Кралски истории

До 1939 г. не съществува никаква биография на Луи XVI - "Животът и смъртта на Луи XVI" на професора по политически науки Сол Падовър, е единствена по рода си и не е последвана от друго жизнеописание на тази централна фигура в историческата промяна от 1789-1793. Може да се счете, че подобна биографична проблематика е повече от ексцентрична в светлината на изобилните клишета за Великата френска революция, съставляващи и до днес националната идеология на французите, както и на техните комунистически следовници с не по-малко имперски амбиции за величавост.

Разбира се, личността на "абсолютния" монарх присъства в "Лисици в лозето" на Лион Фойхтвангер, но не толкова, колкото злощастната Мари-Антоанет, покварена от разпуснатите френски нрави и която, прочее, просто встъпва елегантно в чисто френската традиция, фаворитки на краля да дърпат конците на задкулисните дворцови интриги, докато се пудрят, или пък коафьори изграждат внушителни конструкции над главите им...

В сравнение с мадам дьо Помпадур и още повече мадам дьо Бари, австрийската принцеса се отличава с благопристойно-наивната плахост на дебютантка. Всички знаят преувеличената фраза "Ами като няма хляб, да ядат пасти", за която някои твърдят, че никога не е произнасяна, а е плод на фикциите на омразата към "австрийката", но не са изтръпвали от вълнение, четейки последното завещание на Луи преди екзекуцията:

"... От сърце прощавам онези, които без никакъв повод станаха мои врагове и моля Бог да ги прости; както и тези, които от лицемерие или криворазбрана ревност ми причиниха много злини."

Биографията е основана на непубликувани документи от архивите на Париж, Лондон и Виена, които придават на повествованието потресаваща достоверност...

Съдържа и един особен вид гламурьозно, бих казал, счетоводство. Надникването в него сочи, че в голямото финансово фиаско, предхождащо и съпътстващо хода на революцията, основно перо е неразумната финансова подкрепа, която Френското кралство отпуска за извоюване независимостта на Съединените американски щати от Английската корона - помощ абсурдна и наложена от просвещенските артистизми и ексцентризми на либертинната френска интелигенция, лекомислено пожелала политически авантюризъм. Но също и... огромните разходи на двора за... щраусови пера за баловете във Версай!

И не на последно място - сумите, похарчени от краля за подкупване на републиканските дейци, щедро и тайно получавали огромни суми и за които понятията на елементарната лоялност звучат като абракадабра. В този смисъл прочитът на тази биография е отлично лечебно средство спрямо, бих казал, наркоманната зависимост от клишетата на историята, а в български контекст - забележително свидетелство за безсмислеността на всяка революционна промяна, както и за неумолимия ход на разпад на едно общество, отдало се на собствената си инерция и воля за самооблъщение.

Впрочем, и нашите "промени" бяха натоварени с много подобни илюзии, с тегобата на клиширани интерпретации, идещи да замажат положението, и с ужасяваща непроницателност за степента на обществен упадък.

Последните разкрития за продаването на златния резерв, еднолично и взето тайно решение на другаря Тодор Живков, показа, че след доопоскване и разхитяване на всичко, унаследено от далеч по-разумното стопанство на Царството, републиката винаги е била на заем, та чак до 1989 г., което превърна българските промени в една безкрайна дължимост, в една никога неизплатена облигация. Впрочем, републиката трая четиридесет години - време, за което Царството издигна катедралата "Св. Александър Невски".

Така както бе мразен Лудвиг Баварски, но днес провинция Бавария печели от неговите изящни дворци, и то много, така и и до днес всякоя вещ от дворците на Луи XV и Луи XVI струва колосални суми по аукционите и е ненадмината в съвършенство. Извънредно проницателно в биографията е съждението на Падовар, че Мари-Антоанет е истерично мразена толкова, колкото и евреите в Германия - неочакван и плодоносен ракурс към същността на класовата и расова омраза. Тя се превръща в идеален символ на враждебност, какъвто не е дръзвал да изфабрикува дори и Гьобелс. През 1789 г. един анонимен памфлет я заклеймява като "Искариота на Франция". Чуйте какъв афектиран език:

"Австрийският агент, управник и тиран на Франция, плод на най-разгулни конкубинати, е рожба на хетерогенни материали, плод на няколко породи... Този Персефон носи страшната шапка на четиринадесетия апостол като същински Юда. Също като него забива нокти в подноса, за да ограби и разпилее богатствата на Франция: суровите ѝ очи, коварни и изгарящи, излъчват само клади и кланета... Носът и бузите ѝ са пъпчиво-розови от мръсната кръв, която тече под кожата ѝ и която вече е оловно сива, а зловонната отровна уста крие жесток език".

Революционните фантазми са апотеоз на стигаща до маниакалност хипербола - кроткият и така отстъпчив Луи, който ненавиждал префърцунените придворни и бил дълбоко благочестив, се превръща в кървав тиран, точно така както Третото българско царство бе наречено с главозамайващ нереализъм "кървавата монархо-фашистка диктатура".

Биографията осветлява по документално достоверен начин и простата, но завоалирана истина на всяка революция - тя започва с лозунги за хляб, но свършва обезателно с претенция за власт. Когато Димитров събирал миньорите на стачка пред Минната дирекция в Перник, където те викали "Хляб, хляб!", на балкона се появил шефът на мините и им отвърнал: "Не хляб искате вие, а власт!" А ето какво четем в биографията на Падовар за бунта на гладните парижанки, които всъщност били жертва не на краля, а на умишленото укриване на жито от спекуланти, решили да спекулират... и на политическо равнище. "В този просмукан от влага ден сред изпитите гладни хора имало хора със зловещи цели, различни от хляба."

Обикновено тълпата не иска хляб, а власт, колкото и истерично да настоява на първото. Много ужасяващо е описанието на процесията, съпровождала принудения да напусне Версай със семейството си крал по пътя за Париж. Петдесет каруци с брашно, следвано от преторианска гвардия. Кралската карета следвала чувалите с брашно - символ на монархия във време на революция, набучените на пики глави на умъртвените предната нощ телохранители на кралицата, а след тях, за да се подсили унижението на короната - разоръжените швейцарци и фламандският полк. Мръсни жени крещели цинизми и отправяли недвусмислени жестове към кралицата. Те се хилели, сочели каруците с жито, а после и кралската карета: "Никога вече няма да ни липсва хляб - водим си хлебаря, жена му и малкия чирак". Журналист от "Moniteur" нарекъл сцената "гротескна сатурналия".

Когато кралят е вече пленник в Тюйлери, гвардията в лицето на Лафайет му внушава, че отговаря "за сигурността му в Париж, но не и извън него", циничен евфемизъм за неговото пленничество, Луи отвръща: "Не желая да безпокоя толкова много полезни граждани".

Друг болезнен въпрос за всяка революция е посегателството над чистотата на вярата. Луи е бил принуждаван да подпише закон, съобразно който свещениците да се назначават от държавата и да полагат клетва пред нея. Тогава папа Пий VI тайно предупредил "Нашия скъп син" Луи XVI да не става жертва на "лукави и лъжовни помисли". "Ако одобрите законите - заплашил папата - ще заблудите целия народ и ще хвърлите кралството си в схизма и, най-вероятно, в жестока религиозна война", както впрочем и станало.

Приятелите на краля, сестра му Елизабет, кралицата, аристокрацията и духовенството умолявали Луи да не одобрява този възмутителен закон, но Луи го подписал, безсилен, смятайки, че отстъпките ще облекчат положението, което те всъщност влошавали. И си тананикал "Je suis demokrate, moi, je suis demokrate". Междувременно две от лелите му - Аделаида и Виктория избягали в Рим и се представили на папата.

Те принудили Националното събрание да признае, че няма закон, забраняващ на кралските лели свободно да се придвижват и занесли на Светия отец писмо от Луи: "Моите лели, далеч по-щастливи от мен, дойдоха да потърсят глътка щастие и упование при Ваше Преосвещенство."

Демократичната песничка на Луи има странно смешен паралел и в най-новата история на България. В старата зала "Славянска беседа" бил заръчан специален трон с балдахин за Фердинанд. Когато монархът не бил в театъра, от ложата се възползвали офицери от свитата, което възбудило негодуванието на почитателите на театъра. (Те очевидно са следели по-внимателно какво става в ложата, отколкото на сцената, или поне са били в плен на едно удивително разногледство.)

Добри Ганчев, учителят на Фердинанд по български език, изказал в нарочно писмо неодобрението си относно ползването на ложата от други, освен монарха лица, предвид демократичните убеждения на българите. Отговорът на Фердинанд бил затворен в плик с надпис "Княз Фердинанд", в който бил вложен друг плик с надпис "Ганьо Балкански, търговец на гюлово масло" и съдържал остроумното недоумение на княза досежно афектацията на българите, подписано по следния начин "Фердинанд, единственият демократ в България".

Нашата историография, впрочем, положи неимоверни усилия да превърне Фердинанд в чудовище, не по-различно от "монстрьозния Луи", представен в тази биография в друга, далеч по-достоверна светлина.

Още от Интересно

Мураками и бягането като метафора на живота

Харуки Мураками е един от най-четените съвременни писатели, който разбърква умовете на хората. Той е страстен бегач върху асфалта и белия лист. С посл...

12 интересни факта за пениса

Като жени сте проучили в детайли голяма част от нещата, свързани с вашите интимни части. Дали обаче сте толкова добре осведомени за пениса? Не пра...

Списък с неща, които трябва да направите, заедно със сестра си

Сестрите са приятели за цял живот, но често ги приемаме за даденост. Възползвайте се максимално от връзката си с вашата сестра, като изпълните този сп...

3 начина да бъдете труднодостъпни жени

Ако любовният ви живот прилича на въртележка, на която има само мъже, които никога не се обаждат пак, е време да направите промяна. Не е тайна, че мъж...

Рапърът Кристо насърчава хората да вярват в себе си с новата си песен "Стъпвай смело"

"Стъпвай смело" е най-новата песен на Кристо. Във видеото на парчето виждаме кадри с тигър и слон, които спокойно се разхождат по жълтите павета на фо...

Утре е Антоновден! Който подхване работа, ще боледува цяла година

На 17-ти януари църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики. На този ден имен ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Ан...

Овен, Лъв и Дева са кралиците на секса

Овен Овенът винаги се се е славел като един от най-големите сексуални завоеватели сред останалите знаци от зодиака. Той е ловец. Обича да пресле...

Защо емоциите предизвикват физическа болка?

Надяваме се, че никога не ти се е случвало да се чувстваш толкова тъжна, че да изпитваш болка. Всъщност популярният израз „къса ми се сърцето“, далеч ...

Дневен хороскоп за понеделник, 16 януари 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Нещо много вълнуващо ще ви се случи в началото на деня и ще ви...

5 важни урока, които научих от нездравословната си връзка

Не осъзнавах колко нездравословна е тази връзка, докато не стана твърде късно. Мислех си, че всяка двойка се кара. Но не всеки скандал завършва със об...