Да съм приятел с детето си? Не, благодаря.

Най-прогресивните майки още преди 30 години решиха, че трябва да са приятели с децата си. Днес тази епидемия е достигнала невиждани размери.

Често чувам: „Аз съм най-добрият приятел на детето си! То всичко ми разказва!“

В такива моменти ме обхваща недоумение. В който точно момент хората решиха, че да бъдат бащи и майки е по-лошо, отколкото да бъдат приятели с децата си? И защо?

Неумението да бъдеш възрастен

Хората чувстват, че авторитарният модел на родителство, присъщ на много от предишните поколения, вече губи позиции. Той просто не работи в съвременния свят при днешните деца. И се опитват да изобретят нещо ново.

Те не си представят как да бъдат родители като уважават личността му, без да мачкат детето, без да го унижават. Те наричат това свое поведение „приятелство". Но тази дружба понякога стига твърде надалеч и крие доста опасности.

Преди майките и бащите ни прекаляваха с натиска и не бяха пълни с емпатия и разбиране спрямо нас. Сега много хора отидоха в другата крайност – дават разбиране обилно, но не могат да очертаят рамките, да бъдат силни и влиятелни възрастни.

Често такава всеопрощаваща дружба, преизпълнена с разбиране, води до рев майките, които разказват пред приятелките си или пред психолога как ги манипулира едногодишният им син, как ги унижава тригодишната им дъщеря или как първокласникът им направо ги праща по дяволите.

Аз съм минала през това, аз съм от тези майки. Дълго време искрено се чудех защо моят син, който растеше в атмосфера на любов и уважение, нешляпнат нито веднъж по дупето, изведнъж започва да се държи като истински звяр. Мислех си, че би трябвало да оцени моята толерантност, деликатност и вежливост. А той беше побъркан по учителката си от градината, която водеше цялата група под строй и задължаваше децата да си сгъват дрешките по конец. Детето е имало вопиюща нужда от... не, не от шамарчета, а от авторитети и уверено управление.

Ето защо родителите трябва да се научат да бъдат възрастни, да вземат решения пред лицето на сурово настроеното тригодишно дете, а не да го умоляват, не да го манипулират, не да се цупят, не да истерясват, ако не се получава... С една дума – да бъдат възрастни. Вие сте родителят и имате право.

За отчаяната инфантилност

Някои хора не че не могат да пораснат, те просто не искат да го направят. Дънки, маратонки, потници и тениски с принт носят и децата, и тридесетгодишните им бащи и майки, както и преобладаващата част от петдесетгодишните им дядовци, които просто не ти се обръща езикът да наречеш така. Вероятно и техният език не се обръща... Те са приятели и със синовете и с внуците си. Като равни с равни. Весело! Демократично! Безгранично!

Това рядко води до израстването на свободолюбива и отворена за света, уважаваща себе си личност. Обикновено расте хипер тревожен невротик, който се опитва да контролира всичко наоколо, тъй като явно демократичните му родители не са се заели с тази работа.

Имах колежка, чийто 11-годишен син ѝ пращаше есемеси – „Сандвичите са в жабката на кола ти. Не забравяй за родителската среща довечера!!!“

Колегите се чудеха как вятърничевата Маша е успяла да отгледа толкова отговорен и сериозен син. Ами точно защото е инфантилна и е приятелка със сина си. Собственото ѝ дете нямаше увереност в нейните родителски възможности.

Това сериозно и отговорно„приятелче" имаше алергия към почти всичко, астма, понякога получаваше отоци, чийто произход не бе открит по време да множеството изследвания през годините. Лекарите не намираха причините за здравословните проблеми на момчето. Неврологът накрая потвърди, че става дума за психосоматика: единствените моменти, когато мама се държи като мама и отговорен възрастен човек е когато синът се разболее или се затъркаля по пода задъхвайки се.

Къде са границите на откровеността

Как обикновено си представят „приятелството с децата" родителите, които пропагандират този модел?

Притичва детето до мама, искрено и от сърце ѝ разказва всичките си малки тайни. Мама благородно, без да осъжда, започва да го разбира, да го приема, да му дава мъдри съвети от висотата на своя опит. Детето, разбира се, слуша, затаило дъх от възхищение.

Но приятелските отношения са равни, нали така? В дружбата най-важното е равнопоставеността. Това означава, че вие отивате при детето разплакани и му разказвате всичките си малки тайни. Дори го питате за съвет. И го слушате със затаен дъх...

Абсолютно не съм сигурна, че детето се нуждае от нещо подобно. Я си спомнете – като малки искахте ли родителите ви да знаят всичко за вас, абсолютно всичко? А вие искахте ли вие да знаете за тях абсолютно всичко? (Аз за своите – абсолютно не! Родителите ми бяха от прогресивните, те ми бяха приятели, бяха с мен съвършено откровени и споделяха всичко... И до днес ходим с мама по семейни терапии да разгребваме последствията от това „приятелство".)

И най-важното, не разбирам защо пък на децата да им трябват някакви допълнителни приятелства, а не просто единствените в този свят техни мама и тате.

Още от Родители и семейство

Вещите, които спокойно може да изхвърлите от дома си

Домът е мястото, където трябва да се чувстваме уютно. Той е нашата крепост. Тази крепост обаче понякога се задръства. Много от нас са свикнали да труп...

18 януари – Честит имен ден на Атанас и Атанаска!

На 18-ти януари православната църква почита паметта на Атанасий Велики, участвал в прочутия Вселенски събор в Никея, който му донесъл световна слава н...

„България Ер“ увеличава полетите си от Варна и Бургас до Москва това лято

Националният превозвач „България Ер“ увеличава редовните си полети между Москва и морските летища Варна и Бургас през лятото на 2017 годин...

Кампанията „Пожелай си!“ събира средства за двойки с репродуктивни проблеми

През последните две години медицински център New Life в град Пловдив, подкрепя двойки с репродуктивни проблеми не само чрез своите услуги, но и чрез р...

България отбеляза антирекорд по раждаемост за 2016-та

За 2016-та година България отбеляза антирекорд по раждаемост. Статистиката отчита с 4 297 бебета по-малко от мрачната 1997-ма година. Измина...

Как да посрещнем годината на Огнения петел според фън шуй

2017 година ще бъде покровителствана от Огнения петел според китайската митология, а съветите на фън шуй казват, че трябва да преобразим дома и облекл...

Какво е детето Овен?

Създаването, отглеждането и възпитаването на децата е най-важната житейска мисия. Без значение дали вярвате или не в зодии, следващите редове могат да...

Силке Мадер: Само 20% от всички преждевременно родени бебета са напълно здрави

Знаете ли, че според данни на Световната здравна организация, всяка година в света се раждат над 15 милиона недоносени бебета? И този процент през пос...

Стъклените ви прибори ще заблестят с тези съвети

Няма домакинство, което да не се е снабдило със стъклени или кристални прибори като чаши, вази, бутилки, пепелници и др. Стъклото е вероятно от най-кр...

17 януари – Честит имен ден на Антон и Антония!

На 17 януари Православната църква почита паметта на св. преподобни Антоний Велики. Антоний се родил в Среден Египет около 251 година в семейство на за...