Посрещачи

Някъде през 1913 година...

Една утрин радостна новина обхвана малкото село. Всички бяха развълнувани. Мъже, жени и деца - млади и стари се тълпяха из улиците на китното балканско землище.

- Войниците си идат... Демобилизация... - викаше възторжено тълпата.

Дълбоката радост най-вече беше завладяла безгрижните детски сърца.

В необикновеното оживление те хвърляха шапките си нагоре и възбудено крещяха. В нестройната глъчка, която изпълваше общоселския мегдан, се чу един по-силен и отчетлив детски глас:

- Митко, ще дойдеш ли с нас? Ще идем чак на гарата. Там първи ще ги видим...

Това беше Савата.

- Добре! - съгласи се радостно Митко и се присъедини към веселата дружина.

Савата и Митко бяха братовчеди. Те израснаха заедно, под един покрив, и макар сега да живееха разделени, се имаха като братя. Савата беше по-голям и Митко го слушаше покорно. Винаги го следваше неотлъчно, сякаш беше негова сянка.

Днес и двамата бяха по-радостни от всякога, тъй като и двамата чакаха бащите им да се върнат от фронта.

Малката дружина, начело със Савата, напусна селото и изпълзя по хребета на селския баир, по посока на малката железопътна гара.

Всички говориха развълнувано и не разбраха как някак неусетно пристигнаха. Внезапно зад Канарата се чу острия писък на локомотива и грохота на приближаващия се трен.

- Влакът... Идат! - пръв се провикна Савата.

Децата затичаха към безлюдната сграда на гарата. Междувременно черният локомотив на влака беше изскочил от завоя на Канарата и бълваше гъсти кълба дим из зиналия му отгоре комин. Тренът спря. Настана истинско оживление.

Посрещачите търсеха с очи своите дългоочаквани близки и се лутаха насам-натам, сякаш опиянени от нескрито чувство на радост и надежда. Върху малкия перон на селската жп гара някой вече се прегръщаха.

Савата видя развълнувани посрещачи с радостни сълзи в очите. Той не пропусна нито един миг от това мило и затрогващо посрещане. Изведнъж Савата се сепна и като подръпна ръката на малкия си братовчед, почти изкрещя:

- Митко, ето баща ти!

Савата тръгна към чичо си, последван от малкия Митко. Чи...

Още от Живот

Остров Аруба – рай с бели пясъци и фламинги

Бели пясъци, тюркоазени води, слънце и фламинги, които се разхождат край вас. Раят е на Земята и се нарича остров Аруба. Едно великолепно място в Кари...

Новата Мис Америка, противник на Доналд Тръмп

Преди време американският президент Доналд Тръмп, бе разкритикуван заради намерението му да извади страната от парижкото споразумение за мер...

Шведски пилот се снима в йога пози по целия свят (галерия)

Представяме ви една забележителна дама, която по професия е пилот. Мария Петерсон, на 33 години, работи за известна нискотарифна авиокомпания. Родом е...

Мисъл на деня за... критиката към другите

„Когато бях млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава се върти в главата ми. „Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми...

Котки с нестандартна окраска (галерия)

Галерия Котки с приказна окраска 16 снимки Котките са гъвкави, грациозни, с непоклатим характер и винаги със свое собствено м...

Днес се спазва строг пост, Кръстовден е!

Православната църква почита днес църковния празник "Въздвижение на Светия кръст Господен", наричан от народа Кръстовден. Светата православна църкв...

Какви са изискванията, за да станеш стюардеса

Всички си мислят, че да станеш стюардеса е лесно и след това само се разхождаш около пътниците и се усмихваш любезно. Всъщност стюардесите трябва да п...

Подуване по време на полет – как да се предпазите?

Докато летенето може да бъде изключително вълнуващо – нови места, нови перспективи, нови приключения, може да причини и доста неудобства. Едни от ...

Мисъл на деня за... живота

„Всички сме уникални. Никога не питайте никого кое е правилно и кое не е. Животът е експеримент и докато тече този експеримент, трябва да си изя...

Знаете ли, че... вече има 4-ти вид шоколад - розов? (галерия)

Галерия Нов вид естествен шоколад - розовият 7 снимки Всеки любител на шоколада (а те са много) знае, че шоколадът условно се...