Благотворителност свръх силите

Вчера ми се обади едно момиче.

Представи се като репортерка от голяма телевизия, аз я поздравих и заговорихме. И тя ми заразказва за какво ме търси. Имало една учителка по физическо, която била израснала в дом за деца без родители, имала много тежко детство, била преживяла страшни и тежки преживелици. И сега тя искала да ѝ се намери писател. Който да напише нейната история. И от това да се получи книга. И с печалбите от тази книга да се помогне на дете, което има също затруднения. Но има талант в спорта. Да му се помогне да се развива.

Чудесно - казах аз.

Но

И казах на момичето-журналистка: Мога ли и аз да ви кажа няколко думи? Няколко думи, които казвам в такива случаи и смятам за много важни! И много държа да бъдат чути и ако може - възприети. И ако може - разпространени. И ако може - да намерят малко място в съзнанието на хората. Заради които ги казвам. Може ли?

И момичето каза: Може.

И аз казах: Вижте, любезна госпожице. ЗначиТова, че искате да помогнете на тази жена е чудесно. И нейното намерение е чудесно. НоТук има нещо много важно. Една много важна и основна двусмислица. Една твърде грешна представа. Която аз страшно искам да разруша. Чуйте ме сега!

Една книга, една сериозна книга (а аз съм ужасяващо силно убеден, че несериозни - в смисъл - тъпи и посредствени - книги въобще не бива да се пишат!)та една сериозна книга се пише

И аз повиших тон, за да се усети сериозността ми. Бях сериозен като инфаркт: Една сериозна истинска книга се пише за една година!

Една година!

И продължих: И в това време не се прави нищо друго. Човекът, който прави това, не бива, ако иска да направи книгата добра, да се занимава с други неща! Не работи като адвокат или стругар, не продава картофи, не прави бизнес с алкохол с Венецуела! Разбирате ли? Прави само това! Пише!

Защото писаните между другото книги са именно това, което прави културата ни да изглежда направена между другото и оценена като нещо направено между другото!

Книга, добра книга, не се прави ей така - за ден, два, месец или два! Не, мило момиче! Не!

И това, че ти, мило момиче (бях преминал най-безцеремонно на ти, и не се притеснявах от това, защото когато говориш важни неща етикетът не е необходим) и това, че ти въобще не разбираш товае проблем! Ужасен проблем!

Това, че едно съвременно българско момиче, една млада жена, занимаваща се със словото, една журналистка, смята, че написването на роман е нещо, което може да се направи ей така - между другото - е много голям проблем!

Ама - каза наперено и дори сърдито момичето - аз не казвам това! Аз не смятам, че да се напише роман е нещо между другото!

Е, добре - започнах да се ядосвам аз. - Значи ти, мила, смяташ, че има човек, който е готов да зареже за една година всичко друго, с което се занимава, за да напише книга, която да отиде да помогне

И тук се поспрях.

Изпитвах такова безсилие, че просто се задушавах.

Ами да - момичето ми предлагаше по най-наивен и детски, невинен и ужасяващ за мен начин - да стана герой и мъченик. Една година да погладувам за добро.

Чуй, мило дете- продължих аз, преглъщайки от мъка, измъчен и с биещо в гърлото сърце - Чуй сега! Как си представяш тая работа?! Примерно аз се съгласявам. И пиша една година тая книга. А в това време кой ме издържа? Кой храни мен и семейството ми?

Ти някак си живееш, мое дете, с представата, че писателите са просто ей така - идиоти, странни и откачени, които много обичат да пишат разни неща?!

За пауните - мислиш ти - е характерно, че само перят опашки, а за писателите - че непрекъснато нещо си дращят. Нали така? Пишат си, за да си доставят неразбираемо за другите удоволствие. Или не! Просто това е част от оперението им. Пишат, както другите ядат пици. Част от ролята? От характера? Така, нали?

А писателите, най-вероятно мислиш ти (или въобще не мислиш) - ги храни държавата или някаква неведома майка природа, хранителка на писателите? Те ей така си пишат, без проблеми, само чакат нещо да падне за писане - и те като невиждали - хвърлят се и пишат?

Като гълъби на площад. Чакат малки момичета да им наръсят теми - та те да се втурнат да кълват. Тоест, извини ме, да пишат?! Такава представа цари в твоята глава, нали мила?

Сигурно. ...

Още от Интересно

Какво ви готви любовният хороскоп днес - 8 декември

До обедните часове ви съветваме да сте по-предпазливи в контактите си с противоположния пол. Занимавайте се с релаксиращи дейности и не се опитвайте д...

Онези мъже, без които всяка жена може

Срещаме ги всеки ден, зад ...

Дарин Ангелов спаси живота на зрител по време на своя постановка!

Актьорът Дарин Ангелов спасил живота на зрител по време на постановка в Народния театър. Това съобщиха в социалните мрежи хора, станали очевидци на по...

Какво обичат да носят младите момичета в града?

„Модата обича улицата! Следвайте тренди съветите ни, облечете се готино, усмихнете се и може да се срещнем за снимка“. Така описва модната си фейсбук ...

7 неща, които мъжете се срамуват да ви признаят

Наложено ни е мнението, че мъжете са статуи, без чувства, без емоции. Поради тази причина, мъжете се срамуват, когато излязат от тази роля на безчувст...

Към злобата трябва да се отнасяме като към подарък

Всеки от нас се е сблъсквал с грубостта и злобата, но малко са тези хора, които умеят правилно да реагират на злобата, обидите и ненавистта....

"Човекът, който искаше" - премиера в МГТ "Зад канала"

Режисьорът Маргарита Младенова събира четири произведения на Чехов за новия си спектакъл в МГТ "Зад канала". "Верочка", "Дамата с кученцето", "Учителк...