Поздрав от Средновековието

В мартенския брой на Списание 8 ви разказахме за невероятна църква до драгоманското село Беренде. Тъй като нямахме място да споделим всичко за този невероятен обект на културата, ето че е време да ви разкажем още за него. Материалът на Ангел Йорданов е публикуван на неговия блог за византийско изкуство Terra Byzantica и любезно ни беше предоставен от автора.





САМО НА 60 КМ ОТ СОФИЯ, НА ВИСОКИЯ БРЯГ НА Р.НИШАВА, СЕ НАМИРА ЕДИН ОТ НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ ПАМЕТНИЦИ НА БЪЛГАРСКОТО ПРОВИНЦИАЛНО СРЕДНОВЕКОВНО ИЗКУСТВО. ДА, ТОЧНО ТАКА... ИМЕННО В ТОЗИ ЗАБРАВЕН ОТ ВСИЧКИ, ЗАБУТАН КРАЙ, КОЙТО НЕ БУДИ НИКАКВИ АСОЦИАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ТУРИЗЪМ, ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ ИЛИ БОГ ЗНАЕ КАКВО ИНТЕРЕСНО ЗА ПОСЕЩЕНИЕ ОТ „НАШЕГО БРАТА“, ОБИКНОВЕНИЯ "ЛАИК-ТУРИСТ СЪС СКЛОННОСТ КЪМ ИСТОРИЯТА“, СЕ НАМИРАТ НЯКОЛКО НАИСТИНА УНИКАЛНИ ЗА НАШАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ПАМЕТНИКА. СЕГА ЩЕ РАЗГЛЕДАМЕ МОЖЕ БИ НАЙ-ИНТЕРЕСНИЯ ОТ ТЯХ - СРЕДНОВЕКОВНАТА ЦЪРКВА "СВ.ПЕТЪР" В С.БЕРЕНДЕ.

БЕРЕНДЕ Е МАЛКО СЕЛО В ОБЩИНА ДРАГОМАН. ПЪТЯТ Е ПРЕЗ ГОДЕЧ, НЕ СЕ ЛЪЖЕТЕ ДА МИНАВАТЕ ПРЕЗ КАЛОТИНА, ЗАЩОТО ВЪПРЕКИ ЧЕ НА КАРТИТЕ Е ОТБЕЛЯЗАН ПЪТ, ТАКЪВ ДЕ ФАКТО ЛИПСВА, НЕ РИСКУВАЙТЕ ДА СИ ПОТРОШИТЕ КОЛАТА.


В БЕРЕНДЕ ПОТЪРСЕТЕ ХОРАТА, КОИТО ДЪРЖАТ КЛЮЧА ЗА ЦЪРКВАТА И ГИ ПОМОЛЕТЕ ДА ВИ ГО ДАДАТ И ДА ВИ УПЪТЯТ. ВСЕКИ ОТ МЕСТНИТЕ ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ ДА ВИДИТЕ ЦЪРКВИЦАТА. ОСТАВЯТЕ КОЛАТА В СЕЛОТО И ПО ПЪТЕКА, СПУСКАЩА СЕ В ДОЛА КЪМ НИШАВА, ЗА 15-ИНА МИНУТИ БИ ТРЯБВАЛО ДА ДОСТИГНЕТЕ ТАМ, ЗА КЪДЕТО СТЕ ТРЪГНАЛИ.


ГЛЕДКАТА ОТ ПЪТЕКАТА, ВОДЕЩА КЪМ ХРАМА, Е МЕКО КАЗАНО СМУЩАВАЩА. ЩЕ ПИТАТЕ: НАЛИ КАЗА „ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА“?! ЧЕ И НАЙ-ИНТЕРЕСНИЯТ В ТОЗИ РЕГИОН, ЧЕ И УНИКАЛЕН... Е, КЪДЕ Е ,Т\'ВА ЛИ ТИ Е ПАМЕТНИКЪТ? КАК ЩЕ МИНЕМ ПРЕЗ ТЕЗИ ТРЪНИ? ЗА Т\'ВА ЛИ БИХМЕ ТОЛКОВА ПЪТ? И СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ БЪДЕТЕ ПРАВИ, НО ПОЧАКАЙТЕ, ИМА ВРЕМЕ И ЗА РАЗОЧАРОВАНИЯ. ВСЕ ПАК ОЩЕ НЕ СМЕ СТИГНАЛИ ДО САМАТА ЦЪРКВА...


ТРУДНО Е ДА СЕ НАМЕРЯТ НЯКАКВИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ДОСТОЙНСТВА В АРХИТЕКТУРНИЯ ОБЛИК НА ЦЪРКВАТА. ТЯ Е МАЛКА, ИЗГРАДЕНА ОТ КАМЪК, ПРАВОЪГЪЛНА ПО ПЛАН, ЕДНОАПСИДНА СГРАДА С ДВУСКАТЕН ПОКРИВ, ПОКРИТ С КАМЕННИ ПЛОЧИ. САМО ПАТРОННАТА НИША НАД ВХОДА И ДВЕТЕ ПОДОБНИ НА БОЙНИЦИ ТЕСНИ ПРОЗОРЧЕТА НАРУШАВАТ ЕДНООБРАЗИЕТО НА ГРАДЕЖА. ХРАМЪТ ИМА ЦИЛИНДРИЧЕН СВОД, ЛИПСВА ДЯКОНИОН, А ПРОТЕЗИСЪТ Е ПЛИТКА НИША НА ОБИЧАЙНОТО МЯСТО НА ИЗТОЧНАТА СТЕНА. ПО СВОИТЕ ФУНКЦИИ ЦЪРКВАТА Е БИЛА ГРОБИЩНА, СЪДЕЙКИ ПО МНОГОБРОЙНИТЕ ОБРАСЛИ КРЪСТОВЕ ИЗ ХРАСТАЛАЦИТЕ ОКОЛО НЕЯ. ВЕРОЯТНО ОГРАНИЧЕНИТЕ ФИНАНСИ НА ПРОВИНЦИАЛНИТЕ КТИТОРИ СА НАЛАГАЛИ ПОЯВАТА НА ТЕЗИ МАКСИМАЛНО ОПРОСТЕНИ СГРАДИ, КАТО РАЗМЕРИТЕ И ПЛАНИРОВКАТА ИМ ОТГОВАРЯТ НА СВОЕГО РОДА МИНИМУМА ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА НАЙ-ЕЛЕМЕНТАРНИ КУЛТОВИ ДЕЙСТВИЯ.

ВСЪЩНОСТ, ЦЕННОТО В НАШИЯ СЛУЧАЙ И ГЛАВНОТО ХУДОЖЕСТВЕНО ДОСТОЙНСТВО НА ЦЪРКВАТА СА НЕЙНИТЕ СТЕНОПИСИ. АРХИТЕКТУРНАТА ЕЛЕМЕНТАРНОСТ НА ХРАМА И МАЛКОТО ПРОСТРАНСТВО, ПРЕДОСТАВЕНО НА ЗОГРАФИТЕ, ОПРЕДЕЛЯ ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН СЪДЪРЖАНИЕТО НА СТЕНОПИСНАТА ПРОГРАМА. НЕОБХОДИМОСТТА ВЪРХУ МАЛКАТА ПЛОЩ ДА СЕ ИЗОБРАЗЯТ ОСНОВНИТЕ ДОГМИ НА ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ, БЕЗ КОИТО ХРАМЪТ БИ ИЗГУБИЛ КУЛТОВАТА СИ СЪЩНОСТ, ПРАВИ СТЕНОПИСИТЕ НА ВСИЧКИ ЕДНОКОРАБНИ ЦЪРКВИ В ПОСТВИЗАНТИЙСКОТО ПРОСТРАНСТВО ЕДНОТИПНИ ПО СЪДЪРЖАНИЕ, КАТО РАЗЛИКИТЕ МОЖЕМ ДА ТЪРСИМ ЕДИНСТВЕНО В ИДЕЙНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ НА МАЙСТОРИТЕ ЗОГРАФИ ИЛИ В ИЗИСКВАНИЯТА НА КТИТОРИТЕ, А НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО И ОТ КУЛТОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ХРАМА. СТЕНОПИСИТЕ В ЦЪРКВАТА ПРИ С.БЕРЕНДЕ НЕ СА ИЗКЛЮЧЕНИЕ ОТ ТОВА ПРАВИЛО.


И ТАКА, ДА ВИДИМ КАКВО КРИЕ НАШАТА МАЛКА, СХЛУПЕНА ЦЪРКВИЦА.
СТЕНОПИСИТЕ В ЦЪРКВАТА ПРИ С.БЕРЕНДЕ СА ЕДИН ОТ МАЛКОТО ЗАПАЗЕНИ ПРИМЕРИ НА СРЕДНОВЕКОВНА МОНУМЕНТАЛНА ЖИВОПИС НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ. ДАТИРАТ СЕ СПОРЕД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ СИ БЕЛЕЗИ КЪМ XIV ВЕК - ЕПОХАТА НА Т.НАР. "ПАЛЕОЛОГОВ РЕНЕСАНС" ВЪВ ВИЗАНТИЯ ИЛИ ВРЕМЕТО НА ЦАР ЙОАН АЛЕКСАНДЪР, НАРИЧАНО У НАС "ВТОРИ ЗЛАТЕН ВЕК НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА".
НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ ИМА МНОГО МАЛКО ЗАПАЗЕНИ АНСАМБЛИ ОТ ЕПОХАТА НА ПАЛЕОЛОЗИТЕ (СЕЩАМ СЕ НА ПРИМА ВИСТА САМО ЗА ТРИ: СТЕНОПИСИТЕ НА ЗЕМЕНСКИЯ МАНАСТИР, В ПАРАКЛИСА НА "ХРЕЛЬОВАТА КУЛА" НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР И ЛОШО ЗАПАЗЕНИТЕ СТЕНОПИСИ И ЦЪРКВА В БЛИЗКОТО ДО БЕРЕНДЕ С.КАЛОТИНА) И НЯМА ДРУГИ ЗАПАЗЕНИ ПАМЕТНИЦИ ОТ ТОЗИ ПЕРИОД, В КОИТО МОГАТ ДА СЕ НАМЕРЯТ НЯКАКВИ БЛИЗКИ СТИЛОВИ АНАЛОЗИ С ФРЕСКИТЕ НА ЦЪРКВАТА ПРИ БЕРЕНДЕ.


ТОЗИ ФАКТ ОЩЕ ПОВЕЧЕ МЕ ХВЪРЛЯ В РАЗМИСЪЛ ПО КАКВА ПРИЧИНА СЪСТОЯНИЕТО НА ТОЗИ УНИКАЛЕН ПО СЪЩНОСТТА СИ ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА КУЛТУРА Е ДОКАРАНО ДО ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ, ЗАЩОТО ФАКТИЧЕСКИ ЦЪРКВАТА СИ ЗАМИНАВА, А ГЛАВНОТО Ѝ ДОСТОЙНСТВО - СТЕНОПИСИТЕ, СЕ РУШАТ И ЗАЛИЧАВАТ...


KОЕТО ПЪК ВЛИЗА В ИСТИНСКА КОЛИЗИЯ С ИНФОРМАЦИЯТА ОТ САЙТА НА МОЯ ПРИЯТЕЛ КРАСИ, ЧЕ: "СТЕНОПИСИТЕ В ЦЪРКВА „СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ" СА ОБЯВЕНИ ЗА ПАМЕТНИК ОТ НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ В ПРОТОКОЛ NO11 НА СОПК ОТ 07.12.1966 Г., БЕЗ ОБНАРОДВАНЕ; 3) ЦЪРКВАТА „СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ", С. БЕРЕНДЕ, ОБЩ. ДРАГОМАН, ОБЛ. СОФИЙСКА, Е ДЕКЛАРИРАНА КАТО ХУДОЖЕСТВЕН ПАМЕТНИК С ПИСМО НА НИПК NO3107 ОТ 18.09.1978 Г".

ИНТЕРЕСНО ЗА КОЯ НАЦИЯ СА ПАМЕТНИК ОТ НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ, ЗАЩОТО, СЪДЕЙКИ ПО СЪСТОЯНИЕТО НА "ПАМЕТНИКА", ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ ТАЗИ НАЦИЯ НЕ Е БЪЛГАРСКАТА. СРАМНО Е, ЧЕ ОТТАТЪК ГРАНИЦАТА СЪС СЪРБИЯ, КОЯТО Е ЗАД БАИРА, ТЕХНИТЕ НАУЧНИ ИНСТИТУЦИИ СЕ ГРИЖАТ МНОГО ПО-ДОБРЕ ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО, НАМИРАЩИ СЕ В ТЕХНИТЕ ПОГРАНИЧНИ РЕГИОНИ, ДОРИ ЗА ТЕЗИ С БЕЗСПОРНА БЪЛГАРСКА ИДЕНТИЧНОСТ, НАПРИМЕР ЦЪРКВИТЕ В ДОЛНА КАМЕНИЦА И СТАНИЧЕНЕ. А НИЕ... КАКВО ПРАВИМ НИЕ...


НО ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ СТЕНОПИСИТЕ.

КОНХАТА НА АПСИДАТА СЕ ЗАЕМА ИЗЦЯЛО ОТ ДОПОЯСНО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА БОГОРОДИЦА ОРАНТА С ХРИСТОС МЛАДЕНЕЦ В МЕДАЛЬОН НА ГЪРДИТЕ Ѝ.
ДУМАТА "ОРАНТА" ИДВА ОТ ЛАТ. ОRANS, ОГАNTIS "МОЛЕЩ СЕ, ПРИЗОВАВАЩ" – ЧОВЕК В МОЛИТВЕНА ПОЗА С ВДИГНАТИ НАГОРЕ РЪЦЕ. В ПРАВОСЛАВНАТА ИКОНОГРАФИЯ ТОВА Е ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ ВИДОВЕ ИЗОБРАЖЕНИЯ НА БОГОРОДИЦА В ЗАСТЪПНИЧЕСКА МОЛИТВА.


ПОДОБНО НА НЕЯ Е ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА БОЖИЯТА МАЙКА С ИЗОБРАЗЕН В КРЪГЪЛ ИЛИ МНОГОЪГЪЛЕН КАКТО В СЛУЧАЯ МЕДАЛЬОН НА ГЪРДИТЕ Ѝ ХРИСТОС ЕМАНУИЛ/МЛАДЕНЕЦ/ .ТЕЗИ ИЗОБРАЖЕНИЯ СА НАРИЧАНИ В СЛАВЯНСКАТА ИКОНОГРАФСКА ТРАДИЦИЯ "ШИРШАЯ НЕБЕС" ИЛИ "ЗНАМЕНИЕ", ЗАЩОТО ИЗОБРАЗЯВАТ ВЪПЛЪЩЕНИЕТО НА БОЖИЯ СИН В ЧОВЕШКИ ОБРАЗ, ОСНОВАН НА НАЙ-ВАЖНОТО ПРОРОЧЕСТВО НА ПР. ИСАЙЯ, ПРИВЕЖДАНО МНОГОКРАТНО В НОВОЗАВЕТНИТЕ ТЕКСТОВЕ:

"Затова Сам Господ ще ви даде личба:
ето, Девицата ще зачене и ще роди Син,
и ще Му нарекат името Емануил." (Исайа 7:14) В православния храм, особено след IX век, Богородица Оранта е изобразявана обикновено в цял ръст, в конхата на олтарната апсида. Образът търпи промени към средата на XIV век, когато започва да се изобразява по този начин, заменяйки дотогавашната сцена на Богородица с двама архангели от двете ѝ страни, особено в провинциалните центрове, отдалечени от Константинопол и останалите културни средища.
В контекста на храмовата иконопис темата за застъпничеството добива и по-широк аспект: С молитвата си Пресвета Богородица свързва в едно Небесното Царство (представено от горната част на храмовата апсида) с "долния свят" под краката ѝ. Христос слиза чрез Молещата се Богородица на Земята, приема чрез нея човешки образ и освещава човешката плът със своето Божествено присъствие, превръщайки Божията майка в храм. Поради това молещата се Богородица "Оранта" се възприема като олицетворение както на християнския храм, така и на цялата православна църква.

В долната част на олтарната апсида са представени четирима от великите църковни отци:
Св.Василий Велики


Св.Атанасий Александрийски


Св.Григорий Богослов


Св.Йоан Златоуст


Тези фигури, заедно с изображението на светеца, означен като Св. Кирил Философ, и изобразен на южната стена извън апсидата, но със сигурност участващ в композицията, съставляват сцената "Мелизмос" или "Поклонение пред жертвата". Композиция, обичайна за иконографското оформление на олтарното пространство, възникнала в годините на XII век и символ на Небесната литургия. Както е и в случая с малкото пространство на храмовата апсида, символ и на тайнството на Евхаристията или Св.Причастие, при което Светите Дарове, а именно хлябът и виното се преосъществяват в тялото и кръвта Христови по време на литургията - сцена, често изобразявана самостоятелно в по-големите храмове.

В центъра на тази композиция обикновено е представен Христос Младенец, най-често в дискос, символизиращ въплъщението и изкупителната жертва на Божия Син, на която се покланят църковните отци - литургисти, държащи свитъци с цитати от литургични текстове. В нашия случай обаче, изображението на младенеца Христос липсва. Вероятно поради малкото пространство то е било на страниците на прозорчето и с течение на времето се е изличило.


Друга особеност на композицията е разместването на местата на църковните отци. По принцип от двете страни на жертвата се изобразяват Св.Василий Велики и Св.Йоан Златоуст, с чиито имена се свързват и разработките на две редакции в литургията - Василиева и Златоустова. В църквата в с.Беренде вместо тях са изобразени Св.Атанасий Александрийски и Св.Григорий Богослов. Мистерия... дали от несъобразяване на зографите, или предпочитания на ктитора, но този проблем засега не е намерил своето обяснение.
Най-интересно всъщност тук е изображението на светец, обозначен като Св.Кирил Философ, който е изобразен, както стана дума, след фигурата на Св.Йоан Златоуст на южната част от източната стена. Очевидно отделно обособен, тъй като липсва симетрично разположен от другата страна на олтара църковен архиерей, но със сигурност явяващ се като продължение на композицията "Мелизмос" и тематично свързан с нея.


Известно е, че с прозвището "Философ" е бил удостоен преподавателят по философия в Магнаурската школа в Константинопол, славянският просветител Св.Константин, наречен в монашество - Кирил.
С това прозвище е съпроводено името му и в историческите извори.Още в надслова на пространното му житие, написано от Св.Климент Охридски, той е наречен Кирил Философ. В Асеманиевото евангелие (глаголически писмен паметник от XI век) също е назован така, както и в Григоровичия триод (XII-XIII век),и в Бориловия синодик (който се чете в първата недаля от поста" - XIII век).

Надписите, съпътстващи изображението и указващи принадлежността на изографисания архиерей обаче, влизат в противоречие с образа, изрисуван на стената. Според стилистичните характеристики образът е по-скоро на известния богослов от V век Св.Кирил Александрийски, който често е изобразяван в композицията Мелизмос в одежди на епископ и с характерната шапка на главата, но пък който от своя страна никога не е бил обозначаван като Философ...
Все пак, има вероятност създателите на стенописите в храма да са имали намерението да представят именно Св.Кирил Философ, славянския просветител, подчертано обособен извън апсидата ,а не александрийския богослов, каквито примери с включване на представители на отделните местни църкви в редиците на светите отци в олтарните композиции има много и навсякъде из поствизантийското пространство. Примери: Св.Ахил Лариски в "Св.Георги" в Курбиново от XII век, Св.Климент Охридски в "Св.Атанасий" в Костур от XIV век...

Все пак остава въпросът защо зографите при изпълнението на този замисъл използват иконографските отлики на вече утвърденият портрет на Св.Кирил Александрийски, което също е проблем, заслужаващ вниманието на сериозните учени и изследователи.

В стенописната програма на източната стена е включен още един интересен образ - сцената "Недреманное око", съдържаща спящия Христос Емануил с едно отворено око на бял фон, символизиращ райската градина, прозрението в бъдещето на страстите человечески и изкуплението.

Тази композиция се появява през XIV век и е характерна за иконографията и през следващите столетия, но в нашия случай е и податка към датирането на храма в XIV век.

Сцената Христос Недреманное око има и друго символно значение – да бди над този свят до идването на Страшния съд.


На обичайното си място е и композицията "Благовещение" с Архангел Гавраил на северната част от източната стена и Богородица на срещуположната южна част.


Във височина иконографията продължава с едно изображение на "Св.Убрус" или "Образ Неръкотворен"


Според църковния историк Евсевий Кесарийски, владетелят на малоазийския град Едеса Авгар бил болен от проказа. Той поискал от своя придворен Ананий да му донесе изображение на Христос, за чиито чудотворни лечебни сили бил слушал. Ананий открил Иисус, докато проповядва, и се опитал да го нарисува, но „не могъл да осмисли образа Божи". След края на проповедта Христос измил лицето си и го подсушил с ленена кърпа (убрус), която след това дал на художника. На нея бил отпечатан ликът на Божия син - „Образ неръкотворен". Това изображение се сочи като първата, създадена по свръхестествен път икона. Когато Авгар я целунал, се излекувал от проказата.

Над апсидата е представена сцената "Възнесение", където Христос, поддържан от ангели, се възнася, седящ в сияние към небесната дъга. Под него е Богородица в поза на Оранта, във варианта с двата ангела от двете ѝ страни.


Интерес представлява и композицията "Събор на Архангелите", изографисана в източната част на свода, съчетано с фигурите на пророците, вестителите на явяването на Спасителя. Бюстът на Богородица, носен от архангелите в медальон, напомня, че въплъщението Христово е осъществено чрез Божията Майка.


Програмата продължава с доста зле запазени вече изображения на цикъла на Христовите празници.
Цикълът е започвал хронологически с Рождество, което вече липсва, и продължава със сцените Сретение, Кръщене и Възкресението на Лазар.



Хронологията тук е нарушена, защото сцената Преображение е изписана след тази на Лазаровото възкресение, в люнета на западната стена, срещу Възнесението и над Успение Богородично.


Цикълът на великите празници продължава с Цветница ,Разпятие, Жените мироносци при гроба и завършва със Слизане в ада.



Виждаме, че в пространството на малката църква са изобразени всичките 12 празника от цикъла на Великите Празници.

Тук трябва да се отбележи, че зографът, работил свода на църквата, очевидно е бил най-слабият от групата майстори - иконописци, съдейки по неумението му да изгражда композиции и да разпределя фигури, както и от примитивизма при представянето им. Все пак се намираме в малък провинциален храм.

Най-интересна е сцената Успение Богородично, намираща се също на обичайното си място над входната врата.


Най-важната специфична особеност при тази сцена е представянето на образите на Св.Йоан Дамаскин и на Св.Козма Маюмски от двете страни на основното композиционно ядро.


И двамата са изобразени като част от композицията, защото са автори на много химни и проповеди в чест на Богородица, имат и такива, специално посветени на нейното Успение.



В горния пояс, над регистъра с правите светци, са изобразени по четири сцени от т.нар. "Цикъл на Страстите Христови". Цикълът започва с Тайната Вечеря, разгръща се от южната към северната стена и завършва с Полагане в гроба. В момента на южната стена от четирите имаме налице само сцената Предателството на Юда, а останалите три - Тайната Вечеря, Омиване на краката на апостолите и Моление в Гетсиманската градина са свалени през 1921 г. и са пренесени в Археологическия музей в София.


Композициите на северната стена са налице и могат да се видят на място: Съдът на Пилат, Поругание, Носенето на кръста и Полагане в гроба.





Отделен от фриз със светци в медальони е и поясът на правите светци, изобразени в цял ръст.
На северната стена са представени трима от най-популярните светци-войни - Св.Теодор Стратилат, Св.Димитър и Св.Георги.


Следва композицията Деисис с Христос по средата, Богородица и Св. Йоан Предтеча от двете му страни в молитвена поза, застъпващи се за греховете на човешкия род.


Композицията Деисис, или Моление, представлява в случая един съкратен символичен вариант на Страшния съд с идеята на застъпничеството на старозаветната и новозаветната църкви в лицето на Йоан Предтеча и Божията майка пред Великия съдия - Христос.


Следва изображението на Св.Роман Сладкопевец в дяконски одежди


Срещу него от другата страна е изобразен дякон Евплий.


На южната стена особено се откроява един образ, сега вече заличен, допоясно изображение на Св.Петър, който очевидно е патронът на църквата, съзнателно представен в размери, по-големи от тези на останалите светци.



До образа на Св.Петър са изобразени последователно Св.Павел и Св.Никола, а галерията завършва на запад с фигурите на Св.Параскева и Св.Неделя.


Изобразяването на жените - светици и мъченици, на това място в храма произтича от факта, че именно тук е било мястото на жените по време на богослуженията, а колкото до загърнатата в мафорий светица с унищожен съпътстващ надпис, тя може да бъде Св.Варвара, Св.Марина или Св.Параскева, но тъй като изображението е в такава малка по размери църквица, най-вероятно е фигурата да принадлежи на най-почитаната по нашите земи светица - Св.Параскева.


До входа са разположени на обичайното им място фигурите на Св.Константин и Елена, облечени в царски дрехи. Между тях е разположен кръст с инициали, което е още една податка за датировката на храма, сочеща времето, когато се появяват кръстове с лигатури и криптограми върху това изображение - XIV век.


На юг от входа е може би най-интересното изображение в храма -Св.Архангел Михаил, държащ мастилница свитък и перо. Текстът на свитъка гласи:
"Ако си дошъл като гост,влез с радост, ако ли си бес подстрекател, веднага бягай от входните врати".


Образът на Архангела в Беренде ясно показва представите за него като борец със Сатаната, покровител и страж на Христовия храм. Архангел Михаил тук е представен в иконографски рядко срещан вариант като писар.

Стилово ясно се разграничават най-малко трима зографи. Първият майстор е рисувал фигурите от първия регистър на правите светци и образите на Архангел Михаил и Св Константин и Елена, но много вероятно вторият да е зографисал правите фигури от южната стена, регистъра със сцените от Страстите Христови, както и може би композициите Успение, Възнесение и Преображение. А третият, който е и най-слаб „рисувач“, е работил свода на храма.

Характерно за надписите, съпътстващи фресите, е, че са изпълнени на български език.
Липсата на ктиторски надпис и на други данни за изграждането на храма създава някой пречки при датирането. Една от предполагаемите хипотези за датировка е XIII век, времето на цар Йоан Асен II. За основен аргумент се изтъква сега безследно изчезналият надпис на западната фасада на храма, съпровождал част от заличена фигура с нимб.


Според Й.Иванов надписа е гласял:
"Йоан Асен в Христа благоверен цар и самодържец всем блгаром".
Същият отбелязва, че изображението се е намирало "високо горе", което сочи по-скоро към евентуална композиция на родословно династично изображение, поради малкото пространство съкратено до най-изявените представители на Асеневата династия и най-отгоре да е бил образът на цар Йоан Асен II.

Много по-вероятно е този образ да е принадлежал на цар Йоан Александър, който също е демонстрирал връзките си с Асеневци, а е и назован като Йоан Асен в близката църква в Станичене, сега на територията на Сърбия.


Стенописите в църквата в с.Беренде несъмнено са истинско богатство за бедната откъм паметници от тази епоха Българ

Още от Интересно

Най-секси престъпникът влиза в света на модата

Прочулият се като най-сексапилния затворник в света - Джеръми Мийкс, остави криминалното си минало зад гърба си и влезе в модния бранш. Той направи...

Джоли за Брад Пит: Винаги ще бъдем семейство (видео)

За първи път от септември насам, когато подаде документи за развод, Анджелина Джоли проговори за раздялата си с Брад Пит. Тя, заедно с шестте си де...

Луиза Григорова влиза в политиката

Популярната актриса Луиза Григорова ще се бори да влезе в парламента на предстоящите избори. Тя е сред кандидатите за народен представител в листа...

Българите масово страдат от косопад заради стреса

Косата отразява състоянието на здравето. Ако гъстотата, блясъкът изчезнат и косата започне да пада, това означава, че е налице физически или психиче...

Предимствата на връзките с обвързани мъже

На много жени им се е случвало да се влюбят в обвързан мъж, но често се колебаят дали да се впуснат в подобен тип отношения, тъй като са добре запозна...

Най-разпространените модни митове за бременни

Носете черни и тъмни тонове - грешка Бионсе Колкото и да придават по-строен силует, тъмните тонове си имат и своите добри алтернативи. Така ч...

Дневен хороскоп за вторник, 21 февруари 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Имате големи планове и мечти. Днес ще изкачите още една стълби...

Световно известният астролог Линда Гудман за жената Риби

Сега вече здравата закъсахме! Да видим как ще се оправяме. Моля ви, спокойно. Изчаквайте реда си. Разберете, жените Риби няма да стигнат за всички жел...

Материалист или манипулатор. Какво казват звездите за негативните ни черти?

Овен – нетърпеливи, изискващи и упорити Представителите на тази зодия до такава степен потъват в забързаното си и напрегнато ежедневие, че ле...