Трамвай „Желание”

Спомних си една история, която мама обичаше да ми разказва през годините. Реших да я разкажа и на вас. Мама отдавна я няма, но винаги, когато си спомня за този разказ, аз чувствам топлина...

Аз бях единственият ѝ син. Тя се омъжила късно и лекарите ѝ забранили да ражда. Тя не ги послушала и на свой риск и отговорност изкарала 6 месеца от бременността си, без изобщо да стъпи в женската консултация.

Бях желано дете, макар че дядо, баба, татко и доведената ми сестра в началото просто не са се надявали, че ще оживея. Мама е знаела, че ще оцелея. Не давала прашинка да падне върху единствения ѝ син.

Мама започваше работа много рано сутрин. Преди това трябвало да ме води на детска градина. Градината се казваше „Дъбчетата". Намираше се близо до Тимирязевската академия. За да успее навреме за работа, мама се качвала на първите автобуси и трамваи, които кой знае защо по онова време, все в една и съща смяна ги карали едни и същи шофьори и ватмани. Ние сме излизали с мама от трамвая, тя бързичко ме водела до портичката на детската градина, предавала ме на възпитателката и побягвала отново назад, но никога не успявала да хване същия трамвай, от който сме слезли. Чакала следващия.

След няколко закъснения получила предупреждение за уволнение. Живели сме бедно. Не сме можели да разчитаме само на татковата заплата. И мама с болка в сърцето взела решение: да ме смъква от трамвая и да се качва отново на същия с надеждата, че аз, 3-годишният малчуган, сам ще премина разстоянието от спирката до портичката на детската градина.

Всичко ни се получило още от първия път. Но тези няколко секунди са били за мама най-дългите и ужасни в живота ѝ. Тя се мятала из полупразния трамвай от прозорец на прозорец, за да види дали съм влязъл в двора на детската градина, или още се търкалям натам – малка топка с палтенце почти до земята, с валенки и увит с нейния шал, вързан през кръста ми.

След известно време мама забелязала, че трамваят тръгвал от спирката съвсем бавно и почвал да набира скорост едва когато аз съм бил вече в двора на градината. Това продължило три години, докато ходех на градина. Мама не можела, пък и не се опитвала да си обясни тази странна закономерност. Но сърцето ѝ било спокойно за мен.

След още някоя и друга година, когато вече ходех на училище, загадката се проясни. Веднъж пътувах с мама към работата ѝ и ватманката ми извика: „Здрасти, малкия! Я виж колко си пораснал! Помниш ли как с майка ти те изпращахме до детската градина...?“

Много години изминаха оттогава. Но всеки път, когато пътувам из този район и съм близо до „Дъбчетата", в съзнанието ми изниква този малък епизод от моя живот. И сърцето ми се изпълва с топлина при спомена за добротата на тази жена, която всеки ден, абсолютно безкористно, в продължение на три години е вършила своето малко добро дело, като за секунди задържала целия трамвай заради спокойствието на абсолютно непознат човек!

Източник

Още от Интересно

Защото носиш в себе си любовта...

Ах, колко е хубаво да си влюбен. Ах, колко е хубаво да си влюбен. Още от категорията ...

Между Шагал, примитивистите на 20 в. и беларуския фолклор: чудните светове на Анна Силивончик

Наивно изкуство просто не съществува.Така отговаря Анна Силивончик, когато наричат картините й наивистични.И макар да се ласкае, че я сравняват с Марк...

Какви сте в леглото според зодията си?

Зодията може да покаже много неща за един човек, включително и това как се справя в леглото. Стана ли ви интересно? Да видим как се представят дванайс...

Дневен хороскоп за четвъртък, 23 февруари

Добро утро!  Денят ще е слънчев и прекрасен за разходка в парка след работа.  Вижте какво ви очаква днес ТУК.  –––...

Как да: какво можем да си изобретим от кламери

Знаете ли за колко много неща можете да използвате кламерите, които всички имаме вкъщи? И не, не става въпрос само за захващане на листи или нещо под...

3дравословна рецепта за кускус с агнешко

Продължаваме с екзотичните вкусове. Днешната рецепта е типична за районите на Северна Африка. Тя е страшно бърза и лесна. Активното подготвяне е не по...

Разделиха се заради ревността му...

Колкото изненадващо се ожениха Даниел Крейг и Рейчъл Уайз, толкова изненадващо се и разделиха. Бракът на известната двойка изкара осем години, като в...

Подгответе се за „50 нюанса освободени"

Третият и последен филм ще излезе през 2018г., а ние вече знаем толкова неща за него, че сякаш сме го гледали. Вече има снимки от снимачната площадка,...

Сезонът на “сакура” започна: в Япония цял град потъна във вишневи цветове (снимки)

С какво ви пленява Страната на изгряващото слънце?Удивителните си контрасти? Съчетанието между традиции и модерност, красивите природни гледки –...

Как да приготвим лазаня на тиган

Необходими продукти: 8 кори за лазаня 250 г пилешко филе 150 г сирене „Котидж“ 150 г сирене „Чедър“ 50 г сирене „Грана ...