Пътникът, който стана път

Да разкажеш историята за живота на някого, който твърди, че за него „има една реалност, по-реална от реалността, и това е реалността на Духа", е много голямо предизвикателство. Още повече че, когато напускаше този свят преди една година, той поиска на гробния му камък да няма име, а надпис: „Дух и пламък е бил моят Път и мойто битие." Средствата на биографията – сбор от констатации за триизмерния свят, където всичко се ражда, съществува и умира, просто не достигат, когато искаш да разкажеш за срещата си с Духа.



Свикнали сме да търсим Бог в храма, в книгите, в природата. Хората са препълнили умовете си с представи, концепции и ритуали дотолкова, че са готови дори да убиват за тях. Но ако успеем за миг да се освободим от всичките си представи за Бога, ако оставим да се утаи мътилката от наслоени външни образи, може би наистина ще Го „зърнем" дълбоко в себе си, да стои и чака да бъде изведен. Този момент на будност и просветление обаче е само началото на Пътя. Извеждането на Бога от човека е дълъг духовен процес. „Няма по-кратък път от този между човека и Бога", обичаше да казва той. И винаги допълваше с усмивка – „нито по-дълъг"… Да, той добре познава Пътя до Бог, защото го беше извървял. Пътникът стана Път – Пътят на Мъдростта.

ВИСША СИЛА

Срещнах го в края на 90-те. Усилено търсех интересен образ за герой на документален филм. Той изнасяше лекции в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", имаше и редовни срещи със софийска аудитория в залата на Федерацията на научно-техническите съюзи. Нямам спомен за темата на словото му в София, когато го видях за първи път, но образът му се запечата ярко в съзнанието ми. Видях човек на около 70 г., който сякаш идваше от друго време. Като се изключат костюмът му и обстановката в залата, изглеждаше като току-що излязъл от древна притча – от онези, в които мъдреците дават отговори за тайните на живота. Имаше побеляла дълга коса, прошарена брада, изразителни ръце и очи, които излъчваха както остротата на проницанието, така и мекотата на смирението.
Не успях да разбера много от смисъла на изреченото от него в залата, но като че ли улових ритъма на думите и дълбочината, от която те идваха. Останах силно респектиран от това, че той не говореше просто за да информира или да изкаже мнение, а сякаш свещенодействаше със словото. Да, това беше героят, когото търсех.



Силно заинтригуван от видяното и чутото, започнах да го проучвам, за да изградя историята за моя документален филм (www.thefilm.vaklush.org). Открих, че странностите го съпътстват от самото му раждане на 7 януари 1923 г. в деня на Рождество Христово по стар стил в село Поповица близо до Пловдив. Получава необичайно име – Ваклуш. По-късно научавам, че коренът „вак" или „вакх"/„бакх" в древни езици означава „висша духовна сила".

ИМА ЛИ БОГ?

Изключително будно дете, той настоява да го запишат на училище, още преди да е навършил 7 години. На 13 записва гимназия в Асеновград. Там, впечатлен от градската адвокатура и съд, често ходи да слуша защитни речи. На 14-ата си годишнина, съвсем по библейски, по време на един християнски празник проявява дързост и сам се качва на църковния амвон в родното село, за да изнесе проповед на тема „Има ли Бог". (Макар че далече след това ражда афоризма „Бог не се доказва, Бог се живее!") По-късно за две-три години става и председател на Християнско-философското дружество на гимназията.

МИРОВО
СЪЗНАНИЕ

Още от ранна възраст проявява характер и отстоява вегетарианството, което за него е не просто здравословен или нравствен избор, а част от подготовката на човешкото тяло да понесе събуждането на по-висши духовни енергии.
В младежките си години израства като активен патриот и антикомунист. Завършва Школата за запасни офицери и участва във Втората световна война. Приет за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет, той е изключен по политически причини през 1945 г. Изправят го пред Народния съд заради възгледите и офицерския му чин в царската армия. Признават го за виновен – „враг на народа". Присъдата е смърт, впоследствие заменена с доживотен затвор. Когато му дават правото на последна дума, какъвто бил обичаят, за назидание на гражданите пускат високоговорителите извън съдебната зала. Всички очакват да е смазан от произнесената присъда и да моли за милост. Но от високоговорителите гръмва отговорът му, че ще води идейна борба с комунизма докрай, тъй като тази идеология според него погребва човека в колективен гроб.
Живота си в затворите той възприема като „грижа на Небето", защото, вместо да го уязвят и сломят, насилниците му помагат да се съхрани, да погледне вътре в себе си и му „спестяват разсейването".
Така в Белене, символа на злокобието и смъртта, той изживява радостта на своята духовна пробуда. На 28-ата си година (четвъртата 7-ица по схемата на езотеричното познание, когато човек започва да работи със своето причинно тяло, или възрастта на духовната зрялост) вътрешният му огън се събужда и влиза в състояние, което по-късно нарича „мирово съзнание". В индийската традиция този момент се описва като преминаване от първата до последната чакра на кундалини – Змията огън, вложена у нас. Идеята на събуждане на Диханието присъства и в християнската култура с образа на Пантократора. „Да държиш планетата в ръката си, е реалност", потвърждава Ваклуш, без да крие, но и без да натрапва това свое изживяване.

НЯМА СТРАДАНИЕ,
ИМА РАЗВИТИЕ

Голготата му продължава цели 12 години и той преминава през почти всички затвори на страната. Там среща много от забележителните умове на времето си, осъдени като политически затворници. За него този период е най-благодатен в духовно-творчески смисъл. Изучава езици, пише поезия, драми, философски есета… Там, именно в затворите, формулира някои от ключовите концепции, които ще залегнат в бъдещото му учение. ...

Още от Интересно

Истинските принцеси и техните приказни сватби

Когато говорим за сватбите на кралските семейства, тогава никога не става дума само за едно прекрасно семейно събитие. В такива случаи целият свят е п...

Това е за всички жени, които не се страхуват...

Това е за жените, които не се страхуват. За жените, които ще станат от масата по средата на ресторанта и ще си тръгнат, защото срещата е ужасна. Жен...

Минималистични кино татуировки

Имате любима сцена от “Леон”? Или харесвате пишещата машина от “Сиянието”? Може да ги “имате” завинаги, ако се до...

Чарлийз Терон: Имала съм интимни отношения с жени

Имах интимни отношения с жени, когато бях по-млада, призна Чарлийз Терон в предаването "Гледай какво се случва на живо" (Watch What Happens ...

Ася Капчикова извая дупе с ултрамодерна технология

Какво представлява Venus Legacy? Venus Legacy™ е първият и единствен медицински апарат с FDA сертификат за борба с целулита и отпуснатата к...

5 тайни, свързани с прането

Ще ви дадем няколко малко известни, но ефективни съвети за прането. Съветите са от работници в 5 звездни хотели, които постигат страхотни резултати в ...

Дневен хороскоп за вторник, 25 юли 2017 г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Опитайте да не отдавате прекалено много внимание на днешния де...

7 прости навика за най-щастливата връзка

Започването на нова връзка винаги е забавно и вълнуващо. Но след известно време вълнението често избледнява. Вие се чувствате комфортно с новия си п...

Кафе, чай, бира и вино – като “водни бои” в платната на една експериментаторка

Обичам да експериментирам с нови и забавни техники. Това донякъде обяснява избора на “водни бои” от страна на ​Adela, млада художничка, к...

Корейска илюстраторка рисува нежни, интимни моменти. Така че (почти) да ги почувстваме

“Прекомерната чувствителност”. Така корейската илюстраторка Yang Se Eun, по-позната като Zipcy, обяснява какво я кара да рисува интимните...