Виктор Ерофеев: Две Русии се ненавиждат една друга

Седя и се терзая за Русия, която я няма. Която изчезна. Цялата моя Русия, която се побира в главата ми и в моята домашна библиотека. Моята Русия е Русия на Тургенев.

Моята Русия в последно време се е вкопчила за косите с другата Русия, Русия на Константин Петрович Победоносцев (бел. ред. - сивият кардинал в имперската политика при управлението на неговия ученик Александър III, комуто Победоносцев се явява ментор.). В този руски имперски ресурс, с танкове, ядрени бомби, ксенофобия, сладки като бонбони, патриарси, завоювани земи, самолети, зли пропагандатори-империалисти. След нея са народните маси със знамена, полупредани, полумеханични обожатели на силната власт.

Две руски руски жени се бият в задния двор с тоалетната, въртят се като самолетна перка, зад резе. Моята е слабичка, може да се каже кльощава. Едва се чува, едва се вижда, тя седи в мрежите, мъдрува, иронична е, страда за врага и пуши с приятелки. А другата - енергична, мощна, бойна, плюе на Европа, размахвайки неприлично ръка, изглежда като зрял пъпеш с гнила сърцевина.

И ето - те се бият, дрехите им са разкъсани, бельото им се вижда, кръв шурти, мозъци летят - каква ненавист!

Кой кого ненавижда повече? Тургенев - Константин Петрович? Или обратно? Кой кого мечтае да убие - моята слабуша или обратно - кошмарно дебелата?

И двете страни се стараят да се унищожат една друга.

Но моето Тургеневско момиче някъде в своята утроба все още вярва, че тази здрава кучка може да се превъзпита, че може по човешки да й се разкаже какво, как и защо. И това женище ще се опомни.

А това женище е напълно уверено, че моето момиченце няма да се поддаде на превъзпитание, че трябва да я принудят, да я изплашат, да я разкъсат.

В по-добри времена, не толкова отдавна, макар и да не са се обичали една друга, двете жени са пели заедно по празници. Случвало се е да се напият на една маса. И понякога дори са се срещали на църква. Моята слабуша е ходила там от морално любопитство, а дебеланата - по зова на шаячната правда. А сега и празниците им са различни, и песните също. Но и двете знаят главното - че в ада ще гори само едната от тях.

Какво е на Запад? Ето, Александър Трети е вършал из родината с църковно-славянските основания на Константин Петрович, но в Париж главният мост е наречен в чест на Александър Трети.

На мен често ми се присънва лицемерното лице на Победоносцев. Често ми се присънват и новите славни мракобесници. Защо обаче нашите пламенни реакционери имат толкова обаятелни, но лицемерни лица?

Сега, разбира се, никой на Запад няма да назове някой мост в чест на последовател на ...

Още от Интересно

"Адът - това са другите" - разтърсващите мисли на Жан Пол Сартр

Жан-Пол Сартр е един от най-известните френски философи. Той е още писател, драматург и общественик. Той е и един от водещит...

Художник улавя лица по време на оргазъм

Няма минало, няма бъдеще. Има само настояще - тук и сега. Единствено и незаменимо. Миг на сладка тревога, на безвремие и блаженство. Миг на мълчани...

Бионсе и Джей Зи разкриха имената на близнаците

Ясни са имената на новородените близнаци на Бионсе и Джей Зи. Звездната двойка приветства малчуганите – син и дъщеря, миналата седмица, но имена...

Кажи ми каква е формата на устните ти, за да ти кажа каква си

Всички сме родени единствени и неповторими, но все пак има някои черти, по които си приличаме. Например, някои сме с кафяви, а други - със сини очи. ...

Интервю на четири колела: Историята на една жена футболен съдия

Интересът ти към спорта се зароди: Спортувам от много малка. Когато бях дете преживях един доста стряскащ инцидент - паднах в кладенец, а не можех да ...

Принцесите на Дисни се появяват години по-късно, вече като кралици

Някога замисляли ли сте се къде са принцесите на Дисни сега и какво се е случило с тях, след като "заживели щастливо"? Фотографът от Лос Анджелис Тони...

Сървайвър кит за лятната ваканция

Какво трябва да имаме в несесера си, преди да тръгнем на път...