Мъдрост, идваща чрез страх

Понякога ми се ще да съм смел и безотговорен. О, не, не. Не е това най-точното име на моето желание. Искам да съм свободен.

И примерно - като се разболея нещо - да взема да не обърна никакво, ама никакво внимание. Да няма ах и ох.

И ей така - като смел и самотен жерав, като орел, като мечок в далечната сочна и ужасна тайга - да падна и да умра. Без ах и ох.

Без мекошаво скърцане и без страхливо треперене. Да се влача пет дена - болен и треперещ - пък да падна и да пукна. Ей така - като във великите, стари, истински времена!

Дали е имало такива времена? Може би откакто хората съзнават себе си - все въздишат с носталгия по тия велики времена на първична свобода. В които мъжете са били мъже (и жените са били още по-мъже!)

и не са ходели по доктори за простатата, не са се влачели по пет години като привидения по унизителни опашки за здравни подаяния. Разболявали са се и като волни зверове са умирали - от страшна, бърза, обикновена, категорична смърт. Хоп и готово. Свобода се казва тая работа.

Да не си роб на страха си - за мизерния животец, за удължения животец, за откраднатия животец, за дадения по милост животец.

Свобода се казва тая работа.

Ще станем свободни само когато плюем с презрение на тия, които ни учат, че трябва страхливо да си пазим животеца. (с бета блокери, с води за усти и с антиоксиданти). И че това е целта на човешкия живот.

Да не си скъперник на дни. Да не си треперко за някой и друг час отгоре. Да не си роб на здравноосигурителни демони, които се смеят на лигавата ти медузна слабост. Свобода се казва това.

Така си мисля понякога.

Но изведнъж тръсвам глава и си давам сметка, че само да прескочи два пъти моето скромно моторче-сърчице, двукамерният ми двигател за чувства и вълнения - и аз ще изтичам плахо-плахо. Право при някой горски доктор Охболи. За да плача наум пред неумолимите му двери - там - в чакалнята.

Страхливо робче съм и аз. На здравенцето.

Всеки мъж на средна възраст все иска така - да се освободи. Най-накрая да престане да му пука за това и онова. Не стига семейството и цялото това общество - със своите милион изисквания - и колата с вечно развалящия се съединител, и началникът в работата - със смрадливия си поглед, пълен с упрек и недоволство

ами сега - и проклетото здраве! Поне от него да се измъкне човек!? Поне на него да не робува?!

О, не става. Така ни научиха. Който е роб на едно - той е роб и на друго.

Роб на хладилника. Хладилникът, който казва: Искам да ме направиш пълен! Не след малко, свиньо, а веднага - тичай и купувай! Тичай в хилядите супермаркети и ме напълни! Ти си мой роб и аз съм твой господар! Ако съм празен, ти ще трепериш и ще умреш един ден от жалкия си страх! Работи като луд, защото аз съм твоят олтар за пренасяне на жертви!

Роб и на здравето - което казва: Тичай, защото простатата алармира, сърцето прескача - тичай и купувай лилави и розови лекарства и трепери пред някой злачен кабинет! Нали си страхливец и роб - знаем те - няма да умреш гордо, без да ти пука - затова тичай и се предай в лапите на медицината!

Така си размишлява мъжът на средна възраст - ще му се да не е роб

и на мен ми се ще да не съм - но си давам сметка, че това са воплите на здравия.

И ето, че преди два дни - както бях смел, както бях ербап - хапвах риба, бяла нежна и хубава пъстърва - на скара, за да е направо чудовищно и непосилно здравословна - и щрак

Една хубава и здрава кост, една от тия, които са служели за опора на пъргавото и красиво тяло на живото същество, което ядях, се заби в гърлото ми!

Право в тонзила палатина.

Небната ми сливица. Човек има много сливици. Лаиците мислят, че са само две - тези - големите, зад дъгите на мекото небце. Те се казват именно небни сливици. Но всъщност сливиците не са само две, те са доста, разположени в лимфатичния кръг на Пирогов-Валдайер. Както и да е. Щрак - и право в лявата ми сливица - тази - голямата, дето всички я знаят. Кост като храм на ах и ох.

Страхливец съм аз. Уплаших се; и чак - ей така - на масата, забърках с пръст в гърлото си. Та кой не се плаши от мисълта, че може да умре в малък ресторант, в малко градче, на малка масичка, пред поне петнадесет души - с кост в гърлото - и така доста да се поизложи? Ха-ха. Шегувам се.

Уплаших се.

Но воден именно от това мъжко средновъзрастово вироглавство - два дена не отидох да видя каква е тая кост. Ни да видя каква е, ни какво прави, ни коя точно кост от тялото на рибата е, ни дали рибата случайно няма остеопороза и така нататък.

Щеше ми се да съм ей такъв - какъвто описах в началото - небрежен, смел, зъл непукист. Не роб на мижавото здравенце на страхливците.

А костта дращеше гърлото ми и сливицата леко се подуваше и всяко преглъщане беше болезнено. Противна работа.

Когато си смел - трябва да си готов да издържиш на едно - на неизвестността. Никой не знае как точно се развиват болестите, на които не е обърнато никакво внимание. Поне аз не знам. Какво следва след като се развие, да речем, анаеробна инфекция в нараненото място? Ако нещата тръгнат на зле - колко дена ще траят мъките? На кого да завещая (да речем) книгите си с разкази; и на кого - поезията си? Ей такива неща. Неизвестността мъчи.

И аз се предадох. И на третия ден отидох. Хоп-троп. Предалото се момче-старче, което все пак си гледа здравето. Не много, не много. Но все пак - трепери му. Отидох при моя мил приятел доктор Меламед - майсторът на ушите и гърлата, както и на носовете. Той е евреин, а те, знаете, имат носове, оха! Ха. Шегувам се. Той щеше да ме избави. Не ме беше страх. Но все пак. Не е като да отиваш за рак. Кост е. Ракът е друга работа. Там е едно такова

И все пак - малко треперене.

И докторът се захвана. Половин час рови из старото ми гърло. Което е видяло тонове алкохол, а вече даже и не вижда никакъв. Дим, любовни лиги, сухота от ужас, свиване от страх, ревове от радостен възторг и още какво ли не. Много е видяло това пусто гърло.

Рови половин час. И все не откриваше. Костта се беше скрила. И аз въздъхнах. Казах си - та не е ли безсмислено? Всичко това?! И без друго един ден ще се мре. Мога да търпя тая кост - и двадесет, и дори четиридесет години. Старият човек е търпелив. Мъдросттта е в изтърпяването на болките.

Но доктор Меламед - въпреки моите знаци да се отказва вече - не се отказваше. И аз съм бивш доктор. Бих се отказал. Но той не се отказваше. И накрая - хоп - след почти час бъркане в пастта ми - олеле - виж!

Олеле виж! И извади костица. Като връхче на стъклен инструмент - кирка на стъклено джудже. Ха-ха, Господи!

Ха-ха, Господи! Знаете ли какво е облекчение? Ето това.

Нищо не казах. Станах и прегърнах доктора. Два пъти. Мучах нещо. Плясках се по бедрата и го тупах по рамото. Беше ми леко и хубаво.

И сега: Отказвам се от всички тия брътвежи - за непокорната смелост и за непукизма към здравето. Толкова е леко без кост в гърлото, Боже!

Помислете за костта в гърлото, мили хора. Благодаря.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfocompany.bg.

Още от Интересно

Как да накараме хората да ни харесват - няколко психологически трика

Има хора, които излъчват такъв невъобразим магнетизъм, че карат всички хора около тях да искат и да търсят компанията им.  Те искат да бъдат кат...

Бионсе ще ражда вкъщи

Бионсе планира да посрещне на белия свят своите близнаци не в болница, а в дома си в Лос Анджелис, пише Radar Online. Причината за това решение че...

Мента, ябълка и масаж срещу пролетната умора

Ароматът на мента се бори с пристъпите на глад Пролетта е сезон, през който много често се получават пристъпи на остър глад, а често именно по вр...

Ева Лонгория: Косата ми побеля, когато бях на 18

Американската актриса Ева Лонгория сподели, че е побеляла още на 18 г. и оттогава боядисва косата си. Звездата от сериала "Отчаяни съпруги"...

Смъртна опасност грози сестрата на Наталия в “Откраднат живот"

Ана, сестрата на Наталия, получава тежка вирусна инфекция и се бори за живота си в хитовия сериал "Откраднат живот: Възмездието" по NOVA. ...

Яжте плодове и зеленчуци, ще живеете 10 години повече

Зелените и жълтите зеленчуци като спанака и чушките, както и карфиолът спомагат за предотвратяването на рак. За занижаване на риска от сърдечни забо...

Как изглеждат любимите ни храни, преди да стигнат до магазина (22 любопитни снимки)

Знаете как изглеждат ябълки на дърво, нали? Тези, които са имали щастието като деца да прекарват летата си на село, могат да ви разкажат и как изглежд...

4-те зодии, които НЕ изневеряват

Няма какво да се лъжем, според астрологията някои зодиакални знаци имат по-приключенски дух и са по-склонни да изневеряват. Други, напротив са от по-...

Дневен хороскоп за сряда, 22 февруари 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Пренатоварени сте психически и трябва да останете насаме с мис...

Хомосексуална двойка отглежда 2 чифта близнаци (Снимки)

Казват, че няма по-голямо богатство на този свят от къща, пълна с деца. И това е най-голямата истина, която ще чуете някога. Ще ви я потвърди и тази щ...