Благотворителност свръх силите

Вчера ми се обади едно момиче.

Представи се като репортерка от голяма телевизия, аз я поздравих и заговорихме. И тя ми заразказва за какво ме търси. Имало една учителка по физическо, която била израснала в дом за деца без родители, имала много тежко детство, била преживяла страшни и тежки преживелици. И сега тя искала да ѝ се намери писател. Който да напише нейната история. И от това да се получи книга. И с печалбите от тази книга да се помогне на дете, което има също затруднения. Но има талант в спорта. Да му се помогне да се развива.

Чудесно - казах аз.

Но

И казах на момичето-журналистка: Мога ли и аз да ви кажа няколко думи? Няколко думи, които казвам в такива случаи и смятам за много важни! И много държа да бъдат чути и ако може - възприети. И ако може - разпространени. И ако може - да намерят малко място в съзнанието на хората. Заради които ги казвам. Може ли?

И момичето каза: Може.

И аз казах: Вижте, любезна госпожице. ЗначиТова, че искате да помогнете на тази жена е чудесно. И нейното намерение е чудесно. НоТук има нещо много важно. Една много важна и основна двусмислица. Една твърде грешна представа. Която аз страшно искам да разруша. Чуйте ме сега!

Една книга, една сериозна книга (а аз съм ужасяващо силно убеден, че несериозни - в смисъл - тъпи и посредствени - книги въобще не бива да се пишат!)та една сериозна книга се пише

И аз повиших тон, за да се усети сериозността ми. Бях сериозен като инфаркт: Една сериозна истинска книга се пише за една година!

Една година!

И продължих: И в това време не се прави нищо друго. Човекът, който прави това, не бива, ако иска да направи книгата добра, да се занимава с други неща! Не работи като адвокат или стругар, не продава картофи, не прави бизнес с алкохол с Венецуела! Разбирате ли? Прави само това! Пише!

Защото писаните между другото книги са именно това, което прави културата ни да изглежда направена между другото и оценена като нещо направено между другото!

Книга, добра книга, не се прави ей така - за ден, два, месец или два! Не, мило момиче! Не!

И това, че ти, мило момиче (бях преминал най-безцеремонно на ти, и не се притеснявах от това, защото когато говориш важни неща етикетът не е необходим) и това, че ти въобще не разбираш товае проблем! Ужасен проблем!

Това, че едно съвременно българско момиче, една млада жена, занимаваща се със словото, една журналистка, смята, че написването на роман е нещо, което може да се направи ей така - между другото - е много голям проблем!

Ама - каза наперено и дори сърдито момичето - аз не казвам това! Аз не смятам, че да се напише роман е нещо между другото!

Е, добре - започнах да се ядосвам аз. - Значи ти, мила, смяташ, че има човек, който е готов да зареже за една година всичко друго, с което се занимава, за да напише книга, която да отиде да помогне

И тук се поспрях.

Изпитвах такова безсилие, че просто се задушавах.

Ами да - момичето ми предлагаше по най-наивен и детски, невинен и ужасяващ за мен начин - да стана герой и мъченик. Една година да погладувам за добро.

Чуй, мило дете- продължих аз, преглъщайки от мъка, измъчен и с биещо в гърлото сърце - Чуй сега! Как си представяш тая работа?! Примерно аз се съгласявам. И пиша една година тая книга. А в това време кой ме издържа? Кой храни мен и семейството ми?

Ти някак си живееш, мое дете, с представата, че писателите са просто ей така - идиоти, странни и откачени, които много обичат да пишат разни неща?!

За пауните - мислиш ти - е характерно, че само перят опашки, а за писателите - че непрекъснато нещо си дращят. Нали така? Пишат си, за да си доставят неразбираемо за другите удоволствие. Или не! Просто това е част от оперението им. Пишат, както другите ядат пици. Част от ролята? От характера? Така, нали?

А писателите, най-вероятно мислиш ти (или въобще не мислиш) - ги храни държавата или някаква неведома майка природа, хранителка на писателите? Те ей така си пишат, без проблеми, само чакат нещо да падне за писане - и те като невиждали - хвърлят се и пишат?

Като гълъби на площад. Чакат малки момичета да им наръсят теми - та те да се втурнат да кълват. Тоест, извини ме, да пишат?! Такава представа цари в твоята глава, нали мила?

Сигурно. ...

Още от Интересно

Опра Уинфри разкри защо няма да се омъжи

Опра Уинфри разкри защо с мъжа до нея все още не са си казали заветното "да". 63-годишната световноизвестна водеща обяви, че въпреки че с...

Жена пострада зловещо при лазерна епилация

Жена пострада зловещо при процедура в клиника за разкрасяване, стана ясно от постове във Фейсбук. Потресаващите снимки бяха разпространени в  соц...

Каква диета трябва да спазваме спрямо зодията си

Каква диета трябва да спазваме спрямо зодията си...

Време за четене: "Може ли да се срещнем отново"

Време за четене: "Може ли да се срещнем отново"...

Айде напусни я тая работа вече, че ми писна от теб!

Айде напусни я тая работа вече, че ми писна от теб!...

Какво харесвате в леглото, според Вашия зодиакален знак

Когато става въпрос за секс, може да се гордеете, че знаете точно какво искате и какво не искате. Но това не означава, че няма място за разширяване ...

Кажи ми в кой знак е Луната ти, за да ти кажа каква си: зодия Лъв - I част

Кажи ми в кой знак е Луната ти, за да ти кажа каква си: зодия Лъв - I част...

5 фрази, които никога не трябва да казвате във връзката си

Никоя връзка не е лесна. Може да има караници, да се появят спорове и в пиков момент всички ние понякога можем да кажем неща, които не искаме да каз...

Кои са 10-те най-скъпи рокли за всички времена

Кои са 10-те най-скъпи рокли за всички времена...