Пасианс с 4 дами

Господ разпилява тестето карти и нарежда пасинсa, наречен живот. В даден момент от живота ми, в моята колода от карти имаше попове, валета, тузове. Различни цветове, различни карти, пожълтели и изтъркани. Всичко си имах. Само дами си нямах. Разбърквах колодата и все не излизаха...

Излезнаха. В един ден, всичките 4 на брой. Срещнах ги, без да искам. Ако аз трябваше да избирам, не бих избрала тях. Може би бих избрала други четири дами в колода, наречена живот.

Господ си знае работата" - казват хората и май наистина са прави.

Пиката - нея срещнах първа.

Беше малка, дребна, смугла. Точно като на снимка. Косите й стигаха до кръста, а в очите й гореше тих огън, който сякаш никога нямаше да изгасне. Тя имаше поведение на истинска Лейди. Не беше студена, нито дистанцирана. Беше си тя. Излъчваше класа, беше от заможно семейство и беше отраснала в най-топлата точкa на България. Слънцето там така я беше нацелувало, че кожата й имаше цвят на маслини. Тя първа се внедри в живота ми. Заговорих я и... не спрях да говоря. Още при първото кафе в сърцето на Благоевград й прочетох живота си като от книга. Чаках я да побегне. Хората така реагират, когато им четеш лошо съчинена приказка с елементи на хорър. Но тя не си тръгна. Остана. Винаги в сърцето ми.

Карото - то се появи след малък подтик от Пиката.

Търсеше си работа. Аз си търсех колежка. Не, че не ми беше колежка и преди това, но винаги можеше да стане колежка на квадрат. Знаете ли, че карото се асоциира с богатство и изобилие? И аз не го знаех, докато не започнах да работя с нея, рамо до рамо. Тя преливаше от енергия, вършеше всичко с лекота, учеше се докато работеше, работеше докато учеше мен (на падежите, разбира се). И тя бе от слънчевия град, но слънцето я бе целунало по челото. И тя сияеше. И всяка среща с нея сякаш бе празник на смеха и радостта. С нея се чувствах по-богата, нищо че заплатата ми беше мижава, нищо че пиехме бутилка джин петима човека. Бяхме богати и имахме целия свят. И целият свят бе сцена...

Купата - нея... не, че не я исках.

Харесвах я, но тя беше далечна. Като детска любов, която срещаш на улицата. Заговаряш я припряно и... млъкваш от страх да не изтърсиш куп глупости. Тогава се намеси онзи горе и подреди така нещата, че Купата да няма избор и да тръгне с мен в страната на многото реки, многото манастири и многото бира. Съдба, казват хората. И там, някъде по улиците на тази надупчена от войни страна, аз открих едно сърце. Не, не се влюбих. Открих си Купата. Тя приличаше на сицилианка. Имаше кожа с цвят на кафе с мляко и душа, която побираше целия свят. Знаеше много неща. Знаеше кога да мълчи, знаеше кога да слуша. Знаеше за миналото ми, без да й казвам. Знаеше, със сърцето си знаеше да обича. Само не знаеше, че е част от тестето. Е, научи в последствие...

Спатията - тя беше онази, която ми се губеше от картинката.

Търсих я несъзнателно, а тя винаги изпадаше от ръцете ми. А, Спатията... тя беше пълна терца, мамка му. И като такава, знаеше спатиите на всички. Честно. Нямаше преподавател, който да й се опре. Нямаше изпит, който да не натъпка в лицето на учебен отдел. Просто нямаше. Тя беше тайният коз в нашето тесте. Спатията бе война. С всички, с всеки дръзнал да застане на пътя й. Енергията й беше неизчерпаема, а нейният таен енергиен източник беше... столът на първи корпус. При всичко това си представете нашата Спатия. Бе дребна, нервозно нетърпелива, с нацупени устни като на малко дете, с тениска на анимационен герой и с боксьорски кецове. Пълно бойно снаряжение и детинска радост, която съзнателно или не ти вади душата с памук. Да, и заради тази детинска радост се набутваш в магазин два на два, пълен с хора и пот, за да погледнеш чанта, която си гледал и вчера. Ама нали тя я иска. И как да й откажеш. Спатията ще се разсърди. А тя е достатъчно важна за всеки един от нас, че да не искаме да ни се сърди. Обичахме я. Нея и нейните луди прищевки, енергията й, глада й и най-вече чувството й за хумор, което ни караше да плачем.

Те бяха. Не им казах никога досега.

Заради тях останах. С тях говорех за всеки проблем, за всяка любов, за всеки изпит, за всяка вечер в самота, за всяка вечер с компания. Вече не говорим често. Не говорим за изпити, за самотата и любовта. За проблеми също не говорим - рядко се чуваме. Все нямаме време. Говорим си само за кучета, ама от това отърване няма. Обичаме кучетата, зайците, финките, голдъните, кавалерите, хъскитата и родвайлерите. Обичаме да говорим за това, за което имаме нужда. И говорим... и винаги ще го правим. От едно тесте сме.

Господ реди пасианса на живота ми. Усмихва се. И аз се усмихвам. Добри карти ми излязоха. Най-добрите, които можех да искам. Четири дами.

-------------------------

Виж още статии от този автор:

Не ти казах
Нарисувай ми чудовище
Умна и красива

Още от Интересно

Kръвната група показва какви сме в секса

Ако сте кръвна група 0 Жените от тази кръвна група се отличават с гореща си страст и огнен темперамент в леглото. Надарени са с изключителен усет ...

“Сън в съня” от Едгар Алън По

Сън в съняот Едгар Алън ПоПо челото те целувам и понеже се сбогувам, да призная не е лудост – сънища са мойте дни и в това ти не сгреши. Щом над...

Калин Терзийски профукал парите от "Фермата"

Калин Терзийски е похарчил целия хонорар, който е получил в риалити шоуто "Фермата". "Нямам специално отношение към парите. Ако имам пари, черпя н...

Мъжете мечтаят за...

5 идеи, които ще отговорят на мъжките фантазии и ще подобрят интимния ви живот...

Как да избегнем самоубийството през януари?

Но знаете ли какво открих? Януари и февруари били месеците с най–много самоубийства и жестокости в цялата година. И това не ме учудва. Едно...

Как да разберем дали сме пристрастени към бързата храна?

Пристрастеността към алкохолът и наркотиците е същата като при бързата храна. Да сте пристрастени към бързата храна може би не е толкова силно, но в...

Как да помогнем на приятел с пристъп на паник атака

Ако някога сте страдали от пристъп на паника, знаете колко изтощително  може да бъде това. Но ако не сте го изпитвали върху себе си (, а дори и...

10 неща, които трябва да знаете, преди да се разведете

Разводът е един сравнително дълъг процес, изпълнен с доста емоции. А когато един човек е емоционален, не може да мисли особено трезво. След като прикл...

Перфектната комбинация от вечен сексапил и талант - Кевин Костнър на 62!

Кевин Костнър е американски киноактьор, режисьор и продуцент, носител на „Сезар“, „Еми“ и по две нагр...

'Спящата красавица' в кино Cine Grand

Тази неделя (22-и януари) имате възможността да разнообразите сивото ежедневие с великолепния балет "Спящата красавица", който ще се излъчва...