Гор(к)ата

Миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост... Колко прав е бил с тези класически стихове от песента Любен Каравелов, макар и не по начина, който е имал предвид. Дори и да ни се струва стара, недокосната и едва ли не вечна, истината е, че незначителна част от гората ни е останала запазена в автентичния си вид, отпреди човека. А отношението ни към този изконен източник на препитание, на спокойствие, красота и биологично разнообразие определено предизвиква скръб и жалост. Като се започне от разхвърляните боклуци, мине се през безогледните изсичания, за които често алармират еколозите, и се стигне до цялостното ни отношение към гората, или липсата на такова... Има ли друг вариант? Какво можем и трябва да направим за гората, така че да не се налага да анализираме по нов начин и строфата: „който веднъж те погледне, той вечно жалее"?





Хубава си, моя горо



Официално площта ѝ расте,

но истината е друга; по-малко от 3%
са останали без съществена човешка намеса

53 години – толкова е средната възраст на българската гора според официалната статистика. Почти 43 пък са средните години на българите, пак според представителните данни. Но докато малцина от нас се радват на изключителния късмет да изпълнят цяло столетие тук, на Земята, то, ако не бяхме ние, хората, дърветата биха си живеели спокойно много, много пъти по-дълго. Дърводобивът непрекъснато се увеличава, твърде много се сече, а не се полагат целенасочени усилия, за да бъде управлявана гората ни устойчиво – предупреждават специалистите лесовъди. Има ли кой да ги чуе?

Средната възраст на горите расте, площите също постоянно се увеличават, прирастът на дървесна маса почти двойно надвишава това, което изсичаме. Значи всичко е наред, нали?
„Състоянието на горите ни не се подобрява. Напротив - постепенно лишаваме децата и внуците си от това природно богатство. Поколенията ще оценят това", предупреждава доц. Цветан Златанов от Института за гората при БАН. В аргументите му може да се убеди всеки, който достатъчно често търси спокойствие, прохлада и мъдрост по безкрайните горски пътеки. А емоцията му е искрена – както мнозина от нас, от малък той прекарва доста време в гората и по-късно там намира професионално поприще.
Над 37% от територията на страната ни е покрита с гори. Видовото разнообразие на растенията и животните в тях е толкова голямо, че може да се сравни само със 7-8 европейски държави, но всичките – значително по-големи по територия.
Гората е важна по толкова много причини, че няма да ни стигнат всички страници на този брой, за да ги изброим. Ще обобщим, разбира се, основните, но тази, която се откроява, всички я носим в сърцата си – българската гора е символ, може би последното останало кътче истинска природа, дом и цел, онова място, където всеки може да потърси и намери себе си, без да му е нужен гуру или психолог.

ГОР(Д)А СТАРА ПЛАНИНА

„Винаги в тежки периоди българите са се обръщали за спасение към гората. След войни и по време на кризи започва интензивно ползване. Ресурсите ѝ са ни помогнали да превъзмогнем толкова много социални несгоди", казва доц. Златанов.
Искаме или не, трябва да отчетем не само емоционалната, но и практичната страна на нещата. Заради немотията все повече семейства се отопляват на дърва. А ценната и качествена дървесина би могла да създаде много по-мощен икономически сектор, но не се оценява, не се полагат целенасочени грижи.
Гората има и огромно социално значение - за жителите на Родопите (където е 1/4 от дърводобива), Стара планина, Странджа и още много места тя е въпрос на оцеляване. Също както в останалите тежки периоди, от началото на прехода гората е подложена на изключително интензивно ползване. Колко точно – отговорът зависи от това кого питате. Но едно е сигурно – изсичането често е безконтролно, както признава дори националната стратегия. Всеки от нас е виждал фрапиращи картини на унищожена гора.

ТЪГАТА ПО ГОРАТА

„Вчера се срещнахме с един опитен горски, който от 25 години се грижи за своя участък", разказва ни доц. Златанов. „И той ми довери с тъга – добивът при мен непрекъснато расте, сега е в пъти повече, отколкото преди 25 години. Проблем е и че една част не се обявява в никаква статистика. Но интуитивно всичко се забелязва. Трудно и наивно е да се говори за устойчивост!"
Ключовата дума, както почти винаги в темите, свързани с околната среда, е балансът. Който очевидно липсва.
В горите, които не са със специален статут, лесовъдството се основава на ротация - след достигане на определена възраст, се ускорява възобновяването на насаждението чрез постепенно изсичане. „Така е и в Европа, а и по света - от една страна, подходът е в съгласие със законодателството и лесовъдските принципи. Но от друга е в противоречие с естествената динамика на горските системи и ландшафта", казва д-р Станислав Лазаров, лесовъд и експерт по сертификация на управлението на горите. „По този начин жизненият цикъл на дърветата се съкращава значително – ако в природата екземплярите от най-разпространените дървесни видове се сменят от други в рамките на 200-400 г., в управляваните гори това се случва най-много за век, тъй като след това деструктивните процеси намаляват качеството на дървесината. Ето защо трябва да се намери баланс между непрекъснато увеличаващото се търсене на дървесина и естествените природни процеси".
Тук идва и другата гледна точка – на най-ценните за природата стари гори. Ако се отпуснете, вперили поглед в извисяващите се дървета и мислите, че сте попаднали в гора, която пази спомена от старите българи... малък е шансът да сте прави. Огромната част от лесовете ни са далеч от определението за старост.

ЗА СТАРАТА
ГОРА ДОКРАЙ

Някога, преди човекът да реши да цивилизова девствената гора, земите ни били покривани от гъсти, непроходими лесове. За това разказват и историческите извори – хронистите на Първия кръстоносен поход описват Silva Bulgarorum – българската гора, като „огромна и обширна, разпростряна надлъж и шир. Осем дни са нужни, за да се прекосят неизмеримите и нечувани лесове на българското царство". Безкрайните гори на Лудогорието или Делиормана, днес само спомен, били наричани и „Морето от дървета". Дори футболният шампион на страната ни носи името на една гора, която необратимо сме унищожили...
Разликата между девствената, естествена стара гора и модернизираната, „облагородена" от лесовъдите, може да направи всеки: там нищо не е толкова подредено, като в цех. Дърветата не са в прави редички, не всички са от един и същи вид, на подобна възраст – властват хаос и многообразие, каквито може да извае само природата.

ДЪСКИ ЗА НОЙ

В началото на една стара гора не стои масовото изсичане и залесяване (поне за момента, тъй като лесовъдството е млада като за горските времеви измерения наука), а някакъв катаклизъм с естествена разрушителна сила – ураган, пожар, наводнение, лавина, нашествие от насекоми.
120 години без човешка намеса е границата за определението „стара гора". Такава може да съществува в направо библейски от наша гледна точка периоди.
Нещо повече - старите гори са своеобразен Ноев ковчег на много редки видове, някои от които вече са изчезнали от стопанисваните. Списъкът включва от бозайници до най-дребни животинки. Много видове поради малките размери и скрития си начин на живот все още не са напълно проучени или дори открити. А какво остава за сложните взаимовръзки - например южният белогръб кълвач, един от емблематичните защитени видове, който обитава предимно стари широколистни гори, е пряко свързан по отношение на местообитанието и използваните ресурси с поне 16 застрашени или редки вида твърдокрили насекоми. На една двойка кълвачи са нужни поне 100-150 хектара стара гора, за да оцелеят, контролирайки числеността на опасни за самия лес насекоми.

ЗА МЕЧКИТЕ
И БУБОЛЕЧКИТЕ

В стария лес съжителстват дървета от цялата палитра на горското съобщество - внушителните стари ветерани с размери, близки до максимума за вида си, са редом до вейки, които само чакат, за да заемат мястото им. Не по-маловажни са кривите дървета, а и загниващите – нещо, което не е допустимо в стопанисваните площи.
„Лесовъдските дейности коренно променят структурата на гората, направляват развитието ѝ с цел добив на дървесина. Дърветата с хралупи или счупени върхове са смятани за некачествени, а те са важни за биологичното разнообразие и поддържането на естествените процеси", обяснява Нели Дончева, координатор на програма „Гори" в българското подразделение на световната екологична организация WWF. Тя е категорична, че гора, която ни изглежда като парк, не може да е естествена. „Имам много познати, които казват: Ако знаеш в Австрия и в Германия какви хубави гори има! Питам ги какво им харесва: „Ами те са като паркове". От екологична гледна точка това не е хубаво - липсват мъртва дървесина и биотопни дървета, може да е суперподредено, но я няма природата."
И ако всичко, изброено дотук, не ви звучи достатъчно важно или не ви засяга пряко, нека споменем още нещо – старите естествени гори имат специфична пространствена структура, която контролира ерозионните процеси и опазва влагата – подпочвените води в горските региони са управляеми, стабилни, почти изключени са наводнения и свлачища. А обилните валежи, каквито имаше тази година, често се превръщат в катаклизми именно заради изсичанията и това, че пречим на гората да си върши работата.
Ето че стигаме до въпроса колко всъщност са старите гори у нас. Сигурно ако ви го зададем, интуитивно ще отговорите, че са поне половината, че и повече. Уви, нищо подобно.
Според статистиката на WWF от 3,8 млн. горски хектара у нас само 103 000, или 2,7%, са стари естествени гори, а по-голямата част от тях попадат в защитени територии. Още 100 000 хектара са над 100 г. и с целенасочени усилия за защита имат потенциала да се превърнат в стари. Те попадат в стопанисвани гори и са застрашени - една сеч променя гората за часове, а за възстановяването ѝ са нужни столетия.
Проблемът е и по-голям от границите на нашата страна – въпреки ниските стойности България е една от страните в Европа с най-голям процент стари гори – в ЕС ни задминава само Румъния със своите около 300 хиляди хектара.

ОСТРОВИ НА СТАРОСТТА

Най-малко 10% от насажденията в зоните по „Натура 2000" и 5% от сертифицираните трябва да бъдат оставени като гори във фаза на старост. По закон. Това обаче невинаги се прилага на практика.
В националната ни горска стратегия е записано, че основна цел е „запазването на острови на старостта, отличаващи се с високо консервационно значение". Уви, никой не знае колко и къде точно са тези „острови", а статистиката ни е съвсем ориентировъчна – категоричен е доц. Златанов. „Истината е, че старите гори намаляват значително, макар че на книга се води друго", казва ученият. Преди време той участвал в събирането на данни по проект за картиране на горите във фаза на старост. Извън защитените територии специалистите намерили само 10-ина неголеми насаждения на възраст над 150 години в целите Родопи. Тоест – тези гори дори не са под 1, а под 0,1%!
Откъде идва разминаването? Според доц. Златанов – от начина на отчитане. Той е убеден, че нямаме реална представа за случващото се в горите ни, защото липсва правилна система за инвентаризация. Практика по света е територията на страната да се разделя с виртуална мрежа – там, където линиите ѝ се пресичат, се залагат постоянни опитни площи и се правят детайлни измервания. Точното местонахождение на площите не се обявява, като измерванията се правят на всеки 10 години. Това дава ясна и стабилна статистика за състоянието на горските ресурси. В някои европейски държави броят на тези опитни площи е близо до 100 000. Според доц. Златанов за България ще бъдат достатъчни между 50 и 70 хиляди.
В момента за статистиката се ползват растежни таблици – при тях е описано например какви са запасът и прирастът на гората на определена възраст. Тези таблици обаче няма как да са обективни по много причини, смята специалистът – те са на повече от 50 години, подготвяни са според тогавашните условия и не отчитат изключително важни фактори, като например промените в климата.
„Сега е все едно да имаш фирма, да искаш да правиш бизнес, а да не знаеш нито колко пари имаш в банковата си сметка, нито какви лихви са ти обещани. Е, няма как да се получи", усмихва се тъжно специалистът.
„Законите и нормативните актове са в голямата си част на европейско равнище, но остават във въздуха", смята доц. Златанов. „И това е въпреки, или може би именно защото за гората днес работят все повече чиновници и все по-малко истински лесовъди." Проблем е и голямото текучество - директорите на горските стопанства например се сменят на 1-2 години, докато практиката показва, че в такава комплексна професия чак след 4-5 години човек започва да развива потенциала си.
„Трябва да се отчете като фактор кадруването в горския сектор. Особено след избори се случва редовно, но през последните 3 години е нещо страшно – държавата се отдръпна от добрите професионалисти, от хората с опит и познания, буквално ги изгониха за сметка на удобни назначения" – коментира Нели Дончева от WWF.
Значителна част от добитата дървесина у нас се използва за огрев и осигуряването ѝ има голямо значение за устойчивостта на местната икономика. Ползват се основно широколистни видове като дъб, габър, бук. Разчита се главно на издънковите гори – дърветата в тях се развиват от пъновете или корените след отсичането на предишното поколение. Възрастта на такава коренова система може да е над 250-300 г. Това е известно на лесовъдите, но засега нямаме трайни успехи по превръщането на издънковите гори в семенни, които са по-устойчиви, смята доц. Златанов.

УСТОЙЧИВ
КАТО ДЪБ

„Невъзможно е да излъжеш природата. Лесовъдството трябва да се води по правила и норми, с устойчиво планиране за много години." Предците ни много добре са знаели какво е устойчивост. За добив на дърва за горене например са се ползвали т.нар. сечищни вериги - гората в определено землище се изсичала на всеки 20-30 години на ротационен принцип. Точно толкова време ѝ е трябвало да се възстанови. Сега на много места се извършва трансформация на издънковите гори в семенни. Проблемът е, че това става върху големи площи и чрез постепенни сечи - като начало от гората равномерно се изсичат 1/3 от дърветата. Останалите пънове закърняват от липсата на светлина – казва доц. Златанов. „От друга страна - растежът на младите фиданки със семенен произход е затруднен от конкуренцията на издънките и храстите. Затова са необходими средства за целенасочени мерки".

ГОРА ГОРИ

Досущ като в Доньо-Доневото „Умно село", в каквото се е превърнала страната ни по отношение на природните си ресурси...
На горските пожари и културата на хората, които често ги предизвикват, няма да се спираме – всички имаме достатъчно впечатления. Но много са и другите грешки, които туристите правят от грубост или незнание. Например може да ви хрумне да увековечите името си върху ствола на старо дърво и това да ви се стори незначително. Обаче не е – всяко нарушение на кората е като разкъсване на нашата кожа, отваря „врата" за болести.
Друга често неподозирана щета е минаването на много туристи по необозначени алеи, при което се уплътнява почвата около близките дървета, това затруднява достъпа на влага и въздух до корените.
Би трябвало и да е очевидно, че не е добра идея да си оставяме боклуците в леса, но всяка кратка разходка показва, че не всички го разбират. Според нашето законодателство отпадъците в гората принадлежат на нейния собственик. Средства за почистването им обаче трудно се намират.
Друг проблем, за който надали си даваме сметка, засяга цял отделен сектор, при това изхранващ някои от най-бедните семейства. От около 20 години популациите на редица ядливи гъби, масово събирани за продажба, постепенно намаляват, казва д-р Лазаров. Възобновителният им механизъм е силно затруднен, тъй като в повечето случаи гъбите се откъсват преди да се разпръснат спорите, чрез които основно се размножават. За съжаление, в тази посока не са правени адекватни проучвания и анализи на национално ниво, нито се определят и контролират количествата, които могат да бъдат събрани, без да се нанесат значителни щети на този ресурс.
А гъбите са важни не само за да изхранват нас, те са и основен елемент за функционирането на цялата горска екосистема. Значителна част от видовете, които се събират най-интензивно, са свързани във взаимноизгодна симбиоза с дървета - мицелът на гъбите подпомага снабдяването с вода и минерални вещества, а те от своя страна се възползват от преработените органични вещества, които осигурява дървото. Освен това някои гъби отделят антибиотици, които предпазват дърветата от паразитни гъби и бактерии.
Страната ни е своеобразен рекордьор що се отнася до залесяването – около 1,5 млн. хектара, или малко над 1/3 от горите ни, са създадени по този начин, казва д-р Станислав Лазаров. Основната част от т.нар. горски култури е залесена през 50-те и 60-те години на ХХ век с доброволен труд. Обширни деградирали и ерозирали територии, особено в хълмистите и планинските райони, са превърнати в гори, които променят ландшафта. При тежките наводнения през последните години лесно можем да си представим каква би била картината, ако ги нямаше...

ЛЕС, НО НЯМА

Разбира се, подобни масови дейности не са застраховани от грешки, които се превръщат в проблем. За относително кратко време е било необходимо да се произведе огромно количество залесителен материал и това се е отразило сериозно на качеството – невинаги са събирани семената от качествени дървета, не са спазвани основни изисквания за избора им според съответната надморска височина. Тогавашната мода за по-качествена дървесина е „довела" иглолистни дървесни видове в нетипични територии. Например белият бор, който в България е естествено разпространен между 800-1700 м, е „свален" до 400-600 м.
Това са част от причините сегашните 30-40-годишни изкуствено създадени иглолистни гори да са особено уязвими. На много места дърветата изсъхват не от намалелите валежи, а защото климатичните условия и конкуренцията между видовете са много различни - широколистните видове, обичайните „домакини" тук, се проявяват като доста негостоприемни и бързо (за горските стандарти) изтласкват иглолистните. Те са и най-засегнатите от пожари гори през последните десетилетия. Природата поправя нашите неточни намеси, стига да ѝ оставяме време и възможности.
Според д-р Лазаров все още не сме се поучили от грешките си и от тези на други страни. Или, както казва Ганди: „Историята е най-добрият учител с най-лошите ученици". Типичен пример е, че за залесяване покрай пътищата все още се използва и инвазивният чуждоземен храст аморфа. Той расте много бързо и укрепва почвата, но е изключително агресивен. Днес въпреки многобройните опити видът почти не може да бъде контролиран и заплашва уникалните заливни гори край Дунава, като се настанява в естествените насаждения и затруднява възобновяването им.
В крайна сметка статистиката показва, че горските площи у нас не намаляват, а обратното – растат. Защото земята, отвоювана някога за обработване, отново става гора по естествен път след краха на българското земеделие в планинските райони. „Гората си връща отнетото – усмихва се д-р Лазаров, - след 200 години околната ни среда може да изглежда доста по-естествено... Ако ни няма нас, или се научим да управляваме горите, съобразявайки се с природните закони."
Или обратното... Без гората ние сме нищо. Въпросът не е дали ще я има, тя ще оцелее и ще се възстанови и след нас, колкото и да се стараем да унищожим белия дроб на страната и планетата си. Въпросът по-скоро опира до това дали ще ни има нас, хората...




Корояд типограф
За много софиянци горите на Витоша приютяват съботно-неделната почивка. През годините след 2001-а сигурно сте виждали апокалиптичната гледка на загиващи смърчове, основно в резервата „Бистришко бранище". Причината е насекомо с поетичното название корояд типограф. Тя обаче не е причина за умирането на гората, а по-скоро следствие от явление, наречено ветровал. Бурните ветрове лесно разрушават смърчовите насаждения над определена възраст, когато вече са по-слаби и уязвими и стават идеално „блюдо" за короядите.
Картината е нещо естествено, казват от WWF. Благодарение на короядите дървесината бързо се „рециклира".
Подобни явления са описвани на Витоша през 1956 и 1986 г. Засегнатите сега площи са около 300 хектара, за сравнение в Северна Америка короядите са на 28 000 000 хектара. Специалистите винят за проблема и климатичните промени, заради които разрушителните бури зачестяват, а короядите нападат поразените дървета. Вместо по едно, няколко поколения от вредителите се раждат за година.
В управляваните гори се противодейства с изнасяне на поразената дървесина, санитарни сечи и феромонни уловки. Рай за короядите обаче са резерватите, тъй като никой от тези методи не може да се приложи в тях.

Внимание, дървоубийци
Злоупотребите в горите са ежедневие. А опазването им зависи от всички нас. Много сигнали получават специалистите от WWF, а тъй като ресурсът им не е безкраен, от природозащитната организация са обобщили подробно стъпките – как да прецените дали наистина една сеч е незаконна, от кого да потърсите съдействие, как да постъпите, ако видите да се сече стара гора. Можете да ги разгледате с подробно обяснение на www.wwf.bg.



Евгени Динев е български фотограф пейзажист. В снимките му природата се разкрива в съвършените си моменти. С много търпение, с изкуството да придаде на обичайния пейзаж нетипичен поглед и усещането за подходящо място и момент той успява да създаде творби, които докосват сърцата на хиляди хора. Още негови снимки: evgenidinev.com и facebook.com/evgenidinev.

Със 71 650 ха (1,73%) е нараснала горската площ от 2005 г. до 2012 г.
85% от водния отток в страната се осигурява и поддържа от горите - 3,6 млрд. м3 чиста питейна вода.
4 148 114 ха или 37,4% от територията на България са гори, 74,5% от тях са държавни, 11% - частни;

10,7-18,9% от общите емисии на парникови газове в страната се компенсират от горите ни.
644 840 247 м3 е общият дървесен запас, 42,2% от него е в защитени територии;

57% от добитата официално дървесина е за огрев;
средният запас от дървен материал е 172 м3 на 1 хектар при 105 за ЕС.
3624 горски пожара са се случили през

2006-2012 г., засегнали са 61 511 ха гори.
Над 75% са възникнали извън границите на горските територии и са причинени от паленето на стърнища.
45,6% от площта на горите ни са само с по 1 дървесен вид;
45 913 коледни елхи са отсечени легално през 2006 г. срещу 17 789 за 2011-а;
4000 висши растения обитават българските гори; около 700 са животинските видове.

Представената статистика е по данни от Националната стратегия за гората (2013-2020 г.)





Дървена



философия


Не е късно да спасим гората си;
сертифициране, залесяване
и отговорно стопанисване са разковничето

Вече разбрахме колко и разнообразни са начините, по които се опитваме да пречим на българската гора да ни изхранва, приютява, радва. Но има и позитивни неща и посоки за размисъл, към които си струва да се насочим. Дали сертифицирането на горите може да помогне за спасяването им? Каква е ролята на залесяването? Какво да направим, ако попаднем на незаконна сеч и кой може да я прекрати и да накаже виновните?

Един от основните начини за насърчаване на отговорното отношение към гората е сертифицирането. Към момента около 17% от българските гори са въвели международно признатото решение, носещо съкратеното название FSC (от Forest Stewardship Council - Съвет по стопанисване на горите).
„Основата на тази система е да гарантира равновесие между икономическите, социалните и екологичните функции" – обяснява Нели Дончева от WWF. Основно изискване на горската сертификация по системата FSC, важно от природозащитна гледна точка, е поне 5% от горите да бъдат оставени без стопанска намеса. Гарантира се, че ще бъдат запазени определен брой биотопни дървета. В някои от сертифицираните гори на техните стволове е отбелязан силуетът на кълвач.

КОЙТО ГО
Е СТРАХ
ОТ МЕЧКИ

Все повече преработватели и търговци у нас и по света работят единствено с дървесина от сертифицирани гори. Тогава имат право да поставят логото на FSC на продуктите си. Търсете го и вие, за да сте сигурни, че съответното изделие е от устойчиво управлявана гора. По номера на етикета от сайта на световната организация можете да проверите от коя част на планетата произхожда съответната дървесина. Макар сертификацията да е доброволна, постепенно пазарът започва да я налага – горските стопанства печелят нови пазари, вече и в България има предприятия, които работят предимно с такава дървесина.
За да се изпълнят изискванията обаче, е нужна немалка инвестиция – например работниците в гората трябва да са оборудвани с предпазни облекла, да са преминали през специализирани обучения, техниката, която се използва, да е щадяща природата – например работи се с биоразградимо масло. Това влияе и върху цената на дървесината, но пък гарантира, че е добита при отговорно стопанисване на горите.
Сертифицираните стопанства се задължават също да поддържат горите си чисти. За да се справят с отпадъците, някои от тях се включват в инициативи по почистване или си сътрудничат с местните училища и общини.
Там се стимулира естественото възобновяване и запазването на типичните видове. При сертифицираните гори е регулирано и зачитането на интересите на местните общности – например традиционният селски събор не би бил преместен, просто трябва да се вземат мерки, за да не нанася щети. За разлика от индустриалното отношение, имат се предвид и ландшафтът, нематериалната стойност, гарантира се запазването на биотопните дървета и мъртвата дървесина. Прави се постоянен мониторинг.

МНОГО
НА КЛОНА

Ако се работи целенасочено с природосъобразни и интелигентни лесовъдски системи, е възможно да се произвежда качествена дървесина, която се продава скъпо – казват лесовъдите.
Макар че пазарът се променя постоянно, основните наши видове - дъб, бук, бял бор, смърч, ела, са наистина ценни. Напоследък в списъка се включват и по-редките дива череша, явор, офика, круша.
„В последните години в България се експериментира с лесовъдски системи, с които се подпомага развитието точно на редките и ценни дървета" – казва Станислав Лазаров. „Грижата започва още от млада възраст и резултатът са прави, големи дървета, от които се произвежда качествена дървесина без чепове. Ако приемем, че по-обикновената се продава средно за около 50 евро на кубически метър, такава дървесина стига 300-400. Например в Румъния видях стъбло от дива череша, около 6 кубически метра, за което по-късно научих, че е продадено за над 2000 евро на м3. Така с едно дърво можеш да си купиш хубава кола, но само ако преди това си работил целенасочено!".
При тези методи на всяко от дърветата в стопанисваната гора се гледа като на отделна личност. Започва се с ранна индивидуализация, за да се определят „дървета на бъдещето", за които се полагат специални грижи през следващите 70 до 100 години. Постепенно се отстраняват конкурентите, които бавно отпадат от състезанието". При нужда се кастри, но между дърветата на бъдещето остават и значителни пространства без лесовъдска намеса – така се осигурява формирането на естествена структура на насажденията, натрупването на мъртва дървесина и наличието на биотопни дървета. С минимални средства и усилия, като се използват естествените природни процеси, се постигат изключителни резултати по производителност и цена на крайния продукт, а от друга страна се запазват и екологичните стойности на горските екосистеми.

ПАЛАВАТА
ПАУЛОВНИЯ

Тъй като у нас в момента се добиват основно дърва за горене и технологична дървесина, биха могли да се търсят и други решения – например използването на видове, които растат бързо и дървесината им е подходяща за целта. Напоследък все повече се говори за пауловнията, дърво, което расте изключително бързо, но... лесовъдите не са особено ентусиазирани. Според тях гостенката с големи листа е прекалено взискателна към почвата и влажността, расте основно на обработваеми площи, а там е по-разумно и икономически изгодно да се отглеждат земеделски култури. Нещо повече, тя все пак е екзотичен вид и все още не е достатъчно проучено как би се развивала по нашите земи – както сигурно ви е станало ясно, в лесовъдството човек трябва да има доста търпение.
Опитът от чужбина обаче показва и други варианти. „В началото на моята кариера не бях привърженик на интродуцирането на бързо растящи екзотични видове, но мнението ми се промени след пътуване до Чили" – разказва д-р Лазаров. - Там участвах в сертификация на управлението на горите в една от най-големите компании в света за производство на дървесина от горски плантации. „Арауко" управлява около 1 100 000 хектара гори в Чили, колкото 1/3 от общата площ у нас. От тях около 800 000 ха са горски плантации, произвеждащи годишно по 14 млн. м3 дървесина – 2 пъти повече от официалния добив на дървесина в България. Плантациите са основно от евкалипт и лъчист бор, които растат изключително бързо – например периодът на ротацията за евкалипта е 11-14 години, за които достига среден диаметър 22 см. За сравнение, за тези размери нашите основни дървесни видове се нуждаят от поне 40-60 години.
Наред с другите си предимства, такива плантации спомагат за намаляване на натиска върху естествените гори. Така останалите 300 000 ха в „Арауко" са управлявани като резервати.
У нас също има интерес за създаването на интензивни горски плантации. „Например в Северна България около 2000 хектара са засети от германската фирма „Лигнум Холдинг" с акация, череша, черница, черен и обикновен орех. Управлението на плантациите е сертифицирано по FSC и целта е интензивно производство на качествена скъпа дървесина. Със сигурност си заслужава да се мисли в тази посока, но много важно е да се изберат правилният подход и подходящите видове", казва Лазаров.
Понякога трябва да „каним" у нас екзотични видове и заради предизвикателствата на новото време. Атласки, ливански и хималайски кедър например стават все по-разумна идея за южните райони, тъй като са по-устойчиви и съхраняват плодородната земя със затоплянето на климата. Тези гости, за разлика от инвазивните видове, са добре дошли.
Но и от самите нас зависи да променяме нещата – а това, което всеки държи в ръцете си, е да спазва простите правила и да съобщава за сечите, които изглеждат незаконни, да се включва със съдействие за залесяването. Дори в гората всичко е въпрос на култура...

РазсАждения

Оставени на мира, българските гори като цяло могат добре да се възстановяват сами. Но в по-сериозни случаи - например засегнати големи площи, които не могат да се обновят след пожар, на преден план излиза залесяването. То е добро решение, ако се спазват основни правила. Изборът на дървета и подготовка трябва да са съобразени с:
• климатичните особености;
• почвените характеристики;
• естествената растителност;
• местното биоразнообразие.
Недопустимо е, когато има по-добра местна алтернатива, да се използват чужди видове и иглолистни гости в райони за широколистни сухолюбиви видове. За специални терени - в града, за сметища, край магистрали, се допускат изключения, ако видовете не са инвазивни. Не бива да се използват фиданки с неизвестен произход или дошли отдалеч.
Оптимално време за засаждане е пролетта, преди започването на вегетацията. За широколистните подходяща е и есента след окапването на листата. Изкопаната дупка трябва да е достатъ

Още от Интересно

Как да разберем, че той ще бъде добър баща?

Всяка жена иска мъжът й да обича не само нея, а след време и детето. Дали той ще се справя със сменянето на памперси, ще Му обръща достатъчно внимание...

Дизайнерска носия вместо булчинска рокля през 2017 г.

Една от woman-ките се сгоди преди броени месеци и поради това в последно време в офиса темите за избора на булчинска рокля и подготовката за сватбата ...

Дрешките, които трябва да купите за бебето си

Появата на малкото човече в живота на мама и татко е най-важният ден и за двамата. И трябва да сме подготвени за този ден. Кои са дрешките, които всяк...

Най-хубавите цитати за любовта от книгите

Няма книга, в която да не присъства темата за любовта или войната по един или друг начин.  Тези теми в основата на света такъв, какъвто го ...

Ще имате ли късмет в любовта - пълен любовен хороскоп за 20 януари

Днес преживяванията във връзката са особено динамични. Това е резултат на Луната в Скорпион. Всички проблеми ще излязат на повърхността. Справяйки се ...

Цветята на Бах: За ежедневието и смелостта на малките крачки

Обичаме да се възхищаваме на геройската смелост, проявена в необичайни, критични обстоятелства. Подвизите са изключителни и забележителни и резонират...

Дами, бягайте далече от мамини синчета!

Общоприето е, че жените са едни изключително сложни същества, които никога и по никакъв начин не могат да бъдат разбрани, никой не може да стигне до з...

Зелено и тъмносиньо са цветовете за дома през 2017 г.

Как да обновим дизайна в дома си лесно и бързо, за да бъдем в крак с модата...

Водолеят - интелигентен, хуманен, свободен

Научете всичко за представителите на зодия Водолей...

Художник изобрази зодиакалните знаци под формата на танци

Никога не съм смятал астрологията за нещо сериозно, но независимо от това намирам картинките и идеите зад нея впечатляващи. Художникът Сирил Роландо...