Дългият път

Здравей татко,

Пиша ти отново писмо. Отдавна не бях писала... Нито на теб, нито на себе си. Перото ми се счупи, татко, и нямам сили и време да го залепя. Променям се, татко. С времето и с годините. Станах по-кротка, по-смирена, по-различна. Когато сутрин стана и се погледна в огледалото, оттам ме гледа друг човек.
Ти как си, татко? Гледаш ли ме там отгоре? Изпратихме дядо при теб преди време. Не беше отдавна. Сякаш бе вчера. Или може би на мен така ми се струва...

Татко, помниш ли как тече времето тук при нас, долу. Знаеш ли колко бързо минават годините? Сякаш годините се изсипват между пръстите ми като пясък. Изтичат и аз ги усещам, но не мога да стисна шепа и да спра времето. Иначе годините са милостиви към мен, тати. Така, както бяха милостиви и към теб, струва ми се. Годините са милостиви, но времето, в което живея, не е. Жестоко време, време на протести, на скандали и безверие. Знам, тати, че и вие с мама сте живели в безвремие и безверие. Чудя се само как сте решили да създадете семейство? Може би сте били по-смели от мен, от нас.

Завърших образованието си, тати. Поне семестриално. Стискайте палци с дядо да се представя добре на държавните изпити. Записах и педагогика, татко. Оказа се, че ми допадна да работя с деца. Децата ме зареждаха, караха ме да се чувствам жива, умна, даваха ми крила. От тези крила аз късах пера, тати, и пишех с тях. Така както ти бях обещала. Образованието го завърших, заради дядо. Знаеш го какъв беше. Можеше да вдъхне сили и кураж дори и на камък. Бях на ръба да се откажа, когато дядо си отиде. Бях обезверена, съсипана, без душа. Сякаш, когато дядо си тръгна, взе душата ми със себе си. И тогава си спомних всичко. Точно тогава, когато бях на ръба да се откажа, се сетих защо бях издържала до сега... И не се отказах. Продължих.

Татко, ако знаеш колко места обиколих. Пътувах, татко. Точно като в приказките, които ми разказваше, когато бях дете. Видях Ниагарския водопад, слънцето галеше лицето ми, а аз се сетих за теб. Помниш ли как се опитваше да ми обясниш, че няма Бай Ганьо Американеца, Бай Ганьо Французина и че Бай Ганьо е Българин, а аз ти се сърдех, че ми разваляш вицовете. Смях се сама с глас. Целият Ниагарски водопад бе зялят от звучния ми смях.

Обичах, татко. Малко и много. Силно и за дълго. Вярвах, че съм срещнала любовта на живота си и... продължавам да вярвам, че ще я срещна отново. Не страдам вече за любови и раздели. Не ми остава време. Страдам само за цветовете си, татко. Посивях и вече не съм цветна. Това ли било да пораснеш, тати? Ако това е зрелостта, не я искам. Искам си цветовете обратно.

Живея, татко. Точно като себе си живея. Не съжалявам за грешките си, не страдам по миналото, не плача много нощем. Знам... Обещавам да пиша и да се усмихвам повече.

Това е засега, тати. Стисни силно дядо за ръка и му кажи, че го обичам и че ми липсва адски.

Ваша Гугутка

-------------------------

Виж още от този автор:

Там, където времето спи
Неумолимото време
Заставал ли си на ръба на пропаст?

Още от Интересно

30 “животински” комикса с чувство за хумор

Никак не е трудно да бъдеш любител на животните, нали?Те са способни на “човешки” чувства, по-силни и от нашите; на благородство, което ма...

Какво говори сексуалният ни стил за нас?

Вашите лични мотиви да правите секс не само подсказват как ще го правите, но и кого ще привлечете като сексуален партньор. Има най-различни мотиви за...

Мелания Тръмп отново ни остави без дъх

Вчера Мелания Тръмп отново изуми света с безпогрешния си вкус и бляскава визия. По време на встъпителната реч на новия президент на САЩ, Доналд Тръм...

Почина изпълнителката на хита "Ламбада" Лоалва Браз Виейра

Бразилската певица Лоалва Браз Виейра, която стана световноизвестна с хита "Ламбада" през 1989 г., бе намерена мъртва и овъглена в автомобил...

Кексчета „Рунеберг“

Необходими продукти: 100 г краве масло 100 г захар 60 г чаени бисквити 60 г белени бадеми 60 г брашно 1 яйце 1 с. л. ликьор „Амарето“ 1 ч...

Пет тематични книги, задължителни за всяка дама

Любовта към литературата или е вродена, или се изгражда с годините. Веднъж влюбите ли се в книгите, никога няма да загубите интереса си, дори да нямат...

Дами, бягайте далече от мамини синчета!

Общоприето е, че жените са едни изключително сложни същества, които никога и по никакъв начин не могат да бъдат разбрани, никой не може да стигне до з...

Как да забързаме компютъра

Един от най-често срещаните проблеми за хиляди потребители не само у нас, но и по света е забавянето на работата на компютъра с течение на времето. И...

Покъртителната история на едно момиче, отвлечено веднага след раждането си

Отвличането Инцидентът се случил през лятото на 1998 г. в Университетския медицински център в град Джаксънвил. Само 8 часа след раждането си Камая ...

Кога ще се преродим отново

Защо кремациите на Бали са така пищни и впечатляващи? Защо всички са облечени в красиви, цветни дрехи, усмихват се и сякаш празнуват края на един живо...