Капка Георгиева: Не ме е срам да го кажа – бях срината

Капка Георгиева е от рядката порода жени, които не се променят с годините, нито пък крият възрастта си. На 9 март чаровната дама чукна 50 лазарника в компанията на най-верните си приятели в столичен клуб. Вместо тежки наздравици, изнесе кратко слово за стойностните неща в живота, вярата в Бог и смирението, което всеки от нас трябва да носи в себе си. След това призова присъстващите да се забавляват както намерят за добре и ги „почерпи” с книгата си „Аз съм Дънов". Самата тя притежава феноме­нални способности, за които предпочита да не говори, пише вестник „Уикенд”.



Какво си пожелахте навръх рождения ден?

Всичко, което си бях по­желала до рождения си ден, се сбъдна. Издадох книгата си, най-верните ми приятели и семейството ми показаха колко държат на мен. Напра­виха ме истински щастлива. Като се замисля - искам да отида до Тибет и след това да напиша нова книга.

Каква бе изминала­та година за вас?

Много наситена - танцу­вах в „Денсинг Старс" и дори успях да си счупя крака от танци. Основах Национал-демократична партия и участ­вах в изборите. Обиколих цяла България и се запознах с много истински хора. Напи­сах книгата „Аз съм Дънов" и вложих цялата си душа в нея. Тя пък ме разкрепости отново. На 50 години пак съм изпъл­нена с мечти и този път няма да пропусна знаците, които съдбата ще ми изпрати. Защо­то, както каза баба ми Веска на 100-годишния си юбилей преди месец - животът е кра­тък. На рождения ми ден на­пример един добър стар при­ятел ми подари книгата „Три дъщери на Тибет" и тибетска броеница. Спомних си, че щ него отдавна планирахме пъ­тешествие до там. Той е хо­дил много пъти, а последния път е стигнал до прочутите пещери, в които от столетия медитират странни създания. Учените още не могат да си обяснят този феномен - едни ги смятат за представители на предходна цивилизация. Ернст Мулдашев развива те­орията, че те са носители на всемирното познание. Че са пазители. И според него, и според моя приятел Орлин изживяването е страховито. Така че, ето един знак. И аз искам да усетя нещо разтърс­ващо, извън политическите баталии и страсти.

Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живо­та ви?

Рожденият ми ден бе един такъв миг. Човек е щастлив, когато усеща, че носи щастие и на околните. Когато, както се пее в песента, „нещо се ражда". Раждането на внуч­ката ми Капка, на сина ми Митко, на книгите ми.

Всяка една моя книга е като мое дете

В началото е идеята, после трябва да я „износиш", да страдаш, да прекараш десет­ки безсънни нощи и накрая да я „родиш" и да тръпнеш дали останалите ще я харе­сат… Лошото пък е свързано със смъртта. С усещането за загуба.

Имате ли незабра­вим рожден ден? Раз­кажете ни за него!

Спомням си как, като ста­нах на 25 години, приятелите ми залепиха на вратата пла­кат с надпис: „Половин век Капка". Тогава смятах, че вече съм достигнала житейския си апогей. Беше грандиозен купон. Приятелите ми изписаха стените на целия ми апартамент с „мъдри" мисли. Получи се нещо като днеш­ните графити. Когато навър­ших 15 години, пък поканих целия клас у нас и на единия диван седнаха момичетата, а на отсрещния - момчетата. И настъпи едно пълно мълча­ние. Всички ядяха сандвичи, пиеха швепс и гледаха в та­вана. От време на време се сръчкваха помежду си. Като си тръгнаха, много се ядосах от пълния провал. На другия ден обаче в цялото училище се говореше само за това ка­къв страхотен купон е имало у нас. И до ден днешен ми се носи славата като „царица на купоните".

Какво е отношени­ето ви към подаръци­те?

Кой не обича подаръци? Тази година се изненадах, че всеки ми е подарил нещо, което изцяло отговаря на мен като личност. Например Калин Сърменов ми подари стилизиран ангел, направен от лакирани бели конци. По­лучих и два свещника, еди­ният от Латинка Петрова, огледало-лупа, мастилница и перодръжка. Изобщо по­даръците ти сверяват часов­ника - показват ти какъв си в очите на хората и какво те очакват от теб. Аз тълкувам тазгодишните подаръци така - да пиша, да търся, да виж­дам детайлите и да поддър­жам душевна хигиена.

Вярвате ли в съд­бата, в това, че е пре­допределила на всеки, какво да преживее?

Съдбата също е нещо живо - тя е като роман, в който героя си ти. А всеки роман има определен сюжет, цел, към която авторът води читателя. Тоест, ти се раж­даш с дадена предопределеност, с конкретна мисия и от личния ти избор зависи, до­колко ще я изпълниш. Ако си ленив и лесно се предаваш, | получаваш двойка, като в училище, или обратното, ако имаш хъс и воля, се класи­раш с 6. Всеки от нас си гра­ди съдбата, както казваше Ванга. Ако следваме своята предопределеност и едно­временно с това се развива­ме, ще достигнем крайната си цел. Дето се казва - няма да умрем с отворени очи. В житейския си път, във всеки един момент съдбата ни дава жокери, т.е. знаци, по които ние трябва да се ориентира­ме. Научим ли се да ги раз­познаваме и да ги следваме, нещата в живота ни сами се подреждат. Ако си отворим очите, ще видим, че ние са­мите сме си врагове. Вадим сламки от очите на другите, а не виждаме гредите в своите очи. Аз вярвам също, че хо­роскопът ни е карта като оне­зи, старите, които сочат къде е заровено съкровището. На нея е написана мисията ни.

Кои са хората до вас, на които държи­те най-много?

Достатъчно помъдрях, за да разбера, че няма мало­важни хора. Държа на всеки един, който е край мен. Зна­еш ли, на рождения си ден си направих експеримент. Пока­них всички хора, които съм познавала през годините. Въ­преки че са от различни пар­тии и с различни професии, те общуваха помежду си като стари приятели. Подарих им миг, в който всеки да зарови

своята лична томахавка.

Аз съм зодия Риби и обичам баланса

Какво е животът ни, ако не баланс между бялото и чер­ното! По внучката ми Капка виждам, че има години, в кои­то човек иска да граби от жи­вота. Тя иска да види, да раз­бере, да усети всичко сега, на мига. Да прави сто неща едновременно. С времето чо­век започва да не е толкова стръвен и когато потисне егото си, вижда колко красиви личности живеят около него, помагат му, подкрепят го.

Притеснявате ли се от старостта?

Човек се притеснява от възрастта, когато е млад. Казва си, като стана на 50, ще му мисля. И си предста­вя, че тогава ще е, едва ли не грохнал старец. Да, ама не. Когато си млад, ти се пра­вят едни неща, а с възрастта други. От старостта се при­тесняват неудовлетворените хора. Ако видиш бабичка или дядо с изкривени надолу уст­ни, значи не са успели да по­стигнат това, което са искали. За хора, които не са изпъл­нили „мисиите" си, старостта е страшна, защото са изпус­нали времето си. Аз напри­мер живея за мига, с главата напред и може много да съм я чупила, но поне знам, че не съм изпуснала нито един шанс. Киплинг има едно сти­хотворение, в което героят лежи на смъртно легло и си мисли: „Да бях отишъл като млад в джунглата. Да се боря с лъв и той да ме изяде. Да ме беше разкъсал крокодил, докато бъркам в гърлото му.

Не близките и приятелите ни са ни поканили в живота, че да ни се сърдят или да ни мачкат, а самият Бог, пред който сме абсолютно равни, споделя бившата жена на Волен Сидеров

Да бях скочил от най-високата скала с парашут, който не се отваря и т.н. По-добре щях да се чувствам, отколкото сега, в старческото си ложе" Изводът е - не трябва да пилеем живота си.

Как виждате себе си след 20 години?

С бяла до кръста коса и със същия огън в очите..

Пишете ли нещо ново в момента?

Ще издам и една стихосбирка, защото моята пое­зия не прилича на нито една, която съм чела до момента.

Бихте ли ни разка­зали нещо повече за увода на книгата, кой­то шокира с вашата лична изповед за са­моубийство? Как се стигна дотам?

Не разбирам защо про­дължаваме да се шокираме за нещата от живота. Това е много българско. Да сметем всичко под дивана, сакън съседите ни да не разберат. За да станем истински евро­пейци и изобщо светски хора, трябва да се научим да из­ричаме горчивите истини. На запад известните споделят, когато са били насилвани в детството си или когато са станали зависими от нарко­тици, алкохол, и така дават сила и кураж на околните, които изживяват подобни проблеми. На мен сега ми се обадиха няколко жени и ми казаха - аз преживях абсолютно същото като теб, но на никого не съм казвала. Ти си първият човек, с когото споделям. Свикнали сме да се срамуваме от моментите, в които преживяваме слабост, срив. Моята цел като писател,  бе да помогна на обърканите души да намерят пътя. Исках да им кажа - не ме гледайте - толкова силна, и аз съм също толкова ранима като вас, и аз се лутам и търся отговори. Не искам да ви назидавам с книгата си за Дънов или да се хваля колко дълбоко съм вникнала в учението му, а да ви разкажа какво съм научи­ла от живота и от вагоните с книги, които съм прочела. Писна ми някой американски автор да ми дава съвети как да победя страданието или как да успея в живота. Ние си имаме Дънов, който преди сто години ни е казал какво да правим, за да сме силни,- в хармония, успяващи. Исках да сляза близо до читателя, да му споделя своя дълбо­ка тайна, да го направя свой приятел, да му облекча стра­данието. Защото всички стра­даме днес. Атовете по върхо­вете се ритат, а ние отнасяме болката от ритниците им.

Адът наистина е тук, на Земята

както казваше Вера Кочовска, а преди това апостол Па­вел. Естествено, щом човек посегне на живота си, значи е стигнал до ада. Известните хора не трябва да крият това, което им се случва. Аз като журналист съм писала десет­ки статии защо се самоуби Людмила Живкова. И всички без отговор, с отворен финал. Защо се самоуби Йорданка Желева? Защо се самоуби Петя Дубарова? Защо се са­моуби Веселин Андреев?

Казвате, че докато сте писали книгата, носът ви се е проме­нил, а той, както зна­ем от Дънов, е важен показател за харак­тера на човека. Как­во променихте в себе си?

Дънов е взел мъдростта си от народа, който казва: „Какво си увесил нос?". Или „вирнал си носа". Когато си сприхав, злопаметен, нещас­тен, носът ти увисва. Кога­то си горделив пък расте и стърчи. Когато си вреш носа в чужди работи, пък става като зурла на прасе. Ако си спокоен, носът е просто ба­ланс, вододел между двете половини на лицето ни. Съз­дава усещане за хармония. Исках читателите да се нау­чат да разчитат знаците, из­писани върху нашите лица, да не се подлъгват по нечия външност.

Какъв съвет бихте дали на хората, които са отчаяни, които не виждат изход в ситу­ацията, в която се на­мират?

Добре да ме видят, да прочетат книгата ми, да съ­берат цялата си енергия, да закалят волята си и да не позволяват да ги тъпчат, да ги смятат за втора ръка.

Всички сме еднакво цен­ни и имаме своя уникал­на мисия. Не близките и приятелите ни са ни по­канили в живота, че да ни се сърдят или да ни мачкат, а самият Бог, пред който сме абсо­лютно равни.

Още от Интересно

Първородните деца са най-болнави

Макар и да се смята, че първородните деца имат по-добър старт в живота, ново проучване гласи, че те наследяват наред с привилегиите и редица заболяван...

В едно легло с детето - „За“ и „Против“

Какво сочи статистиката Скорошно проучване у нас, проведено от неправителствена организация сред 5000 семейства, сочи, че 2/3 от малчуганите спят ...

Здравословните проблеми, изписани на лицето

Не подценявайте сигналите, които ви изпраща тялото, те издават вътрешен проблем...

Тинейджърка пресъздава картина на Ван Гог на крака си

18-годишната Амелия Хол е страдала от депресия в продължение на няколко години. Но когато наскоро е имала особено лош ден, тя не прибягва до самонар...

6 качества, които правят Девите най-грижовните любовници в зодиака

Когато за пръв път започнах да чета относно Девите, постоянно четях едно и също нещо: Анализират и съдят всичко в хората, защото си мислят, че са пе...

Удивителните дълги коси на жените от викторианската епоха (фотографии)

Кой, мислите, е най-очевидният белег на женственост? Не, не поглеждайте към съвременните списания по чиито страници шестват модели с “идеални...

Най-идеалните астродвойки

Вижте с коя зодия си подхождате най-много и защо...

Дамян Дамянов: „Стаята ми пет на четири. В метри, в крачки, в самота“

Днес великият поет Дамян Дамянов щеше да навърши 82 години...

Мъжете и жените изпитвате емоции по един и същи начин

Излиза, че мъжете и жените все пак не са толкова различни, колкото си мислим. Ново проучване показа, че няма голяма разлика в амигдалата (малка част...

Грешки, свързани с любовния ви живот, които да избягвате

Ако искате ново начало, първата стъпка е да промените някои неща в любовния си живот. Време е да направите някои подобрения, промени и да се откажете ...