Как се запознах с баща ви: Историята на Стела

До вчера даже се чудех къде ми е бил умът?

Близо 21 години съвместен живот, изпълнен с израстване и на двама ни, радост , щастие , проблеми , сълзи и още нещo...

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



ЧЕРЕН ЛИ Е ПЕТЪК 13-И?



КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С БАЩА ВИ: ИСТОРИЯТА НА КРАСИМИРА



КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С БАЩА ВИ: ИСТОРИЯТА НА МАРГАРИТА



КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С БАЩА ВИ: ИСТОРИЯТА НА ПЕТЯ

Бях на 15 години. По онова време да бъдеш тийнейджър (непозната за нас тогава дума) си беше истинско удоволствие , защото прищевките ни бяха по-обикновени, не ни обръщаха толкова внимание.

Да се разхождаш из града по цял ден и да играеш вечер пред блока до посред нощ не беше никакъв проблем. Ходехме в гората - нашата гора, да берем люляк, билки, горски цветя и да се шляем през ваканциите. Беше повече от вълшебно.

Та един такъв прекрасен ден, между ваканциите, аз - седми за осми клас ,отлична ученичка, с претенции вече за кандидатстване в гимназия, си се разхождам в прекрасния парк на нашия град с моя приятелка.

Сядаме на пейката в парка, говорим си сладко и изведнъж две момчета се приближават към нас :

- Здравейте, да имате огънче? - пита едно от момчетата.

- Не, нямаме - отговаряме ние. - Не пушим!

Мислим си и двете,че това си е чиста свалка и се правим на недостъпни . Е, момчетата седнаха при нас , позаговорихме се.

Честно да си кажа, не ми направиха кой знае какво впечатление.

След като се запознахме - кой как се казва, къде учи и т.н., решихме да си ходим и тогава едното от момчетата поиска да си разменим телефонни номера.Тогава имахме само домашни телефони.

Аз моя така и не го дадохДо следващия ден. Звъни у дома телефона, вдигам аз и какво се оказва - търсят ме. "Абе твоята приятелка ми дала номера, така и така, да излезем да се поразходим".

И се разхождаме по пътя на живота близо 21 години- през твърде ранна бременност за мен, последвана от женитба, от появата на първото ни дете (та ние тогава си бяхме деца) , от дозавършване на средно и после и на висше образование .

Днес вече доста улегнали, учим децата си, че първо трябва да си хванат хляба в ръцете и после да мислят за семейство.

Разказваме им как сме се запознали и как той - баща им един ден в парка , с голямата пушка тръгнал на лов за вещици".

Чудим се и си говорим как сме успели да се справим , без да помислим как ще се издържаме и къде ще живеем.

Но си даваме сметка, че въпреки всички неразбории покрай нашия живот, винаги сме гледали в една посока и сме си давали свобода всеки да преследва своите мечти, подкрепяйки другия. Просто бяхме твърде млади и трябваше да растем заедно с детето си.

Пожелавам ви от цялото си сърце , колкото и банално да звучи да бъдете себе си и да се чувствате свободни заедно.

Автор: Стела Цанева

Тази история е част от играта ни Как се запознах с баща ви". Вижте повече за нея тук >>>

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Още от Интересно

Иконите на 70-те и 80-те: в удивителните портрети на Норман Сийф

Почти изключено е да не сте виждали негови кадри.Не и ако сте се вълнували от музикантите, актьорите, визионерите на 70-те и 80-те години на миналия в...

Ева Лонгория: Косата ми побеля, когато бях на 18

Американската актриса Ева Лонгория сподели, че е побеляла още на 18 г. и оттогава боядисва косата си. Звездата от сериала "Отчаяни съпруги"...

Всеки от нас има нужда от онази живителна сила - прошката

Прошка. Една-единствена дума, а значи толкова много. Една дума, а изисква толкова много усилия. ...

Рецептите на Катето Евро: Фаршировани яйца

Една от причините да направя кулинарната книга "Тетрадка за рецепти и спомени" е, че много мои приятелки ме питат какво да приготвят за...

Търсят се родителите на това 2-годишно момченце!

Вече втори ден никой не е потърсил 2-годишното момченце намерено край жп прелез в промишлена зона на София. Това заявиха от СДВР пред bTV. Момче...

Защо не се родих глупачка?

Гледам ги, те са навсякъде около мен. Едни празни, бездушни жени… Като бутилки по рафтовете на магазин - еднакви, пластмасови, пълни с нещо вр...

5-те принципа в живота на всяка зодия

"Не отлагай за утре това, което можеш да свършиш вдругиден!" "Романтиката е за посредствените хора." ...

Едно писмо на Чарлз Буковски: За робството от 9 до 5 или как да не пропилеете живота си

Преди около година напуснах работата си от 9 до 5. Сега отново имам работно време, но едно нещо успях да разбера - смисълът не е в това колко и кога р...

За какво мислят жените, когато правят секс

Мъжкото его винаги кара господата да си мислят: "Представих се уникално тази вечер?" В очите на вашата нежна половинка обаче... нещата може...

Най-привлекателното качество в мъжете

Трудно е да не се влюбиш в мъж, който изглежда добре, но чертите на характера и истинската му същност имат много по-голямо значение. След дълги проучв...