Албания, храна за душата Част 1

Първата среща на всеки с Албания обикновено е смайваща. С толкова информационни или дезинформационни наслагвания трябва да се пребори човек, докато започне да вярва на очите и ушите си! Моят първи сблъсък беше вкусен. Не просто вкусен, а необикновено и вълнуващо вкусен.

Албания се развива доста бързо в някои отношения - не толкова заради мъдро управление, колкото благодарение на предприсъединителни проекти и най-вече капиталите на многобройните емигранти, които изпращат пари на семействата си - известно е, че за албанците кръвните връзки са свещени.

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



ВНИМАНИЕ! ПАЗЕТЕ СИ ДЕЦАТА!



ТАПЕТИТЕ ОТНОВО СА ТУК



СТРАСТЕН СЕКС СЛЕД 10 ГОДИНИ БРАК



КЪСЧЕТА ОТ РАЯ ИЗ ЕВРОПА

Строи се навсякъде и много - натъкваш се както на известните ни до болка грандомански постройки в стил кич, така и на нормални, семпло проектирани къщи с известен италиански полъх във вида - те преобладават, слава богу. И пътища се строят, така че нищо чудно там, където доскоро безбройните гънещи се завои по шосе без маркировка са отнемали 2 часа, днес да минете за 5 минути през чисто нов, светъл скоростен тунел.

Пътят с кола от София през Охридското езеро и Струга до Тирана отнема около 8 часа и никак не е лош. Като цяло усещането е за близки, родни и свойски неща - всеки ще ти обясни, независимо как, на албано-италиано-английски, и най-вече с голямо желание, каквото и да попиташ.

А природата е приказно красива, може би защото планините са навсякъде и са все различни и могъщи, прорязани нагъсто от буйни реки с долини, водопади, мостове - турски, римски, всякакви, езера и брегове - пищна средиземноморска растителност, която с катеренето нагоре по баирите бавно отстъпва на алпийската. Дивите нарове, смокини и маслини полека преливат в буки и трънки, докато прераснат в иглолистни гори.

Срещаме се на час и половина северно от Тирана с малка група от Slow Food, начело с Пиеро Сардо - един от създателите на движението, изключителен познавач на вкусове и храни, експерт по сирената и рядък ценител на натуралните и истински продукти. Минаваме през Шкодра и ще се отправим на североизток към Келменд в Проклетия планина.

Келменд, по баирите на живото минало
Най-необяснимата, непристъпна и дива планинска верига на Балканския полуостров а, след Алпите, и в Европа. Южните Алпи на Европа! Така френският писател-пътешественик Ами Буе нарича планините в най-северната точка на Албания, на границата с Черна гора

Снимка: Thinkstock

Проклетия е черногорското име на тази планина, смятана за продължение на Динарските Алпи. Ледниковата ерозия е имала най-силен ефект тук от целия полуостров, така че релефът е наистина драматичен: отвесни като стени скалисти масиви и остри върхове. Славянското ѝ име съвпада по значение с албанското Биешкет е Немуна (или прокълнатите планини") и описва категорично суровия характер на тези масиви и тежкия живот на техните обитатели.

Келменд е изолирана община от 13 католически села - повечето от тях в трудно достъпни и изумително красиви места. До Лепуш, най-високото село в цяла Албания, на 1300 м над морето, се стига по екстремен 25-километров път от кал, камъни и надвиснали над урвите завои. Около 200-те жители се изхранват от стадата и посевите си и живеят в каменни къщи, някои с пръстени подове, пръснати по протежение на висока долина. От вкъщи до центъра" (малка кръчма-магазинче, предлагаща най-необходимото - кибрит, цигари, сапун, кафе и ракийка) често се ходи над половин час по пътеки и черни пътища.

Католиците в мюсюлманската страна са 10% (православните са 20%), но Келменд е почти 100% католически район - всяко от селата има църква, а полският свещеник падре Леонардо, ги редува за неделните служби. Вярата помага на келмендците да се чувстват добре в кожата си, в своите села в облаците, задружни и видимо ценящи семействата си - човеци, за които понятия като чест, доблест и лоялност към роднините и клана, носят истинско значене.

При редките срещи между два джипа на пътя, веднага отстъпва онзи, за който това е по-безболезнено - понякога се налага да караш на заден ход половин километър. Ако хората тук не си помагат, просто няма да оцелеят - загрижеността за другия е жизнена норма.

Без здрави джипове пътят от общинския център село Тамара до Лепуш не може да бъде преодолян, а и не е за препоръчване да се тръгне без водачи или без карти и сериозна подготовка. За тази цел има туристически център в Тамара и хората там ще помогнат всячески за най-удобно придвижване, за настаняване по къщите и за точните маршрути за катерене.

В района често идват спелеолози - впечатляващите планински масиви крият някои от най-интересните пещери на добрия ни стар континент. Но вече и доста планинари и други фенове на приключенския туризъм кръстосват масивите и върховете, някои от които с доста близки за нас имена като Троян, Карамфили или Езерце.

Закуска в Лепуш
Гостоприемството по тези места е закон Божи и трябва да го приемеш, иначе нанасяш обида. Нощуваме в къщата на Френза и Алтън и трите им красиви деца с весели очи и свенливо-закачливи погледи.

Закуската ни протича в малката гостно-кухня на стопаните и в присъствието на четири лаптопа. Нито един мобилен оператор не е постигнал обхват по тези места, но келмендците не са напълно изолирани от света - имат сателитен интернет. Освен стопанката, която шета около нас и масата, останалите членове на семейството някак успяват едновременно да следят дали ни е вкусно, да си приказват помежду си неща, звучащи като шеги и закачки, и да цъкат всеки на своя малък лаптоп или нетбук... Тук и млади, и по-стари карат скайп-курс по английски. Някои са научили и доста приличен италиански, пак по скайпа.

Децата учат в някое от по-долните села, най-често в Тамара, където има и гимназия. Другата алтернатива е Шкодра. Но където и да е училището им, те живеят на общежития и се прибират само за празници и ваканции. Връзките със семействата им обаче са толкова силни, че тези продължителни раздели явно нямат значение за възпитанието им.

Снимка: Thinkstock

Хората в келмендските общности все още отдават значение на понятия като чест и доблест, лоялност и смелост. Традицията за местните хора е като въздуха, който дишат - не им пречи да са модерни, не ги спъва, тя е нормалният им живот.

А храната е истинска реликва - изцяло се събира, отглежда и майстори точно както преди 100 или 200 години, а от цивилизацията" почти не получават продукти. За външните като нас това е завидно очарование, но келмендците всячески се борят за по-лесен достъп до останалия свят.

Иска ми се да вярвам, че планинците от Лепуш и останалите села на Келменд, ще успеят да опазят съхранените си традиции и едновремешния вкус на храната дори и когато асфалтовият път стигне до тях. Въпреки че е трудно. Всъщност албанската секция на Slow Food работи именно за запазване на някогашните вкусове по тези места, които са една жива и жизнена отломка от миналото.

Какво закусваме ли? Нищо особено: филии току-що опечен царевичен хляб, уханно местно масло, мишавин и каймак, домашно сладко от боровинки, кафе с прясно издоено мляко... а да, и, колкото и странно да е, златисти, печени, едри резени от тукашния ужасно вкусен сорт картофи.

Очаквайте утре втора част на разказа за Албания

от Веселина Маринова

Още от Интересно

Вашият любовен хороскоп за 23 януари

През днешния ден е вероятно да сме по-спонтанни и авантюристично настроени по любовните въпроси, тъй като Луната влиза в Стрелец и ще активира импулси...

Когато звездите са просто обикновени хора...

Асоциираме холивудските звезди с блясък и изящество. Свикнали сме да ги виждаме на червения килим стилни и винаги с разкошен тоалет, прическа и грим. ...

Седмичен хороскоп за периода 23 януари- 27 януари 2017г.

Можете да следите седмичния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Най-накрая можете да обърнете внимание на себе си през тази ...

Моята тайна за детоксикация!

Декември е най-любимото ми време от годината, но няма как да е иначе. Този месец е изпълнен с любов, домашен уют, мисъл за близките, аромат на мандари...

Трепни! Цеца с втори концерт в София

След като билетите за концерта на Цеца на 17 март в София бяха изкупени цели 60 дни преди събитието, звездата на балканската сцена обяви още едно ...

Салвадор Дали: Не се страхувайте от съвършенството – никога няма да го достигнете

Днес се навършват 28 години от смъртта на легендарния художник...

Последното писмо на Чарли Чаплин към дъщеря му

На Коледа, на 25 декември 1977 година, светът загубва най-смешния, най-великия и най-тъжния актьор – Чарли Чаплин. Той си отива на 88 години&nbs...

"Не искам никой повече да ме обича. От много обичи приличам на решето..."

Понякога любовта идва, за да ни научи на нещо и да си тръгне. Тя не всеки път е завинаги и не всеки път е правилната за нас, но винаги оставя следва в...

Как правилно да накисваме семената и ядките

Суровите ядки и семена са един изключително здравословен начин да си набавим необходимите полезни протеини и мазнини. Те са алтернативн...