Бягство от сиво-зеленикавите плесени на страха

А аз не пиша ли малко по

Така се запитах днес сутринта. Малко по

Чак не се сетих веднага каква дума да използвам.

Смело?

Дали не пиша малко по-смело, отколкото трябва?

Така се запитах. След това, естествено, се изсмях на себе си. Въобще не пиша смело, казах си. Даже по-скоро - плахо и умерено.

И то даже май, който пише наистина смело, не се замисля това "прекалено смело ли е?".

Почнеш ли да мислиш - това вече е плахост. Както първото невинно червеникаво петно на бузата е зловещ и ранен симптом на проказа, така и моето питане е зловещ и ранен симптом на плахост. Плахостта на писача, наречена: Дали не прекалявам със смелостта?

Бях писал някакви неща за исляма, за пророка Мохамед, за убиването на хора с камъни в Иран, но пък бях сравнявал убийците и с нашия Левски - защото и той е убил едно дете. Та затова си задавах такива нелепи въпроси днес сутринта.

И си ги задавах и лицето ми посърваше и сърцето ми помръкваше и ставах грозен и болезнено сиво-зеленикав от страх човек. Много са такива - виждал съм.

И тъй като страхът е проказа, той обича да се разпространява, да генерализира, да обхваща всички органи и системи, всички кътчета на душата и всички области на битието - аз започнах да си мисля: Дали не е редно да започна да се страхувам и от други неща?

Примерно

Аз съм известен писател и срам не срам, (а в нашата страна е признак на добро възпитание не да се гордееш, а да изпитваш неудобство от успехите си и винаги смутено и по детински да се изчервяваш, когато се говори за теб), та - срам не срам, ще кажа, че има много хора, които ме харесват. И ето сега - хоп!

Нещо опасничко и нередничко и неприемливичко такова - веднага се появява: Мен ме харесват много жени.

И при това - много от тях са женени или си имат приятели. Много от тях ми пишат писма или си пишат с мен във "Фейсбук"; много сладки и нежни изречения получавам от тях. О, да.

И нека ви кажа: Аз изпитвам нежно, добро и мило чувство към всички тия жени. Знам, че освен радост и вълнение от изкуството, в тия сладки писма има и сексуална нишка.

Но аз добре знам, че секс има винаги и във всичко.

И мисля, че само това, че ние отричаме този факт и се срамуваме от него; това, че той ражда гняв и злоба у нас, само това е грозно и ужасно.

Самият факт, че във всички човешки отношения има и нишка секс - мисля, е чудесен. Та така. Знам си аз, че много от тия млади, зрели и по-възрастни жени, които ми се радват така сърдечно, изпитват и нещо повече от възторг от изкуството.

И както казах - аз също им се радвам. Защото смятам тия вълнения за нещо чисто и важно за човешкия живот.

И защото имам добро сърце (или поне така ми се струва) - аз отговарям на писмата на всички тия безбройни дами, които ми пишат мили думи. И аз им пиша също мили и любезни, ласкави думи. Някой би си казал - ха, това са любовни писма!

И аз ще му кажа веднага - любовни са, точно така! Аз съм хипи от едно отдавна отминало време, в което мирът и любовта бяха Господ и Бог. И аз искам да обичам всички.

Това е невъзможно! - крясва цялата тълпа от мразещи на живота.

Но аз им се усмихвам и казвам: Нищо, че е невъзможно - нали аз мога поне да се старая в тая посока?!

И така. Пиша мили писма. Отговарям. И сега, днес, (след като се бях страхувал, че пиша срещу насилието), си казах: А няма ли някой да се обиди от тия писма? От нишката любов в тях?

Няма ли някой да изпита ревност, злоба, гняв? Някой ревнив приятел на моя почитателка, някой изнервен съпруг, на когото му е писнало неговата иначе скучничка жена (в неговите очи) да се лигави с някакви лигльовци-писатели?

Не е ли редно да ме обхване ей сега страх? Та не правя ли аз всичко възможно по тоя начин - пишейки срещу злобните и кръвожадни религии, срещу институционализираното и узаконеното насилие, срещу верското насилие, срещу всяко насилие и злоба; и в същото време, пишейки с любов на жени и проповядвайки любов наляво и надясно; и предизвиквайки любов, и отговаряйки на любов

Няма ли аз да предизвикам много гняв, злоба и желание за мъст?

И не трябва ли ей сега да ме обхване страх от това?

И не трябва ли да се свия и да се откажа?

Както си мислех, влязох в едно кафене. Поръчах си капучино. Ако беше преди и аз бях все още бохем (какъвто бях), щях да си поръчам двойно уиски. Или бутилка бяло вино със сода. Както и да е. Поръчах си капучино.

И отидох до тоалетната. На ръба на моето Аз стоеше страхът - като татаро-монголска конница от зли и уродливи диваци.

И се огледах в огледалото. Бях симпатичен, по мил начин грозничък чичко на 44. С малко дяволско лице. Ангелските ми намерения не си личаха много в чертите на лицето. Но имаше и друго - то беше започнало да посивява и позеленява от настъпващата плахост. От настъпващата жалка страхливост.

И аз наплисках лицето си с вода.

И си казах: А сега какво ще направя?

Ще загрозя това лице, тоя живот, тоя ден и тоя свят - с моя страх?

И отметнах назад глава.

Ахахахаа.

Смехът ми беше наум. И беше гръмотевичен. Стените прокънтяха от него. Въпреки че беше наум.

Хахахаха. Майната му на страха! - извиках сам, в главата си.

За какво ще са ми и светът, и животът, ако ги загрозя с тоя страх!?

Така се запитах и стиснах юмруци, челюсти, мускули, душа, сърце и ум!

И друго. Моето изкуство, моят език, моите думи - те ще погрознеят. Ако позволя на сиво-зеленикавата плесен на страха и плахостта да ги зарази.

Така си казах.

Затова просто продължавам напред. Имам дълг към красотата и затова нямам право на страх и други плесени.

Ура!

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfocompany.bg.

Още от Интересно

ТЕСТ: Какво разкрива позата,в която спите за личността Ви?

1/3 от нашето време прекарваме в сън. Ето защо позицията, в която най-често спим, говори доста за нас и за личността ни. Вижте картинката и отдолу виж...

Най-хубавото на Женския марш не са мъжете

Но това не беше най-големият проблем. Дълго време феминизмът се приемаше като странично занимание за заможни бели дами. Дълго време цветнокожите же...

Ако искате да ви харесват, никога не правете тези неща!

Всеки, или поне болшинството от хората, иска да създаде добро впечатление на околните и да изглежда максимално привлекателно в очите на противоположни...

Зимна гъбена супа

Необходими продукти: 1 кг печурки 10 г сушени гъби „Шийтаке“ 40 г пресен джинджифил 6 скилидки чесън 1 стрък праз 1 глава лук 1 морков 1/...

Уличното изкуство заслужава внимание!

Много е интересно как един малък арт детайл може да придаде съвсем различно излъчване на цялостния уличен пейзаж. Затова и не разбираме защо мнозин...

Дневен хороскоп за вторник, 24 януари 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Вашият афинитет към културни събития и артефакти е доста силен...

Зодиите, които могат да успеят във всичко

Има хора, които се отказват по-бързо и нямат чак толкова голяма воля за победа. Но има и хора, които ще преминат през всички кръгове на Ада, ще се бор...

Татко за 9-ти път! Мел Гибсън посрещна новия си наследник

Мел Гибсън може отново да се зарадва на бащинството, защото посрещна деветото си дете! То е първо общо за актьора и приятелката му Розалинд Рос. Двой...

Дневен хороскоп за неделя, 22 януари 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен  Днес сте по-щастливи вкъщи, отколкото навън, но все пак ...

Палачинки с Рикота и портокал

Необходими продукти: 1 и 1/2 ч. ч. брашно 1/2 ч. ч. царевично нишесте 2 с. л. захар 1 ч. л. бакпулвер 1/2 ч. л. сода 1/2 ч. л. сол 1 ч...