„Момичето в хиацинтовосиньо”

Мистериозна картина на Вермер свързва осем съдби през четири века. След Картините на Лизет" писателката Сюзън Вриланд отново ни отвежда в света на изкуството в новия си роман Момичето в хиацинтовосиньо".


Преподавател от колеж във Филаделфия кани свой колега в дома си, за да му покаже картина, която пази десетилетия в тайна. Преподавателят е убеден, че платното с момиче в синьо е на Вермер. Но защо чак сега показва това великолепно произведение на изкуството?

Драматичната история на картина на прочутия холандски художник, измислена от авторката, ни води от наши дни през Втората световна война до мрачните години четири века назад - когато художникът е живял и творил. Времена на Холокоста, на загуби и превратности, на наводнения и кражби, на тайни, жестокост и войни. Това са разкази за хората, които са притежавали картината и чийто живот е бил повлиян от нейното загадъчно очарование и силата й да променя съдби. Тя спасява живота на дете, купува свободата на една жена, връща любовта в сърцата на двама души. Внушава спокойствие и мир, събужда вътрешната сила на човек, подтиква към съзерцателност и вглъбеност, помага да откриеш кой си, хвърля мост през вековете.



Изключително майсторски написан, Момичето в хиацинтовосиньо" е интелигентен и вълнуващ роман - дръзко гмурване в тайните на изкуството, в света на естетиката и мистерията. Напомняни, че животът на твореца е преходен, но произведението, сътворено от ръцете и сърцето му, е вечно.

Фактът, че нещо, създадено от мисълта на един-единствен човек, може да оцелее много повече от своя създател - да издържи натиска на времето, на природните катастрофи, небрежността и дори грубото отношение, винаги ме е изумявал, споделя Сюзън Вриланд. Понякога в музеите, докато се вглеждам в скромно парченце керамика, оцеляло от Древна Персия или Помпей, или в изящен пожълтял средновековен ръкопис, изписан от безименен монах, или в примитивен инструмент с гравирана дръжка, се трогвам до сълзи. Неизвестният живот на създателя е преходен, мимолетен, но произведението на неговите ръце и сърце се е съхранило.

Йоханес Вермер е любител на символиката и качествените неща - остри линии на златна кана, искрящи отражения по стъклото на прозореца, дълбока дрямка на червен турски килим. Съчетаването на елементите от заобикалящата ни среда създава впечатление за един миг от спокойно съществуване в рамките на неговото изкуство.
Мястото на действието в Момичето в хиацинтовосиньо" е Нидерландия, а сюжетът е провокиран от любовта ми към изкуството и към хората, живели в други епохи. Имам холандска фамилия - едно малко градче в Северна Холандия се казва Вриланд. Не съм свързана по друг начин с тази страна, но съм чела много за нея и това ми помогна да си изградя връзка с този свят, да имам лично отношение към него. Съчетани, теми елементи - също като предметите, с които един художник създава композицията за картината си, доведоха до създаването на романа.



Сюзън Вриланд: Пиша за хора, които се нуждаят от изкуство и които не го познават

Откъс:

Любовта е достатъчна

Корнилиъс Енгелбрехт бе измислил сам себе си. Позволете ми да подчертая веднага, незабавно и ясно, че той не е човекът, когото бих нарекъл приятел, но го познавам достатъчно добре, за да твърдя, че нарочно и с цел бе създал и оформил представата за себе си: ерген, облечен скромно в дрехи с убити мрачни цветове, учител по математика, спонсор на клуба по шахмат, по-скоро добър познат с всички, отколкото приятел само на един, човек, който предпочита да остане невидим. Зад цялата тази маска от равнодушие, обаче, се криеше пламтяща огнена сърцевина, но (поради някаква неизвестна за мен причина) това ми стана ясно едва напоследък, когато Корнилиъс Енгелбрехт избра мен, за да разкрие тайната си мания, своята фикс идея, която лежеше под тази обикновена, измислена визия, поддържана нарочно от него.
Започнах да виждам истинското незамаскирано сърце на Корнилиъс след погребението на декан Мерил. Всички бяхме шокирани от неочакваната смърт на Мерил - една загуба, която ни обедини в краткотрайна близост, неестествена за трапезарията на факултета в нашата малка частна академия за момчета. Но причината Корнилиъс да захвърли стратегията си за незабележим и скромен живот не бяха шокът или пиячката, на която се отдадохме в този снежен следобед в кръчмата Пен Ин", където отидохме след погребението. Някой на масата отбеляза загадъчните последни думи на Мерил: Любовта е достатъчна", думи, които сега ме жилят като обвинение, заради моето съучастие или окуражаване, сега, но не и тогава. Ние започнахме да говорим за последните, предсмъртните думи на известни хора, както и на нашите почнали роднини и тогава Корнилиъс наведе глава и закова погледа си върху своята тъмна бира. Аз единствен забелязах това, тъй като случайно седях на масата до него.
Той говореше по-скоро на бирата си, отколкото на някого от нас.
- Око като синя перла" бяха последните думи на моя баща. След това умря. През един снежен зимен следобед, също като този.
Корнилиъс имаше лице, което винаги съм свързвал с портрета на Херцога на Урбино от Пиеро дела Франческа1. Заради формата на носа - тесен, но с изразително голяма гърбица, осигуряваща отлична преграда за очила, каквито той не носеше. Приличаше на мъж, който е обезумял поради някаква загадъчна причина или е обсебен от интелектуална, а може би морална дилема, толкова унищожителна, че го кара да се чувства висшестоящ спрямо от всички нас - обикновените хора, чиито тревоги бяха свързани само с автомобила или грипа на детето. Когато разговорът ни се пренесе към светски и по-обикновени и земни неща, той се дистанцира, сякаш размишляваше върху нещо далеч по-сложно и важно, което го караше да се усмихва снизходително.
- Око като синя перла? Какво означава това? - попитах.
Корнилиъс ме загледа съсредоточено в лицето, сякаш ме сравняваше с някакъв свой критерий.
- Не мога да ти го обясня, Ричард, но мога да ти покажа.
Всъщност настоя да отида в къщата му тази вечер, постъпка, която бе абсолютно неприсъща за него. Никога преди не бях го виждал да настоява за нещо. Това щеше да привлече вниманието към него. Според мен думите на Мерил Любовта е достатъчна" кой знае защо го бяха разстроили, развълнували или може би си мислеше, че бяха развълнували мен. Както казах, нямам никакво обяснение защо избра точно мен, освен може би защото бях единственият художник или учител по изкуство, когото познаваше.
Той ме поведе по един коридор и ме въведе в просторен кабинет, пълен с книги. Стори ми се странно, че вратата на тази стая бе заключена, въпреки че живееше съвсем сам. Стаята беше студена и мразовита, затова той запали огън в камината.
- Обикновено нямам гости - обясни сконфузено Корнилиъс и ми посочи скъпо кресло, тапицирано с тъмна кожа с цвят на слива и висока облегалка, което бе поставено близо до камината, точно срещу една картина. Забележителна, изключителна картина, на която младо момиче, облечено с къса синя риза над пола с ръждив цвят, седеше в профил до маса пред един отворен прозорец.
- Боже! - бе единственото, което се изтръгна от устните ми. Той изглежда очакваше да чуе точно това, защото тази самотна дума отключи цял водопад от напътствия, изказани с неподправена емоция.
- Виж! Виж окото й. Като перла е. Перлите са били любими елементи на Вермер2. Виж копнежа в изражението й. И тази светлина от Делфт, която се излива върху челото й през прозореца - той извади носна кърпичка от джоба си и внимателно, без да докосва платното, избърса рамката, въпреки че не забелязах прах по нея. - Виж тук - продължи моят домакин. - Грациозността на ръката й, бездействаща, ленива, обърната с дланта нагоре. Сякаш художникът е положил един застинал миг време в тази ръка. Но освен това...
- Забележително - прекъснах го, без да мисля. - Със сигурност е в стила на Вермер....

Още от Интересно

Честит рожден ден на най-великия писател - неповторимият Стивън Кинг на 70!

Не е възможно поне веднъж в живота си да не сте докосвали книга на Стивън Кинг. Да не сте я отваряли и помирисвали. А там да ви чака една специфична...

Имена за бебета, вдъхновени от световните кралски семейства

Само защото детето ви не е родено в Бъкингамския дворец, не означава, че той или тя не са кралски особи във вашите очи. Ето защо ви предлагаме няколко...

Мистичните свойства на любимия скъпоценен камък на Кейт Мидълтън: тaнзaнит

Taнзaнитът e лaвaндyлoв зoизит, ĸoйтo e oтĸpит пpeз 1967 г. в пoднoжиeтo нa вpъx Kилимaнджapo в Taнзaния, Aфpиĸa, oтĸъдeтo идвa и имeтo мy. Цвeтът мy ...

24 причини в картинки да обичаме есента още повече

Преходът на астрономическото лято към астрономическа есен вече се усеща и всъщност в това няма нищо лошо, защото есента е сезон, който е съпроводен от...

Гримът за есен 2017 залага на подчертаната индивидуалност!

Сега е вашият момент да бъдете неотразими!...

От какво се нуждае всяка зодия в любовта?

Внимание, безкрайно доказване на любов и възхищение или просто тих и уютен дом - всяка една зодия се нуждае от нещо строго специфично, за да се чувств...

Откъс от “Един кон влязъл в бар” на Давид Гросман – романът, спечелил “Ман Букър” 2017

Романът, с който Давид Гросман спечели „Ман Букър” 2017, вече е по книжарниците, а ние се зачитаме с любопитство в първите му страници. „Един кон вля...