Четвъртото измерение е в началото на координатната система

Преди броени дни си отиде д-р Желю Желев. Освен забележителна личност и първи демократично избран президент на България, той бе и голям приятел и консултант на Списание 8 още от първия ни брой. Ще го запомним като ерудит, приятел, естествен човек с голямо сърце. Символично искаме да се сбогуваме с него, като ви припомним изключително дълбокия му и съдържателен материал, който той предостави специално за първия брой на Списание 8 в края на 2008 г.
-------------------------------------------------------------------------

Четвъртото измерение, което векове наред не дава покой на мислители, математици и физици, не е времето, както днес се смята! Четвъртото измерение е началото на координатната система, там, откъдето векторите за широчина, височина и дължина тръгват. Тази провокативна теза, която разбива съществуващите постулати, в т. ч. Теорията на относителността на Айнщайн, развива в своя труд "Реалното физическо пространство" (1996 г.) философът, любителят на космологията, президентът д-р Желю Желев. Ще се съгласите ли с неговите аргументи, или имате свои по темата?

Четвъртото измерение на пространството има дълга и поучителна история. За продължителен период то е било обект на всевъзможни спекулации от спиритуалистите и всякакви „учени" шарлатани. В техните ръце то е измерението, което придава на обикновеното наше триизмерно пространство невероятни свойства. Всичко, което не е възможно в тримерното пространство, е възможно в пространството с четири измерения. За съжаление то не е достъпно на обикновения човек. В четиримерното пространство пребивават духовете и вършат невероятни неща.

Но да оставим настрана спекулациите. През Средновековието с този въпрос се е занимавал френският математик Орем. В съчинението си „Въпроси към геометрията на Евклид" пише: „... някой може би ще изрази съмнение, ако линейното качество е представимо тук като плоскост, а плоското – като тяло, имащо три измерения, то излиза, че телесното качество може да бъде представено като притежаващо четири измерения под формата на нов вид качество."

Аз казвам, че
това не е възможно

Защото ако текущата точка се представя като пораждаща линия, линия – плоскост, плоскостта – тяло, не следва, че когато си въобразяват тялото текущо, то поражда четвърти род количество. То си остава тяло и затова в книгата „За небето" гръцкият философ Аристотел говори: „От тялото не се извършва преход към друг вид количество."

Към възможността да се построи в геометрията тяло с четири измерения отрицателно се отнася и немският математик Ширел (1525 г.): „ Ако в аритметиката виждаме, че ни се разрешава да съчиняваме много неща, даже ако те изобщо нямат форма, в геометрията не се разрешава да се предположат телесни линии и повърхности и да се излезе зад пределите на куба, както ако имаше повече от три измерения, тъй като това би било противоестествено...".

В 1746 г. Кант прави опит да си обясни защо четвъртото измерение е невъзможно: „Четвъртата степен е нелепост по отношение на всичко онова, което ние можем да си представим за пространството със силата на въображението. В геометрията е невъзможно да се умножава квадратът на самия него, както е невъзможно да се умножава кубът на неговия корен."

Отрицателното отношение към четвъртото измерение се определя преди всичко от невъзможността към трите

взаимно перпендикулярни линии,
пресичащи се в една точка,

да се построи четвърта, която да бъде също перпендикулярна на тях. Това показва, че четвъртото измерение на пространството не може да бъде равноправно с другите три. Ако изобщо може да има такова, то трябва да се търси другаде.

И тук идва идеята към трите пространствени координати (x, y, z) да се въведе времето и ролята му на четвъртата координата.

Това математика дължи
на френския учен Лагранж,

който в труда си "Аналитична механика" от 1788 г., реализира тази идея. Справедливостта обаче изисква да кажем, че тя е лансирана още от Даламбер в неговата „Енциклопедия" .
В по-новото ни време идеята, че четвъртото измерение е времето, се възприема от строителите на Теорията на относителността. При изграждането на математическия апарат на теорията Г. Минковски въвежда времето като равноправна четвърта координата. Според него съществува единно пространство-време, а изолирани едно от друго, пространството и времето са фикции.
Каквито и изчисления да се правят обаче, те не могат да променят реалния факт, че времето не е пространство. То остава псевдопространство, подобно на енергията, импулса и т.н.
Времето не може да бъде действително измерение на пространството поради 2 прости съображения: първо, те са несъизмерими, защото се измерват с различни единици – пространството със сантиметри, времето – със секунди, второ, пространството е двупосочно - движението в него може да се извършва наляво и надясно, назад и напред, при което двете посоки са равноправни, докато времето се движи от миналото към бъдещето.

Особености на движението
в четвъртото измерение

За разлика от обичайните три измерения на пространството, където движението във всяко едно от тях е равноправно, движението в четвъртото се отличава съществено. Ако по координатите x, y, z, фиксиращи трите измерения на пространството, тялото може да се движи, без да се налага да претърпява някакви качествени промени, движението в четвъртото измерение задължително го изисква. То става за сметка на другите три едновременно. Последните намаляват. Когато сферата, свивайки се, се устремява към нулевия си обем и това става за сметка на другите три координати, които се устремяват към началото на координатната система. При разширяването става обратната промяна. Координатите нарастват за сметка на все по-рядкото присъствие на четвъртото измерение в единица обем.

Това показва, че четвъртото измерение е по сила равно на другите измерения, взети заедно. То се уравновесява с тях и поради това

представлява най-силното
измерение на пространството

Затова и движението в него е винаги свързано с дълбоки качествени промени. Една масивна звезда с маса няколко пъти по-голяма от слънчевата и черната дупка, в която тя се превръща в края на термоядрената й еволюция, се отличава радикално в основните им физически параметри. Вече неутронна звездата показва такава дълбока промяна: атомите не съществуват повече, електроните са натъпкани в протоните и от предишната организация са останали само неутроните, плътно притиснати един до друг.

Същинското движение в четвъртото измерение става, когато тялото започне да се свива в собственото си пространство. Класическият пример за това е гравитационният колапс. Когато достатъчно масивната звезда в края на своята термоядрена еволюция под действието на гравитационните сили започне неудържимо да се стреми към сферата на Шварцшилд и мине под гравитационния си радиус, тя извършва движение в четвъртото си измерение.

При обратния процес – антиколапса или експлозията, при който тялото се разширява, четвъртото измерение връща мащабите на другите три измерения. Когато тялото се свива и разширява,

то се движи в измеренията
на своето собствено пространство

Това е малко трудно за представяне, защото природата не се е погрижила да ни предложи такъв чист случай, който да се наблюдава непосредствено. При всички крайни случаи вътре във Вселената свиването и разширяването като че ли става в едно автономно пространство. И това действително е така и точно този факт пречи да се схване механизмът.

Когато произведем един изстрел с пушка, зарядът на патрона превръщайки се в газове, увеличава своя обем 1000 пъти. Същото е и ако изпарим един определен обем вода. Парата ще има 1000 пъти по-голям обем от течната вода. Но и в двата случая промяната става във външното пространство, в което предметът е, тъй да се каже, потопен.

Единственият уникален случай, където свиването и разширяването на „тялото" е в неговото пространство, е Вселената. По отношение на нея няма външно пространство, защото извън нея не съществува нищо друго. Поради същата причина тя не може да се движи иначе освен в измеренията на собственото си пространство.

При движението на тялото в четвъртото измерение обаче се променят не само абсолютните стойности на другите измерения, променят се и всички други фундаментални свойства, отнасящи се до неговата метрика и топология: кривината на пространството, разстоянието между точките и пр.

Стават дълбоки качествени промени в самата организация на материалния субстрат. Разрушават се и респективно се възстановяват редица етажи в йерархичната структура на материята. При различните етапи на гравитационния колапс например се разрушават различни етажи: при белите джуджета се разрушава нормалната структура на атомите. Веществото се оказва в „изродено състояние": запазват се атомните ядра, а електронните им обвивки се разрушават. При неутронните звезди се разрушават и атомните ядра, електроните се натъпкават в протоните и от предишната структура на атомите остават само неутрони, плътно притиснати един до друг.

При „черната дупка", където колапсът става още по-дълбок, вероятно се разрушава и неутронният етаж на материята, а може би и още по-надолу.

Би трябвало да се предполага, че при пълния гравитационен колапс на Вселената се разрушават много повече или пък всички етажи в нейната йерархична структура. Разрушават се Мегагалактиката, отделните галактики, съзвездията, звездите и планетите, молекулите, атомите, елементарните частици и пр.

Особености на движението
в четвъртото измерение

1. То е привилегия на големите маси, които са способни да породят достатъчно големи гравитационни сили, необходими за сломяването едни или други структури в организацията на материята.
2. Движението в четвъртото измерение става скокообразно и катастрофично. Пример - избухването на Нова или Свръхнова звезда, от която може да се получи различна дълбочина на колапса – бяло джудже, неутронна звезда, черна дупка. Тази скокообразност се определя от йерархичната структура на материята. Всеки колапс според големината на гравитационните сили разрушава йерархията до определен етаж съответно: Мегагалактика – галактически купове – галактика – звезда – мезотяло – молекула – атом – елементарна частици – кварк и т.н.
3. Вселената, която разполага с безкрайно големи гравитационни сили, може да свие материята до нулевия обем, като същевременно увеличи плътността й до безкрайност (състоянието на сингуларност). Поради това тя единствена е способна да разруши всички етажи от предишната йерархична структура на материята, да обърне измеренията на пространството и да постави началото на антиколапса – началото на новата Вселена.

Още от Интересно

Отиде си агентът от ФБР в „Туин Пийкс“ Мигел Ферер

Американският актьор Мигел Ферер почина на 62-годишна възраст, съобщава ABC. По данни на телевизионния канал, звездата си е отишъл след тежко боле...

"Заспива ми се някъде далече..."

Има хора, които идват в живота ни просто ей така, случайно, полека, без гръм и трясък. И понякога точно тези хора се оказват най-важните, те променят ...

Какво говори сексуалният ни стил за нас?

Вашите лични мотиви да правите секс не само подсказват как ще го правите, но и кого ще привлечете като сексуален партньор. Има най-различни мотиви за...

Последният писък на модата при булчинските рокли

Една от woman-ките се сгоди преди броени месеци и поради това в последно време в офиса темите за избора на булчинска рокля и подготовката за сватбата ...

Как тази млада дама спечели битката с анорексията

Днес обръщаме поглед към историята на една млада дама, сблъскала се и, за щастие, преборила анорексията. Тя се казва Кати Хог.  Мъките ѝ запо...

Бляскавата Мелания Тръмп изуми с тоалет!

Остават броени часове до официалното стъпване в длъжност на Доналд Тръмп, което несъмнено е събитието на месеца, а може би и на годината. Но истина...

Понякога трябва да бъдем егоисти в любовта!

Егоизмът е определян като лошо качество. Да, но зависи за какво става въпрос. Ако пренебрегваш другите и техните интереси, заради своите, винаги гледа...

Самодостатъчна – това звучи гордо

„Ами как ще си намериш мъж, като изглеждаш самодостатъчна?“, директно ми хвърлят обвинението. „Ъъъ, моля?, опулвам се аз. „А...

Как да се справим с главоболието

Има хора, които ги боли глава, а има и хора, които страдат от главоболие. Хората във втората категория много добре знаят ужасяващите симптоми, които...

Как няколко минути донесоха „Оскар“ на шестима актьори

Никол Кидман Никол Кидман ни смая с уникалното си превъплъщение в образа на писателката Вирджиния Улф във филма "Часовете" от 2002 г. ...