Чисто човешка тенденция към добро

Днес бях в добро разположение на духа. Всичко като че ли се нареждаше добре.

Вчера на улицата ме спряха двама или трима човека и ме поздравиха за това, което пиша. Значи с работата се справям добре. Писателят, струва ми се, е добре да го спират и да го поздравяват случайни хора - това е белег, че си върши работата добре.

Някой ще каже - или просто тия, които го рекламират, си вършат работата добре. Само че писателите никой не ги рекламира. Tц. Така че - бях си свършил работата добре. Кое ли пък е добре на тоя свят? Както и да е.

Освен това кръстът ме болеше. Но днес - по-малко. Тоест - нещата бяха по-добре от вчера. А ние добре знаем - ако днес положението е дори с микрон по-добре от вчера, ние усещаме това като Подобрение!

Или иначе казано - ние не усещаме самото състояние на нещата; и не наричаме добре или зле състоянието, в което сме (социално, физическо или каквото и да било там), а наричаме така посоката, в която се движим.

Ако отиваме на зле, казваме, че сме зле. Ако нещата отиват към подобрение, ние пък казваме, че сме добре.

Не стационарното състояние, а посоката е важна. И ето ви едно безплатно подсказване: Защо българите се чувстват зле сега?

Ами защото имат чувството, че от по-добре отиват към по-зле. Вероятно.

Но дали е така - това е съвсем друг въпрос.

Всеки човек - раждайки се, започва да старее. Тоест - с всеки ден се приближава към смъртта. Една огромна и затова - напълно незабележима тенденция на човешкото съзнание е да определя като добре само това, което е било в миналото. А това, което е сега - като по-лошо от онова, което е било.

Сещате се, да речем, как е в Библията. Там ясно се говори за това, че отците - Адам, Ной, Авраам са живели стотици години. И с времената хората са започнали да живеят все по-малко. Това вярване е продукт именно на представата, че в някакво си далечно и незапомнено минало хората са били много по-дълголетни, тоест - и по-съвършени. А сега просто за нищо не стават.

По същия начин някои идиоти пък смятат, че по време на социализма е било по-добре. Пак основавайки се на това странно свойство на човешкото съзнание - да приема миналото за време на величие, а настоящето - за време на деградация.

Само за кратко, по време на Просвещението, миналото се е смятало за време на диващина, а настоящето - за време на разцвет. Но както забелязваме - Просвещението и въобще просветените времена свършиха. Хаха. Ето тук и аз се отдадох на песимизъм, основан на представата, че всичко съвременно е по-лошо от старото. Както и да е.

Това беше малко разсъждение за причините да смятаме, че вървим към по-зле. Както казах - това е една дълбока характеристика на човешкото мислене.

А аз пък - напук на нея - днес се чувствах по-добре от вчера, всичко ми беше наред, пеех си.

Почти всичко ми беше наред. Защото - като включих компютъра си и щрак. Нищо. Всъщност - той заработи, но индикаторът на батерията показа, че ще имам ток само за още пет минути. О, небеса!

Не зареждаше.

Казах си: О, небеса! Нали няма да псуваме сега? Нали сме фини хора? По-чисти и елегантни от тия, които бяхме вчера? О, по дяволите! Нямам компютър! Какво ще правя сега?!

О, небеса! Загубен съм!

Така си казах и заритах с копитца, стиснах зъби, ударих се с юмрук в слънчевия сплит и изръмжах.

Та днес, точно днес имах толкова работа на проклетото компютърче!

И започнах да правя една мигновена, дребна, колосална, всеобща сметка на това: Какво правя с компютъра си и доколко завися от него?

Първо се сетих, че няма да имам "Фейсбук". А там ми пишат поне десет човека, с които имам работа. Аз отдавна открих, че освен смешно-тийнейджърско и незнам си какво суетно място за полуголи селфита с нацупени усти тип "кокошо дупе", "Фейсбук" си е и много добро поле за работа. Моето "Фейсбук" ягодово поле. ...

Още от Живот

Неповторимите архитектурни творения на Гауди (галерия)

Галерия Архитектурните чудеса на Гауди 10 снимки Архитектурните творения на авангардния каталонски модернист Антони Гауди са ...

Най-зле облечените звезди на наградите Еми 2017

Тазгодишното издание на наградите Еми определено представи своеобразно модно ревю, на което модели бяха звездите от малкия екран. Червеният кили...

Подуване по време на полет – как да се предпазите?

Докато летенето може да бъде изключително вълнуващо – нови места, нови перспективи, нови приключения, може да причини и доста неудобства. Едни от ...

Уроци по професионализъм от филмовите героини

Решихме да споделим няколко правила, които ще помогнат на реалните момичета да се развиват професионално и да останат желани и привлекателни.Какво каз...

Смути, поднесено с много арт

Модата е навсякъде, дори в храненето. Напоследък предпочитана за заместване на закуската или едно от храненията, е смути напитката. С нея може да експ...

Как да открием артистичната си страна и да сме по-креативни

Към всеки артист се отправя въпросът: „Откъде черпите идеите си?“. Честният артист отговаря: „Крада ги“. Всеки човек носи в се...

„Сезонът на бурите“ – Анджей Сапковски

В „Сезонът на бурите“ се появяват персонажи, добре познати на Негово Величество читателя: верният приятел на Гералт, бардът и поет Лютичет...

Динозаври превземат София

Изложба с макети на динозаври в реален размер ще завладее София. Експозицията „Живите динозаври“ ще бъде отворена за посетители от 15-ти с...

Вдъхновяващи цитати за новата учебна година

Новата учебна година е факт, както за родители и ученици, така и за студентите. Винаги сме вярвали, че ученето трябва да бъде вдъхновение, а не да се ...

Мисъл на деня за... живота

„Всички сме уникални. Никога не питайте никого кое е правилно и кое не е. Животът е експеримент и докато тече този експеримент, трябва да си изя...