Какво (трябва да) означава загубата?

Всеки човек, който има поне малко горчив опит с живота е изпитвал онова чувство навътрешна празнота. Сякаш част от нас е изчезнала и това променя живота ни по болезнен начин. Докато съзнанието ни е замъглено от ужасните последици от загубата обаче не разбираме, че все пак печелим нещо от преживяното. И то не е свързано с онова, което сме загубили или с друго, което можем да получим в замяна. Свързано е с нас самите.

"Въпреки всичко, смятам, че в загубата има нещо повече от болка. Може би смелостта да стигнеш дотам, докъдето никога не си стигал." - Марта Бухо.

Болезнено е, когато разбираме, че това, което сме загубили, независимо какво или кой, не само е присъствал в живота ни по един или друг начин. Ние сме се старали да го задържим близо до нас. В самата концепция на думата "загуба" стои идеята, че сме дали много от себе си в негово име. Може би прекалено много - чувства, време и енергия, които никога няма да си върнем и то поради причини, които понякога не сме били способни да промени.

Това прави болката наистина безмилостна. Когато сме загубили нещо, то най-често не е зависело от нас - били сме безсилни пред действителността, а тя се е подиграла с нас, докато ние само смегледали отстрани как всичко се срива и умира. Но искаме или не, трябва да се примирим, че съдбата е такава, каквато е, а ние сме просто потърпевши. Не можем вечно да контролираме всичко, което е свързано с живота ни. Искаме винаги светът да се върти според нашите изисквания.

И когато осъзнаем, че има нещо, което не можем да контролираме, често правим грешката да прехвърляме вината на друг или просто на вселената за нашето собствено страдание. Да, има отговорни за стеклите се обстоятелства, но това, че някой си е тръгнал от нас, не означава, че го е направил с целта да ни накара да страдаме. Всеки гледа и търси собственото си щастие. И щомчовекът е способен да си тръгне във всеки един момент, ние не можем да се разпореждаме с това негово право или сживотът му, защото разполагаме само със своя и наш дълг е да контролираме себе си възможно най-правилно.

Може би причината да се опитваме да управляваме всичко около нас е прекаленото призързване към онова, което е заело част от сърцето ни. Става дума за вид нездравословно привързване, тоест вкопчване в желаното. Идеята, че притежаваме напълно нещо или някого и той ще бъде наш "завинаги...

Още от Живот

9 вълнуващи туристически дестинации за 2018

Шри Ланка, Виетнам и Миконос бяха някои от най-посещавани екзотични дестинации през 2017, но до какви пътешествия ли ще ни отведе следващата година?...

Виенският камерен оркестър подари вълшебство на българската публика

Два магически часа, изпълнени с красива музика и коледно настроение...

Дневен хороскоп за 6 декември

Позитивен ден за Скорпионите...

Цвети Радойчева: Обичана жена съм

В рубриката ни „Тя, звездата“ често ви срещаме със забележителни жени...

3-те зодии, които са най-критични към себе си

Когато сте прекалено строги към себе си, може да останете слепи за някои от най-добрите свои качества, дори когато друг ви ги посочва. Твърде крит...

Мисъл на деня за... вътрешния ни глас

Невинаги трябва да го слушаме...

Топ 10 дестинациите за 2018 г.

Ако има обещание, което да спазите през идната година, то нека е да пътувате повече от всякога! Направете 2018 г. вълнуваща във всяко едно отношение, ...