Бялата гардения

На всеки рожден ден след 12-та ми година получавах по една бяла гардения от анонимен изпращач. Към нея никога нямаше нито картичка, нито бележка, а от цветарския магазин нищо не можеха да кажат, защото поръчката винаги бе плащана в брой.

След известно време се отказах от издирването на изпращача. Просто се наслаждавах на красотата и на омайния аромат на това вълшебно, съвършено бяло цвете, сгушено в гънките на меката розова хартия.

Никога обаче не се отказах да си мисля за това кой ли би могъл да ми я изпраща. Едни от най-щастливите мигове на живота ми бяха, когато се унасях в мечти за онази прекрасна и вълнуваща, но твърде срамежлива ми ексцентрична персона, която не желаеше да се разкрие.

В юношеските години ми беше много приятно да си представям, че това е точно момчето, в което съм влюбена, или пък дори някой непознат, на когото съм направила неотразимо впечатление.

Майка ми често се включваше в моите гадания. Питаше ме на кого съм направила някаква особена добрина, кой е този, който така анонимно ми засвидетелства признателността си.

Напомняше ми за случаите, в които съм била навън с колелото, докато съседката ни се е прибирала с кола, натоварена с покупки и деца. Аз винаги й помагах да разтовари колата и наглеждах децата да не изтичат на пътя.

А може би загадъчният изпращач бе възрастният господин, който живееше от другата страна на улицата. През зимата често се случваше да му прибера пощата, за да не се налага да слиза по заледените стъпала.

Майка ми много се стараеше да разпалва въображението ми по отношение на гарденията. Тя искаше децата й да имат творческо мислене. Искаше също така да се чувстваме обичани и ценени не само от нея, а въобще - от всички.

Когато бях на 17 години, едно момче разби сърцето ми. Вечерта, когато той се обади за последен път, аз заспах в сълзи. Когато се събудих на сутринта, на огледалото ми с червено червило беше написано: "Знай със сърцето си, че когато си отидат полубоговете, идва ред на боговете."

Дълго време мислих над този цитат от Емерсън и го оставих да стои на мястото, където майка ми го беше написала, докато сърцето ми заздравя. Когато най-сетне реших да го избърша, майка ми вече можеше да бъде сигурна, че всичко отново е наред.

Имаше обаче няколко рани, които майка ми не успя да излекува. Месец преди да завърша училище, баща ми почина от инфаркт. Чувствата ми се меняха от обикновена скръб до отчаяние, страх, недоверие и непреодолим гняв, че баща ми ще пропусне едни от най-важните събития в живота ми.

Загубих всякакъв интерес към наближаващото завършване, към представлението на горните класове и абитуриентския бал - събития, в които бях вложила усилия и които бях очаквала с нетърпение.

Замислих се дори дали да не си остана да уча в местния колеж вместо да замина, каквито бяха плановете ми, защото ми се струваше по-безопасно. Майка ми, съкрушена от собствената си скръб, не даваше и дума да издумам за подобни неща.

В деня преди смъртта на баща ми, двете с нея обикаляхме магазините в търсене на абитуриентска рокля и открихме нещо наистина впечатляващо - безкрайно количество коприна в червено, бяло и синьо. Облечена в нея, аз се чувствах като Скарлет О'Хара. Обаче нямаха моя размер и когато баща ми почина на следващия ден, аз напълно забравих за роклята.

Майка ми обаче не бе забравила. В деня преди бала същата рокля - точно мой размер - ме очакваше преметната величествено върху дивана в хола, подарък, направен по толкова деликатен и изпълнен с любов начин.

Аз може и да не се бях погрижила за нова рокля, но майка ми беше помислила за всичко. Тя обръщаше голямо внимание на самочувствието ни. Вдъхваше ни усет към обаянието на света, тя ни научи да откриваме красота дори в нещастието.

Всъщност, майка ни искаше децата й да виждат себе си като гарденията - прекрасни, силни, съвършени, с ореол от вълшебство и може би малко загадъчност.

Майка ми умря, когато бях на 22 години, само 10 дни след сватбата ми. Същата година гардениите престанаха да пристигат.

Aвтор: Марша Арьнс, из "Пилешка супа за душата"

Още от Интересно

В магазина за любов: Търся си пакетче любов, имате ли?

- Здравейте! – поздравявам аз вежливо продавачката. - Привет! С какво мога да ви бъда полезна? – отвръща ми тя. ...

Синдромът Многострадална Геновева: Кои хора страдат от него?

Има хора, които винаги са негативни и освен че се фокусират предимно върху проблемите си, имат склонността прехвърлят вината върху обстоятелствата и х...

Тайните страхове на всяка зодия

Освен силната си страна, понякога е нужно да разкрием тревогите и болките си, за да се справим с тях, съветват Vesti.bg. Всеки човек има своите с...

Дизайнерска носия вместо булчинска рокля през 2017 г.

Една от woman-ките се сгоди преди броени месеци и поради това в последно време в офиса темите за избора на булчинска рокля и подготовката за сватбата ...

Трикове за красива коса с естествен обем

Когато косата ви е сплескана и без обем е почти невъзможно да я оформите в красива прическа. А всички жени си мечтаят за красива коса с естествен обем...

Хайде на неделен брънч в ресторант „Сезони“ в хотел Хилтън!

Брънчът е симпатичен хибрид между закуска и обяд, който често включва и лек алкохол – бира или чаша искрящо вино. Eдно от знаковите места в Софи...

Днес празнуваме Евтимовден (Петльовден)

На 20 януари според българската народна традиция се празнува Евтимовден или наричан още Петларовден/Петльовден. Днес празнуват всички с имен...

И Наградите на публиката в Лос Анджелис отидоха при...

А ето и имената на всички победители тази година: Любима кино икона - Джони Деп Любим кино актьор - Раян Рейнълдс Любима кино Актриса - Дженифър...

Какво говори сексуалният ни стил за нас?

Вашите лични мотиви да правите секс не само подсказват как ще го правите, но и кого ще привлечете като сексуален партньор. Има най-различни мотиви за...

Тайните трикове на пътешествениците

Всеки често пътуващ човек има своите тайни трикове, които прилага, когато е на поредното си пътешествие. Разбира се, това са истини, които всеки о...