Мъдрост, идваща чрез страх

Понякога ми се ще да съм смел и безотговорен. О, не, не. Не е това най-точното име на моето желание. Искам да съм свободен.

И примерно - като се разболея нещо - да взема да не обърна никакво, ама никакво внимание. Да няма ах и ох.

И ей така - като смел и самотен жерав, като орел, като мечок в далечната сочна и ужасна тайга - да падна и да умра. Без ах и ох.

Без мекошаво скърцане и без страхливо треперене. Да се влача пет дена - болен и треперещ - пък да падна и да пукна. Ей така - като във великите, стари, истински времена!

Дали е имало такива времена? Може би откакто хората съзнават себе си - все въздишат с носталгия по тия велики времена на първична свобода. В които мъжете са били мъже (и жените са били още по-мъже!)

и не са ходели по доктори за простатата, не са се влачели по пет години като привидения по унизителни опашки за здравни подаяния. Разболявали са се и като волни зверове са умирали - от страшна, бърза, обикновена, категорична смърт. Хоп и готово. Свобода се казва тая работа.

Да не си роб на страха си - за мизерния животец, за удължения животец, за откраднатия животец, за дадения по милост животец.

Свобода се казва тая работа.

Ще станем свободни само когато плюем с презрение на тия, които ни учат, че трябва страхливо да си пазим животеца. (с бета блокери, с води за усти и с антиоксиданти). И че това е целта на човешкия живот.

Да не си скъперник на дни. Да не си треперко за някой и друг час отгоре. Да не си роб на здравноосигурителни демони, които се смеят на лигавата ти медузна слабост. Свобода се казва това.

Така си мисля понякога.

Но изведнъж тръсвам глава и си давам сметка, че само да прескочи два пъти моето скромно моторче-сърчице, двукамерният ми двигател за чувства и вълнения - и аз ще изтичам плахо-плахо. Право при някой горски доктор Охболи. За да плача наум пред неумолимите му двери - там - в чакалнята.

Страхливо робче съм и аз. На здравенцето.

Всеки мъж на средна възраст все иска така - да се освободи. Най-накрая да престане да му пука за това и онова. Не стига семейството и цялото това общество - със своите милион изисквания - и колата с вечно развалящия се съединител, и началникът в работата - със смрадливия си поглед, пълен с упрек и недоволство

ами сега - и проклетото здраве! Поне от него да се измъкне човек!? Поне на него да не робува?!

О, не става. Така ни научиха. Който е роб на едно - той е роб и на друго.

Роб на хладилника. Хладилникът, който казва: Искам да ме направиш пълен! Не след малко, свиньо, а веднага - тичай и купувай! Тичай в хилядите супермаркети и ме напълни! Ти си мой роб и аз съм твой господар! Ако съм празен, ти ще трепериш и ще умреш един ден от жалкия си страх! Работи като луд, защото аз съм твоят олтар за пренасяне на жертви!

Роб и на здравето - което казва: Тичай, защото простатата алармира, сърцето прескача - тичай и купувай лилави и розови лекарства и трепери пред някой злачен кабинет! Нали си страхливец и роб - знаем те - няма да умреш гордо, без да ти пука - затова тичай и се предай в лапите на медицината!

Така си размишлява мъжът на средна възраст - ще му се да не е роб

и на мен ми се ще да не съм - но си давам сметка, че това са воплите на здравия.

И ето, че преди два дни - както бях смел, както бях ербап - хапвах риба, бяла нежна и хубава пъстърва - на скара, за да е направо чудовищно и непосилно здравословна - и щрак

Една хубава и здрава кост, една от тия, които са служели за опора на пъргавото и красиво тяло на живото същество, което ядях, се заби в гърлото ми!

Право в тонзила палатина.

Небната ми сливица. Човек има много сливици. Лаиците мислят, че са само две - тези - големите, зад дъгите на мекото небце. Те се казват именно небни сливици. Но всъщност сливиците не са само две, те са доста, разположени в лимфатичния кръг на Пирогов-Валдайер. Както и да е. Щрак - и право в лявата ми сливица - тази - голямата, дето всички я знаят. Кост като храм на ах и ох.

Страхливец съм аз. Уплаших се; и чак - ей така - на масата, забърках с пръст в гърлото си. Та кой не се плаши от мисълта, че може да умре в малък ресторант, в малко градче, на малка масичка, пред поне петнадесет души - с кост в гърлото - и така доста да се поизложи? Ха-ха. Шегувам се.

Уплаших се.

Но воден именно от това мъжко средновъзрастово вироглавство - два дена не отидох да видя каква е тая кост. Ни да видя каква е, ни какво прави, ни коя точно кост от тялото на рибата е, ни дали рибата случайно няма остеопороза и така нататък.

Щеше ми се да съм ей такъв - какъвто описах в началото - небрежен, смел, зъл непукист. Не роб на мижавото здравенце на страхливците.

А костта дращеше гърлото ми и сливицата леко се подуваше и всяко преглъщане беше болезнено. Противна работа.

Когато си смел - трябва да си готов да издържиш на едно - на неизвестността. Никой не знае как точно се развиват болестите, на които не е обърнато никакво внимание. Поне аз не знам. Какво следва след като се развие, да речем, анаеробна инфекция в нараненото място? Ако нещата тръгнат на зле - колко дена ще траят мъките? На кого да завещая (да речем) книгите си с разкази; и на кого - поезията си? Ей такива неща. Неизвестността мъчи.

И аз се предадох. И на третия ден отидох. Хоп-троп. Предалото се момче-старче, което все пак си гледа здравето. Не много, не много. Но все пак - трепери му. Отидох при моя мил приятел доктор Меламед - майсторът на ушите и гърлата, както и на носовете. Той е евреин, а те, знаете, имат носове, оха! Ха. Шегувам се. Той щеше да ме избави. Не ме беше страх. Но все пак. Не е като да отиваш за рак. Кост е. Ракът е друга работа. Там е едно такова

И все пак - малко треперене.

И докторът се захвана. Половин час рови из старото ми гърло. Което е видяло тонове алкохол, а вече даже и не вижда никакъв. Дим, любовни лиги, сухота от ужас, свиване от страх, ревове от радостен възторг и още какво ли не. Много е видяло това пусто гърло.

Рови половин час. И все не откриваше. Костта се беше скрила. И аз въздъхнах. Казах си - та не е ли безсмислено? Всичко това?! И без друго един ден ще се мре. Мога да търпя тая кост - и двадесет, и дори четиридесет години. Старият човек е търпелив. Мъдросттта е в изтърпяването на болките.

Но доктор Меламед - въпреки моите знаци да се отказва вече - не се отказваше. И аз съм бивш доктор. Бих се отказал. Но той не се отказваше. И накрая - хоп - след почти час бъркане в пастта ми - олеле - виж!

Олеле виж! И извади костица. Като връхче на стъклен инструмент - кирка на стъклено джудже. Ха-ха, Господи!

Ха-ха, Господи! Знаете ли какво е облекчение? Ето това.

Нищо не казах. Станах и прегърнах доктора. Два пъти. Мучах нещо. Плясках се по бедрата и го тупах по рамото. Беше ми леко и хубаво.

И сега: Отказвам се от всички тия брътвежи - за непокорната смелост и за непукизма към здравето. Толкова е леко без кост в гърлото, Боже!

Помислете за костта в гърлото, мили хора. Благодаря.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfocompany.bg.

Още от Интересно

'Спящата красавица' в кино Cine Grand

Тази неделя (22-и януари) имате възможността да разнообразите сивото ежедневие с великолепния балет "Спящата красавица", който ще се излъчва...

Очарователна сте, защото...

Несъмнено ние като дами сме длъжни да бъдем поддържани и женствени, но всъщност отношението ни към околните е това, което ни прави привлекателни...

15 комикса доказват, че добрият виц и добрата рисунка са минималистични

“Малкият свят” на Лиз Климо Обичате ли хубавите вицове?От онези, разказаните без излишни подробности и преувеличения, в които е важен само...

Жената Овен и нейното желание да триумфира в любовта

Жената Овен притежава силна персоналност, интелигентност и забележителен характер. Често предпочита да е сама и независима, вместо някой да се опитва ...

Сестрите са най-голямото богатство на света

Как бих могла да опиша какво е да имаш сестра на човек, който си няма? Сестрата е като твое лично слънце, което топли, приютява и винаги разбира. Слън...

5 изненадващи ползи от секстинга за брака

Може ли брака да стане по-вълнуващ като вземете телефона си и напишете едно секси съобщение? Да, определено! Последните проучвания показват, че колкот...

Как да преборим настинката още в самото начало

До лятото остават още 156 дни, което означава, че настинка дебне от всеки ъгъл, а е хубаво да се пазим от подобни неприятности, за да живеем по-леко и...

Гери-Никол напуска бащиния дом, шири се сама в палат за милиони

Гери-Никол все повече се доближава до бляскавия имидж и лайфстайл на чуждите звезди, пише "България днес". И тъй като вече не отива на с...

Проблем номер 1 при децата е…

Ако сте родители на деца, които вече са ученици, най-вероятно най-горещата тема вкъщи е тази за оценките и уроците. Да, за всички ни е важно децата ни...

Магическият джинджифил - лек срещу рак и диабет

Рецепта за джинджифилова вода Съставки: 4 чаени лъжички джинджифил на прах 3 кафени чашки хладка вода 1 лимон 3 чаени лъжички мед Приготвяне: ...