Зимен влак

Навън беше студено, но все пак слънцето се прокрадваше през облаците. Опитваше се да разтопи малкото останал сняг. Белият цвят се редуваше със зелен и кафяв. Влакът се движеше по старите релси - равномерно, бавно, не бързаше за никъде... подминаваше гари. При всяко спиране сякаш си поемаше дълбоко въздух в очакване на нещо. На някоя раздяла ... на отдавна чакана среща.

Колко ли много истории е виждал влакът, макар и за кратко... и после си е тръгвал без да разбира какво се е случило с персонажите след време. В онзи миг той си пое дълбоко въздух, в очакване на нещо голямо, нещо което сякаш знаеше, че ще го развълнува.

Спряхме на гара - малка, провинциална и стара. От нея се качи един единствен пътник - много възрастна жена... толкова възрастна, че се бе смалила. Мъничка, леко прегърбена и облечена в дрехи, които тежаха повече от нея самата. Седна точно срещу мен в купето. Седалката я обгърна цялата, създаде илюзията, че в нея е седнало малко дете,а не старица.

Влакът потегли, взел единствения си пътник. Гледах я право в очите. Погледът ѝ - празен, толкова празен и тъжен и загледан през прозореца на стария влак. Загледан в какво? Може би в някаква нейна среща от миналото, може би през целия си живот, точно в този ден бе чакала влака именно там, на тази гара. Може би с нетърпение е посрещала любимия си или пък децата си. А сега погледът ѝ бе празен, изморен и тъжен, не очакваше никого, не търсеше никого.

Възрастната жена слезе на следващата спирка. В продължение на няколко дни я виждах, всеки път, на същото място и винаги с онзи поглед. И един ден влакът, наближавайки гарата не си пое въздух от вълнение, не си пое въздух изобщо. Там беше празно, пътници нямаше. Беше пусто. Не знаех какво се е случило с тази затворена в себе си жена.

Ах, приятельо... колко е мъчителна съдбата на влака. Всеки ден минава през едни и същи гари, среща едни и същи хора в едни и същи часове... и в един момент някои от редовните пътници, някои от тези души, заедно с техните истории изчезват... просто така. Без да се сбогуват, без да дадат обяснение, без дори да изчакат края на собствената си история.

А някои не успяват да стигнат дори до кулминацията. Животът е съставен от гари, приятелю. Някои - подминаваме, на други слизаме, а до трети стигаме със закъснение. Но в този наш живот регулировчик нямаме... нямаме дори график, а просто пътници, чакащи своите влакове.

Още от Интересно

Как да помогнем на приятел с пристъп на паник атака

Ако някога сте страдали от пристъп на паника, знаете колко изтощително  може да бъде това. Но ако не сте го изпитвали върху себе си (, а дори и...

Дамян Дамянов: „Стаята ми пет на четири. В метри, в крачки, в самота“

Днес великият поет Дамян Дамянов щеше да навърши 82 години...

Понякога трябва да бъдем егоисти в любовта!

Егоизмът е определян като лошо качество. Да, но зависи за какво става въпрос. Ако пренебрегваш другите и техните интереси, заради своите, винаги гледа...

За една омъжена жена, която има връзка с четирима мъже

"За да имаме щастлив брак и здрав съюз, е много важно да разберем, че ние и половинката ни сами правим избора си и не можем да „задушаваме“ другия с у...

Нещата, за които трябва да сте подготвени, ако имате близнаци

Да имаш две деца по едно и също време е чудо! Това е още по-голям комплимент от Господ! Но е и отговорност. Винаги съм си мечтаела да имам близнаци и ...

Подаръкът на един разведен мъж за бившата му съпруга

Във съвременния живот разводите не са нещо, което би ни изненадало.  Сякаш сме свикнали да виждаме по-често двойките да се развеждат, отколкото ...

Грешки, свързани с любовния ви живот, които да избягвате

Ако искате ново начало, първата стъпка е да промените някои неща в любовния си живот. Време е да направите някои подобрения, промени и да се откажете ...

Мъжете мечтаят за...

5 идеи, които ще отговорят на мъжките фантазии и ще подобрят интимния ви живот...

Два литра вода на ден през зимата помагат да борим вирусите

По данни на Националния център по заразни и паразитни болести, близо 1200 души на ден остават повалени от грип и остри респираторни заболявания у нас....

Комикс с неочакван край разсмива родители и… чичовци/лели

Знаете, че има специални Закони на Мърфи за родители, нали?Да, родителството е най-хубавото нещо, което може да се случи на човек. Но това съвсем не е...