Пътникът, който стана път

Да разкажеш историята за живота на някого, който твърди, че за него „има една реалност, по-реална от реалността, и това е реалността на Духа", е много голямо предизвикателство. Още повече че, когато напускаше този свят преди една година, той поиска на гробния му камък да няма име, а надпис: „Дух и пламък е бил моят Път и мойто битие." Средствата на биографията – сбор от констатации за триизмерния свят, където всичко се ражда, съществува и умира, просто не достигат, когато искаш да разкажеш за срещата си с Духа.



Свикнали сме да търсим Бог в храма, в книгите, в природата. Хората са препълнили умовете си с представи, концепции и ритуали дотолкова, че са готови дори да убиват за тях. Но ако успеем за миг да се освободим от всичките си представи за Бога, ако оставим да се утаи мътилката от наслоени външни образи, може би наистина ще Го „зърнем" дълбоко в себе си, да стои и чака да бъде изведен. Този момент на будност и просветление обаче е само началото на Пътя. Извеждането на Бога от човека е дълъг духовен процес. „Няма по-кратък път от този между човека и Бога", обичаше да казва той. И винаги допълваше с усмивка – „нито по-дълъг"… Да, той добре познава Пътя до Бог, защото го беше извървял. Пътникът стана Път – Пътят на Мъдростта.

ВИСША СИЛА

Срещнах го в края на 90-те. Усилено търсех интересен образ за герой на документален филм. Той изнасяше лекции в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", имаше и редовни срещи със софийска аудитория в залата на Федерацията на научно-техническите съюзи. Нямам спомен за темата на словото му в София, когато го видях за първи път, но образът му се запечата ярко в съзнанието ми. Видях човек на около 70 г., който сякаш идваше от друго време. Като се изключат костюмът му и обстановката в залата, изглеждаше като току-що излязъл от древна притча – от онези, в които мъдреците дават отговори за тайните на живота. Имаше побеляла дълга коса, прошарена брада, изразителни ръце и очи, които излъчваха както остротата на проницанието, така и мекотата на смирението.
Не успях да разбера много от смисъла на изреченото от него в залата, но като че ли улових ритъма на думите и дълбочината, от която те идваха. Останах силно респектиран от това, че той не говореше просто за да информира или да изкаже мнение, а сякаш свещенодействаше със словото. Да, това беше героят, когото търсех.



Силно заинтригуван от видяното и чутото, започнах да го проучвам, за да изградя историята за моя документален филм (www.thefilm.vaklush.org). Открих, че странностите го съпътстват от самото му раждане на 7 януари 1923 г. в деня на Рождество Христово по стар стил в село Поповица близо до Пловдив. Получава необичайно име – Ваклуш. По-късно научавам, че коренът „вак" или „вакх"/„бакх" в древни езици означава „висша духовна сила".

ИМА ЛИ БОГ?

Изключително будно дете, той настоява да го запишат на училище, още преди да е навършил 7 години. На 13 записва гимназия в Асеновград. Там, впечатлен от градската адвокатура и съд, често ходи да слуша защитни речи. На 14-ата си годишнина, съвсем по библейски, по време на един християнски празник проявява дързост и сам се качва на църковния амвон в родното село, за да изнесе проповед на тема „Има ли Бог". (Макар че далече след това ражда афоризма „Бог не се доказва, Бог се живее!") По-късно за две-три години става и председател на Християнско-философското дружество на гимназията.

МИРОВО
СЪЗНАНИЕ

Още от ранна възраст проявява характер и отстоява вегетарианството, което за него е не просто здравословен или нравствен избор, а част от подготовката на човешкото тяло да понесе събуждането на по-висши духовни енергии.
В младежките си години израства като активен патриот и антикомунист. Завършва Школата за запасни офицери и участва във Втората световна война. Приет за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет, той е изключен по политически причини през 1945 г. Изправят го пред Народния съд заради възгледите и офицерския му чин в царската армия. Признават го за виновен – „враг на народа". Присъдата е смърт, впоследствие заменена с доживотен затвор. Когато му дават правото на последна дума, какъвто бил обичаят, за назидание на гражданите пускат високоговорителите извън съдебната зала. Всички очакват да е смазан от произнесената присъда и да моли за милост. Но от високоговорителите гръмва отговорът му, че ще води идейна борба с комунизма докрай, тъй като тази идеология според него погребва човека в колективен гроб.
Живота си в затворите той възприема като „грижа на Небето", защото, вместо да го уязвят и сломят, насилниците му помагат да се съхрани, да погледне вътре в себе си и му „спестяват разсейването".
Така в Белене, символа на злокобието и смъртта, той изживява радостта на своята духовна пробуда. На 28-ата си година (четвъртата 7-ица по схемата на езотеричното познание, когато човек започва да работи със своето причинно тяло, или възрастта на духовната зрялост) вътрешният му огън се събужда и влиза в състояние, което по-късно нарича „мирово съзнание". В индийската традиция този момент се описва като преминаване от първата до последната чакра на кундалини – Змията огън, вложена у нас. Идеята на събуждане на Диханието присъства и в християнската култура с образа на Пантократора. „Да държиш планетата в ръката си, е реалност", потвърждава Ваклуш, без да крие, но и без да натрапва това свое изживяване.

НЯМА СТРАДАНИЕ,
ИМА РАЗВИТИЕ

Голготата му продължава цели 12 години и той преминава през почти всички затвори на страната. Там среща много от забележителните умове на времето си, осъдени като политически затворници. За него този период е най-благодатен в духовно-творчески смисъл. Изучава езици, пише поезия, драми, философски есета… Там, именно в затворите, формулира някои от ключовите концепции, които ще залегнат в бъдещото му учение. ...

Още от Интересно

Вижте кой е денят, в който е най-вероятно гаджето да ви бие шута

В един ден от годината опасността от раздели и любовни драми рязко скача. Тази дата е посочена от статистиката, след като внимателно за проучени публи...

Грозното патенце

Вие знаете тази приказка, убедени сме в това. Но сега искаме да ви я припомним. Грозните патенца са навсякъде около нас. Възможно е дори вие да сте ед...

Любимите храни на всяка зодия за 2016 година са...

Овните, които отново показаха характер и сила със своето (не)здравословно меню - пици, паста и какво ли още не. Общо взето, менюто на рогатата зодия е...

Книгите имат думата: Софийски международен литературен фестивал № 4

Шестте дни между 13 и 18 декември 2016 г. ще се превърнат в празник за влюбените в книгите и четенето. Започва любимият Софийски международен литерат...

Да се влюбиш във Венеция докато гледаш… в краката си (снимки на най-красивите подове)

Привлича ли ви Венеция с нейните живописни канали и гондолери? Един фотограф обаче има необичайна покана: веднъж озовали се в града, построен върху в...

Какво дразни жените? 13 илюстрации отговарят през смях

Ежедневието на жените е изпълнено с предизвикателства, не мислите ли? Като това да обядваш със страхотно изглеждаща в прилепналите си дънки приятелка...

Без задръжки: Клои Кардашян в гореща сесия

Сестрата на американската телевизионна звезда Ким Кардашян – Клои, се появи на корицата на немското GQ. Тя взе участие в еротична фотосесия за изд...

Гери-Никол по стъпките на Фики – готви песен на английски

Гери-Никол пусна новата си песен „Готина и луда“, а видеото й беше гледано над 510 000 пъти само за 24 часа. „Никога не очаквам какво точно ще се ...

Горда баба: Илиана Раева показа снимки от погачата на внучката си

Илиана Раева бе категорична, че не иска да показва снимки на своята внучка Илиана-Куини, но гордата и много щастлива баба не се стърпя и качи първите ...