеждат семейство Мирянови до решението да напуснат апартамента си в центъра на Гоце Делчев и...

Домашни лекове при ечемик на окото

Едно от неразположенията, с което почти всеки от нас се е сблъсквал в детска или по-късна възраст е ечемикът на окото. Малката болезнена подутина, коя...

Тест: Гениална ли е мисълта ви?

Може и да смятаме, че се познаваме добре, че сме наясно със собствената си личност, но със сигурност има и една страна в нас, която остава неразкрита....