Трамвай „Желание”

Спомних си една история, която мама обичаше да ми разказва през годините. Реших да я разкажа и на вас. Мама отдавна я няма, но винаги, когато си спомня за този разказ, аз чувствам топлина...

Аз бях единственият ѝ син. Тя се омъжила късно и лекарите ѝ забранили да ражда. Тя не ги послушала и на свой риск и отговорност изкарала 6 месеца от бременността си, без изобщо да стъпи в женската консултация.

Бях желано дете, макар че дядо, баба, татко и доведената ми сестра в началото просто не са се надявали, че ще оживея. Мама е знаела, че ще оцелея. Не давала прашинка да падне върху единствения ѝ син.

Мама започваше работа много рано сутрин. Преди това трябвало да ме води на детска градина. Градината се казваше „Дъбчетата". Намираше се близо до Тимирязевската академия. За да успее навреме за работа, мама се качвала на първите автобуси и трамваи, които кой знае защо по онова време, все в една и съща смяна ги карали едни и същи шофьори и ватмани. Ние сме излизали с мама от трамвая, тя бързичко ме водела до портичката на детската градина, предавала ме на възпитателката и побягвала отново назад, но никога не успявала да хване същия трамвай, от който сме слезли. Чакала следващия.

След няколко закъснения получила предупреждение за уволнение. Живели сме бедно. Не сме можели да разчитаме само на татковата заплата. И мама с болка в сърцето взела решение: да ме смъква от трамвая и да се качва отново на същия с надеждата, че аз, 3-годишният малчуган, сам ще премина разстоянието от спирката до портичката на детската градина.

Всичко ни се получило още от първия път. Но тези няколко секунди са били за мама най-дългите и ужасни в живота ѝ. Тя се мятала из полупразния трамвай от прозорец на прозорец, за да види дали съм влязъл в двора на детската градина, или още се търкалям натам – малка топка с палтенце почти до земята, с валенки и увит с нейния шал, вързан през кръста ми.

След известно време мама забелязала, че трамваят тръгвал от спирката съвсем бавно и почвал да набира скорост едва когато аз съм бил вече в двора на градината. Това продължило три години, докато ходех на градина. Мама не можела, пък и не се опитвала да си обясни тази странна закономерност. Но сърцето ѝ било спокойно за мен.

След още някоя и друга година, когато вече ходех на училище, загадката се проясни. Веднъж пътувах с мама към работата ѝ и ватманката ми извика: „Здрасти, малкия! Я виж колко си пораснал! Помниш ли как с майка ти те изпращахме до детската градина...?“

Много години изминаха оттогава. Но всеки път, когато пътувам из този район и съм близо до „Дъбчетата", в съзнанието ми изниква този малък епизод от моя живот. И сърцето ми се изпълва с топлина при спомена за добротата на тази жена, която всеки ден, абсолютно безкористно, в продължение на три години е вършила своето малко добро дело, като за секунди задържала целия трамвай заради спокойствието на абсолютно непознат човек!

Източник

Още от Интересно

Любовният хороскоп за днес - 15 януари

Днес наблюдаваме Луна в Дева, затова и денят ще е спокоен и продуктивен в професионален и личен план. Днес ще сме по-разсъдливи и рационални по отноше...

Турски готвач, спечелил си прозвището Беят на солта, “овкуси” социалните мрежи (снимки и видео)

Прилепнала бяла тениска, добре съчетаваща се със сако, дълга черна коса, запомнящ се (според мнозина “чувствен”) начин на приготвяне на м...

10 рокли, които всяка жена трябва да има в гардероба си

Роклята - онази най-женствена дреха, която може да подчертае прекрасно извивките ни и да ни накара да се чувстваме като богини. Дори и дамите, които о...

Ексклузивно! Показанията на Ким Кардашиян, мигове след обира

"Аз бях чисто гола, по хавлия, а те ме завързаха с кабели и скоч и ме бутнаха във ваната"...

Дневен хороскоп за неделя, 15 януари

Добро утро!  Неделя е и е време да отделите време на семейството и приятели! Вижте какво ви очаква днес ТУК. –––>>>...

Защото понякога си тръгваш, макар и да обичаш...

Раздялата е приемана за нещо много лошо. Свързвана е с разбити сърца, истерични сълзи, месец лошо настроение (или липса на такова.) Но всъщност раздял...

10 неща, които никога не бива да казвате на независима жена

Независимите жени често се възприемат като феминистки, които мразят мъжете и са смущаващи и студени. Това не е така. Тези жени са със силна воля, увер...

Как да научим детето да бъде самостоятелно?

Често, за да улесним детето, сме готови да поемаме повечето от неговите задължения, да му помагаме за всичко, дори да правим нещата вместо него. По то...

6 неща, които не трябва да очаквате от другите

Единственият начин да избегнем влиянието на други хора върху нашия живот е да заживеем свободно и щастливо в гората, с мечките. Разбира се, мечк...

Защо 2017 може да е по-вкусна

Пророчествата може да са опасно нещо според митологиите и фентъзи жанра, но съвременните видения за бъдещето често разчитат на кратката ни памет, коят...