Кралски истории

До 1939 г. не съществува никаква биография на Луи XVI - "Животът и смъртта на Луи XVI" на професора по политически науки Сол Падовър, е единствена по рода си и не е последвана от друго жизнеописание на тази централна фигура в историческата промяна от 1789-1793. Може да се счете, че подобна биографична проблематика е повече от ексцентрична в светлината на изобилните клишета за Великата френска революция, съставляващи и до днес националната идеология на французите, както и на техните комунистически следовници с не по-малко имперски амбиции за величавост.

Разбира се, личността на "абсолютния" монарх присъства в "Лисици в лозето" на Лион Фойхтвангер, но не толкова, колкото злощастната Мари-Антоанет, покварена от разпуснатите френски нрави и която, прочее, просто встъпва елегантно в чисто френската традиция, фаворитки на краля да дърпат конците на задкулисните дворцови интриги, докато се пудрят, или пък коафьори изграждат внушителни конструкции над главите им...

В сравнение с мадам дьо Помпадур и още повече мадам дьо Бари, австрийската принцеса се отличава с благопристойно-наивната плахост на дебютантка. Всички знаят преувеличената фраза "Ами като няма хляб, да ядат пасти", за която някои твърдят, че никога не е произнасяна, а е плод на фикциите на омразата към "австрийката", но не са изтръпвали от вълнение, четейки последното завещание на Луи преди екзекуцията:

"... От сърце прощавам онези, които без никакъв повод станаха мои врагове и моля Бог да ги прости; както и тези, които от лицемерие или криворазбрана ревност ми причиниха много злини."

Биографията е основана на непубликувани документи от архивите на Париж, Лондон и Виена, които придават на повествованието потресаваща достоверност...

Съдържа и един особен вид гламурьозно, бих казал, счетоводство. Надникването в него сочи, че в голямото финансово фиаско, предхождащо и съпътстващо хода на революцията, основно перо е неразумната финансова подкрепа, която Френското кралство отпуска за извоюване независимостта на Съединените американски щати от Английската корона - помощ абсурдна и наложена от просвещенските артистизми и ексцентризми на либертинната френска интелигенция, лекомислено пожелала политически авантюризъм. Но също и... огромните разходи на двора за... щраусови пера за баловете във Версай!

И не на последно място - сумите, похарчени от краля за подкупване на републиканските дейци, щедро и тайно получавали огромни суми и за които понятията на елементарната лоялност звучат като абракадабра. В този смисъл прочитът на тази биография е отлично лечебно средство спрямо, бих казал, наркоманната зависимост от клишетата на историята, а в български контекст - забележително свидетелство за безсмислеността на всяка революционна промяна, както и за неумолимия ход на разпад на едно общество, отдало се на собствената си инерция и воля за самооблъщение.

Впрочем, и нашите "промени" бяха натоварени с много подобни илюзии, с тегобата на клиширани интерпретации, идещи да замажат положението, и с ужасяваща непроницателност за степента на обществен упадък.

Последните разкрития за продаването на златния резерв, еднолично и взето тайно решение на другаря Тодор Живков, показа, че след доопоскване и разхитяване на всичко, унаследено от далеч по-разумното стопанство на Царството, републиката винаги е била на заем, та чак до 1989 г., което превърна българските промени в една безкрайна дължимост, в една никога неизплатена облигация. Впрочем, републиката трая четиридесет години - време, за което Царството издигна катедралата "Св. Александър Невски".

Така както бе мразен Лудвиг Баварски, но днес провинция Бавария печели от неговите изящни дворци, и то много, така и и до днес всякоя вещ от дворците на Луи XV и Луи XVI струва колосални суми по аукционите и е ненадмината в съвършенство. Извънредно проницателно в биографията е съждението на Падовар, че Мари-Антоанет е истерично мразена толкова, колкото и евреите в Германия - неочакван и плодоносен ракурс към същността на класовата и расова омраза. Тя се превръща в идеален символ на враждебност, какъвто не е дръзвал да изфабрикува дори и Гьобелс. През 1789 г. един анонимен памфлет я заклеймява като "Искариота на Франция". Чуйте какъв афектиран език:

"Австрийският агент, управник и тиран на Франция, плод на най-разгулни конкубинати, е рожба на хетерогенни материали, плод на няколко породи... Този Персефон носи страшната шапка на четиринадесетия апостол като същински Юда. Също като него за...

Още от Интересно

Тъжни новини за водещата Нана Гладуиш

Водещата на „Съдебен спор” по NOVA Нана Гладуиш съобщи тъжната новина, че отново е диагностицирана с рак на гърдата. „През 2012 г. ...

4 жени разкриват как са успели да задържат мъжа до себе си

Понякога е нужна малко женска хитрост, за да успеем да задържим любимия. В един момент тръпката може да изчезне или рутината да се насади в ежедневиет...

Орки и демони: Гримът не е това, което беше

Сара Дау, на 31 години, е грим...

Кое е най-подходящото време да заживеете с партньора си?

Идеята за съвместно съжителство е колкото вълнуваща, толкова и ужасяваща. Това е така, поради факта, че тази стъпка е много сериозна и дава началото н...

В период на ретрограден Нептун сме: какво ни очаква?

Нептун е планетата на въображението, сънищата, мечтите, фантазиите, невидимото, илюзиите, интуицията. Той е онази сила, която ни „помага“ ...

Никога не е твърде рано за плуване

водните спортове трябва да бъдат поощрявани от родителите още в най-ранна възраст. Кога да запишем детето си на плуване? Естествено е всеки роди...

Не се омъжвай преди да си зададеш тези важни въпроси!

Бракът е един от най-големите ангажименти, които можеш да поемеш към нкой друг - и тук не става дума за лоши ангажименти - не, напротив - това е нещо ...

Семейните психолози разкриват какво е нужно за щастливи отношения

Със сигурност всички влюбени се питат дали ще останат заедно завинаги и къде е разковничето към здрави и крепки отношения. Ние ще ви кажем кои са неща...