Посрещачи

Някъде през 1913 година...

Една утрин радостна новина обхвана малкото село. Всички бяха развълнувани. Мъже, жени и деца - млади и стари се тълпяха из улиците на китното балканско землище.

- Войниците си идат... Демобилизация... - викаше възторжено тълпата.

Дълбоката радост най-вече беше завладяла безгрижните детски сърца.

В необикновеното оживление те хвърляха шапките си нагоре и възбудено крещяха. В нестройната глъчка, която изпълваше общоселския мегдан, се чу един по-силен и отчетлив детски глас:

- Митко, ще дойдеш ли с нас? Ще идем чак на гарата. Там първи ще ги видим...

Това беше Савата.

- Добре! - съгласи се радостно Митко и се присъедини към веселата дружина.

Савата и Митко бяха братовчеди. Те израснаха заедно, под един покрив, и макар сега да живееха разделени, се имаха като братя. Савата беше по-голям и Митко го слушаше покорно. Винаги го следваше неотлъчно, сякаш беше негова сянка.

Днес и двамата бяха по-радостни от всякога, тъй като и двамата чакаха бащите им да се върнат от фронта.

Малката дружина, начело със Савата, напусна селото и изпълзя по хребета на селския баир, по посока на малката железопътна гара.

Всички говориха развълнувано и не разбраха как някак неусетно пристигнаха. Внезапно зад Канарата се чу острия писък на локомотива и грохота на приближаващия се трен.

- Влакът... Идат! - пръв се провикна Савата.

Децата затичаха към безлюдната сграда на гарата. Междувременно черният локомотив на влака беше изскочил от завоя на Канарата и бълваше гъсти кълба дим из зиналия му отгоре комин. Тренът спря. Настана истинско оживление.

Посрещачите търсеха с очи своите дългоочаквани близки и се лутаха насам-натам, сякаш опиянени от нескрито чувство на радост и надежда. Върху малкия перон на селската жп гара някой вече се прегръщаха.

Савата видя развълнувани посрещачи с радостни сълзи в очите. Той не пропусна нито един миг от това мило и затрогващо посрещане. Изведнъж Савата се сепна и като подръпна ръката на малкия си братовчед, почти изкрещя:

- Митко, ето баща ти!

Савата тръгна към чичо си, последван от малкия Митко. Чи...

Още от Живот

Черната Златка поръчва храната на бебето от чужбина

5-месечният син на Златка Димитрова – Миро, дебютира в телевизионния ефир. Майка му се похвали с грижите за него, включително, че го храни с храна...

Седмичният ви хороскоп

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Шефшауен – синият град (галерия)

Мечтали ли сте някога да посетите Мароко? На два часа път с кола от Танжер се намира забележителния син град. Шефшауен – обгърнат от плодородни ...

Синьото сияние във водите на Тасмания

Невероятни снимки разкриват подводно светлинно шоу, което превръща плажове на Тасмания в красиво нощно сияние. Събитието е уловено от фотографа Б...

Хороскопът ви за 25 март

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Почивките в офиса – задължителни за добрия служител

Ако работим в офис, вероятно сме чули за необходимостта да ставаме от стола и да се движим поне на всеки час. Почивките осигуряват много ползи за ...

Местим стрелките с час напред в неделя

Посрещнахме официално пролетта и тъй като тази седмица е и последната неделя на март е време да преминем към лятното часово време. На 26.03 в 03:00 ча...

Най-шареният град в Колумбия (галерия)

Хубавото време и слънцето ни карат да мечтаем за красиви пътувания. Представяме ви един шарен град. Цветен и изпълнен с много настроение. Той се намир...

Мисъл на деня от Катрин Деньов

„Възможностите често са неща, които не сте забелязали още от първия път.“ Катрин Деньов е една от най-забележителните френски филмови актриси. Родена ...

Най-ефективните начини да преодолеем стреса според зодията (II част)

Везни Тъй като Везните искат да угодят на всички, често падат в капана да правят прекалено много обещания към много хора и постоянно разкъсват вни...