Посрещачи

Някъде през 1913 година...

Една утрин радостна новина обхвана малкото село. Всички бяха развълнувани. Мъже, жени и деца - млади и стари се тълпяха из улиците на китното балканско землище.

- Войниците си идат... Демобилизация... - викаше възторжено тълпата.

Дълбоката радост най-вече беше завладяла безгрижните детски сърца.

В необикновеното оживление те хвърляха шапките си нагоре и възбудено крещяха. В нестройната глъчка, която изпълваше общоселския мегдан, се чу един по-силен и отчетлив детски глас:

- Митко, ще дойдеш ли с нас? Ще идем чак на гарата. Там първи ще ги видим...

Това беше Савата.

- Добре! - съгласи се радостно Митко и се присъедини към веселата дружина.

Савата и Митко бяха братовчеди. Те израснаха заедно, под един покрив, и макар сега да живееха разделени, се имаха като братя. Савата беше по-голям и Митко го слушаше покорно. Винаги го следваше неотлъчно, сякаш беше негова сянка.

Днес и двамата бяха по-радостни от всякога, тъй като и двамата чакаха бащите им да се върнат от фронта.

Малката дружина, начело със Савата, напусна селото и изпълзя по хребета на селския баир, по посока на малката железопътна гара.

Всички говориха развълнувано и не разбраха как някак неусетно пристигнаха. Внезапно зад Канарата се чу острия писък на локомотива и грохота на приближаващия се трен.

- Влакът... Идат! - пръв се провикна Савата.

Децата затичаха към безлюдната сграда на гарата. Междувременно черният локомотив на влака беше изскочил от завоя на Канарата и бълваше гъсти кълба дим из зиналия му отгоре комин. Тренът спря. Настана истинско оживление.

Посрещачите търсеха с очи своите дългоочаквани близки и се лутаха насам-натам, сякаш опиянени от нескрито чувство на радост и надежда. Върху малкия перон на селската жп гара някой вече се прегръщаха.

Савата видя развълнувани посрещачи с радостни сълзи в очите. Той не пропусна нито един миг от това мило и затрогващо посрещане. Изведнъж Савата се сепна и като подръпна ръката на малкия си братовчед, почти изкрещя:

- Митко, ето баща ти!

Савата тръгна към чичо си, последван от малкия Митко. Чи...

Още от Живот

Мисъл на деня за... промените

„Животът е поредица от естествени и спонтанни промени. Не им се противопоставяйте. Така само създавате скръб. Нека реалността бъде реалност.“ – Лао Дз...

Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш

След „Пътят на сълзите“, „Пътят на щастието“, „Пътят на самозависимостта“ и „Пътят на срещата“ това е ...

Как да реагираме при терористична атака

В Плана за противодействие на тероризма на Столична община, който ще се гласува на 22 февруари тази година, са включени ценни съвети към гражданите ка...

„Как работи театърът?“ 2 събира любопитни деца в Театър „София“

На 24 февруари т. г. започва поредица събития за деца „Как работи театърът?“ 2. Целта на събитията е да възпитават любов към изкуството у ...

Хороскопът ви за 23 февруари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Щастливци, които случайно срещат своя двойник

Очевидно всеки от нас си има двойник някъде по света, като в този случай не става дума за прилика вследствие на роднинска връзка. Каква обаче е в...

На тези зодии можете да се доверите напълно

Независимо дали става дума за приятели или семейство, всички имаме нужда от хора в живота си, на които да доверим своите тайни и да знаем, че те щ...

3 зодии, с които никога няма да ви е скучно

Вероятно всеки от нас има поне един забавен приятел, който спокойно може да бъде комик. В компанията на тези хора е изключително забавно, защото т...

Живи корали в дървена рамка? (галерия)

Галерия Коралов риф оживява на стената 18 снимки Ако смятате, че пред очите си виждате снимка на коралов риф, грешите. Френс...

Късметът съществува или как да го привлечем в живота си

Ако сте човек, който вярва, че късметът е въпрос на случайност и няма нищо общо със собствената ви воля и избор, време е да промените начина си на мис...